От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

В началото на XVIII в. Русия става империя, за ръководството си Петър I е избран за Велик, а страната се снабдява със своя „ прозорец към Запада “ – величественият Санкт Петербург. Разположена на устието на р. Нева, така наречен Северна столица пленява със своите красиви дворци и внушителни църкви. Историята му стартира с едвам 225 платна на известни западноевропейски художници, а през днешния ден в неговите пад 500 зали е ситуирана същинска съкровищница с повече от 100 000 шедьоври. Сградата е служела за Зимен замък на владетелите от династията Романови, в необикновено красивите салони се организирали обилни балове. Днес в тях посетителите могат да се насладят на изключителните произведения на Рембранд, Рубенс, Леонардо да Винчи, Пикасо, Матис и още доста други. Колекцията от експонати не включва единствено картини, само че и мебели, мостри на текстилното произвеждане, имперски емблеми, бижута и произведения от антично злато.

Също както и градът, в който се обитава, Ермитажът е основан през XVIII в. като частна сбирка на една извънредно авторитетна жена. Рожденото й име е София Августа Фредерика декор Анхалт-Цербст, само че в историята остава известна като Екатерина Велика. Тя идва в Русия едвам на 15 години, с цел да се трансформира в един от най-влиятелните владетели на империята. За своите 34 години ръководство Екатерина Велика трансформира и обогатява културният живот на страната, като в същото време уголемява границите на своята империя.

Славният й път стартира на 21 април/ 2 май 1729 година, когато тя се ражда в Щетин (дн. Шчечин), Пруското кралство. Малката принцеса е първородната щерка на Йохана Елизабет декор Шлезвиг-Холщайн-Готорп и принц Христиан Август декор Анхалт-Цербст. Баща й е пруски генерал-фелдмаршал и шеф на град Щетин, а майка й има роднинска връзка с съветската царска фамилия. Семейството се е надявало и очаквало да се роди момче, по тази причина появяването на София е леко отчаяние. В ранните й години София е описвана като чаровна и доста енергична, само че не и като огромна хубавица. Любовта й към конете се демонстрира овреме, държала се е като мъжкарана и даже си е спечелила прякора Файк, който разказва нейната неспокойна натура.

Макар и знатно, семейство Цербст не е изключително заможно, по тази причина от изключително значение за майка й Йохана е да откри най-подходящата партия за щерка си. Първата среща сред двамата е пагубна – момичето е отблъснато от не изключително привлекателния Петър, неговия уклон към чашката и запаленото му занимание да си играе с играчки-войници. Макар срещата да е несполучлива, други вземат решението за взаимната орис на двамата млади и в последна сметка през 1745 година уговореният брак става действителност. Майката на София – Йохана е прогонена от Елисавета, поради своето клеветничество, само че младото момиче съумява да завоюва доверието й като приема православието и учи интензивно съветски език. Преди да встъпи в брак, срещу волята на родителите си тя се покръства и приема името Екатерина Алексеевна..

Въпреки напъните, които поставя, бракът сред младите е трагичен и като цяло несполучлив. За 18-те години взаимен живот, Екатерина разказва в записките си, че брачният партньор й е твърдоглав, невротичен, тъпанар, пияч, не изключително образован и даже, че му доставяло наслаждение да бие хора и животни. Както Петър, по този начин и Екатерина имат няколко любовници, до момента в който са женени и съществуват много подозрения дали въобще той е татко на някое от децата им. Според теориите татко на бъдещия престолонаследник Павел е граф Сергей Салтиков, великата княгиня Ана е дете краля на Полша Станислав Понятовски, а най-малкият – Алексей е наследник на различен неин любимец, Григорий Орлов.

Когато Елисавета издъхва през 1761 година на Коледа, Петър III е провъзгласен за император на Русия, само че ръководството му е доста малко, защото той е на власт едвам 6 месеца. Един от най-големите му дефекти е, че се възхищава прекалено на краля на Прусия – Фридрих II Велики и надлежно подписва неблагоприятен за страната кротичък контракт след края на Седемгодишната война (1756 – 1763). В двора стартират да се носят и клюки, че Петър има намерение да се разведе с Екатерина. Тя разполага с поддръжката на двора, част от аристокрацията и армията. На 28 юни/ 9 юли 1762 година, единствено няколко месеца откакто ражда втория си наследник, Екатерина провежда протест на петербургската армия, която е под управлението на Григорий Орлов, прогласява се за държател в Казанската катедрала и принуждава брачният партньор си да абдикира. Осем дни по-късно Петър е мъртъв, формалната версия е сърдечен удар, само че има възможност той да е погубен от братя Орлови, без знанието на императрицата.

Снимка: By Georg Cristoph Grooth – The portrait is in the collection of the Hermitage Museum, St. Petersburg, Russia. It was scanned by Mrlopez2681 from the Sept. 1998 issue of National Geographic Magazine (Vol.194/No.3)., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=50669546

Екатерина реализира своето и се възкачва еднолично на съветския престол. През идващите години ръководството й е белязано от външнополитически триумфи, културно просвещение, известна вътрешнополитическа опозиция и голям брой любовни афери. Съвременниците й я разказват като красива жена, която макар ниския си растеж постоянно притегля вниманието в стаята, погледът й е орлов, телосложението – едро, а мозъкът й – изострен като бръснач. Основното й хранене е към 2 следобяд, а вечер с цел да заспи по-лесно й решат косата, до момента в който е в леглото. Когато не взема решение значими държавни каузи тя разпуска с игри на карти, яздене, спектакъл, музика и други занимания. За отношението към нейните подчинени самата Екатерина отбелязва: „ обичам да лаская на всеослушание и да укорявам безшумно. “

Съвременниците, а по-късно и откривателите са впечатлени от богатия й съкровен живот. Също както други короновани дами в историята, Екатерина има голям брой любовници, само че не се омъжва наново, с цел да не разреши на някого да я измести от властта. Трудно може да се приказва за крайности, защото императрицата в действителност е моногамна и поредна във връзките си. Според другите сведения броят на любовниците й варира сред 12 и 22, когато тя се отегчи от някого минава към идващия, а този който отхвърля получава великодушни дарове. Сред нейните любимци са към този момент упоменатите Сергей Салтиков, Григорий Орлов, Станислав Понятовски, както и Александър Василчиков, Пьотър Завадовски и други Последният й ухажор е Платон Александрович Зубов, който тогава е 40 години по-млад от нея и е един от най-влиятелните мъже в Русия в края на ръководството й. Вероятно огромната обич на Екатерина е генерал-фелдмаршал Григорий Потьомкин, който тя назовава собствен другар и кумир. Любовната им преписка стартира през 1774 година и продължава до гибелта на Потьомкин, макар че по това време те към този момент от дълго време не са любовници. Смята се, че той даже избира някои от любимците й, тъй като познава добре усета й.

Във вътрешната й политика упоритостите и желанията на Екатерина са огромни, само че реализирането им не до такава степен успешно. На първо място, тя би трябвало да реши въпроса с опразнената хазна и по този мотив национализира църковните парцели. Също по този начин полза евреите с двойни налози, с цел да продължат да изповядват религията си. Под въздействието на просвещенските хрумвания през 1767 година тя събира комисия, състояща се от делегати от всички обществени прослойки (освен крепостните селяни) и провинции, която би трябвало да изготви т.нар „ Предложение “ за правна промяна. Не изключително продуктивна се оказва и просветителната й промяна, с която тя се заема с жар, само че концепцията й за гратис начално обучение е продължена от нейните наследници. Един от най-големите й приноси е в областта на културата. Освен, че слага основите на Ермитажа, императрицата поддържа развиването на театъра, музиката, изобразителното изкуство и литературата. Екатерина ІІ подкрепя също по този начин и развиването на науката, като се счита, че тя и дворът й се имунизират от дребна шарка – стъпка революционна за времето си.

Той обгръща Централна Русия и Сибир, а манифестът му включва края на зависимостта на селяните, освобождение от налози и безразборна разпра с благородниците. Въстанието продължава повече от година, а в разгара му Пугачов предвожда близо 100-хилядна войска. Потушаването на протеста от страна на държавното управление е безпощадно, а неговият лидер е обезглавен. Екатерина насочва ясно обръщение към всеки решил да оспори властта й и това поставя завършек на сходни дейности до края на ръководството й.

Външната й политика е синтезирана най-точно от самата нея: „ Нямам друга опция да защитя границите си, с изключение на да ги разширя “. Екатерина прави точно това – трансформира думите си в деяние. Основната посока на разширение на империята е на юг. Тя на два пъти се изправя против османския султан и го побеждава. На изток, империята причислява към себе си по-голямата част от дн. Азербайджан, включително град Баку. С част от западните си съседи Екатерина учредява Лига на въоръжената индиферентност, която в границите на три години подсигурява неутрално корабоплаване по време на Американската гражданска война. Бившият й любимец – Станислав Понятовски ръководи Жечпосполита, само че след това императрицата взе участие в подялбата на полското завещание. По нейно време се води и следващата война със Швеция (1788-1790), от която не последват обилни териториални промени за империята.

Снимка: By Кестнер (Kaestner) Иоахим X. – http://img12.nnm.me/0/f/7/c/4/726dd1bc75ab581fe1ff33e482a.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32951794

Изследователите разграничават смяна в държанието на Екатерина след експлоадирането на Френската гражданска война (1789). Преди нея, тя приема с необятно отворени прегръдки всички хрумвания на Просвещението, а по-късно подлага част от тях на подозрение. Императрицата демонстрира открита назадничавост към свободата на словото, какъвто е случая с писателя Александър Радишчев, който първо осъжда на гибел, а по-късно помилва и изпраща в заточение. Тя демонстрира своята безрезервна любов и забележими желания към своя внук Александър, който е възнамерявала да сложи на трона, само че това по този начин и не става, тъй като тя умира преди да уреди този въпрос.

16 ноември 1796 година стартира като всеки един елементарен ден за Екатерина, само че след утринното й кафе, към 9 ч. императрицата усеща болежка в сърцето и стартира да диша затруднено. Тези обвинявания са безпочвени и отхвърлени като недостоверни. По-късно в бележките й откриват изложение по какъв начин желае да бъде изпратена от този свят и се преценяват с него. Обличат я в сребърни облекла с корона на главата, а след това тялото й е положено в катедралата „ Петър и Павел “.

Екатерина Велика е най-дълго управлявалата жена в историята на Русия. През тези 34 години империята се уголемява, културата процъфтява, само че все пак ситуацията на елементарния човек и крепостните селяни не се трансформира коренно. В персонален проект Екатерина е от хората, които е обичала да бъде обичана, радвала се е на вниманието и е била великодушна с всеки, който завоюва благоволението й. „ Една смела душа, може да поправи всяко злополучие “ и вярна на думите си, императрицата е безкомпромисна в своите дейности даже когато те не всеки път се увенчават с по този начин стремежи триумф.