Феномен, COVID-19 ме удари в ушите след крилати реплики на шефове от МВР
От два дни си мисля, че може да се трансформира в медицински фономен. След като чух вътрешния министър Младен Маринов да споделя по малкия екран, че България е не първите места по независимост на словото, стремително взех решение, че подлият и коворен COVID-19 ме е блъснал не къде да е, а право в ушите.
Разрових небрежно из нета за последствията от микроскопичната гад и за мое огромно утешение, видях, че подобен случай не е описван до момента в света. Олекна ми, само че... краткотрайно, тъй като знае ли човек?! Никога не е късно от изненади, изключително като се имат поради страховитите картини, които ни рисуват всекидневно някои коскоджамити специалисти за заболяването.
Но, убеждавам ви, въздухът не ми доближаваше. Дълго дишах като риба на изсъхнало, откакто разбрах по какъв начин за има- няма две секунди Маринов направи на пух и прахуляк всички европейски проучвания и статистики, които отреждаха на страната ни последно място по този индикатор в Европа и 111-та позиция в света. Освен това видях по какъв начин със размах зачерта притеснителните констатации на Държавния департамент на Съединени американски щати от предходната година, съгласно които върху средствата за всеобща информация се ползва неприемлив корпоративен и политически напън. Янките в прав текст ни споделиха, че медийната благосъстоятелност и разпространителските мрежи, съсредоточени в едни и същи ръце, съществено са увредили медийния плурализъм. Или Маринов не е чел задоволително или аз съм изумена от вируса, помислих си аз. И за всеки случай си сложих термометъра.
Отдъхнах си едвам, откакто видях, че хората не са останали равнодушни към прозрението на Маринов за свободата на словото, съдейки по скокливите им реакции в обществените мрежи и пиперливите мнения в няколко уеб страницата. Хубаво би било пиарите на първия в Министерство на вътрешните работи да го срещнат най-малко с част от тях, тъй като другояче има заплаха ошашавените фенове да останат с чувството, че Маринов възприема 111-та ни позиция като три първи места. А това не е по никакъв начин добре, изключително като се знае, че доста постоянно, с цел да се отбрани от политически и публични офанзиви, полицията ни заливи с цифри и статистики. Палещият оптимизъм на МВР-шефът и неговият персонален прочит на обстоятелствата по отношение на медийната независимост ненапълно разбулват и енигмата по какъв начин по този начин всяка година вътрешното ведомство регистрира от ден на ден разкрити закононарушения и по-малко регистрирани. Феномен, прочут единствено по нашите ширини.
Младен Маринов не остана самичък в опита да освежи от край време повехналия имидж на ведомството. Главният секретар Ивайло Иванов го задмина с констатацията от утринния брифинг, че „ Може би на някой му писна да гледа жена си толкоз време, само че по този начин е за всички “. Иванов би трябвало да е признателен на ориста, че живее в страната на „ свободната публицистика “. Първо, че нито една „ мисирка “ не го подпука още на място за репликата, несъмнено утвърждаваща престижа на комплексираните мъже. И втора, тъй като в случай че върховен чиновник от неговия сан се изцепи по този начин в развита демократична страна като Съединени американски щати, да речем, сигурно нямаше да се размине с куп правосъдни каузи, инициирани от върли феминистки до организации, защитаващи правата на жителите си. Пресконференцията на Министерство на вътрешните работи от тази заран изглеждаше съвсем като безплодно дърво. Да се чуди човек за какво са се изпънали пред камерите сякаш най-големите в системата, откакто не са изключително потребни в обстановката. Да откриеш сходно събитие с обяснението, че Министерство на вътрешните работи извършва заповедите на здравния министър и всичко си е както досега, е еднакво да съобщиш: „ Еми споделиха ми да кажа нещо, но не знам какво “.
Последваха реплики, познати до погнуса: „ ще засилим контрола “, „ ще увеличим наличието “, „ ще глобяваме “, „ ще сме безкомпромисни “. Имаше несъмнено въпроси, като че ли авансово дирижирани като този какъв брой броя досъдебни производства има за нещо си. Сакаш, в случай че не са 350, а 340 това би има някакво значение за който и да било. Същият натруфен резултат би имала информацията, че водата се състои от три атома. В Министерство на вътрешните работи работят готини, скромни хора и потвърдени специалисти. За доста от тях приказвам с голямо почитание и почит поради това, което са постигнали. Тези чиновници няма да ги видите по студията. Не чакат потупване по рамото и си носят безмълвно всички неволи. Радвам се, че някои са ми другари. Но е тъпо, когато тези служители на реда са принудени да понасят обидите на обществото поради изцепките на своите началниците. А те все по-често наподобяват като че ли вършат не тогава, което би трябвало, тъй като са подгънали колене пред нечия непозната воля. Все по-добре стартирам да разбирам какъв смисъл влагат някои адвокати, определяйки ги като „ мундири “. А с цел да се промени картинката, се желае доста малко. Много малко!
Катя Илиева
Разрових небрежно из нета за последствията от микроскопичната гад и за мое огромно утешение, видях, че подобен случай не е описван до момента в света. Олекна ми, само че... краткотрайно, тъй като знае ли човек?! Никога не е късно от изненади, изключително като се имат поради страховитите картини, които ни рисуват всекидневно някои коскоджамити специалисти за заболяването.
Но, убеждавам ви, въздухът не ми доближаваше. Дълго дишах като риба на изсъхнало, откакто разбрах по какъв начин за има- няма две секунди Маринов направи на пух и прахуляк всички европейски проучвания и статистики, които отреждаха на страната ни последно място по този индикатор в Европа и 111-та позиция в света. Освен това видях по какъв начин със размах зачерта притеснителните констатации на Държавния департамент на Съединени американски щати от предходната година, съгласно които върху средствата за всеобща информация се ползва неприемлив корпоративен и политически напън. Янките в прав текст ни споделиха, че медийната благосъстоятелност и разпространителските мрежи, съсредоточени в едни и същи ръце, съществено са увредили медийния плурализъм. Или Маринов не е чел задоволително или аз съм изумена от вируса, помислих си аз. И за всеки случай си сложих термометъра.
Отдъхнах си едвам, откакто видях, че хората не са останали равнодушни към прозрението на Маринов за свободата на словото, съдейки по скокливите им реакции в обществените мрежи и пиперливите мнения в няколко уеб страницата. Хубаво би било пиарите на първия в Министерство на вътрешните работи да го срещнат най-малко с част от тях, тъй като другояче има заплаха ошашавените фенове да останат с чувството, че Маринов възприема 111-та ни позиция като три първи места. А това не е по никакъв начин добре, изключително като се знае, че доста постоянно, с цел да се отбрани от политически и публични офанзиви, полицията ни заливи с цифри и статистики. Палещият оптимизъм на МВР-шефът и неговият персонален прочит на обстоятелствата по отношение на медийната независимост ненапълно разбулват и енигмата по какъв начин по този начин всяка година вътрешното ведомство регистрира от ден на ден разкрити закононарушения и по-малко регистрирани. Феномен, прочут единствено по нашите ширини.
Младен Маринов не остана самичък в опита да освежи от край време повехналия имидж на ведомството. Главният секретар Ивайло Иванов го задмина с констатацията от утринния брифинг, че „ Може би на някой му писна да гледа жена си толкоз време, само че по този начин е за всички “. Иванов би трябвало да е признателен на ориста, че живее в страната на „ свободната публицистика “. Първо, че нито една „ мисирка “ не го подпука още на място за репликата, несъмнено утвърждаваща престижа на комплексираните мъже. И втора, тъй като в случай че върховен чиновник от неговия сан се изцепи по този начин в развита демократична страна като Съединени американски щати, да речем, сигурно нямаше да се размине с куп правосъдни каузи, инициирани от върли феминистки до организации, защитаващи правата на жителите си. Пресконференцията на Министерство на вътрешните работи от тази заран изглеждаше съвсем като безплодно дърво. Да се чуди човек за какво са се изпънали пред камерите сякаш най-големите в системата, откакто не са изключително потребни в обстановката. Да откриеш сходно събитие с обяснението, че Министерство на вътрешните работи извършва заповедите на здравния министър и всичко си е както досега, е еднакво да съобщиш: „ Еми споделиха ми да кажа нещо, но не знам какво “.
Последваха реплики, познати до погнуса: „ ще засилим контрола “, „ ще увеличим наличието “, „ ще глобяваме “, „ ще сме безкомпромисни “. Имаше несъмнено въпроси, като че ли авансово дирижирани като този какъв брой броя досъдебни производства има за нещо си. Сакаш, в случай че не са 350, а 340 това би има някакво значение за който и да било. Същият натруфен резултат би имала информацията, че водата се състои от три атома. В Министерство на вътрешните работи работят готини, скромни хора и потвърдени специалисти. За доста от тях приказвам с голямо почитание и почит поради това, което са постигнали. Тези чиновници няма да ги видите по студията. Не чакат потупване по рамото и си носят безмълвно всички неволи. Радвам се, че някои са ми другари. Но е тъпо, когато тези служители на реда са принудени да понасят обидите на обществото поради изцепките на своите началниците. А те все по-често наподобяват като че ли вършат не тогава, което би трябвало, тъй като са подгънали колене пред нечия непозната воля. Все по-добре стартирам да разбирам какъв смисъл влагат някои адвокати, определяйки ги като „ мундири “. А с цел да се промени картинката, се желае доста малко. Много малко!
Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ