От ЕЦБ припомнят, че загубите след 2022 г. са резултат

От ЕЦБ напомнят, че загубите след 2022 година са резултат от години на обилни облаги и ограниченията на Евросистемата за поддържане на ценова непоклатимост. В рамките на тази политика салдото на банката беше уголемен посредством изкупуване на финансови активи с закрепен лихвен % и дълъг матуритет, което докара до увеличение на пасивите с променлива рента. Повишаването на главните лихви през 2022 и 2023 година усили разноските за лихви, до момента в който приходите от активите не набъбнаха в същата степен.

 

През 2025 година разноските за личен състав са намалели до 809 млн. евро (844 млн. евро за 2024 г.), а другите оперативни разноски – до 619 млн. евро (626 млн. евро година по-рано). Приходите от надзорни такси, събирани от банките под директен контрол, са възлезли на 690 млн. евро (681 млн. евро за 2024 г.).

 

Балансът на ЕЦБ се е свил с 37 милиарда евро до 603 милиарда към края на 2025 година, главно поради понижаване на притежаваните скъпи бумаги по паричната политика. Консолидираният баланс на Евросистемата възлиза на 6,293 трилиона евро при 6,421 трилиона евро година по-рано.

 

ЕЦБ предвижда връщане към облага през 2026 година или по-късно, според от бъдещите равнища на лихвите, валутните курсове и структурата на салдото. Институцията акцентира, че може да извършва мандата си без значение от краткотрайните загуби, като финансовата ѝ резистентност се подсигурява от капитала и преоценъчните запаси, които към края на 2025 година възлизат на общо 71 милиарда евро.

 

В доклада е посочено също по този начин, че България одобри еврото от 1 януари 2026 година В сходство с устава на Европейската система на централните банки Българска народна банка е внесла остатъка от записания си капитал в ЕЦБ – 102 млн. евро, както и валутни аварийни активи на стойност 1,483 милиарда евро (85% щатски долари и 15% злато).