Мита за Пан и Сиринга
От древногръцката митология можем да черпим безчет поучения. Тя споделя за обич, ненавист, изменничество, ревнивост и на процедура обгръща всяко едно човешко възприятие и допустима човешка постъпка.
В следните редове ще ви разкажем за един древногръцки Бог, чиято история е колкото обвързвана с обич, толкоз и тъжна.
Бог Пан доста се различавал от останалите богове, които съвсем постоянно били красиви и имали невероятни сили. С изключение на външния си тип, Бог Пан много напомнял на елементарните хора, решили да водят аскетичен метод на живот. Никога не изкачвал Олимп и живеел в гората, измежду птиците и животните, които му били най-верните другари.
Бог Пан бил с кози крайници и козя брадичка, а на главата си имал рога. На външен тип бил по-скоро грозноват, а не чаровник. Онова, което му придавало обаяние обаче, бил усетът му към музиката. Той с приятност слушал чуруликането на птичките, шума напразно и ромоленето на поточетата и реките.
Възхищавал се даже на хорските песни и когато в горите, които той обитавал, се появели пастири, той се настанявал до тях и с приятност слушал песните им. От своя страна пастирите, които пеели най-хубаво, били сигурни, че Бог Пан ще закриля и тях, и добитъка им.
В горите, които обитавал Пан, живеели и самодиви, които също имали прелестни песни и Пан обичал скрито да ги следи и слуша гласовете им. Особено внимание му направила една фея, която се казвала Сиринга. Тя била доста по-красива от другите и песните ѝ били доста по-хубави от на останалите самодиви. Пан се влюбил в нея и поискал да я има.
Въпреки че Пан обичал хубостта на непознатите гласове и песни, той самият имал пресипнал и противен за слуха глас, което подплашило Сиринга. Тя хукнала да бяга от него, без даже да е съумяла да чуе, че той е влюбен в нея. Тичала със свито от боязън сърце накъдето и видели очите, само че Пан със своите кози крайници бързо я настигнал. Пред самодивата се изпречила река и защото нямало накъде другаде да избяга, тя скочила в нея, без да чуе обезверените крясъци на Пан.
На мястото, от което се хвърлила и изчезнала във водата Сиринга, поникнала тръстика.
Според друга версия на известния мит, малко преди да се хвърли в реката, Сиринга помолила своите посестрими да я спасят от Пан и точно те я трансформирали в тръстика.
От изникналата до реката тръстика Пан чул нежни песни и въпреки това да бил единствено вятър, той решил, че е Сиринга. За да остане жив в спомените му гласът ѝ, той отрязал шест стъбла от тръстиката и благодарение на восък направил оня музикален инструмент, който през днешния ден познаваме като Пан-флейта, свирка на Пан или сиринга.
