Дачков: Фиксацията ми срещу умните и красивите е заради онова, което съм бил…
От Facebook профила на журналиста Явор Дачков
Това ще би трябвало да мине през лично-нарцистичния дискурс, само че не мога да намеря различен метод. Фиксацията ми против умните и красивите е фиксация против личната ми нелепост. Съдя ги за това, което съм бил и което май е обикновена логика на психиката.
Никак не ме бива в нюансираните оценки, които не мога да дефинирам без пристрастеност и без да наскърбявам. Язвителността е симптом на уязвимост на стила, само че най-много на духовната незрялост. Човек може да каже някаква истина и без да наскърбява, а при мен нормално не се получава. Въпреки, че и за момент не ненавиждам хората, с които толкоз самоуверено водя война обществено.
Мисля за тях тези дни и за неудобството да упорстват, наричайки черното бяло по целия си честен конспект - като се стартира с войната на Съединени американски щати в Украйна, която явно губят, мине се през управническата коалиция сред ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС, Държавна сигурност за кмет на София, напълно пошлата и явна Барселона на Кирил Петков и бременната Лена Бориславова, които се разхождат из София (докато благоверният се пуска под паника и самичък с новозакупена детска количка за 2000 лева в обществените мрежи, а Линда прави торти), фрапиращата финансова непросветеност на Асен Василев, пропадането на Христо Иванов и неговата правосъдна промяна в обятията на Делян Пеевски за повторно, междинният пръст на депутата от Политическа партия Ицо Хазарта (зам.-председател на комисията по култура) против сътрудниците му в Народното събрание, както и непоносимо просташките му песни, гарнирани с женски задни елементи на сцената, които демонстрира в разгара на свадите за принуждение против дами на фона на общото отвращение на неговите против Вежди Рашидов, и по този начин нататък, та чааак до обедните вести, както се споделя в едно предаване.
Списъкът може да се продължи с огромни безобразия и дребни елементи до една напълно прилична по размер бяла книга на умнокрасивото времеубежище от моралната отговорност. Има нещо гротескно в бързината, с която всички морални замъци на по този начин нареченото дясно се разрушават от самото него. Като къщи, чиито основи са положени върху пясък. Моят проблем е, че не знам по какъв начин да им го кажа, с цел да го схванат без да ги наскърбявам, с което препречвам рационалната им част и задействам самозащитната, която нападна личните ми явни недостатъци и по този начин до цялостно взаимно обезвреждане.
Без никакъв късмет да се доближим до някаква обща истина. Мисля, че това се отнася за всички разделения, само че дадох образец с умните и красивите, тъй като е моят персонален опит. Продължавам да ги назовавам умните и красивите, което е обобщаващо и дисквалифициращо и ще се опитам повече да не го върша. Тук по-скоро желаех да споделя един спомен, който не ми излиза от умнокрасивата глава.
На 28 април 1999-та година една американска ракета, предопределена за Сърбия падна в Горна Баня. Тогава НАТО бомбардираше в продължение на месеци и напълно нелегално една европейска страна, целейки се в цивилно население и публицисти (националната им телевизия, например) с бомби с обеднен уран. На американските ракети, които убиваха православни сърби пишеше " Честит Велкден ", тъй като бомбардировките съвпадаха с празника на Христовото Възкресение - толкоз за американския нрав. Тогава бях на 28 години и изцяло уверен, че диктаторът Милошевич би трябвало да си получи заслуженото, а Сърбия да бъде смазана, с цел да победи положителното. Току-що се бях уволнил от казармата и постъпил на работа в Българска национална телевизия, само че още не бях почнал предаването си " Гласове ", което по-късно се преживяваше от левите фенове като чисто безчинство (за мое опрощение ще кажа, че комунистическата агитация издевателстваше над естествените българи в продължение на 45 години, тъй че на драго сърце дадох една неравна борба в продължение на година и половина:))
Когато падна ракетата гледах " Екип 4 " - късното публицистично предаване на Българска национална телевизия от 22 часа (тогава имахме лукса в праймтайма да дават публицистика). Мисля, че водеща беше Елена Йончева, може да е била и Боряна Димитрова. Въпреки, че бях начинаещ в Българска национална телевизия по никакъв начин не ми хареса по какъв начин отразиха рухването на ракетата. За мен не трябваше да ѝ се обръща толкоз внимание, тъй като успеха над злото беше по-важна от някакъв разрушен български покрив и разминали се на косъм от гибелта някакви си българи. Чувството ми от репортажа на малкия екран, която сякаш беше " наша " (на сините и прочие) бе, че насажда непотребна суматоха в популацията.
Реших незабавно да отида на място в Горна Баня, с цел да видя какво става. Излишно е да споделям, че не съм го направил от журналистическо любознание, а от чиста суетност - с цел да бъда в епицентъра на събитията. Там видях президента Петър Стоянов, мисля, че и тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. Бях толкоз самонадеян (без никакво покритие (все едно в този момент го имам:)), че си разреших да отида при президента и му се развиках: " Вие в Съюз на демократичните сили нямате никаква медийна политика, това, което демонстрираха по Българска национална телевизия е шок, нищо не може да се промени с тази комунистическа агитация " и нещо от този жанр. Крещях му в лицето като младия Тагарев или нещо сходно. Той резервира хладнокръвие, изслуша ме и отмина нататък. На по-другия ден в Българска национална телевизия ми оповестиха, че Петър Стоянов видял Иван Гарелов и му споделил: " Някакъв Дачков пристигна при мен да ми вика, идеше ми да му забия два шамара и колкото да се удържах ".
Това е един от дребното случаи в които съм бил изцяло склонен с Петър Стоянов.
Разказвам това, тъй като днешната логика на психиката на самоотбрана пред очевидния неуспех ми е позната. Бягаш от очевидностите и действителността, търсейки времеубежище в мечтания и показа, както и бомбоубежище в НАТО. Падналата ракета в къщата на съседите в Горна Баня не е проблем, проблем е медийното отразяване. Собствените ни явни провали с всичко, което сме защитавали в политиката като правила не са провали, а съветска агитация, който ни споделя това, което не ни изнася взема рубли и така нататък до безспир. Няма смисъл от тази изморителна битка на клишета и слабосилна самоотбрана. Но всичко това написах единствено поради следното: В Православната черква има доста прозорливо наблюдаване от дългия нравствен опит, развиван и излъчен в продължение на 2 000 години, което е съществено съображение за вслушване.
Става дума за прелестта.
Спомних си за нея около себе си и моите другари от градската десница, които са изцяло уверени, че вземам 4 000 лева от Путин, с цел да ги пиша тези неща по нощите:)
Ето едно кратко и незадълбочено, само че информативно изложение на това духовно събитие в уеб страницата Православието.ком:
" Прелестта е греховно положение на нездрава мистичност, обвързвано с неправилна висока оценка на вярващия в своите духовни прекарвания или убеждението, че Бог изпитва особена обич към него; тип духовна машинация, когато злите сили се показват за добри; тънка духовна горделивост, духовна прелъстеност от дявола.
Светителят Игнатий Брянчанинов написа, че ние всички обитаваме в " хубост ", т.е. в подвеждане, определяйки прелестта като " отклонение към лъжата въз основа на гордостта ". " Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та по тази причина не е огромна работа, в случай че и чиновниците му се преобразяват като чиновници на правдата " (2 Кор. 11:14).
Най-простата форма на хубост е самомнението, което подтиква вярващите да разсъждават за духовни предмети, за които към момента нямат задоволителна визия. Най-тежката форма се следи у човек, който си фантазира че е свят и не се нуждае от смирение. Състоянието се вижда у мнозина екзалтирани вярващи, едни от които се молят за приемане дара да виждат видения, а други, " получили " към този момент тоя " подарък ", се хвалят, че всяка нощ им се явява еди-кой си светец, с цел да ги напътствува и управлява.
Съзнанието за прелестта като детайл от духовната реалност е било постоянно живо само в източното християнство. Православната черква приема като нездрава западната мистичност, която съществува например в натурализма при католиците и в харизматизма при новите протестантски течения. Прелестта е доста мъчно откриваема и по тази причина тръгналите по пътя на духовното съвършенство имат потребност от опитно духовно управление - от дъртак, нравствен ментор. Само очистването на сърцето, очистването на душата от тъмнината на прегрешението просветлява индивида с истината. Ако няма този стадий на ликвидиране - т.е. покаянието - то няма и опция да се види истината. "
Това ще би трябвало да мине през лично-нарцистичния дискурс, само че не мога да намеря различен метод. Фиксацията ми против умните и красивите е фиксация против личната ми нелепост. Съдя ги за това, което съм бил и което май е обикновена логика на психиката.
Никак не ме бива в нюансираните оценки, които не мога да дефинирам без пристрастеност и без да наскърбявам. Язвителността е симптом на уязвимост на стила, само че най-много на духовната незрялост. Човек може да каже някаква истина и без да наскърбява, а при мен нормално не се получава. Въпреки, че и за момент не ненавиждам хората, с които толкоз самоуверено водя война обществено.
Мисля за тях тези дни и за неудобството да упорстват, наричайки черното бяло по целия си честен конспект - като се стартира с войната на Съединени американски щати в Украйна, която явно губят, мине се през управническата коалиция сред ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС, Държавна сигурност за кмет на София, напълно пошлата и явна Барселона на Кирил Петков и бременната Лена Бориславова, които се разхождат из София (докато благоверният се пуска под паника и самичък с новозакупена детска количка за 2000 лева в обществените мрежи, а Линда прави торти), фрапиращата финансова непросветеност на Асен Василев, пропадането на Христо Иванов и неговата правосъдна промяна в обятията на Делян Пеевски за повторно, междинният пръст на депутата от Политическа партия Ицо Хазарта (зам.-председател на комисията по култура) против сътрудниците му в Народното събрание, както и непоносимо просташките му песни, гарнирани с женски задни елементи на сцената, които демонстрира в разгара на свадите за принуждение против дами на фона на общото отвращение на неговите против Вежди Рашидов, и по този начин нататък, та чааак до обедните вести, както се споделя в едно предаване.
Списъкът може да се продължи с огромни безобразия и дребни елементи до една напълно прилична по размер бяла книга на умнокрасивото времеубежище от моралната отговорност. Има нещо гротескно в бързината, с която всички морални замъци на по този начин нареченото дясно се разрушават от самото него. Като къщи, чиито основи са положени върху пясък. Моят проблем е, че не знам по какъв начин да им го кажа, с цел да го схванат без да ги наскърбявам, с което препречвам рационалната им част и задействам самозащитната, която нападна личните ми явни недостатъци и по този начин до цялостно взаимно обезвреждане.
Без никакъв късмет да се доближим до някаква обща истина. Мисля, че това се отнася за всички разделения, само че дадох образец с умните и красивите, тъй като е моят персонален опит. Продължавам да ги назовавам умните и красивите, което е обобщаващо и дисквалифициращо и ще се опитам повече да не го върша. Тук по-скоро желаех да споделя един спомен, който не ми излиза от умнокрасивата глава.
На 28 април 1999-та година една американска ракета, предопределена за Сърбия падна в Горна Баня. Тогава НАТО бомбардираше в продължение на месеци и напълно нелегално една европейска страна, целейки се в цивилно население и публицисти (националната им телевизия, например) с бомби с обеднен уран. На американските ракети, които убиваха православни сърби пишеше " Честит Велкден ", тъй като бомбардировките съвпадаха с празника на Христовото Възкресение - толкоз за американския нрав. Тогава бях на 28 години и изцяло уверен, че диктаторът Милошевич би трябвало да си получи заслуженото, а Сърбия да бъде смазана, с цел да победи положителното. Току-що се бях уволнил от казармата и постъпил на работа в Българска национална телевизия, само че още не бях почнал предаването си " Гласове ", което по-късно се преживяваше от левите фенове като чисто безчинство (за мое опрощение ще кажа, че комунистическата агитация издевателстваше над естествените българи в продължение на 45 години, тъй че на драго сърце дадох една неравна борба в продължение на година и половина:))
Когато падна ракетата гледах " Екип 4 " - късното публицистично предаване на Българска национална телевизия от 22 часа (тогава имахме лукса в праймтайма да дават публицистика). Мисля, че водеща беше Елена Йончева, може да е била и Боряна Димитрова. Въпреки, че бях начинаещ в Българска национална телевизия по никакъв начин не ми хареса по какъв начин отразиха рухването на ракетата. За мен не трябваше да ѝ се обръща толкоз внимание, тъй като успеха над злото беше по-важна от някакъв разрушен български покрив и разминали се на косъм от гибелта някакви си българи. Чувството ми от репортажа на малкия екран, която сякаш беше " наша " (на сините и прочие) бе, че насажда непотребна суматоха в популацията.
Реших незабавно да отида на място в Горна Баня, с цел да видя какво става. Излишно е да споделям, че не съм го направил от журналистическо любознание, а от чиста суетност - с цел да бъда в епицентъра на събитията. Там видях президента Петър Стоянов, мисля, че и тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. Бях толкоз самонадеян (без никакво покритие (все едно в този момент го имам:)), че си разреших да отида при президента и му се развиках: " Вие в Съюз на демократичните сили нямате никаква медийна политика, това, което демонстрираха по Българска национална телевизия е шок, нищо не може да се промени с тази комунистическа агитация " и нещо от този жанр. Крещях му в лицето като младия Тагарев или нещо сходно. Той резервира хладнокръвие, изслуша ме и отмина нататък. На по-другия ден в Българска национална телевизия ми оповестиха, че Петър Стоянов видял Иван Гарелов и му споделил: " Някакъв Дачков пристигна при мен да ми вика, идеше ми да му забия два шамара и колкото да се удържах ".
Това е един от дребното случаи в които съм бил изцяло склонен с Петър Стоянов.
Разказвам това, тъй като днешната логика на психиката на самоотбрана пред очевидния неуспех ми е позната. Бягаш от очевидностите и действителността, търсейки времеубежище в мечтания и показа, както и бомбоубежище в НАТО. Падналата ракета в къщата на съседите в Горна Баня не е проблем, проблем е медийното отразяване. Собствените ни явни провали с всичко, което сме защитавали в политиката като правила не са провали, а съветска агитация, който ни споделя това, което не ни изнася взема рубли и така нататък до безспир. Няма смисъл от тази изморителна битка на клишета и слабосилна самоотбрана. Но всичко това написах единствено поради следното: В Православната черква има доста прозорливо наблюдаване от дългия нравствен опит, развиван и излъчен в продължение на 2 000 години, което е съществено съображение за вслушване.
Става дума за прелестта.
Спомних си за нея около себе си и моите другари от градската десница, които са изцяло уверени, че вземам 4 000 лева от Путин, с цел да ги пиша тези неща по нощите:)
Ето едно кратко и незадълбочено, само че информативно изложение на това духовно събитие в уеб страницата Православието.ком:
" Прелестта е греховно положение на нездрава мистичност, обвързвано с неправилна висока оценка на вярващия в своите духовни прекарвания или убеждението, че Бог изпитва особена обич към него; тип духовна машинация, когато злите сили се показват за добри; тънка духовна горделивост, духовна прелъстеност от дявола.
Светителят Игнатий Брянчанинов написа, че ние всички обитаваме в " хубост ", т.е. в подвеждане, определяйки прелестта като " отклонение към лъжата въз основа на гордостта ". " Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та по тази причина не е огромна работа, в случай че и чиновниците му се преобразяват като чиновници на правдата " (2 Кор. 11:14).
Най-простата форма на хубост е самомнението, което подтиква вярващите да разсъждават за духовни предмети, за които към момента нямат задоволителна визия. Най-тежката форма се следи у човек, който си фантазира че е свят и не се нуждае от смирение. Състоянието се вижда у мнозина екзалтирани вярващи, едни от които се молят за приемане дара да виждат видения, а други, " получили " към този момент тоя " подарък ", се хвалят, че всяка нощ им се явява еди-кой си светец, с цел да ги напътствува и управлява.
Съзнанието за прелестта като детайл от духовната реалност е било постоянно живо само в източното християнство. Православната черква приема като нездрава западната мистичност, която съществува например в натурализма при католиците и в харизматизма при новите протестантски течения. Прелестта е доста мъчно откриваема и по тази причина тръгналите по пътя на духовното съвършенство имат потребност от опитно духовно управление - от дъртак, нравствен ментор. Само очистването на сърцето, очистването на душата от тъмнината на прегрешението просветлява индивида с истината. Ако няма този стадий на ликвидиране - т.е. покаянието - то няма и опция да се види истината. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ