„Лошите момичета“ на историята: Рокселана – Господарката на Османската империя
От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.
И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.
В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.
„ Без теб заставам изгубена в тази галактика, основана от Всевишния. Под твоето застъпничество изживях най-прекрасните години в живота си. Нито думите, нито мастилото би стигнало, с цел да изразя щастието си, когато съм край теб. Спомените за дните, които прекарвахме дружно, тези прелестни мемоари, те изпълват сърцето ми. Утешавам скърбите си с тези мемоари, когато ти заминеш. Чезна, когато те няма и никой не може да уталожи моите премеждия! “
С тези думи, изписани през 1526 година, една от съпругите на султан Сюлейман I (1520-1566), се обръща към своя заповедник, до момента в който той, отпред на голяма войска, нахлува в Унгария. Моментът е селекциониран напълно – османците печелят блестяща победа при Мохач (1526 г.). Сюлейман е на върха на славата си – великодушен към своите близки и благосклонен към своите врагове. Същевременно, неговата наложница е принудена да оцелява в суровия свят на дворцовия Харем – един от центровете на властта в Османската империя.
Нейната упоритост да се издигне на върха е тясно преплетена с възприятията, които изпитва към своя стопанин. Същевременно, тя е решена на всичко, с цел да се пребори за сърцето му с конкуренцията на десетки, в случай че не и стотици дами. В последна сметка, след десетилетия на интриги, обич и упоритост, момичето, отвлечено от своето родно градче и превърнато в робиня, ще се издигне до най-високата позиция, налична за дамите в османския двор. Нейното име ще се трансформира в знак на устрема към власт, благосъстояние и респект, белязали Ренесансовата ера – Рокселана.
Поети, историци, хронисти – всички създатели от XVI и нач. на XVII в., посветили трудовете си на Османската империя, загатват Рокселана – обичаната брачна половинка на Сюлейман Великолепни. Вече повече от два века откривателите спорят за нейното име и рождено място – всеки славянски народ в Източна Европа като че ли претендира, че тя произлиза точно от тях. В реалност, незнайни остават както рожденото й име, по този начин и точната година, в която дъщерята на безпаричен православен духовник проплаква в земите, наричани тогава Рутения, а през днешния ден – Унгария.
Войводство Рутения е част от владенията на кралство Полша – една от най-могъщите страни в тогавашна Европа. Населението на тези земи има остарели славянски корени, още от времената преди Рюрик да основе Киевска Рус. Впоследствие, след разпадането на могъщото княжество, рутенските земи остават притежание на Волинско-Халичкото княжество, където прочее заслон намират синовете на Йоан Асен I след бягството им от чичо им Борил през 1207 година
През XIII и XIV в., земите на Рутения са пометени от нашествия на кумани и татари. Села и градове са сринати, а земи, изпълнени в миналото с богати ниви се трансформират в пустееща, дива степ. Въпреки това, локалното население съумява да се избави, бягайки високо в Карпатите. През XV в., когато Великото Литовско княжество прогонва татарите от Украйна, рутенците се завръщат назад в равнините.
В началото на XVI в. дн. Западна Украйна е присъединена към полската корона. Именно в същото време на преход се счита, че се ражда момичето, което един ден ще стане Рокселана. Макар сведенията за рожденото й място да не са изцяло единомислещи, смята се че тя се появява на бял свят в градчето Рохатин, на шестдесетина километра южно от Лвов. Баща й – отец Лисовски, служител на локалната православна черква, я кръщава Александра или Анастасия – двете имена, посочени като най-вероятни за рождени. По-късното име, с което става известна – Рокселана, е османизиран вид на етническия й генезис – т.е. „ рутенката “.
Кога тъкмо младата украинка е отвлечена от Кримските татари е въпрос, който едва ли ще получи приемлив отговор. Смята се, че това се случва евентуално в края на второто десетилетие на XVI в. По това време, татарите към момента правят годишни хищнически нападения в земите на Полша, Литва и Московското царство. Събраната от тях плячка и пленници биват извозвани към пристанищата на Кримския полуостров, намиращи се в ръцете на османците.
Смята се, че точно по този път Рокселана доближава до Истанбул, където се оказва на един от най-големите рабски пазари в тогавашния свят. Красива, с бледа кожа и огнени на цвят коси, тя бързо притегля вниманието на купувачите. Каквито и залози да са направени за нея обаче, за търговците един клиент надминава по значимост всички останали – Хафса Султан – брачна половинка на Селим I (1512-1520) и майка на престолонаследника Сюлейман.
На какъв брой години би трябвало да е била тогава? Този въпрос уви няма по какъв начин да получи приемлив отговор без известна доза догатки. С оглед на обстоятелството, че ражда първото дете на Сюлейман през 1521 година и в същото време е задоволително млада и витална, с цел да грабне напълно вниманието на падишаха, може да се одобри, че Рокселана е родена към 1500 година Това значи, че младата украинка е на към 14-15 години, когато попада в плен и е на към 17, когато за първи път се среща със своя предстоящ брачен партньор, роден през 1494 година
Това я изравнява по възраст с нейния главен съперник за сърцето на Сюлейман – черкезката хубавица Махидевран (от персийски – „ Вечна хубост “), наричана още Гюлбахар („ Пролетната роза “). Двете попадат почти едновременно в харема на Сюлейман, още до момента в който е санджакбей на Маниса. Махидевран ражда първородния наследник на Сюлейман – шахзаде (принц) Мустафа, само че Рокселана няма желание да отстъпва – сред 1521 и 1531 година, тя ражда на Сюлейман 6 деца – петима синове и една щерка – невиждан миг в османската история, защото съгласно дотогавашната традиция, една конкубинка имала право да роди единствено по една мъжка рожба на султана.
Влиянието на Рокселана над Сюлейман ясно проличава в отчетите на венецианските посланици при Високата врата. През 1521 година Минио написа до Синьорията, че Сюлейман е „ мъж, прекомерно разюзден в пристрастеностите, чест клиент на женския замък “ (б. а. до тогава, харемът бил ситуиран в обособена постройка, защото Мехмед Завоевателя забранил дами да живеят в султанския дворец Топкапъ, откъдето се ръководи държавата). Само три години по-късно, идващият венециански представител – Зен, написа че „ падишахът към този момент не е прекомерно буен човек, а остава правилен единствено на една от своите съпруги. “ Две години по-късно, трети венециански посланик – Брагадин, загатва, че султанът „ към този момент не обръща никакво внимание на майката на своя престолонаследник – Махидерван, а посвещава цялото си внимание на дамата, наричана Хюрем („ Жизнерадостната “) – не красива, само че дребничка и нежна, със мощно лъчение. “
Нарушаването на всички дворцови правила и протоколи се трансформира в запазена марка на Рокселана-Хюрем. През 1533 година тя дефинитивно се постанова не просто като най-първата, само че и на процедура единствената брачна половинка на Сюлейман. Остава единствено още една стъпка по пътя й към върха – да бъде приета за законна, пълноправна брачна половинка – статус, който се поставя единствено на свободните дами в мюсюлманското общество. Подобен ход би я изравнил до всяка една принцеса, която в миналото е венчана за османски султан. За Хафса, майката на Сюлейман, да вземем за пример се счита, че е щерка на татарския хан Менли I Гирей (1469-1515). Веднага след гибелта й, Хюрем съумява да направи и последната крачка.
Както написа в собствен отчет един генуезки представител през 1534 г, „ тази седмица в Константинопол се разигра един невероятен епизод – невиждано събитие в историята на султаните. Великият стопанин Сюлейман си взе за законна съпруга и императрица една робиня, произхождаща от Рутения, на име Рокселана. Градът беше обзет от грандиозни празненства. Празничната гала се състоя в Сарая (Топкапъ) и тържествата бяха в мащаб, непостижим с нищо дотогава. Бракът беше най-обсъжданата тематика в града и никой не можеше да разгадае смисъла му. “
С този брак, Хюрем е издигната в сан Хасеки султан – т.е. формален консорт на падишаха. Тя е и първата валиде султан в османската история, на която е оказана сходна чест. Прецедентите не стопират до тук. Сюлейман цени високо препоръките и позициите на своята брачна половинка и й разрешава да се реалокира да живее с него в двореца Топкапъ, където Рокселана взе участие интензивно в дворцовия живот. За нейното внимание и снизхождение се борят генерали, везири, аги и духовници, всички наясно, че една дума, прошепната от обичаната брачна половинка на султана, може да преобърне цялата им политическа кариера. Борбата за въздействие в двора обаче не се изчерпва с Харема.
Сюлейман има шест сестри, всяка една от които е близка на сърцето му и женена за авторитетни политици, чиито упоритости играят основна роля за развиването на империята. Междувременно, през 1538/39 година, Хюрем също се намесва в династичните междуособици на дамите от Османовия жанр. Нейната щерка Михримах султан е омъжена за амбициозния велможа политик Рюстрем паша. Самата Рокселана има свои любимци измежду придворните и генералите и се бори да прокарва техните ползи и кариерно развиване. Това основава една комплицирана мрежа от бракове, ползи и роднински връзки, в която ролята на дамите от ръководещата династия е основна.
По същото време тя се заема да приготви почвата за това някой от нейните синове да наследи трона на Сюлейман. През 1536 година Хюрем изиграва съществена роля за отстраняването на Пъргали Ибрахим паша – най-дълго управлявалият популярен везир в османската история. Ибрахим е другар на Сюлейман от детството и един от най-доверените му хора. Той, също по този начин, е покровител на шахзаде Мустафа – най-старият жив наследник на падишаха. През 1533 година Мустафа и майка му Гюлбахар отпътуват за Маниса в Източна Мала Азия, където по традиция Мустафа заема позицията на санджакбей, с цел да се учи по какъв начин да ръководи.
Също съгласно традицията, всеки принц се съпровожда от майка си отвън столицата. Отървавайки се от директното наличие на Мустафа и майка му в Истанбул, Рокселана се заема да ликвидира техните поддръжници в столицата. Същевременно тя няма желание да изпуска контрола над Сюлейман като отпътува с първородния си наследник Мехмед. Когато той навършва пълноправие през 1539 година, Хюрем убеждава Сюлейман че тя, като първа Хасеки султан в историята, би трябвало да остане в столицата. По този метод е нарушена още една вековна традиция.
Победата й в столицата е цялостна – остава една последна спънка – Мустафа, умел войник и добър админ, обичан от народа, си остава пръв в линията за унаследяване. През идващите 14 години, Хюрем постепенно и последователно ще насочва събитията в своя и на синовете си изгода. Тежките войни в Мала Азия против Персия и неналичието на безапелационен триумф, което към този момент е коствало главата на Пъргали Ибрахим паша, в този момент се трансформира в опасност и за Мустафа. За разлика на татко си, който мнозина към този момент дефинират като застаряващ и не по този начин дръзновен, Мустафа показва показност, горделивост и даже надменност, държейки се с политици и авторитетни фигури по този начин, все едно, че към този момент е седнал на престола.
Рокселана и фракцията й съумяват да употребяват това държание и да убедят Сюлейман, че синът му се готви да го детронира. В разигралата се конспирация, падишахът взема решение да се разправи с непокорния наследник и през 1553 година заръчва Мустафа да бъде екзекутиран. Отстраняването на престолонаследника слага отпред на линията за унаследяване най-големия жив наследник на Хюрем – Селим, именуван „ Русия “ поради цвета на косите си. Към 1554 година Рокселана е сложила цялата Османска империя в краката си. Дъщеря й е женена за великия везир, сина й е престолонаследник, а в ушите на брачна половинка й, нейният глас постоянно идва преди всичко.
Постигнала всичко, за което една жена в тогавашната ера може да мечтае, Рокселана умира през 1558 година, сигурна в своето политическо завещание. Образа й остава спорен за съвременниците й. Заради хубостта й и нейния необикновен тип с огнените й на цвят коси, тя е считана от мнозина свои съперници за зла магьосница, омагьосала султана. Същевременно, Хюрем е безпределно великодушна към поданиците си, употребявайки забележителните си персонални средства, с цел да строи джамии, учебни заведения, сиропиталища подслони за бездомните и за поддържане на съществуващи към този момент публични здания. Лицето й остава обезсмъртено от някои от най-великите художници на Ренесанса – Тициан, Мелхиор Лорих и Ханс Зебалд Бехам. И до ден сегашен нейната история и персона въодушевяват писатели, поети, режисьори и учени, които не престават да проверяват, изследват и интерпретират нейния облик.
