Сбогом на оръжията. Къде изчезнаха руските артилерия, ракети, танкове и самолети?
От друга страна положението на военната авиация не разрешава пълномащабна въздушна акция. Поради глобите Русия не може да продължи пълноценно промишлено произвеждане на оръжия и да попълни запасите от оръжия, които бързо се стопяват.
Един от подценени проблеми ⸺ ограничеността на съветските ресурси от артилерийски снаряди и оръдия.
Някои специалисти, наблюдаващи и интересуващи се от тематиката жители увереност, че има големи ресурси от артилерийско оръжие, което Русия е наследила от Съюз на съветските социалистически републики. Проблемът е, че руските цевни артилерийски снаряди не могат да се съхраняват дълго време и още през лятото на 2002 година, по време на втората чеченска акция, съветската войска се сблъска с дефицит на артилерийски снаряди от главните калибри ⸺ 122 mm и 152 mm. Разбира се, това не значи, че целият руски артилерийски боеприпас би трябвало да бъде отписан. Например снарядите с твърдо гориво за ракетни системи с неведнъж изстрелване са доста по-малко чувствителни към дълготрайно предпазване от снарядите за нарезни артилерийски оръдия, множеството от които от дълго време плачат за ремонт. Освен това този боеприпас беше изцяло „ изяден “ освен от двете чеченски войни и мимолетната грузинска акция, само че и от военната акция в Украйна през 2014-2015 година Също по този начин даже в по-голяма степен от акцията в Сирия. В същото време би трябвало да се разбере, че скоростта на ползване на снаряди по време на двете чеченски войни е няколко пъти по-ниска, в сравнение с по време на актуалната война, когато те доближават 40 000–60 000 снаряда от всички типове дневно при висока активност на бойните дейности, намалявайки до 24 000 дневно по време на интервали на условно " успокоение ". Струва си да се опитаме да оценим темповете на произвеждане на съветски артилерийски снаряди, като се има поради фактът, че през 1990-те и 2000-те години те бяха относително дребни и бяха разгърнати с цялостна мощ през 2010-те години. Въпреки това даже увеличените темпове на произвеждане на снаряди, както и динамичността на създаването и основаването на нови муниции не задоволяваха Министерството на защитата. Затова през 2014 година започва огромна стратегия за възобновяване на непокътнатите в артилерийски и ракетни арсенали снаряди. До края на 2017 година по тази стратегия са възобновени 1,7 милиона муниции и ракети от всевъзможен вид, т.е. към 570 000 годишно.
Позовавайки се на тези числа е допустимо да се оцени размерът на действителното произвеждане на артилерийски муниции. Ако вземем данни за приходите на съответните отраслови предприятия и холдинги, ще забележим, че през същите години те варират в границите на 80-100 милиарда рубли. В същото време постъпленията, несъмнено, включват каузи на гражданските артикули, който за обособените предприятия доближава 25-30%. В резултат съотношението ремонт и произвеждане на нови муниции може да се оцени, въпреки и много жестоко, като 1:2. Или на всеки 570 000 открити снаряда има до 1,14 милиона нови. Така общият годишен ритъм на попълване на артилерийските арсенали през 2010 година не надвишава 1,6–1,7 милиона снаряда от всички типове. И тук си коства да споменем една забавна детайлност: доставките на ракети от всички типове, да вземем за пример, през 2017 година възлизат на едвам 10 700 броя. В резултат на това се оказва, че за половин година експанзия против Украйна Русия е трябвало да изразходва минимум 7 милиона снаряда, без да се вземат поради загубите на фронтовите хранилища вследствие на украинските удари. С други думи, при опазване на интензивността на войната на настоящето равнище,
Москва ще се сблъска с действителен дефицит на снаряди през ноември-декември 2022 година
И с цел да спести пари, ще бъде принудена да понижи потреблението на артилерия. В допълнение към снарядите, има и проблем с износването на цевите. И в случай че водачите на ракетните системи с неведнъж изстрелване при вярна поддръжка имат дълъг експлоатационен живот, тогава цевите на нарезните артилерийски елементи, както и танковите оръдия, се износват доста по-бързо. Така да вземем за пример цевите на съветските танкове имат запас от 210 снаряда бронебойни подкалибрени снаряди до 840 снаряда с осколково-фугасни и кумулативни снаряди. В същото време артилерийските нарезни дула, според от калибъра, типа на снаряда и обсега на пукотевица, имат запас до 2000–3000 патрона. За съпоставяне, част от немските самоходни гаубици PzH2000, доставени в Украйна, се отхвърлиха след едномесечна приложимост при активност на стрелбата от 100 снаряда дневно на оръдие.
Дори да приемем, че съветските бойци съблюдават процедурите за поддръжка на цевите и другите оръжейни механизми и че Русия има, въпреки и незнайни, само че никога безконечен брой от тях в запас (особено на оръдия от складови бази), до края на 2022 година, износването на самата артилерия ще докара до внезапно понижаване на нейната успеваемост. Освен това още през 2020 година самата съветска войска призна за проблеми със положението на артилерийските стволове, както и незадоволителната успеваемост на системата за полево обслужване и ремонт на артилерийски оръдия. Още по-печално е, че предстоящият дефицит на снаряди съответствува с възходящия дефицит на самите артилерийски оръдия. В тази връзка не е изненадващо, че Русия стартира да нанася удари по украинските градове със системите за противовъздушна и противоракетна защита С-300 и С-400, чиито постоянни проби започнаха преди най-малко пет години. Наистина, боекомплектът на съответните ракети за тези системи към момента се мери в хиляди, само че никога не стотици хиляди и още повече милиони бройки, както някои се заблуждават.
Въздействието на глобите: преходът от индустриално произвеждане към манифактура
В тази връзка си коства да погледнем положението на промишлеността за артилерия и муниции. Ако се съди по неочакваното посещаване в последните дни на август 2022 година на вицепремиера Денис Мантуров и заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев в Мотовилихските фабрики и Пермския барутен цех, нещата в тази посока са покрай трагичните. Имаше няколко експертни отчета за зависимостта на предприятията от военно-промишления комплекс от вносни доставки и за действителния неуспех на стратегиите за заменяне на вноса. Сама по себе си концепцията за заменяне на вноса е задънена улица, неразумна и като цяло погрешна. Но за една властническа властова система и за командно-административен стопански модел е съдбоносен пътят към самоизолация и неизбежно самоизтребление.
В началото на 2000-2010 година предприятията за произвеждане на муниции и артилерийски елементи претърпяха техническо преоборудване. Например Казанският барутен цех закупи съоръжение от Германия, Швейцария и Австрия. Същото направиха Федералният научно-производствен център в Алтай и всички останали разработчици и производители на барут и твърдо гориво.
Производителите на артилерия също заимстваха западни технологии и закупиха европейско промишлено съоръжение. Например през 2011 година Motovilikha Plants подписа контракт за доставка на машина за радиално коване от Австрия, която е нужна за производството на артилерийски дула. От 2014 година всички тези кооперативни връзки започнаха последователно да се срутват и разпадат, оборудването се износваше по-бързо, в сравнение с се актуализираше. Това беше придружено от дефицит на личен състав. Тук също е забавно, че явно в опит да се усъвършенства успеваемостта на боеприпасната промишленост в интервала 2010-2020 година беше решено нейните предприятия, благосъстоятелност на държавни корпорации и директно на страната, да бъдат обединени под един покрив. В подобен покрив се трансформира концернът Технодинамика, следен от държавната корпорация Ростех. Techmash, различен холдинг на Rostec, профилиран в муниции, също се реалокира в този тръст. Това обаче не докара до смяна в качествените параметри. Така да вземем за пример продуктивността на труда в Технодинамика във връзка с приходите е към 2,3 милиона рубли годишно (по-малко от $32 000), което е към 10 пъти по-ниско от това на американските производители на муниции.
Ракети към този момент няма и в склада…
Руските прецизни оръжия включват няколко типа ракети. Ракети с обхват над 300 км: балистични ракети за комплексите „ Искандер-М “, крилати ракети „ Калибър “ с морско и наземно базиране (9M729), крилати свръхзвукови противокорабни ракети „ Оникс “ (P-800) с морско и наземно базиране, основани на въздушно изстрелване крилати ракети Kh-101, Kh-555 и Kh-22 / Kh-32. Ракети с обхват до 300 км: авиационни крилати ракети Х-35 и Х-59. От тях ракетите Х-555 и Х-22 са от арсеналите на Съюз на съветските социалистически републики, както и от Украйна през 90-те години и към този момент не се създават. С изключение на по-простите крилати ракети Х-35 и Х-59, чийто брой е мъчно да се оцени, в навечерието на войната в арсенала на Русия имаше няколкостотин единици от всеки от тези видове. Това може да се дефинира по това по какъв начин интензивността на тяхното потребление е намаляла от няколко десетки единици дневно в първите дни на войната до единични изстрелвания в този момент, а от време на време и един път на няколко дни.
В същото време Русия прикрива възходящия дефицит на ракети с огромен обхват, като обстрелва украински градове с ракетна артилерия с огромен обхват и употребява системи за Противовъздушна отбрана С-300/С-400 за поразяване на наземни цели. Оценката на действителните индустриални мощности на Русия е предмет на експертни полемики, само че може да се допусна, че годишното произвеждане на крилати и оперативно-тактически балистични ракети с огромен обхват от всеки вид се мери в количества до 50 единици. Освен това за морските ракети " Калибър ", самолетната ракета Х-101 и наземната крилата ракета 9М729, които като цяло са разновидности на една и съща ракета, общата оценка е 100 единици годишно. От своя страна, за крилатите ракети Onyx това число е малко по-високо от ⸺ 55 единици, а за ракетите Kh-32, чието произвеждане за подмяна на Kh-22 стартира през 2018–2019 година, ⸺ малко над 20 единици. Като цяло се оказва, че размерът на произвеждане на съветски високоточни ракети с обхват над 300 км е 225 единици годишно. Това е извънредно незадоволително.
Умират бронирани машини
Що се отнася до бронираните транспортни средства, обстановката е такава, че съгласно опита от минали войни главните й загуби може даже да не се дължат на директно заличаване по време на военни дейности, а на вреди от снаряди, повреди и привършване на двигателните запаси. В тази връзка моторесурсът на главните съветски бойни танкове Т-72 и Т-80 от разнообразни модификации е не повече от 1000 часа. След това би трябвало да се сменят моторите, които в този момент се създават с… вносно съоръжение.
Разбира се танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и бойни машини на пехотата през множеството време даже и на война са изключени, само че в случай че работят най-малко 2-3 часа дневно, тогава от началото на войната са работили 370-560 часа. И даже като се вземе поради доставката на относително свежи, въпреки и не нови, бронирани транспортни средства от военни бази за предпазване, лъвският дял от тях, при поддържане на висока активност на военните дейности, до края на 2022 година ще би трябвало да отиде на ремонт, при изискване, че не е унищожена. Темпът на произвеждане и рационализация на бронираните транспортни средства през 2010 година е почти 650 танка и бойни бронирани машини годишно. От този брой танковете съставляват: не повече от 160-170 единици T-72B3 през 2020 година от предприятията на Уралвагонзавод (UVZ) в Нижни Тагил и Омск и не повече от 45-50 единици Т-80БВМ през 2017-2021 година от завода в Омск. Що се отнася до производството на танкове Т-90М, както и модернизацията на танкове Т-90, създадени през 1990-2000 година, тяхното всеобщо произвеждане стартира едвам в края на 2021 година, освен това в дребни количества.
До началото на войната съветската войска има към 2000 модернизирани танка от към 3300 танка в употреба. Плюс 16 000 бронирани бойни транспортни средства от всички типове. Важно е да се знае, че производството на нови бронирани транспортни средства в огромна степен зависи от вносни съставни елементи.
Проблеми и с военната авиация
На пръв взор обстановката в авиацията наподобява по-добре. Дори като се вземе поради обстоятелството, че моторите на щурмовите самолети Су-25 имат минимален запас (500 часа), а тази война във всеки случай е последната за необятното потребление на фронтови бомбардировачи Су-24 заради тяхното остаряване. Всяка машина даже при започване на експанзията, когато украинската Противовъздушна отбрана беше по-слабо проведена, извършваше по 1-2 бойни полета дневно с обща дълготрайност 1-1,5 часа. В същото време през днешния ден, като се вземат поради загубите и повредите, Русия към момента е в положение да държи към 400 бойни самолета от разнообразни видове и към 360 хеликоптера покрай границите на Украйна. Въпреки това Русия не е в положение да организира пълномащабна въздушна акция през цялото време на войната, а в този момент опциите й за такава акция са оскъдни.
Производствените мощности и тук са главният ограничители. Ако в десетилетието в навечерието на пълномащабната експанзия Русия създава годишно 30-35 бойни самолета и 25-30 ударни хеликоптера и модернизираше от 130 до 200 единици разнообразни самолети, това към този момент не е по този начин. Сега е малко евентуално софтуерното ембарго да разреши ново произвеждане, макар плануваното инжектиране във военно-промишления комплекс на стотици милиарди рубли единствено през 2022 година
Павел Лузин,
theins.ru
Един от подценени проблеми ⸺ ограничеността на съветските ресурси от артилерийски снаряди и оръдия.
Някои специалисти, наблюдаващи и интересуващи се от тематиката жители увереност, че има големи ресурси от артилерийско оръжие, което Русия е наследила от Съюз на съветските социалистически републики. Проблемът е, че руските цевни артилерийски снаряди не могат да се съхраняват дълго време и още през лятото на 2002 година, по време на втората чеченска акция, съветската войска се сблъска с дефицит на артилерийски снаряди от главните калибри ⸺ 122 mm и 152 mm. Разбира се, това не значи, че целият руски артилерийски боеприпас би трябвало да бъде отписан. Например снарядите с твърдо гориво за ракетни системи с неведнъж изстрелване са доста по-малко чувствителни към дълготрайно предпазване от снарядите за нарезни артилерийски оръдия, множеството от които от дълго време плачат за ремонт. Освен това този боеприпас беше изцяло „ изяден “ освен от двете чеченски войни и мимолетната грузинска акция, само че и от военната акция в Украйна през 2014-2015 година Също по този начин даже в по-голяма степен от акцията в Сирия. В същото време би трябвало да се разбере, че скоростта на ползване на снаряди по време на двете чеченски войни е няколко пъти по-ниска, в сравнение с по време на актуалната война, когато те доближават 40 000–60 000 снаряда от всички типове дневно при висока активност на бойните дейности, намалявайки до 24 000 дневно по време на интервали на условно " успокоение ". Струва си да се опитаме да оценим темповете на произвеждане на съветски артилерийски снаряди, като се има поради фактът, че през 1990-те и 2000-те години те бяха относително дребни и бяха разгърнати с цялостна мощ през 2010-те години. Въпреки това даже увеличените темпове на произвеждане на снаряди, както и динамичността на създаването и основаването на нови муниции не задоволяваха Министерството на защитата. Затова през 2014 година започва огромна стратегия за възобновяване на непокътнатите в артилерийски и ракетни арсенали снаряди. До края на 2017 година по тази стратегия са възобновени 1,7 милиона муниции и ракети от всевъзможен вид, т.е. към 570 000 годишно.
Позовавайки се на тези числа е допустимо да се оцени размерът на действителното произвеждане на артилерийски муниции. Ако вземем данни за приходите на съответните отраслови предприятия и холдинги, ще забележим, че през същите години те варират в границите на 80-100 милиарда рубли. В същото време постъпленията, несъмнено, включват каузи на гражданските артикули, който за обособените предприятия доближава 25-30%. В резултат съотношението ремонт и произвеждане на нови муниции може да се оцени, въпреки и много жестоко, като 1:2. Или на всеки 570 000 открити снаряда има до 1,14 милиона нови. Така общият годишен ритъм на попълване на артилерийските арсенали през 2010 година не надвишава 1,6–1,7 милиона снаряда от всички типове. И тук си коства да споменем една забавна детайлност: доставките на ракети от всички типове, да вземем за пример, през 2017 година възлизат на едвам 10 700 броя. В резултат на това се оказва, че за половин година експанзия против Украйна Русия е трябвало да изразходва минимум 7 милиона снаряда, без да се вземат поради загубите на фронтовите хранилища вследствие на украинските удари. С други думи, при опазване на интензивността на войната на настоящето равнище,
Москва ще се сблъска с действителен дефицит на снаряди през ноември-декември 2022 година
И с цел да спести пари, ще бъде принудена да понижи потреблението на артилерия. В допълнение към снарядите, има и проблем с износването на цевите. И в случай че водачите на ракетните системи с неведнъж изстрелване при вярна поддръжка имат дълъг експлоатационен живот, тогава цевите на нарезните артилерийски елементи, както и танковите оръдия, се износват доста по-бързо. Така да вземем за пример цевите на съветските танкове имат запас от 210 снаряда бронебойни подкалибрени снаряди до 840 снаряда с осколково-фугасни и кумулативни снаряди. В същото време артилерийските нарезни дула, според от калибъра, типа на снаряда и обсега на пукотевица, имат запас до 2000–3000 патрона. За съпоставяне, част от немските самоходни гаубици PzH2000, доставени в Украйна, се отхвърлиха след едномесечна приложимост при активност на стрелбата от 100 снаряда дневно на оръдие.
Дори да приемем, че съветските бойци съблюдават процедурите за поддръжка на цевите и другите оръжейни механизми и че Русия има, въпреки и незнайни, само че никога безконечен брой от тях в запас (особено на оръдия от складови бази), до края на 2022 година, износването на самата артилерия ще докара до внезапно понижаване на нейната успеваемост. Освен това още през 2020 година самата съветска войска призна за проблеми със положението на артилерийските стволове, както и незадоволителната успеваемост на системата за полево обслужване и ремонт на артилерийски оръдия. Още по-печално е, че предстоящият дефицит на снаряди съответствува с възходящия дефицит на самите артилерийски оръдия. В тази връзка не е изненадващо, че Русия стартира да нанася удари по украинските градове със системите за противовъздушна и противоракетна защита С-300 и С-400, чиито постоянни проби започнаха преди най-малко пет години. Наистина, боекомплектът на съответните ракети за тези системи към момента се мери в хиляди, само че никога не стотици хиляди и още повече милиони бройки, както някои се заблуждават.
Въздействието на глобите: преходът от индустриално произвеждане към манифактура
В тази връзка си коства да погледнем положението на промишлеността за артилерия и муниции. Ако се съди по неочакваното посещаване в последните дни на август 2022 година на вицепремиера Денис Мантуров и заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев в Мотовилихските фабрики и Пермския барутен цех, нещата в тази посока са покрай трагичните. Имаше няколко експертни отчета за зависимостта на предприятията от военно-промишления комплекс от вносни доставки и за действителния неуспех на стратегиите за заменяне на вноса. Сама по себе си концепцията за заменяне на вноса е задънена улица, неразумна и като цяло погрешна. Но за една властническа властова система и за командно-административен стопански модел е съдбоносен пътят към самоизолация и неизбежно самоизтребление.
В началото на 2000-2010 година предприятията за произвеждане на муниции и артилерийски елементи претърпяха техническо преоборудване. Например Казанският барутен цех закупи съоръжение от Германия, Швейцария и Австрия. Същото направиха Федералният научно-производствен център в Алтай и всички останали разработчици и производители на барут и твърдо гориво.
Производителите на артилерия също заимстваха западни технологии и закупиха европейско промишлено съоръжение. Например през 2011 година Motovilikha Plants подписа контракт за доставка на машина за радиално коване от Австрия, която е нужна за производството на артилерийски дула. От 2014 година всички тези кооперативни връзки започнаха последователно да се срутват и разпадат, оборудването се износваше по-бързо, в сравнение с се актуализираше. Това беше придружено от дефицит на личен състав. Тук също е забавно, че явно в опит да се усъвършенства успеваемостта на боеприпасната промишленост в интервала 2010-2020 година беше решено нейните предприятия, благосъстоятелност на държавни корпорации и директно на страната, да бъдат обединени под един покрив. В подобен покрив се трансформира концернът Технодинамика, следен от държавната корпорация Ростех. Techmash, различен холдинг на Rostec, профилиран в муниции, също се реалокира в този тръст. Това обаче не докара до смяна в качествените параметри. Така да вземем за пример продуктивността на труда в Технодинамика във връзка с приходите е към 2,3 милиона рубли годишно (по-малко от $32 000), което е към 10 пъти по-ниско от това на американските производители на муниции.
Ракети към този момент няма и в склада…
Руските прецизни оръжия включват няколко типа ракети. Ракети с обхват над 300 км: балистични ракети за комплексите „ Искандер-М “, крилати ракети „ Калибър “ с морско и наземно базиране (9M729), крилати свръхзвукови противокорабни ракети „ Оникс “ (P-800) с морско и наземно базиране, основани на въздушно изстрелване крилати ракети Kh-101, Kh-555 и Kh-22 / Kh-32. Ракети с обхват до 300 км: авиационни крилати ракети Х-35 и Х-59. От тях ракетите Х-555 и Х-22 са от арсеналите на Съюз на съветските социалистически републики, както и от Украйна през 90-те години и към този момент не се създават. С изключение на по-простите крилати ракети Х-35 и Х-59, чийто брой е мъчно да се оцени, в навечерието на войната в арсенала на Русия имаше няколкостотин единици от всеки от тези видове. Това може да се дефинира по това по какъв начин интензивността на тяхното потребление е намаляла от няколко десетки единици дневно в първите дни на войната до единични изстрелвания в този момент, а от време на време и един път на няколко дни.
В същото време Русия прикрива възходящия дефицит на ракети с огромен обхват, като обстрелва украински градове с ракетна артилерия с огромен обхват и употребява системи за Противовъздушна отбрана С-300/С-400 за поразяване на наземни цели. Оценката на действителните индустриални мощности на Русия е предмет на експертни полемики, само че може да се допусна, че годишното произвеждане на крилати и оперативно-тактически балистични ракети с огромен обхват от всеки вид се мери в количества до 50 единици. Освен това за морските ракети " Калибър ", самолетната ракета Х-101 и наземната крилата ракета 9М729, които като цяло са разновидности на една и съща ракета, общата оценка е 100 единици годишно. От своя страна, за крилатите ракети Onyx това число е малко по-високо от ⸺ 55 единици, а за ракетите Kh-32, чието произвеждане за подмяна на Kh-22 стартира през 2018–2019 година, ⸺ малко над 20 единици. Като цяло се оказва, че размерът на произвеждане на съветски високоточни ракети с обхват над 300 км е 225 единици годишно. Това е извънредно незадоволително.
Умират бронирани машини
Що се отнася до бронираните транспортни средства, обстановката е такава, че съгласно опита от минали войни главните й загуби може даже да не се дължат на директно заличаване по време на военни дейности, а на вреди от снаряди, повреди и привършване на двигателните запаси. В тази връзка моторесурсът на главните съветски бойни танкове Т-72 и Т-80 от разнообразни модификации е не повече от 1000 часа. След това би трябвало да се сменят моторите, които в този момент се създават с… вносно съоръжение.
Разбира се танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и бойни машини на пехотата през множеството време даже и на война са изключени, само че в случай че работят най-малко 2-3 часа дневно, тогава от началото на войната са работили 370-560 часа. И даже като се вземе поради доставката на относително свежи, въпреки и не нови, бронирани транспортни средства от военни бази за предпазване, лъвският дял от тях, при поддържане на висока активност на военните дейности, до края на 2022 година ще би трябвало да отиде на ремонт, при изискване, че не е унищожена. Темпът на произвеждане и рационализация на бронираните транспортни средства през 2010 година е почти 650 танка и бойни бронирани машини годишно. От този брой танковете съставляват: не повече от 160-170 единици T-72B3 през 2020 година от предприятията на Уралвагонзавод (UVZ) в Нижни Тагил и Омск и не повече от 45-50 единици Т-80БВМ през 2017-2021 година от завода в Омск. Що се отнася до производството на танкове Т-90М, както и модернизацията на танкове Т-90, създадени през 1990-2000 година, тяхното всеобщо произвеждане стартира едвам в края на 2021 година, освен това в дребни количества.
До началото на войната съветската войска има към 2000 модернизирани танка от към 3300 танка в употреба. Плюс 16 000 бронирани бойни транспортни средства от всички типове. Важно е да се знае, че производството на нови бронирани транспортни средства в огромна степен зависи от вносни съставни елементи.
Проблеми и с военната авиация
На пръв взор обстановката в авиацията наподобява по-добре. Дори като се вземе поради обстоятелството, че моторите на щурмовите самолети Су-25 имат минимален запас (500 часа), а тази война във всеки случай е последната за необятното потребление на фронтови бомбардировачи Су-24 заради тяхното остаряване. Всяка машина даже при започване на експанзията, когато украинската Противовъздушна отбрана беше по-слабо проведена, извършваше по 1-2 бойни полета дневно с обща дълготрайност 1-1,5 часа. В същото време през днешния ден, като се вземат поради загубите и повредите, Русия към момента е в положение да държи към 400 бойни самолета от разнообразни видове и към 360 хеликоптера покрай границите на Украйна. Въпреки това Русия не е в положение да организира пълномащабна въздушна акция през цялото време на войната, а в този момент опциите й за такава акция са оскъдни.
Производствените мощности и тук са главният ограничители. Ако в десетилетието в навечерието на пълномащабната експанзия Русия създава годишно 30-35 бойни самолета и 25-30 ударни хеликоптера и модернизираше от 130 до 200 единици разнообразни самолети, това към този момент не е по този начин. Сега е малко евентуално софтуерното ембарго да разреши ново произвеждане, макар плануваното инжектиране във военно-промишления комплекс на стотици милиарди рубли единствено през 2022 година
Павел Лузин,
theins.ru
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ