Спомняте ли си този случай отпреди 4 г.: Репортер на „ШПИГЕЛ“ измислил десетки истории“...
От Facebook профила на Мариела Бойкова
Спомняте ли си този случай с най-авторитетното немско издание „ Шпигел “ отпреди 4 г, който бързо нашумя и който медиите небрежно и съзнателно не помниха?!
„ СКАНДАЛ С ФАЛШИВИ НОВИНИ: Репортер на „ ШПИГЕЛ “ ИЗМИСЛИЛ ДЕСЕТКИ ИСТОРИИ “.
Аз си го спомних преди минути поради „ спасителя “ Кирил Петков и журналистическото равнище, което демонстрираха „ Die Welt “ и „ Politico “ (и двете медии са благосъстоятелност на един издател)!
„ Новинарското списание от Хамбург на Рудолф Аугщайн е възприемано като „ огнестрелно оръжие на демокрацията “ и е образец за сериозна публицистика “, написа „ 24 часа “ през декември 2018 г, отразявайки случая.
Съмненията тогава са за към 55 измислени истории в продължение на години, като за 14 от тях тогава са били открити доказателства.
Аз на 20.12.2018 година писах за случая:
„ Шпигел “ е международно известно авторитетно списание, имащо славата на медия, чиято публицистика е доста сериозна, спазваща високи журналистически стандарти.
Но тези дни се оказа, че техен награждаван за работата си публицист е измислял истории в репортажите си, представяйки ги за действително случили се.
Една от най-големите малките екрани в Съединени американски щати, световноизвестната Си Ен Ен разгласи, че лишава двете награди, които му е връчила (отделен е въпросът, че тази телевизия също е подложена на критика поради неналичието на обективност) “.
Да вмъкна, че „ Шпигел “ години наред публикуваше прекомерно пристрастни, а някои бяха и съществено манипулативни материали против Борисов и гл. прокурор!
Какъв е казусът?!
Фрапиращ и показващ по безапелационен метод за какво не би трябвало да сме толкоз наивни, когато четем/слушаме медии, включително авторитетни западни такива, а постоянно да подхождаме с сериозно мислене.
Тогавашният НОВ основен редактор на „ Шпигел “ Щефен Клусман събрал екипа на редакцията и съобщил, че списанието има кореспондент, който е манипулирал и измислял истории.
„ Колега на репортера се усъмнил в работата му, откакто двамата работили дружно по огромен материал за стената сред Съединени американски щати и Мексико. Хуан Морено забелязал нередности в работата на Клаас и отишъл с терзание и тактичност да поговори с шефа на „ Шпигел “.
Зам.-главният редактор на изданието Улрих Фихтнер разяснява, че с следствието, което подхванал, Морено рискувал личната си позиция и го направил на свои разходи. Първоначално никой не му има вяра – нито сътрудниците, нито от публицистичния ръб на изданието. Морено събрал задоволително доказателства за лъжливите репортажи на Клаас Релоциус. Първоначално той отричал, само че предходната седмица трябвало да признае, че е манипулирал и измислил голям брой текстове. До последно Релотиус опитвал да дискредитира Морено и даже изпращал подправени имейли.
В текстовете си Релотиус разказвал за хора, които в никакъв случай не е срещал, за места, на които в никакъв случай не е бил, и употребявал цитати, които никой не е казвал “.
НИКОЙ не забелязал ЛЪЖИТЕ на РЕПОРТЕРА през ГОДИНИТЕ.
„ Шпигел “ се гордее с отдела си, чиято задача е да ревизира всеки факт, описван в текстовете на репортерите.
Когато обаче репортерите работят върху лични изследвания, те не всеки път са проверявани и материалът им отива за обява със особено отбелязване, че е „ лично проучване “. Материалите на Релоцуис прекомерно постоянно излизали по този метод и шефовете му е трябвало да се усъмнят, разяснява „ Билд “.
„ Улрих Фихтнер разяснява случилото се с думи като „ потрес “ и „ пронизваща болежка “. Той оставя отворен въпроса „ Чия е отговорността за допусканите неточности? “ и отбелязва, че е изключително мъчително, че Релотиус е уязвил облика на списанието за качествено наличие, който е изграждан в продължение на десетилетия “.
------
Е, журналистът от Die Welt, който се оказа, че се познава с Петков и Василев най-малко още от лятото на 2020 г и разгласява на 30 септември 2020 година публикация, в която има операции и недоказани изказвания, във връзка митингите тогава, и в която показва в позитивна светлина двамата, за които другояче никой не говореше тогава, само че този кореспондент ги беше намерил или му ги бяха намерили...
Този публицист наруши положителните журналистически стандарти, пишейки обява, в която единствените източници са самите Петков и Василев, употребява пропагандни трикове - с позоваване на „ неназовани източници “, а за по-голяма авторитетност беше представен външният министър на Украйна Дмитро Кулеба, който като посланик общително отбелязва заслуга на Петков, каквато той другояче няма, поради обстоятелствата, а за какво го прави това Кулеба може и в миналото да разберем - от вежливост, тъй като се старае да е в положителни връзки с ръководещите в България, тъй като е неверно осведомен (той всекидневно поддържа връзки с доста хора от разнообразни страни и се сблъсква с голямо количество информация), тъй като му е внушено, че зад Петков и Василев стоят авторитетни кръгове на Запад...
Самият Петков има фикс идея да си придава огромна значимост и да си прави ПР на непознат тил, не му е за пръв път.
Случаят с опита за спасяването на алпиниста Боян Петров беше подобен...
И изгонването на 70-те служителя от съветското посолство беше подобен ПР - спешен.
В една пробита откъм слугинаж и изменничества страна, и по време на война, в която Русия търпи и огромни стопански загуби, 70 второстепенни чиновници по-малко от към общо 120 дипломатически и обслужващ личен състав + Митрофанова, надали се е отразило на политиката на Кремъл в България.
Не бих се учудила в този момент, откакто му махнаха отчасти защитата от НСО – без охранител, а му оставиха единствено кола (тези коли са по-специални) и водач на НСО, в нечии глави да се мъти концепцията да показват Петков като обект на опити за нападение поради „ секретната “ продажба на муниции (за която другояче обществено се приказва от 10 месеца) и поради „ смелото “ редуциране на обслужващ личен състав в съветското посолство.
** ** ** ** **
„ Декарт задава един също значим въпрос: Мога ли да знам нещо, без ни минимум подозрение? Мога ли да стигна до „ безусловно несъмнено познание ”? Защото множеството ни познания са относителни, т.е. зависят от истинността на други познания. “
Спомняте ли си този случай с най-авторитетното немско издание „ Шпигел “ отпреди 4 г, който бързо нашумя и който медиите небрежно и съзнателно не помниха?!
„ СКАНДАЛ С ФАЛШИВИ НОВИНИ: Репортер на „ ШПИГЕЛ “ ИЗМИСЛИЛ ДЕСЕТКИ ИСТОРИИ “.
Аз си го спомних преди минути поради „ спасителя “ Кирил Петков и журналистическото равнище, което демонстрираха „ Die Welt “ и „ Politico “ (и двете медии са благосъстоятелност на един издател)!
„ Новинарското списание от Хамбург на Рудолф Аугщайн е възприемано като „ огнестрелно оръжие на демокрацията “ и е образец за сериозна публицистика “, написа „ 24 часа “ през декември 2018 г, отразявайки случая.
Съмненията тогава са за към 55 измислени истории в продължение на години, като за 14 от тях тогава са били открити доказателства.
Аз на 20.12.2018 година писах за случая:
„ Шпигел “ е международно известно авторитетно списание, имащо славата на медия, чиято публицистика е доста сериозна, спазваща високи журналистически стандарти.
Но тези дни се оказа, че техен награждаван за работата си публицист е измислял истории в репортажите си, представяйки ги за действително случили се.
Една от най-големите малките екрани в Съединени американски щати, световноизвестната Си Ен Ен разгласи, че лишава двете награди, които му е връчила (отделен е въпросът, че тази телевизия също е подложена на критика поради неналичието на обективност) “.
Да вмъкна, че „ Шпигел “ години наред публикуваше прекомерно пристрастни, а някои бяха и съществено манипулативни материали против Борисов и гл. прокурор!
Какъв е казусът?!
Фрапиращ и показващ по безапелационен метод за какво не би трябвало да сме толкоз наивни, когато четем/слушаме медии, включително авторитетни западни такива, а постоянно да подхождаме с сериозно мислене.
Тогавашният НОВ основен редактор на „ Шпигел “ Щефен Клусман събрал екипа на редакцията и съобщил, че списанието има кореспондент, който е манипулирал и измислял истории.
„ Колега на репортера се усъмнил в работата му, откакто двамата работили дружно по огромен материал за стената сред Съединени американски щати и Мексико. Хуан Морено забелязал нередности в работата на Клаас и отишъл с терзание и тактичност да поговори с шефа на „ Шпигел “.
Зам.-главният редактор на изданието Улрих Фихтнер разяснява, че с следствието, което подхванал, Морено рискувал личната си позиция и го направил на свои разходи. Първоначално никой не му има вяра – нито сътрудниците, нито от публицистичния ръб на изданието. Морено събрал задоволително доказателства за лъжливите репортажи на Клаас Релоциус. Първоначално той отричал, само че предходната седмица трябвало да признае, че е манипулирал и измислил голям брой текстове. До последно Релотиус опитвал да дискредитира Морено и даже изпращал подправени имейли.
В текстовете си Релотиус разказвал за хора, които в никакъв случай не е срещал, за места, на които в никакъв случай не е бил, и употребявал цитати, които никой не е казвал “.
НИКОЙ не забелязал ЛЪЖИТЕ на РЕПОРТЕРА през ГОДИНИТЕ.
„ Шпигел “ се гордее с отдела си, чиято задача е да ревизира всеки факт, описван в текстовете на репортерите.
Когато обаче репортерите работят върху лични изследвания, те не всеки път са проверявани и материалът им отива за обява със особено отбелязване, че е „ лично проучване “. Материалите на Релоцуис прекомерно постоянно излизали по този метод и шефовете му е трябвало да се усъмнят, разяснява „ Билд “.
„ Улрих Фихтнер разяснява случилото се с думи като „ потрес “ и „ пронизваща болежка “. Той оставя отворен въпроса „ Чия е отговорността за допусканите неточности? “ и отбелязва, че е изключително мъчително, че Релотиус е уязвил облика на списанието за качествено наличие, който е изграждан в продължение на десетилетия “.
------
Е, журналистът от Die Welt, който се оказа, че се познава с Петков и Василев най-малко още от лятото на 2020 г и разгласява на 30 септември 2020 година публикация, в която има операции и недоказани изказвания, във връзка митингите тогава, и в която показва в позитивна светлина двамата, за които другояче никой не говореше тогава, само че този кореспондент ги беше намерил или му ги бяха намерили...
Този публицист наруши положителните журналистически стандарти, пишейки обява, в която единствените източници са самите Петков и Василев, употребява пропагандни трикове - с позоваване на „ неназовани източници “, а за по-голяма авторитетност беше представен външният министър на Украйна Дмитро Кулеба, който като посланик общително отбелязва заслуга на Петков, каквато той другояче няма, поради обстоятелствата, а за какво го прави това Кулеба може и в миналото да разберем - от вежливост, тъй като се старае да е в положителни връзки с ръководещите в България, тъй като е неверно осведомен (той всекидневно поддържа връзки с доста хора от разнообразни страни и се сблъсква с голямо количество информация), тъй като му е внушено, че зад Петков и Василев стоят авторитетни кръгове на Запад...
Самият Петков има фикс идея да си придава огромна значимост и да си прави ПР на непознат тил, не му е за пръв път.
Случаят с опита за спасяването на алпиниста Боян Петров беше подобен...
И изгонването на 70-те служителя от съветското посолство беше подобен ПР - спешен.
В една пробита откъм слугинаж и изменничества страна, и по време на война, в която Русия търпи и огромни стопански загуби, 70 второстепенни чиновници по-малко от към общо 120 дипломатически и обслужващ личен състав + Митрофанова, надали се е отразило на политиката на Кремъл в България.
Не бих се учудила в този момент, откакто му махнаха отчасти защитата от НСО – без охранител, а му оставиха единствено кола (тези коли са по-специални) и водач на НСО, в нечии глави да се мъти концепцията да показват Петков като обект на опити за нападение поради „ секретната “ продажба на муниции (за която другояче обществено се приказва от 10 месеца) и поради „ смелото “ редуциране на обслужващ личен състав в съветското посолство.
** ** ** ** **
„ Декарт задава един също значим въпрос: Мога ли да знам нещо, без ни минимум подозрение? Мога ли да стигна до „ безусловно несъмнено познание ”? Защото множеството ни познания са относителни, т.е. зависят от истинността на други познания. “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ