Как демократичната общност създаде и работи в полза на Възраждане
От фейсбук профила на Кристиян Шкварек
Когато през 2016-та година Доналд Тръмп слезе по оня ескалатор и разгласи кандидатурата си за президент, съвсем никой в републиканската партия не го вземаше насериозно. Рейтингът му беше незабележим, а възможностите да завоюва номинацията - на практика нулеви.
Много хора си мислят, че главното му оръжие бяха дебатите с другите републикански претенденти. Всъщност обширен разбор на акцията, оповестен през 2018-та, сподели друго. Основният му инструмент се оказа една игра, която стартира да играе с... вражеските медии. С демократите, с техните канали, публицисти, инфлуенсъри.
Доналд Тръмп постоянно предизвикваше либералите, споделяше преднамерено неща, които знае, че ще ги накарат да беснеят, да се подиграват и да му обръщат внимание. Това беше самобитен танц с врага, от който единствено печелеше поддръжка измежду републиканците. Защото беше направена обикновена сметка - най-малко половината американците не понасят и в кръвта си либералите, демократическата партия и техните медии, публицисти и инфлуенсъри. Това ги кара съвсем инстинктивно да симпатизират на оня, който тези либерали, демократи и медии " тричат ".
Принципът се оказа извънредно ефикасен - до момента в който самите либерали те подиграват за вътрешна приложимост и си фантазират, че по този начин ти срутват облика, в действителност ти вършат голяма услуга, поставяйки те в позицията на " този, дето либералите ненавиждат ". Перфектна позиция за претендент в антилибералния бранш, където това автоматизирано ти носи благосклонностите на необятните маси, които не могат да дишат либералите, медиите им, инфлуенсърите им и безконечния им инфантилизъм.
Абсолютно същото нещо следя, че се случва в България. Костадинов преднамерено чепка ДБ-тата с неща като " Доносническа България ". Нарочно споделя работи, които знае, че ще бъдат осмивани или скандализирани от демократичната общественост - " урановите мини ", " Белене ", " Козяк ". И като по часовник - към този момент две години, целокупната либерал-демократична мрежа, заедно с всичките си карикатуристи, медии и инфлуелсъри, взима всеки мотив, с цел да го издигне до пиедестала на " този, който ДБ-тата подиграват ".
Без да схващат, че това е фундамент, а не тъпак. Защото не осъзнават какъв брой тъкмо презирани са от българите - като общественост, като мироглед, като просвета и даже просто поради слабите си умения в хумора и сатирата. Всеки път, когато вълна от демократичен, умнокрасив хейт се насочи по Костадинов, това доставя две неща:
1. Удовлетворение и веселба на хиляди членове на умнокрасивия, либерал-демократичен балон.
2. Още няколко хиляди гласа за Костадинов, докарани му от необятната външна страна естествени българи, които нито са русофили, нито радикали, но ей Богу не могат да дишат Комарницко-Капиталския балон и умнокрасивата общественост.
И по този начин двете общности внезапно си стават взаимно потребни. " Танцувайки " този танц едните от време на време получават смешки и занимания на гърба на Костадинов, а той и Възраждане - нови гласове от подарения му фундамент на " зложелател Номер едно на демократичната, Разградско-селищна система ".
Когато Костадинов чукне 25%-30% е хубаво да помните и повтаряте, че хора като Манол Пейков, Комарницки, Хазарта, Летящата Коза, Дневник, Капитал и впрочем са измежду главните виновници за това. Всичко, което последва, ще би трябвало да се написа и на тяхна сметка.
Когато през 2016-та година Доналд Тръмп слезе по оня ескалатор и разгласи кандидатурата си за президент, съвсем никой в републиканската партия не го вземаше насериозно. Рейтингът му беше незабележим, а възможностите да завоюва номинацията - на практика нулеви.
Много хора си мислят, че главното му оръжие бяха дебатите с другите републикански претенденти. Всъщност обширен разбор на акцията, оповестен през 2018-та, сподели друго. Основният му инструмент се оказа една игра, която стартира да играе с... вражеските медии. С демократите, с техните канали, публицисти, инфлуенсъри.
Доналд Тръмп постоянно предизвикваше либералите, споделяше преднамерено неща, които знае, че ще ги накарат да беснеят, да се подиграват и да му обръщат внимание. Това беше самобитен танц с врага, от който единствено печелеше поддръжка измежду републиканците. Защото беше направена обикновена сметка - най-малко половината американците не понасят и в кръвта си либералите, демократическата партия и техните медии, публицисти и инфлуенсъри. Това ги кара съвсем инстинктивно да симпатизират на оня, който тези либерали, демократи и медии " тричат ".
Принципът се оказа извънредно ефикасен - до момента в който самите либерали те подиграват за вътрешна приложимост и си фантазират, че по този начин ти срутват облика, в действителност ти вършат голяма услуга, поставяйки те в позицията на " този, дето либералите ненавиждат ". Перфектна позиция за претендент в антилибералния бранш, където това автоматизирано ти носи благосклонностите на необятните маси, които не могат да дишат либералите, медиите им, инфлуенсърите им и безконечния им инфантилизъм.
Абсолютно същото нещо следя, че се случва в България. Костадинов преднамерено чепка ДБ-тата с неща като " Доносническа България ". Нарочно споделя работи, които знае, че ще бъдат осмивани или скандализирани от демократичната общественост - " урановите мини ", " Белене ", " Козяк ". И като по часовник - към този момент две години, целокупната либерал-демократична мрежа, заедно с всичките си карикатуристи, медии и инфлуелсъри, взима всеки мотив, с цел да го издигне до пиедестала на " този, който ДБ-тата подиграват ".
Без да схващат, че това е фундамент, а не тъпак. Защото не осъзнават какъв брой тъкмо презирани са от българите - като общественост, като мироглед, като просвета и даже просто поради слабите си умения в хумора и сатирата. Всеки път, когато вълна от демократичен, умнокрасив хейт се насочи по Костадинов, това доставя две неща:
1. Удовлетворение и веселба на хиляди членове на умнокрасивия, либерал-демократичен балон.
2. Още няколко хиляди гласа за Костадинов, докарани му от необятната външна страна естествени българи, които нито са русофили, нито радикали, но ей Богу не могат да дишат Комарницко-Капиталския балон и умнокрасивата общественост.
И по този начин двете общности внезапно си стават взаимно потребни. " Танцувайки " този танц едните от време на време получават смешки и занимания на гърба на Костадинов, а той и Възраждане - нови гласове от подарения му фундамент на " зложелател Номер едно на демократичната, Разградско-селищна система ".
Когато Костадинов чукне 25%-30% е хубаво да помните и повтаряте, че хора като Манол Пейков, Комарницки, Хазарта, Летящата Коза, Дневник, Капитал и впрочем са измежду главните виновници за това. Всичко, което последва, ще би трябвало да се написа и на тяхна сметка.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ