Игрите, които никога не се състояха: Берлин 1916
„ От името на всички спортисти, аз давам обещание, че ние ще участваме в тези олимпийски игри, като почитаме и съблюдаваме разпоредбите, без допинг и без опиати, в същинския дух на спортсменството, за славата на спорта и за достойнството на нашите тимове. “
Това гласят думите на олимпийската клетва, написани от барон Пиер де Кубертен. Основателят на актуалните олимпийски игри и президент на Международния олимпийски комитет (1896-1925) приготвя тази клетва за игрите на VI Олимпиада в Берлин през 1916 година
Четири години по-рано немската империя победи. Германия е определена по безапелационен метод за хазаин на най-великия състезателен конгрес на планетата на 14-ата сесия на МОК в Стокхолм, оставяйки зад себе си кандидатурите на Александрия, Амстердам, Брюксел, Будапеща и Кливланд.
За да впечатлят останалия свят, още през 1912 година германците стартират градеж на неповторим стадион в Берлин. Възлагат плана на именития проектант Ото Мар. Той би трябвало да построи първия по рода си мултифункционален стадион с потенциал от над 30 000 фенове.
И го прави.
Съоръжението, което има игрище за футбол, писта за лека атлетика, терен за конни надбягвания, колоездачен велодром и плувен басейн, е издигнато единствено за 200 дни. Открито е на 8-и юни 1913 година с тържествена гала, на която, по подигравка на ориста, в небето са пуснати 10 000 бели гълъба. Любопитното е, че в същия ден, на източния му вход, е открита с почести и емблематичната спирка на метрото наоколо до двореца " Шарлотенбург " в Берлин.
Бащата на това велико създание на архитектурата, което след това ще бъде наречено " Най-тъжният олимпийски стадион в света ", не доживява този миг. Ото Марш умира на 1 април 1913 година,а тогава гибелта му е призната от локалното население като неприятно предвещание.
И германците са прави. Година по-късно, още веднъж през юни, в Сараево, един сръбски студент на име Гаврило Принцип убива по нечовечен метод австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд.
Това е началото на Първата международна война. И краят на фантазиите на Берлин като хазаин на олимпийските игри през 1916 година - първите в историята, които не се организират по прелиминарен проект.
Вместо успех на олимпийския дух и сцена на изключителни спортни достижения, стадионът-чудо на починалия Ото Марш, се трансформира в полева военна болница през 1915 година Там, където архитекта приживе си показва олимпийски първенци да крачат с вдигнати победоносно ръце, умират хора. Хиляди бойци, които губят живота си.
Всъщност, малко прочут факт е, че МОК в никакъв случай не анулира публично игрите на VI Олимпиада в Берлин. До този миг няма писмени или други сведения в миналото да е съществувал сходен документ, или такава заповед да е свеждана до всички участници. Тези игри просто остават на назад във времето, тъй като светът внезапно стартира да има други, надалеч по-тежки и комплицирани за разрешаване проблеми.
А каква е ориста на най-тъжния олимпийски стадион?
След края на Първата международна война, на него стартират да се играят мачовете на националния тим на Германия по футбол. Там се организират постоянно и дуели от Бундеслигата. В част от трибуните на плувния басейн е построена базата на спортния лицей в Берлин. На 24-и май 1926 година финландският лекоатлет Пааво Нурми слага и нов международен връх в бягането на 3000 м. Най 27-и юни 1932 година Адолф Хитлер държи една от най-запомнящите си речи по време на своята акция.
И тъй като в историята в никакъв случай нищо не се случва инцидентно, през 1931 година МОК дава на Берлин семейството на игрите през 1936-а. Хитлер не се колебае на кого да даде плана за съвременен олимпийски стадион. Поставя тази задача на Ото Марш – Вернер и Валтер, които наследяват архитектурния талант на татко си.
Първоначалната концепция на братята е да реставрират и разширят великото създание на баща си от 1913-а. Този проект обаче не е утвърден от Хитлер, който ги принуждава да срутен стадиона на Ото Марш до основи, а на мястото да изградят чисто нов.
bTV приканва: Останете си у дома!
Това гласят думите на олимпийската клетва, написани от барон Пиер де Кубертен. Основателят на актуалните олимпийски игри и президент на Международния олимпийски комитет (1896-1925) приготвя тази клетва за игрите на VI Олимпиада в Берлин през 1916 година
Четири години по-рано немската империя победи. Германия е определена по безапелационен метод за хазаин на най-великия състезателен конгрес на планетата на 14-ата сесия на МОК в Стокхолм, оставяйки зад себе си кандидатурите на Александрия, Амстердам, Брюксел, Будапеща и Кливланд.
За да впечатлят останалия свят, още през 1912 година германците стартират градеж на неповторим стадион в Берлин. Възлагат плана на именития проектант Ото Мар. Той би трябвало да построи първия по рода си мултифункционален стадион с потенциал от над 30 000 фенове.
И го прави.
Съоръжението, което има игрище за футбол, писта за лека атлетика, терен за конни надбягвания, колоездачен велодром и плувен басейн, е издигнато единствено за 200 дни. Открито е на 8-и юни 1913 година с тържествена гала, на която, по подигравка на ориста, в небето са пуснати 10 000 бели гълъба. Любопитното е, че в същия ден, на източния му вход, е открита с почести и емблематичната спирка на метрото наоколо до двореца " Шарлотенбург " в Берлин.
Бащата на това велико създание на архитектурата, което след това ще бъде наречено " Най-тъжният олимпийски стадион в света ", не доживява този миг. Ото Марш умира на 1 април 1913 година,а тогава гибелта му е призната от локалното население като неприятно предвещание.
И германците са прави. Година по-късно, още веднъж през юни, в Сараево, един сръбски студент на име Гаврило Принцип убива по нечовечен метод австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд.
Това е началото на Първата международна война. И краят на фантазиите на Берлин като хазаин на олимпийските игри през 1916 година - първите в историята, които не се организират по прелиминарен проект.
Вместо успех на олимпийския дух и сцена на изключителни спортни достижения, стадионът-чудо на починалия Ото Марш, се трансформира в полева военна болница през 1915 година Там, където архитекта приживе си показва олимпийски първенци да крачат с вдигнати победоносно ръце, умират хора. Хиляди бойци, които губят живота си.
Всъщност, малко прочут факт е, че МОК в никакъв случай не анулира публично игрите на VI Олимпиада в Берлин. До този миг няма писмени или други сведения в миналото да е съществувал сходен документ, или такава заповед да е свеждана до всички участници. Тези игри просто остават на назад във времето, тъй като светът внезапно стартира да има други, надалеч по-тежки и комплицирани за разрешаване проблеми.
А каква е ориста на най-тъжния олимпийски стадион?
След края на Първата международна война, на него стартират да се играят мачовете на националния тим на Германия по футбол. Там се организират постоянно и дуели от Бундеслигата. В част от трибуните на плувния басейн е построена базата на спортния лицей в Берлин. На 24-и май 1926 година финландският лекоатлет Пааво Нурми слага и нов международен връх в бягането на 3000 м. Най 27-и юни 1932 година Адолф Хитлер държи една от най-запомнящите си речи по време на своята акция.
И тъй като в историята в никакъв случай нищо не се случва инцидентно, през 1931 година МОК дава на Берлин семейството на игрите през 1936-а. Хитлер не се колебае на кого да даде плана за съвременен олимпийски стадион. Поставя тази задача на Ото Марш – Вернер и Валтер, които наследяват архитектурния талант на татко си.
Първоначалната концепция на братята е да реставрират и разширят великото създание на баща си от 1913-а. Този проект обаче не е утвърден от Хитлер, който ги принуждава да срутен стадиона на Ото Марш до основи, а на мястото да изградят чисто нов.
bTV приканва: Останете си у дома!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ