Да си спомним за един от най-големите архитекти на Варна! Днес е ден за почит на арх. Дабков
От две години в центъра на Варна е сложена бронзова скулптура, който не стопира да притегля погледите и интереса на минувачите. Снимките с „ бронзовия човек “, седнал на скамейка в сърцето на морския град са хиляди. Но кой е той?
Повечето варненци незабавно ще отговорят – това е арх. Дабко Дабков, индивидът, който със постройките си е основал европейския образ на града. Той е роден на днешната дата – 21 януари през 1875 година. Родното му място обаче не е Варна, а Трявна.
Още когато е дребен, фамилията му се преселва в морския град. Следва висше обучение архитектура в Мюнхен, Германия. Завръща се във Варна през 1899 година, и в интервала 1905–1912 година е проектант и областен инженер. Тези години се характеризират с интензивно строителство и благоустрояване на града с площади, булеварди, улици, публични и жилищни здания.
В мощния си креативен интервал след 1910 година Дабков проектира останали емблематични до наши дни варненски здания. Между тях модерният кино-театър „ Ранков “, доходните сгради на ул. „ Княз Борис I “ № 27 и 53, хотел „ Лондон “ с двустранно централно тяло, балкони, фризове, орнаменти, както и къщите на бул. „ Мария-Луиза “ № 3 и 31.
_465x620_%20465x%20620.jpg )
Архитект Дабков приключва строителството на Морската зоологическа станция с аквариум за живота в Черно море, постройката на Софийската банка на ул. „ Преславска “ и Средното комерсиално учебно заведение — през днешния ден Икономически университет.
Съвместно с проектант Стефан Венедикт Попов проектира монументалната постройка на Търговско-индустриалната камара, през днешния ден Щаб на Военноморските сили.
Арх. Дабков е участник в Балканските войни. По време на Първата международна война доближава до чин капитан. Награден е с редица ордени и военни оценки.
Дабков се включва и в разнообразни публични начинания: взе участие в управлението на Българското инженерно-архитектурно сдружение (БИАД) в София, а също е и непрекъснат член и ръководител за един мандат на Варненска техническа работа. Бил е член на Ротари клуб.
След 9 септември 1944 година е разгласен за „ зложелател на народа “. Голяма част от имуществото му е иззето. Отнето му е и правото да работи като проектант. Умира на 8 април 1945 година във Варна.
Повечето варненци незабавно ще отговорят – това е арх. Дабко Дабков, индивидът, който със постройките си е основал европейския образ на града. Той е роден на днешната дата – 21 януари през 1875 година. Родното му място обаче не е Варна, а Трявна.
Още когато е дребен, фамилията му се преселва в морския град. Следва висше обучение архитектура в Мюнхен, Германия. Завръща се във Варна през 1899 година, и в интервала 1905–1912 година е проектант и областен инженер. Тези години се характеризират с интензивно строителство и благоустрояване на града с площади, булеварди, улици, публични и жилищни здания.
В мощния си креативен интервал след 1910 година Дабков проектира останали емблематични до наши дни варненски здания. Между тях модерният кино-театър „ Ранков “, доходните сгради на ул. „ Княз Борис I “ № 27 и 53, хотел „ Лондон “ с двустранно централно тяло, балкони, фризове, орнаменти, както и къщите на бул. „ Мария-Луиза “ № 3 и 31.
Архитект Дабков приключва строителството на Морската зоологическа станция с аквариум за живота в Черно море, постройката на Софийската банка на ул. „ Преславска “ и Средното комерсиално учебно заведение — през днешния ден Икономически университет.
Съвместно с проектант Стефан Венедикт Попов проектира монументалната постройка на Търговско-индустриалната камара, през днешния ден Щаб на Военноморските сили.
Арх. Дабков е участник в Балканските войни. По време на Първата международна война доближава до чин капитан. Награден е с редица ордени и военни оценки.
Дабков се включва и в разнообразни публични начинания: взе участие в управлението на Българското инженерно-архитектурно сдружение (БИАД) в София, а също е и непрекъснат член и ръководител за един мандат на Варненска техническа работа. Бил е член на Ротари клуб.
След 9 септември 1944 година е разгласен за „ зложелател на народа “. Голяма част от имуществото му е иззето. Отнето му е и правото да работи като проектант. Умира на 8 април 1945 година във Варна.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ