Oт днес започва Страстната седмица. Наричана още и Седмицата на

Oт през днешния ден стартира Страстната седмица. Наричана още и Седмицата на страданията, тя е последната от живота на Исус Христос и отбелязва дните от тържественото му влизане в Йерусалим, през разпятието, до неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се назовава Велик — Велики понеделник, Велики вторник и т. н. като се ознаменува със специфични църковни служби.

Това е и последната седмица на Великия пост, който завършва в последния ден от Страстната седмица - Великден, неделя. Великденската работа стартира в събота вечер и тъкмо в среднощ свещениците от всеки храм афишират " Христос Воскресе! " Малко преди този момент, миряните, събрали се в храма, одобряват от свещеника плодородния огън. Възкресението се отбелязва и с церемониален камбанен звън, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки по какъв начин Христос е отворил портите адови, и всички излизат на открито да обиколят по традиция три пъти църквата. След това, с пеене на Канона на празника — Воскресения Ден, се влиза още веднъж в храма за света литургия.

Всяка година Страстната седмица и Великден се дефинират по специфична църковна формула. Тя е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, настъпило по време на или директно след църковното пролетно равноденствие - 21 март. Ако пълнолунието е на 21 март, Великден ще се пада в идната неделя. Така, най-светлия християнски празник се пада в някой от неделните дни сред 22 март и 25 април в това число като има 19 разновидността през другите години. Формулата е една и съща за католическата и източната черква, само че разликата в датите идва оттова, че православните се управляват по идеализирания Юлиянски календар, до момента в който католиците - по Григорианския, който е с 13 дни напред. Така, когато по Юлиянския календар настъпи 21 март, по Григорианския към този момент е 3 април. В половината от случаите първото пролетно пълнолуние е на една и съща дата и по двата календара и тогава Великден и за двете църкви настава в един и същи ден. В останалите случаи православният закъснява с една седмица.

През Страстната седмица в България се прави и значимият обред да се боядисат великденските яйца. Според традициите това би трябвало да стане или на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на фамилията. Първото се оцветява постоянно в алено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак с него на челата на децата, с цел да бъдат здрави.

На Великден в фамилията се чукат с боядисаните яйца и съгласно поверието този, чието яйце остане крепко след чукането, ще е най-здрав през годината.