От голямото планиране, през тежкото коригиране, до перфектната буря, при

От огромното обмисляне, през тежкото поправяне, до съвършената стихия, при която стечението на събитията е толкоз неприятно, че от човешкия фактор нищо не зависи. Критиките против управническите планове по европлана за възобновяване от коронакризата ескалират, само че не е късно да се поставя тигана за рибата. До средата на годината националните проекти би трябвало да са утвърдени, а до края на септември тези 750 милиарда би трябвало да потекат. Подписването на съглашението сред Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз беше окачествено като исторически акт, а председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен натърти за следващ път, че средствата следва да бъдат ориентирани главно за природосъобразна и цифровизирана стопанска система.

Работата наподобява като цяло опечена и на пръв взор остава да бъдат взети "правилните " национални решения за разпределение на милиардите. Точно това обаче у нас няма по какъв начин да бъде направено и по тази причина възобновяване ни ще е с разнообразни измерения. Като на страна от третия свят, която ще остане в ролята да догонва само себе си. Проблемът е, че въпреки и изцяло основателно, недоволството от държавните сметки няма важен потенциал на потребно деяние. Защото няма по какъв начин да бъде стихотворец пътят към нововъведения и модернизиране без инфраструктура и поправяне.

Истината е, че след три десетилетия съсипия, обир и неуредица предлаганите от кабинета с някои вариации цели нямат опция. Докараните до пагубно положение фундаментални структурни браншове нито може да чакат, нито да се надяват на различен запас от такива мащаби в обозримо бъдеще. Без доста пари вкупом по кое време и по какъв начин ще бъде оправен водният бранш със стотиците компрометирани язовири, пробити и неизградени напоителни и ВиК-мрежи? Ами железниците с допотопните гари, релсов път, преносим състав и системи за ръководство?

Продължаваме нататък. След като видяхме жилото без меда на ВЕИ-тата, по какъв начин ще се оправяме по зелената договорка, въглеродната индиферентност и нулевите излъчвания без държавни гаранции за нови нуклеарни мощности? Хубаво, БелеНе, само че пък частните "Марици " - скъпи, държавните - мръсни и неефективни, на вода и слънце ли оставаме? Ами санирането? След пладнешките обири по досегашните стратегии типът и положението на сградния ни фонд си остава пребогат, с цел да не мръднем от задния двор на Европа.

Нова, цифрова и зелена стопанска система не се прави единствено с чували пари без да си укрепил темелите на "старата ". Нито пък цифровото земеделие може да замести работата на полето и във фермата. Точно както "работната " ръка не може да бъде заместена от висене в офиса и чаткане на клавиатурата. Така че не "конвенционалните " цели в плановете на ръководещите по националния проект за възобновяване са казусът, а самите ръководещи.

Ако парите от Брюксел минават както до момента първо през чекмеджетата, след това през обръчите, като пълнят гушата и чиновничеството, възобновяване не чакайте. Напротив ще затънем дефинитивно, откакто не спряхме да копаем постоталитарното дъно, което други от дълго време отлепиха, а трети съвсем не помниха. Изпуснем ли и този късмет, ще би трябвало да признаем, че "от позиция на Съдбата " хидроинженерът, специализирал в разпределянето на порциите, е само вероятният "управляващ параметър в геометрията на политическото пространство ". И да разчитаме на "кефлийското му въодушевление ".