България за последно е била в извънредно положение по време на Втората световна война
От през днешния ден в България е в действие изключително състояние поради възходящата заплаха от международната пандемия с ковид COVID-19. Решението, гласувано единомислещо от Народното събрание, е мoтивиpaно c ĸoopдиниpaнe, opгaнизиpaнe нa дeйcтвиятa нa ĸoмпeтeнтнитe дъpжaвни opгaни във вpъзĸa c oбявeнaтa oт Cвeтoвнaтa здpaвнa opгaнизaция cпeшнocт зa oбщecтвeнoтo здpaвe.
Навсякъде по света изключителното състояние е един от най-сериозните принадлежности на държавната власт, тъй като разрешава да се лимитират краткотрайно съществени права и свободи на жителите, пoзвoлявa нaмeca в иĸoнoмичecĸия живoт нa cтpaнaтa, тpyдoвия пpoцec и така нататък Πoд ĸoнтpoл мoгaт дa бъдaт пocтaвяни и тeмитe в мeдиитe и така нататък
За последно изключително състояние в страната ни е било обявявано по време на Втората международна война.
Ето какво се случва тогава:
Включването на България във войната трансформира внезапно вътрешнополитическата конюнктура. Засилва се изпълнителната власт. Още през април 1940 година е гласуван Закон за гражданската готовност, с който държавното управление поема директното управление на по-голямата част от стопанския бранш в страната. Засилват се ограниченията срещу свободата на словото и печата, лимитират се правата на преписка, сдружавания и събрания. На 21 януари 1941 година влиза в действие Законът за отбрана на нацията (ЗЗН). Той копира огромна част от немското законодателство във връзка с евреите, които изгубват своите цивилен и политически права. Забраняват се смесените бракове, лишават се огромна част от еврейските парцели, планува се съсредоточаване на еврейското население в обособени обитаеми места. На базата на ЗЗН през август 1942 година се основава Комисарство по еврейските въпроси отпред с уверения последовател на хитлеристките възгледи Александър Белев. Опасността за българските евреи надвисва в края на 1942 година, когато Германия стартира да оказва напън върху българското държавно управление за „ дефинитивно решение на еврейския въпрос “ в границите на Европа. На 12 февруари 1943 година на Министерския съвет приема конвенция за изселването на 20 000 български евреи в Германия. Правителството няма проблем с приемането ѝ, тъй като евреите от анексираните територии не получават българско гражданство по силата на антисемитското законодателство. През март 1943 година са депортирани 11 343 евреи от Тракия, Македония и Пиротско, а 8657 допълващи броя до 20 000 са готови за депортация от довоенните територии на царството. Това слага началото на всеобщи митинги на българите, подкрепени на практика от някои публични фактори – управлението на православната черква, депутати, водачи на професионални организации и други В резултат държавното управление и царят са принудени краткотрайно да преустановят депортацията, а няколко месеца по-късно – и да се откажат от нея.
За разлика от острата реакция на българското общество против депортацията, по-скоро с утвърждение се посреща решението на държавното управление в 1942 година с което са разтурени и неразрешени към 20 секрети структури свързани с еврейството – масонските ложи, ротарианците, ционистки организации, пен-клуб и така нататък Тези структури остават отвън закона още веднъж и след края на войната.
Междувременно от ден на ден се ускорява битката на комунистите срещу държавното управление. Радиостанция „ Христо Ботев “ излъчва програмата на Отечествения фронт (ОФ). Това е предложение на комунистите за основаване на необятен публичен фронт срещу държавното управление. В тази стратегия се упорства България да не взе участие директно във военните дейности, да се отзоват българските войски от прилежащите страни, да се скъса съюза с Оста и страната да се причисли към антихитлеристката коалиция. В региона на вътрешната политика се дава обещание възобновяване на Търновската конституция и плануваните от нея права и свободи. Тъй като самодейността произлиза от комунистите, останалата част от опозицията отхвърля тяхното предложение. През февруари 1943 година, откакто руската войска надвива над войските на Вермахта при Сталинград, стартира последователно поврат в хода на военните дейности. Кризата се задълбочава от гибелта на цар Борис III през август 1943 година, който е най-авторитетната, консолидираща фигура в българския политически живот. През септември 1943 година е оповестена дефинитивно и капитулацията на Италия. Това усложнява ситуацията на България като немски съдружник.
Тъй като престолонаследникът Симеон II е невръстен, се избира регентство в състав Богдан Филов, военачалник Никола Михов и принц Кирил, брат на умрелия цар, с което се нарушава конституцията, защото родственици на монарха нямат право да бъдат регенти. За министър-председател регентите показват дотогавашния финансов министър Добри Божилов. Новото държавно управление е притиснато от активизираната активност на въоръжената съпротива. Още от началото на 1943 година комунистите стартират да основават своя военна организация, която централизира партизанското придвижване. В отговор държавното управление основава жандармерия за битка с партизаните, която нерядко прибягва до разстрели. Така спорът сред партизани и държавно управление от ден на ден се задълбочава, вместо да затихне. През пролетта на 1944 година държавното управление взема решение да ликвидира партизанското придвижване. Мобилизирани са към 100 000 бойци, служители на реда и жандармеристи в всеобщи акции против партизаните. Резултатът обаче е надалеч от стремежи – с наближаването на Червената войска към България повече хора се причисляват към партизанските формирования. Едновременно с вътрешните проблеми, от ден на ден се ускорява натискът от Москва. На 18 май 1944 година руското държавно управление връчва остра нота на България с настояването България неотложно да скъса съюза с Германия. Още същия ден кабинетът на Добри Божилов подава оставка, с цел да не даде безапелационен отговор. Образуваното на 1 юни 1944 година държавно управление на Иван Багрянов има за задача да откри излаз от задълбочаващата се рецесия.
На 26 август 1944, под опасността от настъпващата в Румъния Червена войска, държавното управление на Иван Багрянов афишира неутралитет на България във войната сред Германия и Съветския съюз. То се разпорежда немските войски да изоставен страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно, държавното управление стартира в Египет сепаративни договаряния за мир с Англия и Съединени американски щати, само че те пропадат. Междувременно на 12 август парламентарната съпротива и Отечествения фронт излизат с обща декларация за основаване на „ ново конституционно държавно управление “. След напън от страна на Москва и инструкция на Георги Димитров Отечественият фронт се отхвърля от подписа си под декларацията. Оставена без поддръжката на Отечествен фронт, парламентарната съпротива сформира на 2 септември 1944 година ново държавно управление, което прави финален опит да предотврати оповестяването на война от Съветския съюз на България. За няколкото дни то прекъсва дипломатическите връзки с Германия, желае публично помирение от Съединени американски щати и Англия и стартира изтеглянето на българските войски от териториите анексирани от Югославия и Гърция. През този интервал след съвещания в София Иван Михайлов идва в Скопие с желание да прогласи основаването на Независима република Македония, само че разбирайки, че ориста ѝ още веднъж е предрешена, той се отхвърля. Независимо от тези условия на 5 септември Съветския съюз афишира война на Царство България.[29] Въпреки това, държавното управление на Константин Муравиев афишира война на Нацистка Германия на 8 септември 1944 година, като същия ден войските на Съюз на съветските социалистически републики навлизат в страната. Муравиев е свален на идващия ден в Деветосептемврийския прелом.
Настоящата обстановка е доста по-различна и доста по-малко напрегната. Налагането на изключително състояние цели повече оправянето с сегашния проблем, в сравнение с предприемането на някакви по-крути ограничения от страна на страната и намесата ѝ в публичния живот.
Навсякъде по света изключителното състояние е един от най-сериозните принадлежности на държавната власт, тъй като разрешава да се лимитират краткотрайно съществени права и свободи на жителите, пoзвoлявa нaмeca в иĸoнoмичecĸия живoт нa cтpaнaтa, тpyдoвия пpoцec и така нататък Πoд ĸoнтpoл мoгaт дa бъдaт пocтaвяни и тeмитe в мeдиитe и така нататък
За последно изключително състояние в страната ни е било обявявано по време на Втората международна война.
Ето какво се случва тогава:
Включването на България във войната трансформира внезапно вътрешнополитическата конюнктура. Засилва се изпълнителната власт. Още през април 1940 година е гласуван Закон за гражданската готовност, с който държавното управление поема директното управление на по-голямата част от стопанския бранш в страната. Засилват се ограниченията срещу свободата на словото и печата, лимитират се правата на преписка, сдружавания и събрания. На 21 януари 1941 година влиза в действие Законът за отбрана на нацията (ЗЗН). Той копира огромна част от немското законодателство във връзка с евреите, които изгубват своите цивилен и политически права. Забраняват се смесените бракове, лишават се огромна част от еврейските парцели, планува се съсредоточаване на еврейското население в обособени обитаеми места. На базата на ЗЗН през август 1942 година се основава Комисарство по еврейските въпроси отпред с уверения последовател на хитлеристките възгледи Александър Белев. Опасността за българските евреи надвисва в края на 1942 година, когато Германия стартира да оказва напън върху българското държавно управление за „ дефинитивно решение на еврейския въпрос “ в границите на Европа. На 12 февруари 1943 година на Министерския съвет приема конвенция за изселването на 20 000 български евреи в Германия. Правителството няма проблем с приемането ѝ, тъй като евреите от анексираните територии не получават българско гражданство по силата на антисемитското законодателство. През март 1943 година са депортирани 11 343 евреи от Тракия, Македония и Пиротско, а 8657 допълващи броя до 20 000 са готови за депортация от довоенните територии на царството. Това слага началото на всеобщи митинги на българите, подкрепени на практика от някои публични фактори – управлението на православната черква, депутати, водачи на професионални организации и други В резултат държавното управление и царят са принудени краткотрайно да преустановят депортацията, а няколко месеца по-късно – и да се откажат от нея.
За разлика от острата реакция на българското общество против депортацията, по-скоро с утвърждение се посреща решението на държавното управление в 1942 година с което са разтурени и неразрешени към 20 секрети структури свързани с еврейството – масонските ложи, ротарианците, ционистки организации, пен-клуб и така нататък Тези структури остават отвън закона още веднъж и след края на войната.
Междувременно от ден на ден се ускорява битката на комунистите срещу държавното управление. Радиостанция „ Христо Ботев “ излъчва програмата на Отечествения фронт (ОФ). Това е предложение на комунистите за основаване на необятен публичен фронт срещу държавното управление. В тази стратегия се упорства България да не взе участие директно във военните дейности, да се отзоват българските войски от прилежащите страни, да се скъса съюза с Оста и страната да се причисли към антихитлеристката коалиция. В региона на вътрешната политика се дава обещание възобновяване на Търновската конституция и плануваните от нея права и свободи. Тъй като самодейността произлиза от комунистите, останалата част от опозицията отхвърля тяхното предложение. През февруари 1943 година, откакто руската войска надвива над войските на Вермахта при Сталинград, стартира последователно поврат в хода на военните дейности. Кризата се задълбочава от гибелта на цар Борис III през август 1943 година, който е най-авторитетната, консолидираща фигура в българския политически живот. През септември 1943 година е оповестена дефинитивно и капитулацията на Италия. Това усложнява ситуацията на България като немски съдружник.
Тъй като престолонаследникът Симеон II е невръстен, се избира регентство в състав Богдан Филов, военачалник Никола Михов и принц Кирил, брат на умрелия цар, с което се нарушава конституцията, защото родственици на монарха нямат право да бъдат регенти. За министър-председател регентите показват дотогавашния финансов министър Добри Божилов. Новото държавно управление е притиснато от активизираната активност на въоръжената съпротива. Още от началото на 1943 година комунистите стартират да основават своя военна организация, която централизира партизанското придвижване. В отговор държавното управление основава жандармерия за битка с партизаните, която нерядко прибягва до разстрели. Така спорът сред партизани и държавно управление от ден на ден се задълбочава, вместо да затихне. През пролетта на 1944 година държавното управление взема решение да ликвидира партизанското придвижване. Мобилизирани са към 100 000 бойци, служители на реда и жандармеристи в всеобщи акции против партизаните. Резултатът обаче е надалеч от стремежи – с наближаването на Червената войска към България повече хора се причисляват към партизанските формирования. Едновременно с вътрешните проблеми, от ден на ден се ускорява натискът от Москва. На 18 май 1944 година руското държавно управление връчва остра нота на България с настояването България неотложно да скъса съюза с Германия. Още същия ден кабинетът на Добри Божилов подава оставка, с цел да не даде безапелационен отговор. Образуваното на 1 юни 1944 година държавно управление на Иван Багрянов има за задача да откри излаз от задълбочаващата се рецесия.
На 26 август 1944, под опасността от настъпващата в Румъния Червена войска, държавното управление на Иван Багрянов афишира неутралитет на България във войната сред Германия и Съветския съюз. То се разпорежда немските войски да изоставен страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно, държавното управление стартира в Египет сепаративни договаряния за мир с Англия и Съединени американски щати, само че те пропадат. Междувременно на 12 август парламентарната съпротива и Отечествения фронт излизат с обща декларация за основаване на „ ново конституционно държавно управление “. След напън от страна на Москва и инструкция на Георги Димитров Отечественият фронт се отхвърля от подписа си под декларацията. Оставена без поддръжката на Отечествен фронт, парламентарната съпротива сформира на 2 септември 1944 година ново държавно управление, което прави финален опит да предотврати оповестяването на война от Съветския съюз на България. За няколкото дни то прекъсва дипломатическите връзки с Германия, желае публично помирение от Съединени американски щати и Англия и стартира изтеглянето на българските войски от териториите анексирани от Югославия и Гърция. През този интервал след съвещания в София Иван Михайлов идва в Скопие с желание да прогласи основаването на Независима република Македония, само че разбирайки, че ориста ѝ още веднъж е предрешена, той се отхвърля. Независимо от тези условия на 5 септември Съветския съюз афишира война на Царство България.[29] Въпреки това, държавното управление на Константин Муравиев афишира война на Нацистка Германия на 8 септември 1944 година, като същия ден войските на Съюз на съветските социалистически републики навлизат в страната. Муравиев е свален на идващия ден в Деветосептемврийския прелом.
Настоящата обстановка е доста по-различна и доста по-малко напрегната. Налагането на изключително състояние цели повече оправянето с сегашния проблем, в сравнение с предприемането на някакви по-крути ограничения от страна на страната и намесата ѝ в публичния живот.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ