От интервюто на Крум Зарков при Георги Любенов разбирам, че

От изявлението на Крум Зарков при Георги Любенов разбирам, че Крум Зарков е афектиран от това, че президентът го е пренебрегнал в решението си за референдума. И Крум не може да понесе идентификацията с неговото популистко деяние.

Според мен, никой не натиска копчето на Румен Радев. Това неговото е елементарна нелепост и метод за интензивност в подтекста на голямата му политическа ЕГО упоритост да бъде деен състезател. По същия метод на тъгъдък беше подписан и контракта с БОТАШ. За да може да бъде нахранено галактическото его на президента, че той е някакъв „ общественик “. Но тогава Крумчо Зарков пропусна да каже, че договорът е цялостен траш за България. Въпреки че беше правосъден министър и договорът би трябвало да е бил утвърден от Министерски съвет. Бива ни по повърхностните политически дейности, само че когато иде тирада за дълбочина на професионалната подготвеност – пропущаме.

Иначе, президентът знае, че няма да има правни последствия и че основава единствено популистки резултат.

Напускането на Крум Зарков е следващият път, в който Радев губи хора от обкръжението си, които са били стартирани, разпространявани точно в неговата институция и от неговия рейтинг. Радев занапред ще схваща, че измените са най-големият проблем на водачите въобще и че измените не са просто персонални случаи, а систематична неточност на всички места с опция за съществени последствия, защото измените постепенно ронят водачите. Но такава е човешката природа. Силата събира слугинаж и подправена непосредственост, само че не основава трайни свързаности. Слабостта и загубите носят занемаряване. Не бива да се не помни, че враговете стопират да са врагове, само че предателите са предатели вечно.

Радев е некадърен за най-елементарен разбор на избрана обстановка, камо ли да ръководи човешките психически особености към себе си, и да има дарбата да прави оценка хората и да усеща фините нюанси в връзките. Политиката в действителност е доста неблагодарно занятие във всевъзможен смисъл. Особено неуместно за доближаване и въвеждане на доверие.

Радев е предразположен на подмазване, на нискоинтелигентно клакьорство, на въздействие и на хвалебствие от страна на олигархични фактори, които прокарват ползите си. Това подсказва голямо его, само че ниско самочувствие, нерешителност в политическите си умения, търсене на остойностяване извън, което в политиката е пагубно. Защото ставаш играчка за случайността. Ти си този, който водиш, а не теб да те водят за носа! Волята за правдивост е невъзможна, в случай че куфарите са по-силни от вътрешната дисциплинираност.

Но българската неополитика е изпълнена със слаби характери и безгранична евтиния на духа. Ласкателствата, тартюфщината и парите последователно завършиха политическата опция „ Радев “.

Сигурно ще направи някакъв план, по всяко време, само че Румен Радев няма да се промени, ще продължи да е изпълнен със същите систематични неточности. Той е това, което ни демонстрира в политиката – договорът с БОТАШ, политическа неприязън, разрушително неприятно кадруване и неразпознаване на аферистите, куфарна обмяна на министерски кресла, политически слугинаж на олигархични ползи, които разкостиха страната, нерешителност какво ТРЯБВА да се прави за извеждане на страната от рецесия, некадърност да разпорежда и употребява експертни разбори по основни тематики и прочие

За да бъде мощен, Радев се нуждае от ментална автономност, а той е прекомерно лесна плячка за частни фигури, които се обогатяват към държавното източване. Той пристигна като предстояща различност в политиката, а потвърди по-лошо наличие, защото не е напълно наясно какво тъкмо му се случва и какво желае да бъде. Ако си корсар, бъди корсар, в случай че си общественик, бъди общественик, в случай че ще реформираш, бъди мощен и жертвоготовен, а не играчка в ръцете на по-уверени и по-умни играчи. Непогаленото его на Радев му носи загуби, прибързва, не обмисля, доверява се, търпи въздействия, респектира се от благосъстоянието на хората, което е примитивно и фатално…

Богатството е клопка за бедняшките очи, то е единствено битов знак, не е задоволително, с цел да определиш един човек като логичен, заслужен за почитание, интелигентен, недеградирал и, че не е лукавец. В посткомунистическа България на разграбването и неналичието на правила доста постоянно даже е таман обратното…

Калина Андролова

от профила ѝ във фейсбук