Любомир Канов: Западните хора са много по-неразглезени пред трудностите от нашите сънародници
От Facebook профила на Любомир Канов, психиатър и публицист
Не мога да не помни една панорама от 1998 година в Канада. Пътувах от Ню Йорк до Монтреал с колата си след пагубната ледена стихия, малко след Нова Година, с цел да видя брат ми. Магистралата, Слава Богу, беше към този момент изчистена. Тя минава през гористите местности на север през Вермонт до границата с Канада и около езерото Шамплейн. Гледката беше апокалиптична.
Никога не можех да си показва какви ужаси може да аргументи разярената природа дори на една свръхорганизирана и развита страна. Първо да кажа, че доколкото можеше да види погледа, всички вековни крайпътни гори бяха изцяло унищожени. Стърчеха единствено стъблата им. Дърветата бяха оголени, разцепени и съблечени от короните си, а стъблата им приличаха на снопове клечки за зъби. Огромните 50 метрови далекопроводи за високо напрежение със стоманени структури бяха сгънати и осукани до земята, разкривени и прекършени, като че ли бяха направени от някаква мека тел, а дебелите високоволтови проводници бяха изпокъсани и стърчаха из заледената пустиня. Навсякъде цареше безспорна съсипия и заличаване. По новините бяха съобщили, че са починали към 40 души, само че цялата територия остана без ток няколко седмици поред и търпеше ужасни лишения; цялостно прекъсване на целия живот на обществото, учебните заведения, бизнесите и невъзвратими загуби за минимум един месец, преди последователно да стартира всичко още веднъж да действа. Горите се възстановяваха близо 20 години по-късно и може би и до момента донякъде. Нито един канадец обаче не възропта и не се разсърди на своите служби за възобновяване, на пожарникарите или на своето държавно управление. Всички заедно си помагаха, доколкото можеха, притичваха се взаимно за помощ един на различен и живяха в огромни ограничения в тази люта зима. Причината за това злополучие беше един злокобен циклон от север — арктически вятър, който загреба влажни маси от Големите Езера и ги завъртя в мразовит дъжд, който обви всичко в многотонни ледени окови: дървета, стълбове, антени, всякави структури и ги смаза с тежестта си, изпочупи ги, а след това ги срина с ураганният вятър.
Защо описвам това, ли? Ами, просто като го съпоставям с дебелия млад мъж от Силистренско, който беше толкоз буен дето не може да си опече филийката с еленски бут заради снежната еднодневна стихия, че нахлу с нож в ръката в локалното Енерго, с цел да си желае неотложно да му пуснат тока.
Разни хора, всякакви идеали, всякакви култури…
Няма да отегчавам с нравоучения, единствено ще кажа малко от персоналния си опит, че западните хора са доста по-неразглезени и доста по-твърди пред компликациите от нашите сънародници, макар, че живеят в доста по-развит свят. Социализмът нанася повреди на националния нрав и те са дълготрайни. Нещо като канадската гора —трябват доста години, с цел да се възвърне. Българите преди да пристигна “комунизма ” са били твърди и корави хора, има и в този момент много такива непокътнати читави и почтени наши сънародници, които безкористно се втурват да оказват помощ в бедствия и си извършват дълга и работата както би трябвало. Но едно голямо голям брой, възпитавано от соца, чака пасивно някой различен и най-много министър-председателят персонално да ги избави от бурята, а в случай че може и от персоналната им немарливост и липса на отговорност към техните лични локални проблеми. Достатъчно е да се види по какъв начин и за кого гласоподават, или по какъв начин не гласоподават, по какъв начин се държат на пътя, в работата си и при обща естествена неволя.
Може да звучи непатриотично, само че това е ситуацията.
Не мога да не помни една панорама от 1998 година в Канада. Пътувах от Ню Йорк до Монтреал с колата си след пагубната ледена стихия, малко след Нова Година, с цел да видя брат ми. Магистралата, Слава Богу, беше към този момент изчистена. Тя минава през гористите местности на север през Вермонт до границата с Канада и около езерото Шамплейн. Гледката беше апокалиптична.
Никога не можех да си показва какви ужаси може да аргументи разярената природа дори на една свръхорганизирана и развита страна. Първо да кажа, че доколкото можеше да види погледа, всички вековни крайпътни гори бяха изцяло унищожени. Стърчеха единствено стъблата им. Дърветата бяха оголени, разцепени и съблечени от короните си, а стъблата им приличаха на снопове клечки за зъби. Огромните 50 метрови далекопроводи за високо напрежение със стоманени структури бяха сгънати и осукани до земята, разкривени и прекършени, като че ли бяха направени от някаква мека тел, а дебелите високоволтови проводници бяха изпокъсани и стърчаха из заледената пустиня. Навсякъде цареше безспорна съсипия и заличаване. По новините бяха съобщили, че са починали към 40 души, само че цялата територия остана без ток няколко седмици поред и търпеше ужасни лишения; цялостно прекъсване на целия живот на обществото, учебните заведения, бизнесите и невъзвратими загуби за минимум един месец, преди последователно да стартира всичко още веднъж да действа. Горите се възстановяваха близо 20 години по-късно и може би и до момента донякъде. Нито един канадец обаче не възропта и не се разсърди на своите служби за възобновяване, на пожарникарите или на своето държавно управление. Всички заедно си помагаха, доколкото можеха, притичваха се взаимно за помощ един на различен и живяха в огромни ограничения в тази люта зима. Причината за това злополучие беше един злокобен циклон от север — арктически вятър, който загреба влажни маси от Големите Езера и ги завъртя в мразовит дъжд, който обви всичко в многотонни ледени окови: дървета, стълбове, антени, всякави структури и ги смаза с тежестта си, изпочупи ги, а след това ги срина с ураганният вятър.
Защо описвам това, ли? Ами, просто като го съпоставям с дебелия млад мъж от Силистренско, който беше толкоз буен дето не може да си опече филийката с еленски бут заради снежната еднодневна стихия, че нахлу с нож в ръката в локалното Енерго, с цел да си желае неотложно да му пуснат тока.
Разни хора, всякакви идеали, всякакви култури…
Няма да отегчавам с нравоучения, единствено ще кажа малко от персоналния си опит, че западните хора са доста по-неразглезени и доста по-твърди пред компликациите от нашите сънародници, макар, че живеят в доста по-развит свят. Социализмът нанася повреди на националния нрав и те са дълготрайни. Нещо като канадската гора —трябват доста години, с цел да се възвърне. Българите преди да пристигна “комунизма ” са били твърди и корави хора, има и в този момент много такива непокътнати читави и почтени наши сънародници, които безкористно се втурват да оказват помощ в бедствия и си извършват дълга и работата както би трябвало. Но едно голямо голям брой, възпитавано от соца, чака пасивно някой различен и най-много министър-председателят персонално да ги избави от бурята, а в случай че може и от персоналната им немарливост и липса на отговорност към техните лични локални проблеми. Достатъчно е да се види по какъв начин и за кого гласоподават, или по какъв начин не гласоподават, по какъв начин се държат на пътя, в работата си и при обща естествена неволя.
Може да звучи непатриотично, само че това е ситуацията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ