От Фейсбук профила на Михо ДашевНе публикувам нищо тук от

От Facebook профила на Михо Дашев

Не обявявам нищо тук от доста време. Имам други цели, само че защото се усещам изцяло безпомощен, ще направя едно изключение.

Винаги гласоподавам. Това е единственият метод, който ми дава опция да си изричам мнението идващите години, и да, в случай че не си дал своя вот, защото си бил на село, мързяло те е или си лепиш тапети, НЯМАШ право (поне съгласно мен) да коментираш за положението на страната. Гласувах за Терзиев, само че по никакъв метод с голямо вдъхновение. По-скоро вотът ми е за по-малкото зло и да, нямам самообладание да имам лукса да гласоподавам за някого, в който имам вяра на такива значими избори. Само на 32 съм, така че имам време……. До в този момент съм си давал гласа покорно макар че хората, за които съм дал своя вот, са имали гласа ми за сигурен, което им е разрешавало садистично да се гаврят с мен за да съберат още имагинерен/потенциален електорат.

Вчера обаче гаврата стигна до там, че градът, в който съм израснал и доста обичам да има късмет да е за Българска социалистическа партия. По случая сред 9.30 и 11.00 вечерта  виках във възглавница, плаках, вървях напред-назад като татко пред родилен дом и смятах аленото зарево в небето за зла прокоба. Безхаберието на хората/партиите, за които гласоподавам, ме оставиха 90 минути да се пържа откакто аз направих всичко, което се изисква от мен макар че към този момент от няколко места дочувам нотка на упреци от партийните структури, защото съгласно тях естествено НИЕ, плебсът, който не носи демокрацията на плещите си, е трябвало да гласуваме за тях в възторг и в по-голям брой.

Имам да споделям обаче нещо изненадващо с останалия плебс, което бях позабравил - ТЕ би трябвало да се борят за нашия избор, а не ние да би трябвало да споделяме Инстаграм сторита с котета на розов декор с текст “Важно е да гласуваш дори и хартийно ”, да караме баби и лели до урните и да молим  аполитични братовчеди да дадат глас за някого откакто 30 минути им обясняваме каква е много слабата платформа на претендента любимец (не знам по какъв начин става номерът партийно да се търси още електорат, а аз да ви го намирам - очевидно нещата, които вие вършиме НЕ работят). И защото аз не съм даденост и НЯМА да разреша да ме мачкат повече (на идващите избори в случай че още веднъж няма кандидатури, които ми харесват - ще си гласоподавам с “Не поддържам никого ”) желая да ни обяснят:

 - за какво в град където да имаш в фамилията сътрудници на Държавна сигурност не се възприема положително от електората ти буташ за кмет човек с такова минало? Не мислите ли, че това не беше нужно - виждам супер кандидатури във Варна, Пазарджик и Благоевград, за които не се говореше, че са от Държавна сигурност?

 - за какво в случай че си твърдо решен да го буташ (сизифов труд за тъпите плебсове, които ще ти изкарат акцията, молейки в питейни заведения и на работа сътрудниците си да гласоподават за теб) нямаш тактика за това по какъв начин да преодолееш нежеланието на електората да гласоподава за Държавна сигурност?

 - в случай че не си знаел че е имал в семейстовто член на Държавна сигурност по какъв начин си проверявате претендентите?

 - по какъв начин успяхте да започнете тази акция преди всички останали, да имате желанието на всички роби да ви поддържат (защото желаят промяна) и отново не е задоволително?

 - какво вършат вашите информационни екипи? Слушате ли ги? Ако не ги слушате, апелирам почнете. Имате потребност от вярно и елементарно смилаема връзка. Ако ги слушате, пуснете хората да си вървят и да вършат работа, която е по-интелектуално стимулираща за тях - да вземем за пример продавачка/продвач в супер?

 - по какъв начин си редите листите? Искам пояснение за какво човек с опит и събрал почти 6К преференции все пак беше на неизбираемото 30 място? Нали концепцията е да има квалитетни хора в СОС? Този човек беше подобен. За лоботомизираното решение  кмет на Пловдив да бъде Старибратов няма да разясня. Пловдивчани и ниската изборна интензивност споделиха задоволително. И е значимо да знаете, че това го споделя човек, който не умира по господин Пейков (непотизмът би трябвло да знаете е нещо, което не се възприема добре от младите в случай че въобще сте правили проучвания)

Спирам с въпросите, с цел да не кажете, че се заяждам, а мога да влезна в конкретика за  дейностите на районни кметове и СОС през миналите 4 години, само че това още повече ще ме ядоса, а и това е свирено. Аз съм си отговорен, че крих отчаяние, с цел да не ви позоря. Няма повече. Новите попълнения ще проследявам с интерес и ще върша равносметки. За край на този революционен лексикон/писание от бяс (сигурен съм, че хора от високите ешелони на властта ще го подминат с гадност, тъй като въпреки всичко на техните глави е короната на демокрацията, нищо, че аз гласоподавам и увещавам хора, че е ОК Асен Василев да не може да гласоподава на първи тур 0.о) доста ще се развеселявам да не виждам в клетите ви равносметки израза “много мъчно беше ”/ “много работа ”/, защото и аз отивам на работя, а в свободното си време ви правя вашата, а не ми се заплаща. Надявам се откакто спрем да ви вършим работата (аз към този момент отхвърлям да поддържам мързеливи и инертни кадидатури), малко да се осъзнаете. Вие сте тук за нас, а не противоположното. Аз не съм даденост.