Крайната десница фаворит на президентските избори в Чили
Чилийците гласоподаваха в неделя, с цел да изберат идващия си президент, на избори, на които за първи път от края на диктатурата на Аугусто Пиночет преди 35 години крайната десница е любимец.
Проучванията демонстрират забележителна преднина за ултраконсерватора Хосе Антонио Каст, 59-годишен юрист, който се изправя против Жанет Хара, умерена комунистка, представляваща необятна лява коалиция.
Избирателните секции започнаха да затварят в 18:00 ч. локално време (21:00 ч. по Гринуич), което разреши преброяването на гласовете да стартира в края на деня, белязан от дълги опашки за тези наложителни избори. Близо 16 милиона гласоподаватели имаха право да избират сред двамата претенденти.
Крайнодесният претендент прави трети опит да стане президент. След като гласоподава в Пайне, на 40 км южно от Сантяго, той беше приветстван от навалица, скандираща „ Каст, президент “.
„ Победителят (на изборите) би трябвало да бъде президент на всички чилийци “, съобщи Каст, обещавайки да се стреми към единение в надълбоко поляризирана страна.
Неговата лява съперничка от Комунистическата партия изрази блян към:
„ По-добро бъдеще за Чили, страна, където омразата и страхът не доминират “.
Бившият конгресмен Каст, практикуващ католик и татко на девет деца, водеше акция с фокус върху битката с престъпността и даде обещание депортиране на близо 340 000 незаконни мигранти, множеството от които венецуелци.
Неговата съперничка, 51-годишната Жанет Хара, някогашен министър на труда при напускащия президент Габриел Борич, даде обещание повишение на минималната работна заплата и отбрана на пенсиите.
На първия тур в средата на ноември двамата претенденти получиха по към една четвърт от гласовете, с лека преднина за левицата, само че десните претенденти общо събраха към 70%.
Артуро Уичакео, 57-годишен таксиметров водач, гласоподава за Хара, „ с цел да не загуби обществените помощи “, до момента в който Франческа Дюран, 20-годишна студентка, съобщи, че не желае да гласоподава за „ фашист “.
За Урсула Вилялобос, 44-годишна стопанка, целта е различен:
„ По-важно от обществените помощи са работата и сигурността. Хората да могат да напущат домовете си без боязън “.
Престъпността и противозаконната имиграция се обрисуват като водещи проблеми за чилийците, изпреварвайки икономическите компликации, свързани с бавния напредък.
„ Страната се разрушава “, неведнъж декларира Каст, претендентът на Републиканската партия, която основава през 2019 година
Експерти означават разминаване сред усещанията и действителността, защото макар растежа на отвличанията и изнудванията, Чили остава една от най-безопасните страни в Латинска Америка.
По време на акцията Каст, който се опълчва на абортите даже при обезчестяване и на еднополовите бракове, смекчи част от най-консервативните си позиции.
Бившият президент Мишел Бачелет (2006–2010 и 2014–2018) съобщи в неделя, че се надява:
„ Гражданите да кажат думата си, тъй че избрани права освен да не бъдат подкопани, само че и да не бъдат отстранени “.
Реториката на десницата и крайната десница, мощно фокусирана върху сигурността, набра спомагателна мощ след необятното неодобрение от оттеглящото се ляво държавно управление.
Политологът Клаудия Хайс показва, че въстанието през 2019 година, съчетано с пандемията, е било „ доста травматично “ и е довело до „ завой към консерватизъм “.
Сесилия Мора, 71-годишна пенсионерка, гласуваща за левицата, вижда в Каст:
„ Пиночет без униформата “,
в страна, където диктатурата е лишила живота на 3200 души и е довела до изгубването на още хиляди сред 1973 и 1990 година
Ултраконсерваторът, чийто татко е служил в немската войска по време на Втората международна война, е подкрепял диктатурата и е заявявал, че в случай че Аугусто Пиночет беше жив, би дал своя вот за него.
Проучванията демонстрират забележителна преднина за ултраконсерватора Хосе Антонио Каст, 59-годишен юрист, който се изправя против Жанет Хара, умерена комунистка, представляваща необятна лява коалиция.
Избирателните секции започнаха да затварят в 18:00 ч. локално време (21:00 ч. по Гринуич), което разреши преброяването на гласовете да стартира в края на деня, белязан от дълги опашки за тези наложителни избори. Близо 16 милиона гласоподаватели имаха право да избират сред двамата претенденти.
Крайнодесният претендент прави трети опит да стане президент. След като гласоподава в Пайне, на 40 км южно от Сантяго, той беше приветстван от навалица, скандираща „ Каст, президент “.
„ Победителят (на изборите) би трябвало да бъде президент на всички чилийци “, съобщи Каст, обещавайки да се стреми към единение в надълбоко поляризирана страна.
Неговата лява съперничка от Комунистическата партия изрази блян към:
„ По-добро бъдеще за Чили, страна, където омразата и страхът не доминират “.
Бившият конгресмен Каст, практикуващ католик и татко на девет деца, водеше акция с фокус върху битката с престъпността и даде обещание депортиране на близо 340 000 незаконни мигранти, множеството от които венецуелци.
Неговата съперничка, 51-годишната Жанет Хара, някогашен министър на труда при напускащия президент Габриел Борич, даде обещание повишение на минималната работна заплата и отбрана на пенсиите.
На първия тур в средата на ноември двамата претенденти получиха по към една четвърт от гласовете, с лека преднина за левицата, само че десните претенденти общо събраха към 70%.
Артуро Уичакео, 57-годишен таксиметров водач, гласоподава за Хара, „ с цел да не загуби обществените помощи “, до момента в който Франческа Дюран, 20-годишна студентка, съобщи, че не желае да гласоподава за „ фашист “.
За Урсула Вилялобос, 44-годишна стопанка, целта е различен:
„ По-важно от обществените помощи са работата и сигурността. Хората да могат да напущат домовете си без боязън “.
Престъпността и противозаконната имиграция се обрисуват като водещи проблеми за чилийците, изпреварвайки икономическите компликации, свързани с бавния напредък.
„ Страната се разрушава “, неведнъж декларира Каст, претендентът на Републиканската партия, която основава през 2019 година
Експерти означават разминаване сред усещанията и действителността, защото макар растежа на отвличанията и изнудванията, Чили остава една от най-безопасните страни в Латинска Америка.
По време на акцията Каст, който се опълчва на абортите даже при обезчестяване и на еднополовите бракове, смекчи част от най-консервативните си позиции.
Бившият президент Мишел Бачелет (2006–2010 и 2014–2018) съобщи в неделя, че се надява:
„ Гражданите да кажат думата си, тъй че избрани права освен да не бъдат подкопани, само че и да не бъдат отстранени “.
Реториката на десницата и крайната десница, мощно фокусирана върху сигурността, набра спомагателна мощ след необятното неодобрение от оттеглящото се ляво държавно управление.
Политологът Клаудия Хайс показва, че въстанието през 2019 година, съчетано с пандемията, е било „ доста травматично “ и е довело до „ завой към консерватизъм “.
Сесилия Мора, 71-годишна пенсионерка, гласуваща за левицата, вижда в Каст:
„ Пиночет без униформата “,
в страна, където диктатурата е лишила живота на 3200 души и е довела до изгубването на още хиляди сред 1973 и 1990 година
Ултраконсерваторът, чийто татко е служил в немската войска по време на Втората международна война, е подкрепял диктатурата и е заявявал, че в случай че Аугусто Пиночет беше жив, би дал своя вот за него.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ