5 жени, които трябваше да получат Нобелова награда
От през днешния ден до 10 октомври следва да бъдат раздадени тазгодишните Нобелови награди. По този мотив през днешния ден ви срещаме с пет дами, постигнали значими научни достижения, които обаче по този начин и не са получили влиятелната премия.
През 2021 година всички лауреати се оказаха мъже, само че съгласно доста наблюдаващи това не е дискриминация против дамите в науката, а по-скоро резултат от една значима характерност на раздаването на самите Нобелови награди. А това е точно наклонността да се раздават награди за достижения от преди две, три, даже и повече десетилетия, когато дамите в науката са били доста по-малко, в сравнение с са през днешния ден.
През 2020 година две дами – Еманюел Шарпантие и Дженифър Дудна, завоюваха Нобеловата премия за химия за развиването на системата за генно редактиране CRISP. Същата година Андреа Гез беше част от триото, удостоено с Нобел за физика, по отношение на работата им по проучването на свърхмасивните черни дупки в центъра на галактиките. През 2019 година всички удостоени с наградата още веднъж бяха мъже, а през 2018 година станахме очевидци на жена, притежател на Нобел за физика, за пръв път от 1963 година насам.
Отгатването на това кой ще получи тази премия е мъчно начинание, защото цялата процедура е доста секретна. Днес обаче ще ви представим пет дами и техните открития, които сигурно заслужават Нобелова премия.
in 1990, Mary-Claire King published the paper which identified the breast cancer gene BRCA1. King also worked with Grandmothers of Plaza de Mayo in Argentina, using DNA to identify children stolen from their families under the military dictatorship.
— On This Day She (@OnThisDayShe)
Мери-Клеър Кинг
Когато през 70-те години на предишния век излиза наяве, че ракът от време на време се оказва унаследен, изследванията на това заболяване стартират да се насочват върху вирусите. Мери-Клеър Кинг, която през днешния ден е професор по медицина и генетични науки във Вашингтонския университет, избира ексцентричен метод в своите изследвания. Тя открива по какъв метод разновидността на гена BRCA1 въздейства на развиването на рака на гърдата и рака на яйчниците. Нейното изобретение разрешава реализирането на генетични проби, които да разпознават дамите, които са с по-голям риск от насърчаване на рак на гърдата. Откритието на Мери-Клеър Кинг способства и за правенето на спомагателни ограничения като скрининг и превантивни интервенции, които да оказват помощ за намаляването на риска от развиване на болестта.
Dr. Katalin Karikó and her fellow US researcher Dr. Drew Weissman have received the 2022 Empowering Research and Discovery Award recognizing their contributions to mRNA technology and the COVID-19 vaccines
През 2021 година всички лауреати се оказаха мъже, само че съгласно доста наблюдаващи това не е дискриминация против дамите в науката, а по-скоро резултат от една значима характерност на раздаването на самите Нобелови награди. А това е точно наклонността да се раздават награди за достижения от преди две, три, даже и повече десетилетия, когато дамите в науката са били доста по-малко, в сравнение с са през днешния ден.
През 2020 година две дами – Еманюел Шарпантие и Дженифър Дудна, завоюваха Нобеловата премия за химия за развиването на системата за генно редактиране CRISP. Същата година Андреа Гез беше част от триото, удостоено с Нобел за физика, по отношение на работата им по проучването на свърхмасивните черни дупки в центъра на галактиките. През 2019 година всички удостоени с наградата още веднъж бяха мъже, а през 2018 година станахме очевидци на жена, притежател на Нобел за физика, за пръв път от 1963 година насам.
Отгатването на това кой ще получи тази премия е мъчно начинание, защото цялата процедура е доста секретна. Днес обаче ще ви представим пет дами и техните открития, които сигурно заслужават Нобелова премия.
in 1990, Mary-Claire King published the paper which identified the breast cancer gene BRCA1. King also worked with Grandmothers of Plaza de Mayo in Argentina, using DNA to identify children stolen from their families under the military dictatorship.
— On This Day She (@OnThisDayShe)
Мери-Клеър Кинг
Когато през 70-те години на предишния век излиза наяве, че ракът от време на време се оказва унаследен, изследванията на това заболяване стартират да се насочват върху вирусите. Мери-Клеър Кинг, която през днешния ден е професор по медицина и генетични науки във Вашингтонския университет, избира ексцентричен метод в своите изследвания. Тя открива по какъв метод разновидността на гена BRCA1 въздейства на развиването на рака на гърдата и рака на яйчниците. Нейното изобретение разрешава реализирането на генетични проби, които да разпознават дамите, които са с по-голям риск от насърчаване на рак на гърдата. Откритието на Мери-Клеър Кинг способства и за правенето на спомагателни ограничения като скрининг и превантивни интервенции, които да оказват помощ за намаляването на риска от развиване на болестта.
Dr. Katalin Karikó and her fellow US researcher Dr. Drew Weissman have received the 2022 Empowering Research and Discovery Award recognizing their contributions to mRNA technology and the COVID-19 vaccines
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ