Хормонът на любовта превръща лъвовете в котенца
От години учени пръскат окситоцин, прочут като хормон на любовта, върху носовете на лъвове . Резултатът: царствените животни стават доста по-приятелски настроени към своите съседи и по-рядко реват против непознати лъвове, съобщи Франс прес.
Изследването , оповестено в сп. айСайънс, може да даде скъпа помощ на фона на разрастването на градовете, което принуждава някои животни да се прегрупират в резервати.
"Винаги съм обичала лъвовете ", споделя Джесика Бъркхарт, невролог и водещ създател на проучването . След като учи мозъка на тези животни в лаборатория, тя желае да ги следи в действителния живот.
Докато котките имат репутацията на самостоятелни животни, при лъвовете не се следи тази наклонност. Те живеят на групи, като превземат и пазят територии в африканската савана.
" Мъжките лъвове , да вземем за пример, напущат групата си, когато станат на няколко години, срещат се с други мъжки човеци, които не познават, и с които ще завържат връзки за цялостен живот ", изяснява Бъркхарт.
Подобно държание демонстрира, че лъвовете - за разлика от самотните леопарди или гепарди, са биологично програмирани да бъдат обществени в избрани обстановки , което ги прави забавни животни за проучване на действието на окситоцина.
Окситоцинът укрепва обществените връзки. Той се появява в мозъка на майката, която се вглежда в очите на новороденото си дете, предизвиквайки възприятие на благополучие и благоденствие. Някои терапевти даже оферират на двойки с брачни проблеми да се гледат в очите, с цел да отделят окситоцин.
Подобни резултати са следени и при други типове, да вземем за пример сред хората и техните кучета .
Джесика Бъркхарт и сътрудниците ѝ са работили в резервата Динокенг в Южна Африка, употребявайки части месо, с цел да примамват лъвовете .
За да доближи непосредствено до мозъка, хормонът би трябвало да се впръсква непосредствено върху носовете им благодарение на нещо , което наподобява на остаряло шише от парфюм.
Изследователите са открили, че 23-те лъва, изложени на действието на хормона, са били по-толерантни към себеподобните си , споделящи тяхното пространство, изключително когато те имат мечтан предмет.
"Изложените на действието на окситоцин лъвове също по този начин към този момент не ревяха, когато слушаха записи на плач на натрапници, за разлика от екземплярите, които не бяха третирани или други, които бяха напръскани единствено с физиологичен разтвор ", споделя Джесика Бъркхарт.
Тази понижена експанзия към непознати лъвове е изключително обнадеждаваща съгласно изследователката, защото е известно, че окситоцинът има и противоположен резултат при индивида: въпреки да предизвика позитивни усеща към близки хора, той може в същото време да усили съперничеството във връзка с външни лица.
Според Джесика Бъркхарт използването на окситоцин може да бъде потребно в няколко сюжета.
Първо, той може да помогне на лъвове, избавени от циркове или зоологически градини във военни зони, и по-късно настанени в резервати .
Освен това лъвовете са изправени пред възходящ проблем : градовете се уголемяват и навлизат от ден на ден и повече в тяхната територия. В резултат на това бранителите на животните би трябвало да ги транспортират в резервати, където групи, които не се познават, са принудени да поддържат връзка между тях. В този случай окситоцинът може да помогне за попречване на спорове.
И най-после, третирането би могло да помогне при връщането на лъвовете в дивата природа , с цел да се приспособяват по-добре към новата си обществена среда, което съгласно Бъркхарт ги прави "по-любопитни и по-малко страхливи ".
Третирането обаче поражда и опасения , че недобросъвестни хора - по сходство на шефовете на зоопаркове, разказани в документалната поредност "В царството на зверовете ", могат да го употребяват, с цел да разрешат на посетителите да галят животните. Тази процедура е мощно подложена на критика от асоциациите.
"Наистина има корумпирани хора . Можем обаче да се надяваме, че окситоцинът ще помогне повече, в сравнение с ще навреди ", пожелава си изследователката.
Изследването , оповестено в сп. айСайънс, може да даде скъпа помощ на фона на разрастването на градовете, което принуждава някои животни да се прегрупират в резервати.
"Винаги съм обичала лъвовете ", споделя Джесика Бъркхарт, невролог и водещ създател на проучването . След като учи мозъка на тези животни в лаборатория, тя желае да ги следи в действителния живот.
Докато котките имат репутацията на самостоятелни животни, при лъвовете не се следи тази наклонност. Те живеят на групи, като превземат и пазят територии в африканската савана.
" Мъжките лъвове , да вземем за пример, напущат групата си, когато станат на няколко години, срещат се с други мъжки човеци, които не познават, и с които ще завържат връзки за цялостен живот ", изяснява Бъркхарт.
Подобно държание демонстрира, че лъвовете - за разлика от самотните леопарди или гепарди, са биологично програмирани да бъдат обществени в избрани обстановки , което ги прави забавни животни за проучване на действието на окситоцина.
Окситоцинът укрепва обществените връзки. Той се появява в мозъка на майката, която се вглежда в очите на новороденото си дете, предизвиквайки възприятие на благополучие и благоденствие. Някои терапевти даже оферират на двойки с брачни проблеми да се гледат в очите, с цел да отделят окситоцин.
Подобни резултати са следени и при други типове, да вземем за пример сред хората и техните кучета .
Джесика Бъркхарт и сътрудниците ѝ са работили в резервата Динокенг в Южна Африка, употребявайки части месо, с цел да примамват лъвовете .
За да доближи непосредствено до мозъка, хормонът би трябвало да се впръсква непосредствено върху носовете им благодарение на нещо , което наподобява на остаряло шише от парфюм.
Изследователите са открили, че 23-те лъва, изложени на действието на хормона, са били по-толерантни към себеподобните си , споделящи тяхното пространство, изключително когато те имат мечтан предмет.
"Изложените на действието на окситоцин лъвове също по този начин към този момент не ревяха, когато слушаха записи на плач на натрапници, за разлика от екземплярите, които не бяха третирани или други, които бяха напръскани единствено с физиологичен разтвор ", споделя Джесика Бъркхарт.
Тази понижена експанзия към непознати лъвове е изключително обнадеждаваща съгласно изследователката, защото е известно, че окситоцинът има и противоположен резултат при индивида: въпреки да предизвика позитивни усеща към близки хора, той може в същото време да усили съперничеството във връзка с външни лица.
Според Джесика Бъркхарт използването на окситоцин може да бъде потребно в няколко сюжета.
Първо, той може да помогне на лъвове, избавени от циркове или зоологически градини във военни зони, и по-късно настанени в резервати .
Освен това лъвовете са изправени пред възходящ проблем : градовете се уголемяват и навлизат от ден на ден и повече в тяхната територия. В резултат на това бранителите на животните би трябвало да ги транспортират в резервати, където групи, които не се познават, са принудени да поддържат връзка между тях. В този случай окситоцинът може да помогне за попречване на спорове.
И най-после, третирането би могло да помогне при връщането на лъвовете в дивата природа , с цел да се приспособяват по-добре към новата си обществена среда, което съгласно Бъркхарт ги прави "по-любопитни и по-малко страхливи ".
Третирането обаче поражда и опасения , че недобросъвестни хора - по сходство на шефовете на зоопаркове, разказани в документалната поредност "В царството на зверовете ", могат да го употребяват, с цел да разрешат на посетителите да галят животните. Тази процедура е мощно подложена на критика от асоциациите.
"Наистина има корумпирани хора . Можем обаче да се надяваме, че окситоцинът ще помогне повече, в сравнение с ще навреди ", пожелава си изследователката.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ