1953 г.: Открадната демокрация на Иран
От позиция на Съединени американски щати, Иран е „ фундаменталистки режим, който се пробва да сътвори атомна бомба “ и част от „ оста на злото “. И противоположното - в очите на Техеран Вашингтон е „ безбожният огромен дявол “ и „ коренът на всички несгоди “.
Едва ли връзките сред други две страни в света са по този начин трайно повредени, както тези сред Съединени американски щати и Иран. Двете страни са изпълнени с голямо съмнение, усещат се наранени, дори унизени. Причините за тази неприязън са доста по-стари - още отпреди Ислямската гражданска война от 1979 година. През 1953 Съединени американски щати за първи път солидно се намесват в иранската политика – с последици, които и до през днешния ден оставят своя отпечатък над Средния изток.
Дълго време Вашингтон прикриваше присъединяване си във въпросните събития, въпреки че още директно след тях се появиха подозрения, че Централно разузнавателно управление на САЩ има пръст в цялата работа. Едва в този момент – близо 65 години по-късно - американското външно министерство разгласява обстоен отчет за присъединяване на американските секрети служби в преврата против тогавашния демократично определен ирански министър председател Мохамед Мосадък.
Колониално мислене и боязън от комунизма
След края на Втората международна война връзките сред Вашингтон и Техеран към момента са изцяло естествени. Реномираното американско списание „ Тайм “ даже афишира иранския министър председател Мосадък за „ мъж на годината “ - през 1951 година. Тогава иранският министър председател се осмелява да одържави английските уреди за рандеман на нефт в страната. Високопоставени американски политици даже му засвидетелстват уважението си за тази смела стъпка.
„ В Съединени американски щати по това време изпитваха огромни благосклонности към всички антиколониални придвижвания в Третия свят. Мосадък даже беше сравняван с Бенджамин Франклин “, споделя професорът по история от университета в Ерфурт Юрген Марчукат.
Не по този начин очаровани обаче са британците, които по това време държат иранския петролодобив - още от началото на 20-ти век. Англо-иранската петролна компания (AIOC) обезпечава на английската империя великански облаги всяка година. „ В продължение на десетилетия иранският нефт на процедура беше заграбван от британците. Иран получаваше единствено жълти стотинки за него “, споделя живеещият в Берлин ирански журналист Бахман Нируманд.
Още от края на 1940-те години иранските политици желаят по-справедливо систематизиране на облагите. Англия обаче индиферентно упорства да се извършват преференциалните за нея контракти. След идването на власт на премиера Мохамед Мосадък през 1951 година ситуацията ескалира: на 20 март същата година той едностранно приключва контракта с AIOC и одържавява иранската петролна промишленост.
Лондон реагира възмутено, заплашва с военна инвазия и се обръща за помощ към Вашингтон. Но американският президент Хари Труман им отхвърля, тъй като Вашингтон по това време не желае да отслабва позициите на Иран. Прекалено огромен е страхът, че страната може да се преориентира към комунистическия Съюз на съветските социалистически републики. Труман считал също по този начин, че британците и сами са си отговорни, защото били твърдоглави.
Централно разузнавателно управление на САЩ и превратът
Поведението на Съединени американски щати се трансформира с идването на власт на президента Дуайт Айзенхауер през 1952 година. В продължение на две години британците и иранците договарят без триумф, позициите и на двете страни дефинитивно се втвърдяват, а връзките сред тях стават напряко враждебни. Англия афишира цялостно ембарго за импорт на нефт от Иран, вследствие на това иранската стопанска система изпада в тежка рецесия, а радикалните сили в страната, като Комунистическата партия, набират от ден на ден поддръжници.
В екипа на Айзенхауер пък превъзходство взимат антикомунистическите хардлайнери. Джон Дълес става външен министър, а брат му Алън – началник на Централно разузнавателно управление на САЩ. Те стартират да гледат с огромно безпокойствие на развиването в Иран - в техните очи Мосадък е „ безумник “, който може да привърже страната към комунистическа Русия. Във Вашингтон вземат решение, че комплицираната обстановка към Иран няма по какъв начин да бъде решена, в случай че Мосадък остане на власт. Това е моментът, в който в играта се включва и Централно разузнавателно управление на САЩ.
През лятото на 1953 американските секрети служби започват в Техеран „ Операция Аякс “: Централно разузнавателно управление на САЩ подкупва политици, офицери от армията и духовници, с цел да ги накара да се опълчват на Мосадък. Едновременно с това убеждава шах Мохамед Реза Пахлави да освободи Мосадък от поста му със специфичен указ. Пред частния дом на премиера на 19 август се стига до улични битки сред последователите на Мосадък и пучисти.
„ Странни бяха хората, които демонстрираха против Мосадък – измежду тях имаше същински убийци, както и небогати хорица от южните околности на града, на които бяха дали обещание пари, с цел да вземат участие в пуча “, спомня си Бахман Нируманд, който по това време е възпитаник в Техеран и е имал опция да следи събитията от близко. След намесата на правилните на шаха войски, Мосадък е свален от власт, а на демократичния опит в Иран е поставена точка.
Диктатура на шаха и Ислямска гражданска война
„ Още по време на преврата се подозираше, че той не е бил проведен от иранци “, спомня си Нируманд. По-късно тези съмнения се удостоверяват – изключително когато шахът получава мощна поддръжка от страна на Съединени американски щати. Одържавената преди петролна промишленост още веднъж е върната в частни ръце. Иран получава половината от приходите от петрола, а другата половина си поделят 17 най-вече американски и английски компании. Шах Реза Пахлави вкарва тирания в страната, която получава военна, финансова и персонална поддръжка от Съединени американски щати. „ По това време в Иран имаше над 10 хиляди американски съветници. На процедура точно те владееха страната в продължение на цели 25 години “, споделя Бахман Нируманд.
Властта на шаха е пометена от Ислямската гражданска война на аятолах Хомейни при започване на 1979 година. По време на предшествалите я всеобщи демонстрации против шах Реза Пахлави през 1978 година доста от стачкуващите носят портрета на някогашния министър председател Мосадък. Стига се до взлом на американското посолство в Техеран - разярени иранци нахлуват в него в края на 1979 година и взимат за заложници 52 западни дипломати. Този акт е изпълнен с огромно алегорично значение, тъй като точно от постройката на това посолство през 1953 са били дърпани конците на преврата против Мосадък.
Свалянето на законно определения министър председател Мосадък и до през днешния ден се възприема като дълбока контузия от иранското общество. Фактът, че антиамериканската агитация на днешните управници в Иран и до през днешния ден среща плодородна почва за развиване, значително се дължи на разрушената тогава - благодарение на Централно разузнавателно управление на САЩ - иранска народна власт. „ Ислямистите в Иран и до през днешния ден се възползват от този факт, когато настояват, че на американците просто не трябва да се има доверие “, споделя Нируманд.
Историческа неточност
В кратковременен проект превратът от 1953 донася на американците големи изгоди – в продължение на 25 години те си обезпечават успокоение, с помощта на марионетния режим на шаха, както и съвсем безграничен достъп до иранските петролни запаси. Но в дълготрайна вероятност този прелом се оказва голяма неточност. Защото при започване на 1950-те години Съединени американски щати към момента са доста известни освен в Иран, само че и в целия Среден Изток.
„ Като страна, която сама е съумяла да се освободи от колониалното господство на Европа, на Съединени американски щати тогава се гледа като на образец за подражателство. Всичко това обаче завършва сега, в който - поради стопански съображения - американците вземат решение да смъкват едно демократично ръководство и да го заменят с тирания. От това американците сигурно изгубиха доста “, споделя историкът Марчукат.
Едва ли връзките сред други две страни в света са по този начин трайно повредени, както тези сред Съединени американски щати и Иран. Двете страни са изпълнени с голямо съмнение, усещат се наранени, дори унизени. Причините за тази неприязън са доста по-стари - още отпреди Ислямската гражданска война от 1979 година. През 1953 Съединени американски щати за първи път солидно се намесват в иранската политика – с последици, които и до през днешния ден оставят своя отпечатък над Средния изток.
Дълго време Вашингтон прикриваше присъединяване си във въпросните събития, въпреки че още директно след тях се появиха подозрения, че Централно разузнавателно управление на САЩ има пръст в цялата работа. Едва в този момент – близо 65 години по-късно - американското външно министерство разгласява обстоен отчет за присъединяване на американските секрети служби в преврата против тогавашния демократично определен ирански министър председател Мохамед Мосадък.
Колониално мислене и боязън от комунизма
След края на Втората международна война връзките сред Вашингтон и Техеран към момента са изцяло естествени. Реномираното американско списание „ Тайм “ даже афишира иранския министър председател Мосадък за „ мъж на годината “ - през 1951 година. Тогава иранският министър председател се осмелява да одържави английските уреди за рандеман на нефт в страната. Високопоставени американски политици даже му засвидетелстват уважението си за тази смела стъпка.
„ В Съединени американски щати по това време изпитваха огромни благосклонности към всички антиколониални придвижвания в Третия свят. Мосадък даже беше сравняван с Бенджамин Франклин “, споделя професорът по история от университета в Ерфурт Юрген Марчукат.
Не по този начин очаровани обаче са британците, които по това време държат иранския петролодобив - още от началото на 20-ти век. Англо-иранската петролна компания (AIOC) обезпечава на английската империя великански облаги всяка година. „ В продължение на десетилетия иранският нефт на процедура беше заграбван от британците. Иран получаваше единствено жълти стотинки за него “, споделя живеещият в Берлин ирански журналист Бахман Нируманд.
Още от края на 1940-те години иранските политици желаят по-справедливо систематизиране на облагите. Англия обаче индиферентно упорства да се извършват преференциалните за нея контракти. След идването на власт на премиера Мохамед Мосадък през 1951 година ситуацията ескалира: на 20 март същата година той едностранно приключва контракта с AIOC и одържавява иранската петролна промишленост.
Лондон реагира възмутено, заплашва с военна инвазия и се обръща за помощ към Вашингтон. Но американският президент Хари Труман им отхвърля, тъй като Вашингтон по това време не желае да отслабва позициите на Иран. Прекалено огромен е страхът, че страната може да се преориентира към комунистическия Съюз на съветските социалистически републики. Труман считал също по този начин, че британците и сами са си отговорни, защото били твърдоглави.
Централно разузнавателно управление на САЩ и превратът
Поведението на Съединени американски щати се трансформира с идването на власт на президента Дуайт Айзенхауер през 1952 година. В продължение на две години британците и иранците договарят без триумф, позициите и на двете страни дефинитивно се втвърдяват, а връзките сред тях стават напряко враждебни. Англия афишира цялостно ембарго за импорт на нефт от Иран, вследствие на това иранската стопанска система изпада в тежка рецесия, а радикалните сили в страната, като Комунистическата партия, набират от ден на ден поддръжници.
В екипа на Айзенхауер пък превъзходство взимат антикомунистическите хардлайнери. Джон Дълес става външен министър, а брат му Алън – началник на Централно разузнавателно управление на САЩ. Те стартират да гледат с огромно безпокойствие на развиването в Иран - в техните очи Мосадък е „ безумник “, който може да привърже страната към комунистическа Русия. Във Вашингтон вземат решение, че комплицираната обстановка към Иран няма по какъв начин да бъде решена, в случай че Мосадък остане на власт. Това е моментът, в който в играта се включва и Централно разузнавателно управление на САЩ.
През лятото на 1953 американските секрети служби започват в Техеран „ Операция Аякс “: Централно разузнавателно управление на САЩ подкупва политици, офицери от армията и духовници, с цел да ги накара да се опълчват на Мосадък. Едновременно с това убеждава шах Мохамед Реза Пахлави да освободи Мосадък от поста му със специфичен указ. Пред частния дом на премиера на 19 август се стига до улични битки сред последователите на Мосадък и пучисти.
„ Странни бяха хората, които демонстрираха против Мосадък – измежду тях имаше същински убийци, както и небогати хорица от южните околности на града, на които бяха дали обещание пари, с цел да вземат участие в пуча “, спомня си Бахман Нируманд, който по това време е възпитаник в Техеран и е имал опция да следи събитията от близко. След намесата на правилните на шаха войски, Мосадък е свален от власт, а на демократичния опит в Иран е поставена точка.
Диктатура на шаха и Ислямска гражданска война
„ Още по време на преврата се подозираше, че той не е бил проведен от иранци “, спомня си Нируманд. По-късно тези съмнения се удостоверяват – изключително когато шахът получава мощна поддръжка от страна на Съединени американски щати. Одържавената преди петролна промишленост още веднъж е върната в частни ръце. Иран получава половината от приходите от петрола, а другата половина си поделят 17 най-вече американски и английски компании. Шах Реза Пахлави вкарва тирания в страната, която получава военна, финансова и персонална поддръжка от Съединени американски щати. „ По това време в Иран имаше над 10 хиляди американски съветници. На процедура точно те владееха страната в продължение на цели 25 години “, споделя Бахман Нируманд.
Властта на шаха е пометена от Ислямската гражданска война на аятолах Хомейни при започване на 1979 година. По време на предшествалите я всеобщи демонстрации против шах Реза Пахлави през 1978 година доста от стачкуващите носят портрета на някогашния министър председател Мосадък. Стига се до взлом на американското посолство в Техеран - разярени иранци нахлуват в него в края на 1979 година и взимат за заложници 52 западни дипломати. Този акт е изпълнен с огромно алегорично значение, тъй като точно от постройката на това посолство през 1953 са били дърпани конците на преврата против Мосадък.
Свалянето на законно определения министър председател Мосадък и до през днешния ден се възприема като дълбока контузия от иранското общество. Фактът, че антиамериканската агитация на днешните управници в Иран и до през днешния ден среща плодородна почва за развиване, значително се дължи на разрушената тогава - благодарение на Централно разузнавателно управление на САЩ - иранска народна власт. „ Ислямистите в Иран и до през днешния ден се възползват от този факт, когато настояват, че на американците просто не трябва да се има доверие “, споделя Нируманд.
Историческа неточност
В кратковременен проект превратът от 1953 донася на американците големи изгоди – в продължение на 25 години те си обезпечават успокоение, с помощта на марионетния режим на шаха, както и съвсем безграничен достъп до иранските петролни запаси. Но в дълготрайна вероятност този прелом се оказва голяма неточност. Защото при започване на 1950-те години Съединени американски щати към момента са доста известни освен в Иран, само че и в целия Среден Изток.
„ Като страна, която сама е съумяла да се освободи от колониалното господство на Европа, на Съединени американски щати тогава се гледа като на образец за подражателство. Всичко това обаче завършва сега, в който - поради стопански съображения - американците вземат решение да смъкват едно демократично ръководство и да го заменят с тирания. От това американците сигурно изгубиха доста “, споделя историкът Марчукат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ