13-годишната борба с Пеевски доведе до победата му. Днес той определя, къде членува страната ми
От през днешния ден заледявам публикуването в този блог. Причината е, че от ден на ден сме тези, които пишем и все по-малко са тези, които четат. Смятам да подсиля редиците на вторите. Защото смисълът на писането е в четенето. Така с удоволстие ще оказа помощ на по-добрите от мене в занаята.
Започнах този блог на на 17 юни 2013 година, съвсем шест месеца преди тогавашният “Труд ” да ме уволни под формата на редуциране на една кореспондентска численост в Брюксел. Причината беше, че след напускането на външния вложител ВАЦ и последвалите две смени на притежатели, към този момент не ми даваха да пиша това, което мисля. И “Труд ” към този момент беше под контрола на Делян Пеевски, затулен от някакви сламени хора, които се правеха на притежатели, само че сами не си го имаха вяра. Те доунищожиха най-влиятелния вестник в България, който през днешния ден е подигравка на това, което беше.
През юни 2013 година България се надигна против апетита на Пеевски да лапне цялата страна, започвайки от Държавната организация за национална сигурност (ДАНС), отпред на която оцеля няколко дни. Тогава написах първата публикация в блога ми.
Днес Пеевски е напът да “лапне ” и външната политика на България, в случай че успее да принуди болшинството в Народното събрание да ратифицира подчиненото напълно на персоналния му интерес присъединение на страната ни към така наречен Съвет за мир на Доналд Тръмп.
През юни 2013-та българите всеобщо се надигнаха на митинг против даването на националната сигурност на новоизлюпения олигарх. Днес никой не стачкува против това, че той си присвоява външната политика. Изглежда сме привикнали да нямаме такава, или в случай че за малко имаме, тя да не бъде наша, а на следващия външно подвластен и битово стимулиран “елит ”. Държавната защита на Пеевски и държавният му кабинет изкараха на жълтите павета десетки хиляди протестиращи. Узурпираната от него външна политика не подразни никого.
Което за следващ път удостоверява правотата на починалия и паметен Крум Благов: “За да се смени системата, би трябвало да се смени народът ”.
Замразявам блога си, тъй като признавам провалянето си. Цялата 13-годишна битка с Пеевски докара до неговата победа. Днес той дефинира, къде членува страната ми. С това желая да окуража и тези, които също се бориха, да признаят, че изгубиха и да се запитат за какво. Решението на всеки проблем стартира с признаването му.
Аз си признавам – неприятно писах, неприятно убеждавах, по тази причина победи той.
В умозаключение ще ви кажа и нещо, което ще направя за първи път – на 19 април в изборната бюлетина ще попълня полето “Не поддържам никого ” и приканвам всички себеуважаващи се българи да създадат същото. В политическата менажерия, която е завзела тв приемника, не виждам никой, който може да ме съставлява. Писал съм, че политика се прави с това, което имаш, а не с това което искаш, само че през днешния ден ми се коства, че и към този момент нищо не може да се направи от това, което имаме.
Няма да разисквам политически карикатури като “Величие ”, “МЕЧ ” и Има Такъв Народ. Те не заслужават усилието. За Българска социалистическа партия в никакъв случай не съм дал своя вот. Тя изпусна неколкократно шанса си да се модернизира и през днешния ден е “левица ” в разпродажба. АПС е “отломка оскъдна ” от тогавашната корпорация Движение за права и свободи, чиято по-корпулентна отломка “Новото начало ” е знак на олигархията в България. Румен Радев и “Възраждане ” са две лица – умерено и коренно – на съветската пета колона у нас. ПП-ДБ се качи до властта по рейтинга на Радев, след това помогна да бъде избран отново, след това се разграничи от него (но в никакъв случай докрай), след това управлява в “сглобка ” с тези, които бяха тръгнали да смъкват, а през днешния ден не изключват съдействие с Радев по избрани въпроси. Съжалявам, на толкоз маневрени “реформатори ” не мога да имам вяра. При всичките му заслуги като еврото, Шенген, километрите автомагистрали и софийското метро, ГЕРБ не откри сили да излезе от сянката на Пеевски и не спря да обслужва ползите му, последно – подарявайки му и външната политика. Тази капка ми преля чашата. Макар тъкмо тази област да се радва на най-слаб всеобщ интерес – даже в хаоса и заплахите, които светът претърпява. Не мога да си обясня покрепата на ГЕРБ за Пеевски с друго, с изключение на с доста мощни персонални зависимости. При “прозрачността ”, на която се радваме след съвсем 37 години народна власт, не мога да стигна до различен извод.
И по този начин, драги читатели, благодаря ви за вниманието и търпението. Знам, че не сте доста, само че по тази причина пък сте значими, тъй като сте от намаляващата порода на четящите и мислещите. Ще се забележим отново тук, в случай че и когато има смисъл. Чао!
P.S.: Сайтът няма да бъде свалян от мрежата. Свободен е за визити.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Започнах този блог на на 17 юни 2013 година, съвсем шест месеца преди тогавашният “Труд ” да ме уволни под формата на редуциране на една кореспондентска численост в Брюксел. Причината беше, че след напускането на външния вложител ВАЦ и последвалите две смени на притежатели, към този момент не ми даваха да пиша това, което мисля. И “Труд ” към този момент беше под контрола на Делян Пеевски, затулен от някакви сламени хора, които се правеха на притежатели, само че сами не си го имаха вяра. Те доунищожиха най-влиятелния вестник в България, който през днешния ден е подигравка на това, което беше.
През юни 2013 година България се надигна против апетита на Пеевски да лапне цялата страна, започвайки от Държавната организация за национална сигурност (ДАНС), отпред на която оцеля няколко дни. Тогава написах първата публикация в блога ми.
Днес Пеевски е напът да “лапне ” и външната политика на България, в случай че успее да принуди болшинството в Народното събрание да ратифицира подчиненото напълно на персоналния му интерес присъединение на страната ни към така наречен Съвет за мир на Доналд Тръмп.
През юни 2013-та българите всеобщо се надигнаха на митинг против даването на националната сигурност на новоизлюпения олигарх. Днес никой не стачкува против това, че той си присвоява външната политика. Изглежда сме привикнали да нямаме такава, или в случай че за малко имаме, тя да не бъде наша, а на следващия външно подвластен и битово стимулиран “елит ”. Държавната защита на Пеевски и държавният му кабинет изкараха на жълтите павета десетки хиляди протестиращи. Узурпираната от него външна политика не подразни никого.
Което за следващ път удостоверява правотата на починалия и паметен Крум Благов: “За да се смени системата, би трябвало да се смени народът ”.
Замразявам блога си, тъй като признавам провалянето си. Цялата 13-годишна битка с Пеевски докара до неговата победа. Днес той дефинира, къде членува страната ми. С това желая да окуража и тези, които също се бориха, да признаят, че изгубиха и да се запитат за какво. Решението на всеки проблем стартира с признаването му.
Аз си признавам – неприятно писах, неприятно убеждавах, по тази причина победи той.
В умозаключение ще ви кажа и нещо, което ще направя за първи път – на 19 април в изборната бюлетина ще попълня полето “Не поддържам никого ” и приканвам всички себеуважаващи се българи да създадат същото. В политическата менажерия, която е завзела тв приемника, не виждам никой, който може да ме съставлява. Писал съм, че политика се прави с това, което имаш, а не с това което искаш, само че през днешния ден ми се коства, че и към този момент нищо не може да се направи от това, което имаме.
Няма да разисквам политически карикатури като “Величие ”, “МЕЧ ” и Има Такъв Народ. Те не заслужават усилието. За Българска социалистическа партия в никакъв случай не съм дал своя вот. Тя изпусна неколкократно шанса си да се модернизира и през днешния ден е “левица ” в разпродажба. АПС е “отломка оскъдна ” от тогавашната корпорация Движение за права и свободи, чиято по-корпулентна отломка “Новото начало ” е знак на олигархията в България. Румен Радев и “Възраждане ” са две лица – умерено и коренно – на съветската пета колона у нас. ПП-ДБ се качи до властта по рейтинга на Радев, след това помогна да бъде избран отново, след това се разграничи от него (но в никакъв случай докрай), след това управлява в “сглобка ” с тези, които бяха тръгнали да смъкват, а през днешния ден не изключват съдействие с Радев по избрани въпроси. Съжалявам, на толкоз маневрени “реформатори ” не мога да имам вяра. При всичките му заслуги като еврото, Шенген, километрите автомагистрали и софийското метро, ГЕРБ не откри сили да излезе от сянката на Пеевски и не спря да обслужва ползите му, последно – подарявайки му и външната политика. Тази капка ми преля чашата. Макар тъкмо тази област да се радва на най-слаб всеобщ интерес – даже в хаоса и заплахите, които светът претърпява. Не мога да си обясня покрепата на ГЕРБ за Пеевски с друго, с изключение на с доста мощни персонални зависимости. При “прозрачността ”, на която се радваме след съвсем 37 години народна власт, не мога да стигна до различен извод.
И по този начин, драги читатели, благодаря ви за вниманието и търпението. Знам, че не сте доста, само че по тази причина пък сте значими, тъй като сте от намаляващата порода на четящите и мислещите. Ще се забележим отново тук, в случай че и когато има смисъл. Чао!
P.S.: Сайтът няма да бъде свалян от мрежата. Свободен е за визити.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ