От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

„ Онзи, който по природа има предпочитание да усвои изкуствата или науката, е подобаващ да учи изкуствата и науката: дамите са изпълнени с този блян, затова дамите също са способни да изучат изкуствата и науката. “ Днес тези думи ни звучат като едно явно изказване – дамата може да бъде каквато си пожелае и да усвои всяко изкуство, поминък или просвета. Но преди 350 години, когато са изречени, тези думи са били скандални и даже еретични. В онази ера на неравноправие, Европа е била тъмно място за дамите, които са дръзвали да проявят прекалено много разсъдък или упоритости за познание.

Често са им поставяли етикета „ вещици “, а няколко хиляди са наказани на гибел посредством разнообразни отвратителни мъчения. Малко са дамите, които са имали куража да се опитат да счупят обществените и религиозни окови, а още по-малко са били тези, които са успявали да се преборят за свое лично кътче в интелектуалния свят на Ранномодерна Европа. Една от тези забележителни дами е Анна Мария ван Шюрман – академик, полиглот, художник, мъдрец и феминистка.

Анна Мария е родена през ноември 1607 година в град Кьолн, тогава независимо притежание в рамките на Свещената римска империя. Баща й Фредрик Шюрман е потомък на заможно буржоазно семейство, което до края на 60-те години на XVI в. живее в Антверпен – най-големият и богат фламандски град в онази ера. През 1568 година, когато стартира войната сред испанския крал Фелипе II и нидерландските бунтовници, водени от Вилем Орански, родът Шюрман е заставен да бяга от Антверпен защото изповядва калвинизма – вяра, считана от католическите управляващи за разкол. Семейството търси заслон в Кьолн.

Именно там в самото начало на XVII в. Фредерик среща своята бъдеща брачна половинка Ева декор Харф цу Драйборн. Двойката подписва брак на загадка калвинистка гала през 1602 година и през идващите пет години им се раждат четири деца – Хенрик Фредерик, Йохан Голдшалк, Вилем и най-малката Анна Мария.

Анна Мария стартира да демонстрира невероятните си заложби още като невръстно дете. Научава се да чете и рецитира пасажи от Библията, когато е на три, а на четири към този момент чете дълги текстове изцяло свободно. Успоредно с изключителния й разум стартират първите прояви на артистичните й заложби. Преди да навърши седем към този момент свири на флейта и клавесин, пее правилно и хубаво и също по този начин създава най-различни хартиени модели, сходни на японското оригами, освен това на равнище, недостижимо за никого от връстниците й.

Бягайки от следващата вълна религиозни гонения, семейство Шюрман отпътува за Нидерландия, където се открива в Утрехт през 1613 година Твърде набожният и предан на калвинизма Фредерик отхвърля да праща децата си на светско учебно заведение и се заема да ги възпитава самичък в духа на консервативното протестантство, съчетано с класическо филантропично обучение.

Самият Фредерик е бележит ценител на античната просвета и протестантското богословие и през същата 1613 година е публично повдигнат в благороднически ранг, ясно удостоверение за качествата и ролята, която стартира да играе в нидерландското общество. В новия си дом семейство Шюрман бързо се свързва с локалния интелектуален хайлайф, а децата участват на задълбочените диспути, които Фредерик води с професори от Лайденския университет – негови близки другари.

Когато е на 11 години, през 1618 година, Анна Мария прави героизъм, който едва ли осъзнава, че ще промени живота й. В прорез с обичаите на времето, татко й разрешава да учи непознати езици и Анна Мария се образова старателно на френски. Една вечер, до момента в който седи и превежда домашните си, тя се заслушва в диалог на татко й, който изпитва братята й по латински.

Момчетата са хванати в крачка от комплицираните въпроси, само че внезапно Анна Мария, употребявайки знанията си по френска граматика, съумява да даде правилен отговор и да реши латинската задача. От този миг Фредерик незабавно взема щерка си в своя домакински курс по латински. Дава й да чете Сенека в оригинал, с цел да се възползва от неговия по-разчупен и жив жанр на писане, посредством който момичето по-лесно да усвои граматиката. Съвсем скоро Анна Мария доближава и надминава равнището на знания на своите братя.

Успоредно със знанията по латински и френски, момичето продължава да показва своите забележителни умения в изкуството. Тя се научава сама да моделира восъчни скулптори, усвоява също дърворезба и базови умения по основаване на гравюри. Гледайки модели в един справочник, Анна Мария се научава на краснопис напълно сама, след което стартира да употребява това свое умеене и да го ползва към всеки нов език, който научава през живота си. Първите й стъпки в изкуството са изненадващи за онази ера на невзискателност и мъжество измежду създателите. Едни от първите й творби са автопортрети, които си създава от восък, дърво или ги рисува чрез няколкото техники, които владее още като младеж.

През идващите години тя рисува и резбова, моделира и оцветява, въпреки постоянно непретенциозно да твърди, че изкуството й служи за отдих от езиковите занимания и науката. Въпреки това, един от фамозните по това време художници – Герит ван Хонтхорст прави оценка един неин портрет, издялан на палмово дърво на 1000 гулдена. За съпоставяне, Рембранд получава за възнаграждение 700 гулдена за портрет на един от принцовете на Оранж.

Ранните си години като пълнолетна Анна Мария прекарва в Утрехт, Хага, а по-късно и във Франекер, Фризия. Семейството се задържа там за малко, защото татко й Фредерик умира към 1623 година и майка им Ева връща Шюрманови назад в Утрехт през 1626 година Популярна измежду интелектуалните кръгове в университетския град, Анна Мария бързо притегля към себе си някои от най-изтъкнатите млади поети, композитори, художници и благородници, чиито творби ще оформят така наречен „ Златен век на нидерландската просвета “.

В началото на 30-те години на XVII в. тя учи изкуството на направа на гравюри от художничката Магдалена ван де Пасе, щерка на фамозния гравьор Криспин ван де Пасе – един от най-прочутите майстори от края на XVI в.

Поетическият гений и уменията по латински език на Анна Мария стават по този начин известни, че през 1636 година тя е поканена от градските управляващи в Утрехт да напише похвално слово за откриването на Утрехтския университет. Използвайки цялото си умеене и сладкодумство, тя основава идеален пример на ораторското изкуство на нидерландски, като в него изкусно вмъква рецензия, против възбраната дамите да получават висше обучение. В резултат на това, университетските управляващи се съгласяват, въпреки и неофициално, да я позволен да учи в университета.

Анна Мария участва на всички лекции на редица фамозни професори, с изискването, че би трябвало да стои зад завеса или скрита от заслон, с цел да не бъде забелязана от младежите студенти в аудиториите. Жадна за нови познания, Анна Мария посещава всички лекции по източни езици и типичен езици. В последна сметка усвоява свободно 14 езика, измежду които латински, старогръцки, иврит, халдейски, сириак, етиопски, арабски, фарси, италиански, немски и френски, а на половината от тях съумява да написа освен това с калиграфска точност.

Анна Мария бързо се трансформира в интелектуална звезда от европейска големина. Започва да си кореспондира постоянно със сродни души – жени-учени от разнообразни краища на Европа. С тези дами тя си написа на разнообразни езици – с някои на латински, с други на иврит, а с трети – на старогръцки. Същевременно в кръга от нейни другари по перо попадат Елизабет Стюард – графинята на Рейнския Палатинат, принцеса ван Насау и шведската кралица Кристина Васа. По отношение на мъжката половина от човечеството, Анна Мария остава непреклонна – „ Моята обич е прикована към Разпятието “ декларира тя и резервира целомъдрието си до края на живота си.

Успоредно с езиците, Анна Мария посещава курсове по география, астрономия и математика в Утрехт и в последна сметка добива статут на полимат – академик, експерт в няколко разнообразни дисциплини. През 1646 година е удостоена с почетна позиция в гилдията на нидерландските художници – висше самопризнание за артистичния й гений и благоприятни условия.

През последните 18 години от живота си, Анна Мария се отдава на извънредно консервативната протестантска фракция на лабадистите. Те живеят в извънредно отказване на материалния свят. Лабадистите припомнят до известна степен на актуалните амиши. От друга страна, членовете на общността не отхвърлят науката и достиженията, само че подчиняват своята работа и желания на реализиране на духовно единство с Бог. Анна Мария последователно се постанова като най-влиятелната женска фигура в сектата. Тя продава огромна част от имуществото си и отпътува в самоналожено заточение дружно с лидера на общността – френския свещеник Жан дьо Лабади. В последна сметка сектата се открива във Фризия, където Анна Мария умира през 1678 година

До края на живота си Анна Мария Шюрман интензивно и настойчиво пази правата на дамите и тяхното тъждество с мъжете. Голяма част от трудовете, които съумява да разгласява са ориентирани точно за отбрана на женския разум и способността на нежния пол да усвоява познания и да ги ползва наедно със мощния пол.

Нейният открит феминизъм я вкара в остро несъгласие с мнозина от интелектуалците от нейното потомство, само че упоритата дама избира да се изпокара с всички свои съвременници, само че не и да отстъпи от своите възгледи и убеждения. Що се отнася до мястото на дамите в науката, Анна Мария е един от пионерите на женското научно развиване освен в Нидерландия, само че и в Европа като цяло. Смята се че нейният образец служи като пример за доста фамилии, които стартират да обезпечават все по-широк достъп на девойките до светско обучение.