От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

„ В името на Аполон – лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за очевидци, поемам върху себе си тази клетва. “ Така стартира Хипократовата клетва, която по традиция се поставя от лекарите преди да стартират да ползват медицинските си умения. Най-старият й вид датира от III в., а версията, която през днешния ден се цитира от завършващите медицина е гръцкия – от XVI в. Учените спорят дали клетвата е дело на самия Хипократ или е била основана от почитателите на Питагор.

Създадена е, с цел да не се популяризира здравното познание измежду невежите, на същия принцип както се основават сходни клетви при занаятчиите, мореплавателите и скулпторите. В Древността лекарската специалност е била свещенодействие, което се предава в фамилията, а самите церове – са строго защитавани секрети. Каквато и да е истината към нейното основаване, факт е, че от XIX в. клетвата стартира да се постанова в етичните кодекси по медицина. Тя е самобитно заричане, както към Бог, по този начин и към пациентите, че лекарят ще постави всички вероятни грижи за болните, без да им навреди.

Българската история е съхранила имената на хиляди лекари, които правилни на Хипократовата клетва са полагали всички вероятни грижи за нуждаещите се, както в мирни, по този начин и във военни времена. Д-р Иван Селимински десетилетия наред лекува българите в Бесарабия и Влашко, доктор Васил Соколски препуска с Хвърковатата чета на Бенковски, а доктор Константин Везенков умира от раните си по време на Руско-Турската Освободителна война. Сред тези имена може да се подреди и още едно. Тя е тиха, сърдечна и мощна. Готова е когато и да е да се грижи за болните и да им обърне особено внимание. Тота Венкова Чехларова е първата дипломирана българска лекарка, която посвещава целия си живот на грижа за другите.

Снимка: By Till Vennemann – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=91175380

Както се случва от време на време, колкото по-достойно живее един човек, толкоз по-малко знаем за него. Животът и делото на тази силна българка не прави изключение. Точната й рождена дата не е известна, само че годината, в която се появява на бял свят е 1855 година Нейният роден град е Габрово, а родителите й се споделят Мария и Венко,  сигурно има по-голяма сестра, само че липсва по-детайлна информация за роднините й. Близките я назовават Теодора, само че във всички документи е записана с името Тота. Още от най-ранна възраст тя би трябвало да се сблъска с голяма персонална покруса, защото още като дете остава кръговиден сирак.

Грижата за нея поема сестра й – Радка и нейния брачен партньор Нестор Миневски. Тота е добродушно и ученолюбиво дете. В началото на 70-те години тя съумява да получи стипендия от женското благотворително сдружение „ Майчина грижа “. Условието, което те слагат е след довеждане докрай на своето петгодишно образование тя да преподава като учителка в учебното заведение, в което я разпределят. През 1873 година Тота приключва основното девическо учебно заведение в Габрово с отличие и вярна на обещанието, което е дала – до 1878 година преподава в Пето класно учебно заведение, което се намирало в Дечковата къща в Габрово.

Може би Тота щеше да си остане в просветителското занятие, в случай че не беше преломната за българите Руско-турската война (1877-1878). След боевете при Стара Загора и връх Шипка всички габровски учебни заведения са превърнати в лечебни заведения. Девическото учебно заведение приютява ранените бежанци от опожарената Стара Загора, а постройката на Априловската гимназия – болните и ранените в боевете за прохода Шипка.

Именно тук, в този краткотраен боен санитарен пункт, където работи като милосърдна сестра Тота Венкова открива своето предопределение и огромната обич. През зимата на 1877-1878 година всеки ден десетки премръзнали бранители на прохода постъпват в лазарета. Един от тях е и доктор Иван Янчич – млад съветски доктор. Докато Тота се грижи за него, двамата незабелязано се влюбват един в различен. Въпреки че всичко сочи към усъвършенстване, един ден положението му внезапно се утежнява, кракът му гангренясва и скоро по-късно младият доктор умира от зараза.

В този тежък миг  друг съветския боен доктор доктор Пясецкий, който ранен е настанен в дома на сестра й, вижда всеотдайността, уменията и ползите на Тота в региона на медицината. Той взема решение да й помогне да последва фантазията си да учи за доктор. Именно той я насочва да подаде молба за стипендия към Санкт Петербургското дамско благотворително сдружение. Към документите те ползват и информация за работата й като учителка.

Този път ориста се усмихва на Тота и тя получава по този начин мечтаната стипендия в размер на 300 рубли, както и задоволително средства, които да покрият пътните й разноски. За страдание, насладата не трае дълго. Докато е в Петербург Тота се разболява съществено от белодробно заболяване, което постанова нейното прибързано завръщане в България. Само година, откакто е съумяла на получи стипендия, тя я губи заради здравословни аргументи.

Тота обаче е решена да не се съобщи по този начин елементарно. Тази „ скромна, тиха, милозлива и всеки път сърдечна “ млада жена, с неподозирана увереност върви непрестанно по определения от нея път. Отнема й няколко години да възвърне силите си и когато го прави тя стартира да търси разновидности за финансова поддръжка, тъй че да замине още веднъж да учи. През 1883 година на нейните прошения дава отговор българското Министерство на просвещението, което й дава по този начин мечтаната стипендия.

Снимка: By M-i-k-e-v – самичък снимал, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7542431

Три години по-късно Тота Венкова приключва медицина в Санкт Петербург с отличие. Впоследствие тя на два пъти покачва своята подготовка. В началото на 90-те години на XIX в. тя специализира в Русия в областта на детските вътрешни заболявания, а през 1895 година – акушерство и гинекология във Виена.

Въпреки влиятелното си и съществено обучение в Русия и Австрия, Тота Венкова не остава отвън рамките на родината. След всяка своя специализация тя се завръща в България, с цел да ползва наученото. През годините тя работи в редица градове из страната – Търново, Варна, Русе. В последна сметка се открива в столицата, където работи в най-престижната по това време в България Александровска болница.

Домът й се намира на ъгъла на ул. „ Солунска “ № 13 и ул. „ Христо Белчев “. Освен постоянната си процедура, доктор Венкова е една от създателките на първите курсове по акушерство, проведени към „ Червения кръст “. Тя става и един от първите преподаватели в тези образования. Началото на XX в. я заварва като учебен доктор в Софийската девическа гимназия.

Влошеното още в студентските години здраве обаче дава своите отражение и през 1901 година доктор Венкова прекратява своята дейна активност. Въпреки това тя още веднъж не се отхвърля да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките, и отваря домът си за безвъзмездни съвещания на дами в неравностойно състояние.

Както самата тя споделя: „ Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш “. Отдадена на своите пациенти Тота по този начин и не основава свое семейство. Нейни най-близки хора остават фамилията на сестра й Радка. През годините Тота подкрепя образованието на тримата си племенника – Тота (кръстена на нея), Кина и Иван.

Докато е жива, доктор Венкова оказва помощ на всеки, който има потребност, без да търси компенсация. Поради тежките си здравословни проблеми обаче, тя напуща този свят на 66 години, в навечерието на Коледа през 1921 година С това не се поставя завършек на нейната доброта, тъй като тя взема решение да остави всичко, което има, за щедрост. Макар осъществяването на последната й воля да се забавя с близо десетилетие, в последна сметка желанията й са почетени.

Снимка: By Tota Venkova (1855–1921) – Собствена творба, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57273664

Съгласно нейното наследство Софийският университет получава помощ в размер на 40 000 тогавашни лева Отново с нейни средства през 1934 година е издигнат обособен павилион в санаториалния комплекс „ Фердинанд I “ (500 000 лева.), в който се настаняват за лекуване деца с туберколоза. Години наред там са се лекували гратис деца от това тежко заболяване. И през днешния ден към момента може да се види тази постройка край село Искрец. Д-р Венкова не не помни и родния си град, като подарява 500 000 лв. на Габровското девическо учебно заведение. Както се вижда от непокътнатия документ, тези средства са събрани след продажбата на нейния дом в София и на фамилната къща в Габрово.

В районния исторически музей в родния й град и до през днешния ден могат да се видят движимости, които са били владеене на доктор Венкова, измежду които и подарък завивка от първата жена, чието дете е изродила.  През юли 1971 година тя е определена за патрон на многопрофилна болница за интензивно лечение  в Габрово, която носи нейното име и до през днешния ден. През 1897 година, по гледище на габровската общност, от Галац, Румъния, са пренесени и препогребани тленните остатъци на Васил Априлов.

За повторно в историята на града този обред се прави след 100 години (1997 г.), когато прахът на доктор Тота Венкова също е положен в родния й град. Със съдействието на нейния племенник доктор Александър Несторов, който следва стъпките й в региона на медицината – тленните й остатъци са положени в урна на триста метра от гроба на Васил Априлов. Ако някой през днешния ден посети мястото, той ще прочете изписани на плочата й следните думи,: „ Лекарка на болните, другарка на бедните, майка на безприютните! “

Заглавна фотография: By Danya Fuchedzhieva – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57511503