Брачните дуели в средновековна Германия – мит или факт?
От години в интернет се върти една картинка на жена, биеща се с мъж в изкопана яма в земята. Разяснението е: това е сватбен двубой в средновековна Германия – ослепителен и ужасяващ способ, употребен от двойките за разрешаване на техните разногласия. За разлика от парфюмираните с романтика показа за рицарски борби, тези дуели били злокобни, рискови и постоянно смъртоносни.
В средновековна Германия, в случай че брачен партньор и брачна половинка се окажат неспособни да разрешат разликите си по кротичък метод, те имали опцията да вземат участие в сватбен двубой. Това не било нормална процедура, само че било прието като законно средство за споразумяване на съществени разногласия.
Брачните дуели не се провеждали случайно. Те били подготвяни и ръководени съгласно строги правила, предопределени да изравнят игралното поле сред мъжете и дамите бойци.
За да се уравновеси хипотетичното физическо преимущество на брачна половинка, той трябвало да се бие с една ръка, другата била вързана зад тила му. Освен това той влизал в яма, която достигала кръста му. Това ограничавало подвижността му и го затруднявало да надвие жена си. Трябвало да разчита на тактика и устойчивост, а не на груба мощ.
Съпругата била въоръжена с чувал, цялостен с камъни – страховито първобитно оръжие. Носела тежки облекла – те забавяли придвижванията й, с цел да не е надмощието й по отношение на мъжа безкрайно, само че също по този начин и символизирали бремето на публичната й позиция.
В дуела съпрузите се биели до момента в който някой от двамата не се съобщи. Всеки участник се борел за своето оцеляване и чест, споделя уеб сайтът vocal.media.
В някои от описанията се споделя, че в случай че мъжът загуби дуела, му отсичали главата, а в случай че дамата претърпи проваляне – била погребвана жива. Двубоят бил мрачна подигравка на сватбен спор, като бойното поле било ясна метафора за борбите у дома – морални, прочувствени и физически.
Някои източници издигат хипотезата, че до тези кървави дуели се стигнало заради невъзможността за бракоразвод в средновековните времена. Други загатват, че дуелите олицетворявали вярата на хората в Бог и Провидението, които избирали победител да е праведната страна в спора.
В средновековна Германия, в случай че брачен партньор и брачна половинка се окажат неспособни да разрешат разликите си по кротичък метод, те имали опцията да вземат участие в сватбен двубой. Това не било нормална процедура, само че било прието като законно средство за споразумяване на съществени разногласия.
Брачните дуели не се провеждали случайно. Те били подготвяни и ръководени съгласно строги правила, предопределени да изравнят игралното поле сред мъжете и дамите бойци.
За да се уравновеси хипотетичното физическо преимущество на брачна половинка, той трябвало да се бие с една ръка, другата била вързана зад тила му. Освен това той влизал в яма, която достигала кръста му. Това ограничавало подвижността му и го затруднявало да надвие жена си. Трябвало да разчита на тактика и устойчивост, а не на груба мощ.
Съпругата била въоръжена с чувал, цялостен с камъни – страховито първобитно оръжие. Носела тежки облекла – те забавяли придвижванията й, с цел да не е надмощието й по отношение на мъжа безкрайно, само че също по този начин и символизирали бремето на публичната й позиция.
В дуела съпрузите се биели до момента в който някой от двамата не се съобщи. Всеки участник се борел за своето оцеляване и чест, споделя уеб сайтът vocal.media.
В някои от описанията се споделя, че в случай че мъжът загуби дуела, му отсичали главата, а в случай че дамата претърпи проваляне – била погребвана жива. Двубоят бил мрачна подигравка на сватбен спор, като бойното поле било ясна метафора за борбите у дома – морални, прочувствени и физически.
Някои източници издигат хипотезата, че до тези кървави дуели се стигнало заради невъзможността за бракоразвод в средновековните времена. Други загатват, че дуелите олицетворявали вярата на хората в Бог и Провидението, които избирали победител да е праведната страна в спора.
Контрапункт
Секпитците в университетските среди пък ни поучават да се отнасяме към тези разкази с известна доза съмнение. Точната периодичност и географско разпространяване на брачните дуели е мъчно да се откри заради лимитираните исторически записи. Не било ясно дали тази картинка е изображение към фолклорни претекстове или към същински обстоятелства.
Най-известният книжовен исторически монумент, разказващ за брачните дуели е Fechtbuch („ Бойна книга “) на Ханс Талхофер от 1467 година Това богато илюстрирано томче изяснява детайлности от кървавия дуел, написа уеб сайтът tastesofhistory.co.uk. Мъжът, заровен до кръста в земята, се пази от освирепялата си жена, която го постанова с чувал с камъни, а Бог взема решение кой е онеправданата страна. И въпреки всичко науката не е безапелационна, че през Средновековието са се срещали случаи на разрешаване на сватбен спор посредством двубой. Има обаче измислени разкази за воюващи съпрузи, които може да са подхранвали мита.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ