Русия проби коридор към Индийския океан
От два месеца работи авто транспортен кулоар, минаващ през Афганистан, през който стоките от океанските пристанища на Пакистан влизат в Централна Азия - и по-нататък към Русия. В близко бъдеще, с присъединяване на съветските железници, планираме да изградим и железопътна линия, както и да стартираме доставките на въглища за Пакистан. Колко безвредни са доставките по този кулоар и какви са изгодите за Русия и Южна Азия от новия търговски маршрут?
„ Ислямското емирство Афганистан “ – както публично се назовава режимът на талибаните, основано в страната след бягството на американците през август 2021 година – се интересува от трансафганистански железопътен план, който ще свърже страните от Централна Азия и Пакистан през територията на емирството. Това заяви в сряда ръководителят на афганистанската железопътна администрация (АЖА) Бахтурахмон Шарафат. Въпросът не се ограничаваше до изложение на интерес.
Според афганистанската осведомителна организация „ Толо “, планът за автомагистралата е разискван предходната неделя от вицепремиера на емирството мола Абдул Гани Барадар (между другото, един от създателите на талибаните и евентуално родственик на първият им водач мола Омар) и специфичният представител на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев по външната политика, заместник-секретар на Съвета за сигурност на републиката Абдулазиз Камилов. Във вторник вечерта узбекската страна е изпратила на афганистанската страна имейл, „ в който съобщи, че е подготвена да стартират трансафганистански план “, сподели Шарафат. „ Ислямското емирство “ се интересува от сигурността на бъдещата автомагистрала, увери този чиновник, който оглавява афганистанските железници след разпадането на проамериканската държавна система.
Според проекта на АЖА, който актуалният режим в Кабул утвърди през януари, трансафганистанската железница ще минава от узбекската граница при Термез през Мазари-Шариф, Кабул и Джелалабад до пакистанския Пешавар. Ако планът бъде сбъднат, тогава железопътната система на някогашния Съветски съюз (единна за Русия, Казахстан и Централна Азия) ще се свърже с пакистанските автомагистрали, водещи до пристанището Карачи и други морски центрове на Индийския океан - което е извънредно значимо в светлината на антируските наказания на Запада и обръщането на нашата стопанска система на Изток, което стартира още преди спецоперацията в Украйна.
Ташкентският портал " Курсив " отбелязва: цената на плана за автомагистрала с дължина от пет хиляди километра се прави оценка на 5 милиарда $, а прогнозният директен капацитет е 20 милиона тона товари годишно.
През октомври предходната година Руските и Узбекските железници организираха предварителни диалози за трансафганистанския железопътен план. Москва и Ташкент се договориха да обменят механически и картографски параметри, както и да изчислят плюсовете и минусите на оферти маршрут. Споразумението за построяването на автомагистралата е реализирано с режима на сваления президент Ашраф Гани (тогава Германия прояви интерес да взе участие в афганистанско-узбекския проект). Сега новото държавно управление на Кабул, което не е интернационално прието, съживява плана, като се стреми да обезпечи позицията на директна страна сред постсъветските републики и своя съдружник Пакистан.
Трябва да се означи, че автомобилният кулоар сред Индийския океан и страните от Оперативно-наблюдателно дело към този момент е в употреба. „ Маршрутът от Пакистан до Централна Азия работи към този момент втори месец “, разяснява Рауф Ринд, пакистански предприемач. „ Вземаме всевъзможни товари от пристанище Карачи и ги транспортираме по шосе през Афганистан до страните от Централна Азия или Русия “, добавя той.
Времето за доставка на резервоар от Карачи до Москва лишава почти три седмици. Стоките може да се пласират във всяка една от страните, да вземем за пример в Казахстан, Киргизстан или Русия.
Проблемът съгласно събеседника е, че компанията не може да докара никакъв " изсъхнал " товар, тъй като няма задоволително хладилни контейнери. „ Общо 50-60 контейнера минават на месец: храна, текстил, домашен артикули, макар че пропускателната дарба на маршрута е най-малко 20 контейнера дневно “, сподели източникът.
„ Поради изобилието от документи и ограничения за съгласуваме открихме офиси в няколко града, да вземем за пример в Исламабад, Пешавар и Москва, а основният офис се намира в Бишкек. Впрочем цялата документална база е в сходство с интернационалното право. Така че документите не е проблем. Няма проблем, апропо и с защитата. Това важи и за Афганистан – там всичко е безусловно умерено “, означи предприемачът.
Що се отнася до проектите за развиване, главният фокус, съгласно Ринд, е доставката на съветски въглища в Пакистан в близко бъдеще. „ За да създадем това, в този момент търсим сътрудници в Русия. Според нашите проекти товарът ще бъде доставен с влакове до гарата покрай Хайратан - това е на узбекско-афганистанската граница, след което ще бъде изпратен до Пакистан през Афганистан с огромни камиони. Обемите, които можем да транспортираме на месец, са към 50 000 тона “, добави източникът.
Ако се съди от чисто икономическа позиция, маршрутът през Иран е по-оптимален - има добре построена транспортна система с пътища и положителни пристанища, разяснява Алексей Куприянов, експерт по Южна Азия, старши теоретичен помощник в ИМЕМО.
„ Този маршрут е доста по-кратък и по-удобен – за доставка на артикули през южните ирански пристанища и по-късно на север до Каспийско море “, изясни източникът. „ Освен това има повече граници по пакистанския маршрут: първо би трябвало да преминете границата с Афганистан, по-късно таджикската, узбекската, казахстанската, по-късно да стигнете до Русия. Но пакистанският маршрут е много допустим като опция на иранския. Може да се употребява и в по-голяма степен, в случай че има проблеми в Иран и доставката не е допустима нито с камиони, нито с железопътен превоз. "
Ако обаче въглищата се доставят от Русия до Пакистан по този маршрут, това доста ще усили значимостта на този кулоар, означи събеседникът.
„ Пакистан е извънредно енергийно подвластна страна. Те имат ужасни проблеми в този бранш. Ако уредниците по някаква причина желаят да избегнат иранския маршрут, в случай че считат, че е по-изгодно да транспортират въглища от Западен Сибир, от Кемерово, то този маршрут е много подобаващ за тях “, счита анализаторът.
Той означи, че през руската ера Москва е взаимодействала добре с Пакистан и е помогнала на тази източна страна да развие промишленост. Той е оптимист за бъдещото взаимоотношение сред двете страни: „ Сега Русия също уголемява комерсиалните връзки с Пакистан. Доставката на въглища ще даде на Русия спомагателна тежест в района, защото Исламабад ще стане по-зависим от нашите енергийни запаси. А за самия Пакистан този план ще помогне за понижаване на дефицита на сила. "
„ Този работещ маршрут за доставки като цяло също е значим, тъй като с развиването си той ще показва на Русия и на целия свят, че Афганистан се е трансформирал в много спокойна страна. Достатъчно спокойна, че през него може да се прокара енергиен кулоар и че талибаните са много надеждни сътрудници, с които е допустимо да се води разговор за по-нататъшно задълбочаване на съдействието “, заключи Куприянов.
Според специалистите основаването на нови способи за връзка сред Русия и Пакистан (който от ден на ден се отдалечава от еднопосочната ориентировка към САЩ) би трябвало да се преглежда като част от общоевразийското съдействие по линията Север-Юг. Да напомним, че за развиването на транспортно-логистичните коридори в южна посока приказва и президентът Владимир Путин на неотдавнашния 25-ти Петербургски интернационален стопански конгрес. „ Увеличаваме потенциала на железниците... Включително в Азовско-Черноморския и Каспийския басейн. Те ще станат най-важният сектор от коридора Север-Юг, който ще обезпечи постоянни канали за връзка с Близкия изток и Южна Азия. Очакваме скоро товарният трафик по този маршрут да стартира да нараства устойчиво “, съобщи съветският водач.
Трябва да се означи, че на площадката на ПМИФ съветската специфична икономическа зона „ Лотос “ (в Астрахан и работеща със страните от Каспийския регион) и Индийския бизнес алианс подписаха съглашение за развиване на пристанищни услуги и транспорт на товари през интернационалния транспортен кулоар „ Север-Юг “. Става дума за маршрута на контейнерния трафик от Санкт Петербург до индийското пристанище Мумбай (Бомбай) през територията на Русия през Каспийско море, Иран, пристанището Бандар Абас и по-нататък през Арабско море до Индия. Дължината на коридора е 7200 километра, два пъти по-малко от общоприетия маршрут, заобикалящ Европа през Суецкия канал.
Русия и Индия също би трябвало да свържат Афганистан с коридора Север-Юг, счита Лидия Кулик, ориенталист. „ Този кулоар има доста разклонения, тъй че планът е от геополитическо значение във връзка с включването на Иран, Афганистан и Пакистан в икономическите и икономически действия “, отбелязва тя. „ Нарастващата стопанска система ще стартира да притегля политическата непоклатимост, тъй че страните от този район би трябвало да бъдат по-активно включени в интернационалната търговия “, добавя тя.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Ислямското емирство Афганистан “ – както публично се назовава режимът на талибаните, основано в страната след бягството на американците през август 2021 година – се интересува от трансафганистански железопътен план, който ще свърже страните от Централна Азия и Пакистан през територията на емирството. Това заяви в сряда ръководителят на афганистанската железопътна администрация (АЖА) Бахтурахмон Шарафат. Въпросът не се ограничаваше до изложение на интерес.
Според афганистанската осведомителна организация „ Толо “, планът за автомагистралата е разискван предходната неделя от вицепремиера на емирството мола Абдул Гани Барадар (между другото, един от създателите на талибаните и евентуално родственик на първият им водач мола Омар) и специфичният представител на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев по външната политика, заместник-секретар на Съвета за сигурност на републиката Абдулазиз Камилов. Във вторник вечерта узбекската страна е изпратила на афганистанската страна имейл, „ в който съобщи, че е подготвена да стартират трансафганистански план “, сподели Шарафат. „ Ислямското емирство “ се интересува от сигурността на бъдещата автомагистрала, увери този чиновник, който оглавява афганистанските железници след разпадането на проамериканската държавна система.
Според проекта на АЖА, който актуалният режим в Кабул утвърди през януари, трансафганистанската железница ще минава от узбекската граница при Термез през Мазари-Шариф, Кабул и Джелалабад до пакистанския Пешавар. Ако планът бъде сбъднат, тогава железопътната система на някогашния Съветски съюз (единна за Русия, Казахстан и Централна Азия) ще се свърже с пакистанските автомагистрали, водещи до пристанището Карачи и други морски центрове на Индийския океан - което е извънредно значимо в светлината на антируските наказания на Запада и обръщането на нашата стопанска система на Изток, което стартира още преди спецоперацията в Украйна.
Ташкентският портал " Курсив " отбелязва: цената на плана за автомагистрала с дължина от пет хиляди километра се прави оценка на 5 милиарда $, а прогнозният директен капацитет е 20 милиона тона товари годишно.
През октомври предходната година Руските и Узбекските железници организираха предварителни диалози за трансафганистанския железопътен план. Москва и Ташкент се договориха да обменят механически и картографски параметри, както и да изчислят плюсовете и минусите на оферти маршрут. Споразумението за построяването на автомагистралата е реализирано с режима на сваления президент Ашраф Гани (тогава Германия прояви интерес да взе участие в афганистанско-узбекския проект). Сега новото държавно управление на Кабул, което не е интернационално прието, съживява плана, като се стреми да обезпечи позицията на директна страна сред постсъветските републики и своя съдружник Пакистан.
Трябва да се означи, че автомобилният кулоар сред Индийския океан и страните от Оперативно-наблюдателно дело към този момент е в употреба. „ Маршрутът от Пакистан до Централна Азия работи към този момент втори месец “, разяснява Рауф Ринд, пакистански предприемач. „ Вземаме всевъзможни товари от пристанище Карачи и ги транспортираме по шосе през Афганистан до страните от Централна Азия или Русия “, добавя той.
Времето за доставка на резервоар от Карачи до Москва лишава почти три седмици. Стоките може да се пласират във всяка една от страните, да вземем за пример в Казахстан, Киргизстан или Русия.
Проблемът съгласно събеседника е, че компанията не може да докара никакъв " изсъхнал " товар, тъй като няма задоволително хладилни контейнери. „ Общо 50-60 контейнера минават на месец: храна, текстил, домашен артикули, макар че пропускателната дарба на маршрута е най-малко 20 контейнера дневно “, сподели източникът.
„ Поради изобилието от документи и ограничения за съгласуваме открихме офиси в няколко града, да вземем за пример в Исламабад, Пешавар и Москва, а основният офис се намира в Бишкек. Впрочем цялата документална база е в сходство с интернационалното право. Така че документите не е проблем. Няма проблем, апропо и с защитата. Това важи и за Афганистан – там всичко е безусловно умерено “, означи предприемачът.
Що се отнася до проектите за развиване, главният фокус, съгласно Ринд, е доставката на съветски въглища в Пакистан в близко бъдеще. „ За да създадем това, в този момент търсим сътрудници в Русия. Според нашите проекти товарът ще бъде доставен с влакове до гарата покрай Хайратан - това е на узбекско-афганистанската граница, след което ще бъде изпратен до Пакистан през Афганистан с огромни камиони. Обемите, които можем да транспортираме на месец, са към 50 000 тона “, добави източникът.
Ако се съди от чисто икономическа позиция, маршрутът през Иран е по-оптимален - има добре построена транспортна система с пътища и положителни пристанища, разяснява Алексей Куприянов, експерт по Южна Азия, старши теоретичен помощник в ИМЕМО.
„ Този маршрут е доста по-кратък и по-удобен – за доставка на артикули през южните ирански пристанища и по-късно на север до Каспийско море “, изясни източникът. „ Освен това има повече граници по пакистанския маршрут: първо би трябвало да преминете границата с Афганистан, по-късно таджикската, узбекската, казахстанската, по-късно да стигнете до Русия. Но пакистанският маршрут е много допустим като опция на иранския. Може да се употребява и в по-голяма степен, в случай че има проблеми в Иран и доставката не е допустима нито с камиони, нито с железопътен превоз. "
Ако обаче въглищата се доставят от Русия до Пакистан по този маршрут, това доста ще усили значимостта на този кулоар, означи събеседникът.
„ Пакистан е извънредно енергийно подвластна страна. Те имат ужасни проблеми в този бранш. Ако уредниците по някаква причина желаят да избегнат иранския маршрут, в случай че считат, че е по-изгодно да транспортират въглища от Западен Сибир, от Кемерово, то този маршрут е много подобаващ за тях “, счита анализаторът.
Той означи, че през руската ера Москва е взаимодействала добре с Пакистан и е помогнала на тази източна страна да развие промишленост. Той е оптимист за бъдещото взаимоотношение сред двете страни: „ Сега Русия също уголемява комерсиалните връзки с Пакистан. Доставката на въглища ще даде на Русия спомагателна тежест в района, защото Исламабад ще стане по-зависим от нашите енергийни запаси. А за самия Пакистан този план ще помогне за понижаване на дефицита на сила. "
„ Този работещ маршрут за доставки като цяло също е значим, тъй като с развиването си той ще показва на Русия и на целия свят, че Афганистан се е трансформирал в много спокойна страна. Достатъчно спокойна, че през него може да се прокара енергиен кулоар и че талибаните са много надеждни сътрудници, с които е допустимо да се води разговор за по-нататъшно задълбочаване на съдействието “, заключи Куприянов.
Според специалистите основаването на нови способи за връзка сред Русия и Пакистан (който от ден на ден се отдалечава от еднопосочната ориентировка към САЩ) би трябвало да се преглежда като част от общоевразийското съдействие по линията Север-Юг. Да напомним, че за развиването на транспортно-логистичните коридори в южна посока приказва и президентът Владимир Путин на неотдавнашния 25-ти Петербургски интернационален стопански конгрес. „ Увеличаваме потенциала на железниците... Включително в Азовско-Черноморския и Каспийския басейн. Те ще станат най-важният сектор от коридора Север-Юг, който ще обезпечи постоянни канали за връзка с Близкия изток и Южна Азия. Очакваме скоро товарният трафик по този маршрут да стартира да нараства устойчиво “, съобщи съветският водач.
Трябва да се означи, че на площадката на ПМИФ съветската специфична икономическа зона „ Лотос “ (в Астрахан и работеща със страните от Каспийския регион) и Индийския бизнес алианс подписаха съглашение за развиване на пристанищни услуги и транспорт на товари през интернационалния транспортен кулоар „ Север-Юг “. Става дума за маршрута на контейнерния трафик от Санкт Петербург до индийското пристанище Мумбай (Бомбай) през територията на Русия през Каспийско море, Иран, пристанището Бандар Абас и по-нататък през Арабско море до Индия. Дължината на коридора е 7200 километра, два пъти по-малко от общоприетия маршрут, заобикалящ Европа през Суецкия канал.
Русия и Индия също би трябвало да свържат Афганистан с коридора Север-Юг, счита Лидия Кулик, ориенталист. „ Този кулоар има доста разклонения, тъй че планът е от геополитическо значение във връзка с включването на Иран, Афганистан и Пакистан в икономическите и икономически действия “, отбелязва тя. „ Нарастващата стопанска система ще стартира да притегля политическата непоклатимост, тъй че страните от този район би трябвало да бъдат по-активно включени в интернационалната търговия “, добавя тя.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ