Стивън КИНГ | Животът не е опора на изкуството. Точно обратното е
От години си мечтаех за камара от дъб, която да изпълва цялото помещение... През 1981 година се снабдих с мечтаната мебел и я сложих в средата на просторния си ярък кабинет в задната част на къщата. Шест години седях зад това писалище или пийнал, или изцяло разрушен...
Година или две откакто се излекувах от зависимостта си, аз се отървах от чудовищното създание и го замених с елементарна холна гарнитура... В началото на 90-те, преди да се отделят и да заживеят независимо, децата ми се качваха от време на време вечер при мен, гледаха баскетболен мач или филм по малкия екран и ядаха пица...
Купих си ново бюро – ръчно направено, красиво на половина колкото оня тиранозавър Рекс. Поставих го в далечния западен завършек на кабинета, в един ъгъл под полегатите греди на тавана... Точно под тези полегати греди седнал съм сега, петдесет и три годишен мъж със едва зрение, недъгав крайник, само че избистрен разум. Правя това, което умея, освен това толкоз добре, колкото мога. Преодолях всички безумства, за които ви описах... и в този момент желая да ви опиша работата си.
Ще стартира по този начин: разположете бюрото си в един ъгъл и постоянно, когато сядате да пишете, напомняйте си за какво не е в средата на стаята. Животът не е опора на изкуството. Точно противоположното е.
* Фрагмент от книгата " За писането ".
Снимка: Steve Schofield, заглавна - mydaytondailynews.com
