Най-забележителните музи от края на 19 век
От идеализираните хубавици в митологията до дамите, които сами по себе си са извънредно надарени създатели, историята е цялостна с пленителни вдъхновения, които въодушевяват картини, статуи, лирика, пиеси и музика и основават свое творчество. Нека разгледаме живота на няколко такива фигури, които въодушевяват изследователското, смелото и в някои случаи сюрреалистично изкуство от ерата fin de siècle (от френски – „ края на века “).
„ Мадам Х “, Джон Сингър Сарджънт
Парижката световна дама и известна хубавица Амели Готро е „ Мадам X “ в емблематичния портрет на Джон Сарджънт от 1884 година Картината провокира скандал в Париж, когато е изложена в Салона същата година: облеклото на Готро е счетено за „ явно незадоволително “ и двамата със Сарджент са унизени от обществената рецензия. Всъщност фурорът спъва кариерата на Сарджънт като портретист във Франция, което го кара да се реалокира в Лондон.
Преди абсурда Готро е парижанка – „ професионална хубавица “, чийто външен тип е толкоз изумителен, че вцепенява и провокира вълнения, до момента в който хората се пробват да я зърнат. Тя е неестествено бледа и се приказва, че приема дребни количества арсен, с цел да реализира този цвят. По-късно обаче излиза наяве, че за задачата употребява обагрен с лавандула ориз на прахуляк. В картината „ Мадам X “ ухото на Готро е розово, само че няколко източника допускат, че тя поставя руж на ушите си, с цел да избегне „ издаването на естествения звук на неопрашената си, гола кожа “.
„ Олимпия “, Едуар Мане
Меран е модел, учителка по музика и художничка. Към 1875 година тя се връща в Париж и посещава вечерни часове в Академията Джулиан. Неин автопортрет е показан в Салона през 1876 година, а по-късно работата й се появява там през 1879, 1885 и 1904 година През 1903 година е определена за член на Société des Artistes Français ”.
Меран е най-известна като Олимпия в картината на Едуар Мане от 1863 година, която е пък може би най-известната картина на художника. В Уличната певица Мане показва Мерант като жена от периферията на обществото, която яде зрели череши, до момента в който държи китара. Тази картина, на която виждаме гладно момиче с тъмни сенки към очите, може да се пояснява като трагично пророческа, тъй като в по-късния живот Меран изпада в беднотия като напразно моли за средства вдовицата на Мане.
Известна като „ Мис Манхатън “, Мънсън е най-популярният модел за времето си: съгласно „ New Oxford Item “ от 1915 година тя „ театралничи за 60% от всички скулптури на Панама-Тихоокеанското ревю “, в което са показани над 1500 статуи.
„ Открита “, когато е на 15 години, Мънсън за първи път театралничи на скулптора Исидор Конти и става обичаният модел на Александър Стърлинг Калдър. През 1915 година Мънсън предизвика потрес измежду цензурата на американската кино промишленост, когато се появява напълно гола в ролята на муза на художник във „ Вдъхновение “. Така тя става и първата жена, която се снима чисто гола в непорнографски филм.
В своите записки Мънсън написа: „ Какво става с моделите на художниците? Чудя се дали доста от читателите ми не са заставали пред прелестна статуя или забележителна картина на младо, скромно и чисто момиче, и са си задавали въпроса: „ Къде е в този момент този модел, който е толкоз хубав? Каква е неговата премия? Дали е благополучен и проспериращ или е печален и зарязан, с изчезнала хубост, а след нея останали единствено мемоари? “
Животът й стартира да се разпада през 1919 година, когато живее в интернат в Ню Йорк. Очевидно влюбен в нея, хазяинът й, доктор Уолтър Уилкинс, убива жена си. Таблоидите остроумно го упрекват в „ закононарушение от пристрастеност “, въодушевено въпреки и несъзнателно от наемателката му – най-известният модел в Америка. Осъден на гибел, той се обесва в пандиза и по този начин репутацията на Мънсън е непоправимо повредена.
Три години по-късно, неспособна да си откри работа и да устоя себе си и майка си в дребен град в щата Ню Йорк, самата Мънсън прави опит за самоубийство, а през 1931 година е призната в лудница, където остава до гибелта си през 1996 година на 104-годишна възраст.
Алис Ърнестина Прин, известна още като Кики де Монпарнас, стартира да театралничи гола на художници, когато е на 14 години. По-късно тя се трансформира в един от най-известните модели на художниците в Париж, както и в певица в нощен клуб, художник и актриса. Позира за десетки създатели, в това число Жан Кокто, Моис Кислинг и Александър Калдър, и взе участие в късометражни филми.
Кики е муза и за фотографа Ман Рей, с който има връзка през 20-те години. Именно Ман Рей снима Кики като Le Violon d’Ingres (Цигулка на Ингрес), в която тя е изобразена откъм гърба, с две f-дупки като на цигулка, нарисувани на гърба й. Музеят J Paul Getty размишлява върху изображението: „ Заглавието допуска, че до момента в който свиренето на цигулка е било занимание на Ингрес, играта с Кики е развлечение на Ман Рей. Картината поддържа напрежение между принижаването и оценяването на женската форма. “
