Източват над 100 лева от картата - банката покрива сумата
От следващата година, в случай че някой е източил банковата Ви карта след кражба или прекопирване на ПИН код, банката ще покрие наложително изтеглената сума над 100 лева В момента оптималният размер, над който банката възвръща неразрешени картови разплащания, е 300 лева Промяната е планувана в плана на нов закон за платежните услуги и платежните системи, квалифициран от финансовото министерство, написа вестник "Сега ". Срокът за публичното му разискване към този момент изтече. С плана се вкарва пакет от ограничения за по-добра отбрана на парите на хората и по-голяма бистрота на платежните услуги.
Освен свалянето на прага, над който се покриват загубите при нелегално източване на сметки, в законопроекта се разписват и случаите, когато платецът не носи безусловно никаква отговорност и банката или различен снабдител на платежната услуга би трябвало да възвърне цялата сума. Един от тези случаи е, когато банката не е въвела новите критерии за така наречен задълбочено засвидетелствуване на клиентите си. При него с изключение на досегашното идентифициране с код ще се изисква платецът да уточни още и ключова дума или някаква друга присъща специфичност за себе си. В бъдеще, в случай че доставчиците на платежни услуги не обезпечат критериите за задълбочено засвидетелствуване, при осъществена лъжлива трансакция хората няма да носят никаква отговорност и всички загуби би трябвало да им бъдат възобновени до лев.
И в този момент, в случай че от банковата карта бъдат изтеглени 300 лева нелегално, някои банки възвръщат цялата сума. Но могат и да не го създадат, в случай че решат, че клиентът е отговорен, тъй като да вземем за пример е бил небрежен и не е опазил картата или ПИН кода си. При новия законов ред потребителите ще рискуват единствено 100 лева
В огромната си част новите законови текстове целят да доведат до понижаване на таксите по главните платежни интервенции, както и до повишение на тяхната сигурност, с което да създадат безкасовите заплащания по-изгодни и желани пред заплащанията в брой. Последните данни на Българска народна банка за финансовите резултати на банките у нас демонстрират, че те събират от ден на ден доходи от такси и комисиони, с което компенсират рекордно ниските лихви. За първите 7 месеца на годината постъпленията по това перо в банките са 660 млн. лева - с 50 млн. лева повече от същия интервал на предходната година.
Ограничаването на банковите такси в действителност е обща европейска наклонност, подкрепена с редица регламенти на Европейски Съюз, които на процедура се вкарват и у нас с новия закон. Така да вземем за пример ще се вкарва условието таксите, които всяка банка събира по главните платежни интервенции, да са по-ниски от междинния размер на таксите, събирани в миналата календарна година. Контролът ще се реализира от Българска народна банка, която от есента на 2016 година води указател на междинния размер на таксите при платежните услуги.
Нещо повече, когато 10 или повече банки не начисляват такса за някоя от главните интервенции, тази услуга се дефинира като безвъзмездна в регистъра на Българска народна банка. Това значи, че и останалите банки би трябвало да стартират да я оферират гратис. Основни интервенции са откриването и закриването на платежна сметка, внасянето и тегленето на средства, справките извлечения и други Със сигурност от следващата година платежните услуги пряк дебит и кредитни преводи в евро би трябвало да станат безвъзмездни за потребителите.
Освен това клиентите ще заплащат таксата единствено в случай че са били осведомени за размера й преди началото на трансакцията, се показва категорично в закона. Това значи, че в случай че не са известени авансово, че дадена услуга ще им коства примерно 5 лева, и не са съгласни с това, те просто може да откажат да платят. При това трансакцията не може да бъде анулирана. Как тъкмо ще се потвърди дали банковият чиновник е уведомил, или не е уведомил клиента си, е мъчно да си представим, само че в законопроекта категорично е записано, че доказателствената тежест е за сметка на доставчика на платежната услуга, т.е. на банката, и не е грижа на клиента.
Освен свалянето на прага, над който се покриват загубите при нелегално източване на сметки, в законопроекта се разписват и случаите, когато платецът не носи безусловно никаква отговорност и банката или различен снабдител на платежната услуга би трябвало да възвърне цялата сума. Един от тези случаи е, когато банката не е въвела новите критерии за така наречен задълбочено засвидетелствуване на клиентите си. При него с изключение на досегашното идентифициране с код ще се изисква платецът да уточни още и ключова дума или някаква друга присъща специфичност за себе си. В бъдеще, в случай че доставчиците на платежни услуги не обезпечат критериите за задълбочено засвидетелствуване, при осъществена лъжлива трансакция хората няма да носят никаква отговорност и всички загуби би трябвало да им бъдат възобновени до лев.
И в този момент, в случай че от банковата карта бъдат изтеглени 300 лева нелегално, някои банки възвръщат цялата сума. Но могат и да не го създадат, в случай че решат, че клиентът е отговорен, тъй като да вземем за пример е бил небрежен и не е опазил картата или ПИН кода си. При новия законов ред потребителите ще рискуват единствено 100 лева
В огромната си част новите законови текстове целят да доведат до понижаване на таксите по главните платежни интервенции, както и до повишение на тяхната сигурност, с което да създадат безкасовите заплащания по-изгодни и желани пред заплащанията в брой. Последните данни на Българска народна банка за финансовите резултати на банките у нас демонстрират, че те събират от ден на ден доходи от такси и комисиони, с което компенсират рекордно ниските лихви. За първите 7 месеца на годината постъпленията по това перо в банките са 660 млн. лева - с 50 млн. лева повече от същия интервал на предходната година.
Ограничаването на банковите такси в действителност е обща европейска наклонност, подкрепена с редица регламенти на Европейски Съюз, които на процедура се вкарват и у нас с новия закон. Така да вземем за пример ще се вкарва условието таксите, които всяка банка събира по главните платежни интервенции, да са по-ниски от междинния размер на таксите, събирани в миналата календарна година. Контролът ще се реализира от Българска народна банка, която от есента на 2016 година води указател на междинния размер на таксите при платежните услуги.
Нещо повече, когато 10 или повече банки не начисляват такса за някоя от главните интервенции, тази услуга се дефинира като безвъзмездна в регистъра на Българска народна банка. Това значи, че и останалите банки би трябвало да стартират да я оферират гратис. Основни интервенции са откриването и закриването на платежна сметка, внасянето и тегленето на средства, справките извлечения и други Със сигурност от следващата година платежните услуги пряк дебит и кредитни преводи в евро би трябвало да станат безвъзмездни за потребителите.
Освен това клиентите ще заплащат таксата единствено в случай че са били осведомени за размера й преди началото на трансакцията, се показва категорично в закона. Това значи, че в случай че не са известени авансово, че дадена услуга ще им коства примерно 5 лева, и не са съгласни с това, те просто може да откажат да платят. При това трансакцията не може да бъде анулирана. Как тъкмо ще се потвърди дали банковият чиновник е уведомил, или не е уведомил клиента си, е мъчно да си представим, само че в законопроекта категорично е записано, че доказателствената тежест е за сметка на доставчика на платежната услуга, т.е. на банката, и не е грижа на клиента.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ