Истинският възлюблен на майката е детето ♥ Петър ДЪНОВ
От становище на човешкото развиване, човек е пристигнал до едно място, гдето не живее съгласно със своето естество. И ето на какво съображение не живее със своето естество: в животинското царство всичките животни вървят по линията на татко си и майка си, без изключение. Едно агне мяза или на татко си, или на майка си по темперамент. У индивида има едно грамадно разграничение. Много пъти синът мяза на четвърто, пето, десето потомство обратно по темперамент. По всичко се отличава и по никакъв начин не мяза на татко си. Тъй, както живеят татко му и майка му, те са трезвомислещи, а пък той е разхлабен в нравите. Как ще обясните в този момент? Туй го назоваваме атавизъм. Но това нищо не изяснява. Това е законът на отклонението. Когато се раждат положителните хора в света, в природата се раждат при известни времена. Не се раждат всеки път. Добрите хора се раждат в несъмнено време, тъкмо несъмнено за положителните и за неприятните хора. Ако психически се изследва раждането на вълците, раждането на овците, раждането на пчелите, на растенията, така, както стават, ще се извади отлична просвета - да се види по какъв начин се развъждат, какви са законите на размножението. 14
Има дати, в които е невероятно да се роди човек. За всяко раждане има тъкмо избрани математически дати. Ония, които са родени заран, радикално се разграничават от тези, които са родени вечер. Всеки човек носи белезите тутакси, минутата и секундата на своето раждане. Хората слизат на земята през всички зодиакални знаци, обаче триумфът им не е идентичен. Някои хора идват при удобни съчетания на планетите, разследване на което работите им вървят добре. Ако някое дете се роди през декември при пълнене на Луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от възприятията. Защото е родено зимно време, в студа. Студът е едно неподходящо изискване в живота. Лошите условия принуждават индивида да мисли. Чрез мисълта той позволява и най-мъчните си задания. За да се развива добре мозъчната система, човек би трябвало да се роди към 22 март, денят на равноденствието, и в случай че майката е в изключително повдигнато положение на духа и душата. Онези, които се раждат от 22 март нататък, са повече идеалисти, мозъкът в тях работи повече от сърцето и страдат основно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че е роден през март, когато Слънцето е в Овен. Ако някое дете се роди през месец май, възприятията му вземат превъзходство, това дете ще усеща повече, ще мисли по- малко. Месец май подготвя към ястие и пиянство, музика, удоволствия.
Нашият свят се отличава по две качества: хората доста приказват и доста пишат. Това е насърчително. Значи те са деца, които са проговорили. Като се роди дете, то се ражда в безмълвие и мълчи като мъдрец. Майката желае да го провокира, да й проговори, да й каже какво ново крие в себе си. Обаче това дете дълго седи в безмълвие. То гледа, следи и стартира да изрича някои думи. То стартира да приказва внезапно, и първата дума, която ще каже, е „ мамо “. Като каже думата „ мамо “, тя е цяла формула. Във времето на Римската империя беше на респект човек да бъде жител на Римската страна, да бъде римлянин. Римлянинът тогава имаше всички права. А вие би трябвало да станете жители на Божественото Царство. Ако вие не станете жители на Божието Царство, вие не може да имате никакви придобивки. Христос споделя: „ Ако не станете като дребните деца, не можете да влезете в Царството Божие “. Няма по-силни същества от децата. Детето, като прегърне някого, като го стисне с ръцете си оттук-оттам, то те превзема със силата си и ти си ситуиран да направиш това, което детето желае. И в случай че децата нямаха тази мощ, те гладни щяха да умрат. И гласът на детето е подобен, че то като каже, всички се завтичат - майката и другите.
Детето показва Истината. Майката не желае многообичан, тя търси Истината. Истинският многообичан на майката е детето. То е нейният многообичан. Бащата, щом се роди синът, би трябвало да изчезне някъде. Да остави своя правоприемник. Индусите имат един бит: бащата щом стане на 45 години, напуща дома си и отива да се посвети. Казва: „ Дадох каквото трябваше на дома “, и се отдръпва. Та споделя в този момент Христос: „ Ако не станете като дребните деца “. Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от Небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е слязъл, той се връща в Небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели, които са работили, те се връщат в Небето и остават елементарните хора. Виждате, изгубва се това благородното, хубавото, остава нещо жестоко, пошло, животинско, няма го туй дете. Някой път този ангел до остарели години остава.
В Царството Божие няма остарели хора. Думата „ остарял “ е синонимна с човек безпомощен, а младите, децата, те са синонимни с думата „ богати “ по разум и по сърце. Така пояснявам аз. Ако нямате мозъка и сърцето, т.е. невинността и чистотата на детето, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защо? Защото изискванията, при които би трябвало да растете, изискват вашия разум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в актуалните духовни придвижвания е това, да се мисли, че сте огромни. Всеки човек, и децата дори, които са едвам на 5-6 години, имат концепцията за големство. Често съм срещал деца, у които се е зародила мисълта, че са огромни, че имат грамадна мощ и че могат доста нещо да създадат. Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са доста огромни. Те споделят: „ Не ме закачайте, че като махна с пръст, всичко мога да направя “. Ако накарате тия деца да вдигнат един чувал, те не могат. Защо не могат да го вдигнат? Защото мислят, че са огромни, а в реалност не са огромни. Ако мислеха, че са дребни, те щяха да го вдигнат. Това можете всеки ден да ревизирате.
Поставете се в ситуацията на дете, вложете в мозъка си някаква мисъл и не се тревожете; щом не се тревожите, тя ще има 10 пъти по- огромна интензивност, в сравнение с в случай че непрекъснато се тревожите. Когато се изправите пред ключа на електрическата лампа, какво се изисква от вас? Само да завъртите ключа. При това силата, която ще употребите, е доста дребна. Светът така е организиран от Бога, че ви пращат единствено да завъртите този ключ. Какво вършат мнозина? Спират се пред ключа и стартират да философстват. Не, по този метод никаква светлина няма да имате. Същият закон има приложение и в персоналния живот на индивида. Сутрин, когато се разсъните, завъртвате вашия ключ и казвате: „ Виждам! “ Когато душата влезе в човешкото тяло и тя си има ключ, като го завърти, тя споделя: „ Виждам Слънцето! “ Някоя заран ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия разум, през целия ден животът ви е в хаос, намирате, че той няма никакъв смисъл и така нататък Казвам: вие сте в ситуацията на дете с огромни хрумвания, което като мисли за огромни работи, не помни да извърши най-малкото - да отвори дребния ключ, от който иде светлината. Аз непрекъснато срещам хора с незавъртени ключове, с огромни хрумвания, които мечтаят за огромни къщи с доста етажи, а те сами са слепи. Завъртете първо ключа, а по-късно си направете къща. Станете дете на послушанието! Само тогава Бог ще ви заприказва и вие ще разберете връзките, които съществуват сред Него и вас. Съвременните хора са изгубили връзките си към Бога. Същият закон има приложение и в връзките на хората: завъртял си ключа, всички те обичат, не запомнил си да за въртиш ключа, всичко върви в дисхармония; огромен човек си, огромно великолепие си, само че никой няма да те обича. Никой не обича хора, които доста желаят.
И така, под думата „ дете “ Христос схваща изключително вътрешно положение - да бъдем в единодушие, по отношение на духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико създание, ти изгубваш тези връзки. Когато един популярен ангел от Небето, който е живял милиони и милиарди години, който има умелост по-голяма от тази на човечеството и чиято история е по-велика от тази на човешкия жанр, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттова той ще стартира своето развиване, с цел да разбере величието на Бога.
Из: „ Книга на живите: Раждане, подмладяване, прераждане, карма “, Петър Дънов, изд. Астрала, 2006 година
Снимка: petardanov.com
