Как успяхме да завършим училище без вайбър група на класа и съобщения в „Школо“
От Facebook профила на Лилия Божкова
Как успяхме да приключим учебно заведение без вайбър група на класа, известия в „ Школо “, и без родителите ни да водят непрестанни персонални диалога за щяло и нещяло с класната на персоналния ѝ телефон?
Тази модерна нервност към непрекъснатата връзка с учителите и учебното заведение, посредством платформи за връзка и разнообразни обществени мрежи, най-малко в мен поражда огромно напрежение.
Преди време нещата бяха доста по-прости: в случай че имаше нещо значимо за съобщаване, това се случваше посредством бележник или на родителска среща, а в незабавни случаи с привиквате на родителите при шефа на учебното заведение.
Днес обаче, родителите все по-често изискват непрекъснат контакт с учителите, а това води до обстановки, в които доста от тях имат несъразмерни упования и още повече условия.
Абе, ей...идиоти такива, по какъв начин си позволявате това безсрамие??
Опитите да се сътвори норма, че родителите би трябвало да научат персонално от учителя всеки подробност от всекидневието на своето дете в учебно заведение, в допълнение усилва натоварването върху всички участници в процеса. Платформи като Viber и Shkolo улесняват връзката, само че постоянно водят до обстановки, в които всяка неразбрана или пропусната информация става мотив за непотребни спорове и неодобрение.
Тук идва и въпросът дали родителите, прилагайки толкоз доста внимание и в прочут смисъл надзор върху всеки аспект от образованието на децата си, не губят от погледа си значимостта на самостоятелността и отговорността, която би трябвало да възпитат у тях. В последна сметка, в устрема си да обезпечат най-хубавото за децата си, някои родители прекаляват с намесата, забравяйки, че не всичко би трябвало да бъде подложено на микромениджмънт.
Резултатът постоянно е, че учителите и учебните заведения би трябвало да се преценяват с несъразмерни условия, а това способства за чувството, че родителите непрекъснато изискват особено отношение за своето дете – като че ли то е най-важното на света.
Направи ми се реве от тъга за ситуацията, в което са сложени българските учители.
Извинете ме, че ще се повторя.
‼️Уважаеми родители, вашите принцове и принцеси, са принцове и принцеси единствено за вас, за всички останали нито са специфични, нито някой е задължен да им обръща изключително внимание и/или да им търпи капризите и неприятното образование!!!
FaceBookTwitterPinterest
