От древността предците ни са обръщали голямо внимание как кръщават

От древността предците ни са обръщали огромно внимание по какъв начин кръщават децата си, тъй като имената крият огромна мощ, която защищава от беди.

Имената на българите са част от богатото ни културно завещание, наследено, еднородна примес от остатъците на другите цивилизации, живели по нашите земи – тракийска, славянска, прабългарска, гръцка, римска, християнска и други. Имената, които използваме да кръщаваме нашите деца, са наследени от три основни именни системи, а точно – славянска, християнска и прабългарска.

Най-често употребяваните български имена през днешния ден са със славянски корени. Съвсем малко са останалите имена от времето на прабългарите. Те били възприемани като “царски”, мъчно се произнасяли и по тази причина популацията рядко ги употребило за кръщаване на поколението си. Те били давани най-вече на владетелските деца. Такива са Омуртаг, Крум, Кардам. Изключение прави името Бисер, което е прабългарско, само че се употребява интензивно и през днешния ден, споделя Actualno.com.

За страдание, траките не са съумели да затвърдят имената си. Дори и думи от езика им са огромна необичайност. Славяните са наложили имената си и тракийските последователно изчезнали.

Славянските имена се отличават с лесното пояснение на смисъла им. Като образец може да се даде Миролюба (обича мира). Те са с наставки слав, -слава, -мир, -мира. Лесно могат да се познаят по пожеланието, което носи всяко име – Живко, Здравко.

Имената, назоваващи цветя, билки, небесни тела, плодове, дървета, също са славянски.

Особено забавни са имената със заклинателна функционалност. Тяхната роля е да пазят индивида, който носи сходно име. Славяните са вярвали в магията на думите. Давали на децата си такива имена, с цел да ги предпазят от гибел. Не е загадка, че в древността е било огромен шанс за едно семейство да отгледа живо и крепко потомство. Стоян, Здравко и Живко са заклинателни имена.

Грозьо, Гроздан, Гроздана са били давани на децата, с цел да ги пазят от неприятни очи. А откритите деца или сираците получавали имената Найден, Найда.

Предците ни вярвали, че тъкмо имената имат задоволителна мощ да предпазят децата и фамилиите от всевъзможни неприятности, в това число и от нежелана многочислена челяд. Неслучайно при раждане на следващо момиче в фамилията, то получавало името Доста или Достена. С това желали да провокират магичните сили, с цел да се роди най-накрая момче. А при съществуването на доста деца в едно семейство, давали името Запрян на последното родено дете с вярата да не се раждат повече, написа пише actualno.com..

Прадедите ни били уверени, че името може да отбрани притежателя си от диви зверове. Вълкът се считал за най-опасното диво животно по нашите земи и по тази причина децата постоянно били кръщавани с името Вълчо, Вълкан, Вълкана.

След покръстването на българите всеобщо стартират да се употребяват християнски имена като Михаил и Стефан.