Учени разкриват липсващи детайли от мистериозния Mеханизъм от Антикитера
От античния артефакт, наименуван Механизмът от Антикитера, са останали единствено няколко корозирали бронзови колела и мощно инкрустирани зъбни предавки, което кара археолозите да спекулират във връзка с неговата функционалност и предопределение.
След десетилетия на изследвания значително е признато, че хилядолетното устройство е представлявало самобитен аналогов компютър, кадърен да следи небесните придвижвания. И въпреки всичко откривателите разполагат само със счупени фрагменти и надлежно те могат единствено да гадаят за някои от по-сложните му функционалности.
Сега учени от Университета в Глазгоу, Обединеното кралство, употребяват техники за статистическо моделиране, заимствани от проучването на гравитационните талази, с цел да екстраполират изчезналите елементи от сериозния циферблат на механизма на Антикитера.
По-конкретно, те откриват, че частта от устройството, известна като календарния пръстен, би трябвало да има 354 пробити дупки (съответстващи на лунния календар). Това е доста по-вероятно от други теории, съгласно които в него е имало 365 или 360.
" Предишни изследвания допускаха, че пръстенът евентуално е следвал лунния календар, само че двойните техники, които приложихме в тази работа, доста усилват вероятността това да е по този начин ", споделя астрофизикът Джоузеф Бейли от Университета в Глазгоу.
Механизмът е открит от водолази, които изследват потопен транспортен съд край крайбрежията на Гърция през 1901 година Въпреки че е бил изпочупен, изследванията откриват, че най-вероятно става дума за машинален компютър, употребен за предсказание на ситуацията на планетите и времето на затъмненията. Смята се, че датира от I в. прочие н. е., като някои допускат, че може да е даже малко по-стар.
По-ранният рентгенов разбор на отчасти непокътнат съставен елемент, наименуван челен циферблат или " календарна халка ", разрешава на други откриватели да измерят позициите на близко ситуирани отвори, които биха могли да се употребяват за подравняване на циферблата. Познаването на разположението на тези отвори може да помогне за потвърждаване на функционалността на съставния елемент.
За да открият изчезналите елементи, откривателите употребяват байесови статистически способи, с цел да създадат допустимо най-интелигентното съмнение за броя на дупките, пробити в пръстена на календара. Разположението и размерът на съществуващите пръстени са оценени, с цел да се схванат вероятностите за това, което към този момент не е явно.
Участващите откриватели са астрофизици, а техниките за разбор, които употребяват, са по-типични за проучване на гравитационни талази. И в двата случая се взимат съществуващи данни и се изследват деликатно, с цел да се разбере какво липсва.
" Това ми разреши да оценя отначало Антикитера, както и работата и грижите, които гръцките майстори са положили за изработката му ", споделя Бейли.
" Прецизното разположение на дупките е изисквало извънредно точни техники за премерване и необикновено постоянна ръка за пробиването им. "
Изследването открива радиално отклоняване от единствено 0,028 милиметра на дупка, което значи, че е поразително точно (особено като се имат поради тогавашните инструменти). Това ни споделя малко повече за един от най-интригуващите исторически артефакти, откривани в миналото.
" Чисто, само че много подходящо съвпадане е фактът, че сме приспособили техниките, които използваме за проучване на Вселената през днешния ден, с цел да разберем повече за механизъм, който е оказал помощ на хората да наблюдават небето преди съвсем две хилядолетия ", споделя астрофизикът Греъм Уан от Университета в Глазгоу.
Изследването е оповестено в The Horological Journal.
Източник: Science Alert
