Да победиш в мъжки свят: как edna жена пробяга Бостънския маратон въпреки правилата и промени историята
От дистанцията на времето може да звучи необикновено, само че през далечната 1966 година дамите не са имали правото да вземат участие в маратони. И освен това – считало се е, че дамите даже не са физиологично способни да бягат толкоз дълги дистанции.
Като всяко предписание, което би трябвало да бъде разрушено на пух и прахуляк, и това получава своето опровержение, а д амата, която трансформира историята, е в действителност впечатляваща!
Роберта Луиз Гиб е родена на 2 ноември 1942 година и е първата жена, пробягала целия Бостънски маратон през 1966 година, когато е на 24 години. Въпреки че е глобена и достижението ѝ не е публично прието (поне първоначално), тя съумява да реализира нещо доста повече – тя съумява да пребори преобладаващите предубеждения и неправилни схващания по отношение на атлетичните качества на дамите и с упоритостта си трансформира разпоредбите на маратона.
Преди 1966 година най-дългото съревнование за дами, утвърдено от Аматьорския атлетически съюз (AAU), е бил една миля и половина (около 2,5 км). До 1972 година, когато се открива първият маратон за дами, Бостънският маратон е бил съревнование единствено за мъже на AAU. Съгласно разпоредбите на съюза, дамите не са квалифицирани да вземат участие в надпревари за мъжка дивизия.
Гиб тренира в продължение на две години, с цел да пробяга Бостънския маратон, покривайки до 40 благи (64 км) за един ден. След като написва и изпраща молба през февруари 1966 година, тя получава писмо от шефа на надпреварата Уил Клоуни, което я осведоми, че дамите не са физиологично способни да бягат маратонски дистанции и че съгласно разпоредбите на съюза, които ръководят аматьорските спортове, дамите нямат право да бягат повече от миля и половина.
В този миг Боби осъзнава, че е по-важно от всеки път да бяга и че нейното тичане ще има обществено значение надалеч оттатък нейното персонално предизвикателство.
След три нощи и четири дни в рейс от Сан Диего, Калифорния, Гиб идва в деня преди надпреварата в къщата на родителите си в Уинчестър, Масачузетс. Сутринта на Деня на патриотите, 19 април 1966 година, майка ѝ я оставя на старта в Хопкинтън. Облечена с бермудите на брат си и наследник суичър с качулка върху черен бански костюм с потник, тя се скрива в храстите покрай стартовия бокс. След като стартовият револвер стреля, тя изчаква, до момента в който към половината участници стартират и по-късно скоча в конкуренцията.
Мъжете скоро схващат, че измежду тях има и жена. Окуражена от тяхното приятелско отношение и поддръжка, тя смъква суичъра си. За нейна наслада и облекчение тълпата стартира да вика от наслада, че вижда жена, която бяга, а пресата стартира да оповестява за напредъка ѝ към Бостън.
Даяна Чапман Уолш, по-късно президент на колежа Уелсли, си спомня този незабравим ден години по-късно:
Edna предлага Косата - презареждане за нова младост с Revalid Аnti-Аging флуид
„ Това беше последната ми година в Уелсли. Както правех всяка пролет, откогато дойдох в кампуса, излязох да развеселим бегачите. Но имаше нещо друго в този ден на маратона – като искра по жицата, мълвата се популяризира до всички нас, обграждащи маршрута, че една жена бяга по трасето. За известно време „ живият тунел “ замлъкна. Вглеждахме се в лице след лице със спотаен мирис в очакване, до момента в който тъкмо преди нея през разчувстваната навалица мина вълна, която се стрелна през редовете и ние аплодирахме, както в никакъв случай до момента. “
„ Този ден нададохме плач, усещайки, че тази жена е направила освен това от това просто да пречупи бариерата сред половете в известно съревнование... “
По времето, когато Гиб стига до финалната линия в Бостън, губернаторът на Масачузетс Джон Волпе към този момент е там, с цел да стисне ръката ѝ. Тя финишира за 3 часа, 21 минути и 40 секунди, пред две трети от бегачите. В публикация на Record American, озаглавена „ Роберта получава публична поддръжка: Жените могат да бягат на маратон “, Джак Кендъл написа:
„ Състезателката Роберта може да революционизира именития маратон в Бостън – и по този въпрос всяко друго тичане на дълги дистанции, проведено в страната. Дори когато раните от изтощителното съревнование от 26 благи (42 км) започнаха да понижават, фурорът от нахлуването на жена в това, което беше напълно мъжка сфера, продължава да нараства.
Но представител на Аматьорския атлетически съюз на Нова Англия към този момент реши, че въпреки всичко това може да е и женски свят. Той възнамерява персонално да се свърже с националния щаб на организацията и да потърси преценка за прекратяване на разпоредбите на надпреварата, тъй че жена, която желае да се състезава в маратона, да може да го направи. Според него единственият метод да се заобиколи правилото е посредством смяна на разпоредбите. “
Броят на Sports Illustrated от 2 май 1966 година съдържа публикация, озаглавена „ Момиче в мъжка игра “:
Сезонът на Рака е прочувствено време за равносметка и бягство от драмата: какво да чака всяка зодия На фокус
„ Миналата седмица спретната и красива 23-годишна русокоска на име Роберта Гиб Бингей освен започва, само че и измина трасето от 26 благи, 385 ярда задоволително бързо, с цел да приключи пред не по-малко от 290 от 415 участника. “
През 1967 година Гиб, по това време постоянен студент в Калифорнийския университет в Сан Диего, тича още веднъж. Тя финишира за 3 часа, 27 минути и 17 секунди, съвсем час пред Катрин Суитцер, друга състезателка. През 1968 година Гиб се състезава още веднъж, завършвайки за 3 часа и 13 минути, първа измежду възходящия брой дами. През 1969, 1970 и 1971 година Сара Мей Бърман е победителка при дамите, а през 1972 година Нина Кушик е победителка в първото публично утвърдено събитие за дами.
През 1996 година, на 100-то осъществяване на Бостънския маратон и 30-годишнината от първото тичане на Гиб на него, Бостънската атлетическа асоциация публично призна нейните три победи през 1966, 1967 и 1968 година и я награди с орден. Нейното име е изписано паралелно с имената на другите спечелили на Мемориала на Бостънския маратон на площад Копли.
През 2016 година Гиб беше огромният маршал на Бостънския маратон. Победителката от тази година Атседе Байса даде своя трофей на Гиб, която ѝ даде обещание, че ще отиде в родната Етиопия на Байса през 2017 година и ще ѝ го върне. Както се оказа, Байса пристигна в Бостън и Гиб ѝ върна трофея.
Днес Боби Гиб преследва кариера в изкуството и написа по необятен кръг от тематики, в това число стопанска система, нематериалност, естеството на естествените системи и феномена на субективното прекарване. Наскоро тя се причисли към невромускулната лаборатория на Сесил Б. Дей като помощник, работещ за разкриване на аргументите и лекуването на невродегенеративни болести, по-специално амиотрофична латерална склероза. Тя разделя времето си сред Сан Диего и Бостън.
Като всяко предписание, което би трябвало да бъде разрушено на пух и прахуляк, и това получава своето опровержение, а д амата, която трансформира историята, е в действителност впечатляваща!
Роберта Луиз Гиб е родена на 2 ноември 1942 година и е първата жена, пробягала целия Бостънски маратон през 1966 година, когато е на 24 години. Въпреки че е глобена и достижението ѝ не е публично прието (поне първоначално), тя съумява да реализира нещо доста повече – тя съумява да пребори преобладаващите предубеждения и неправилни схващания по отношение на атлетичните качества на дамите и с упоритостта си трансформира разпоредбите на маратона.
Преди 1966 година най-дългото съревнование за дами, утвърдено от Аматьорския атлетически съюз (AAU), е бил една миля и половина (около 2,5 км). До 1972 година, когато се открива първият маратон за дами, Бостънският маратон е бил съревнование единствено за мъже на AAU. Съгласно разпоредбите на съюза, дамите не са квалифицирани да вземат участие в надпревари за мъжка дивизия.
Гиб тренира в продължение на две години, с цел да пробяга Бостънския маратон, покривайки до 40 благи (64 км) за един ден. След като написва и изпраща молба през февруари 1966 година, тя получава писмо от шефа на надпреварата Уил Клоуни, което я осведоми, че дамите не са физиологично способни да бягат маратонски дистанции и че съгласно разпоредбите на съюза, които ръководят аматьорските спортове, дамите нямат право да бягат повече от миля и половина.
В този миг Боби осъзнава, че е по-важно от всеки път да бяга и че нейното тичане ще има обществено значение надалеч оттатък нейното персонално предизвикателство.
След три нощи и четири дни в рейс от Сан Диего, Калифорния, Гиб идва в деня преди надпреварата в къщата на родителите си в Уинчестър, Масачузетс. Сутринта на Деня на патриотите, 19 април 1966 година, майка ѝ я оставя на старта в Хопкинтън. Облечена с бермудите на брат си и наследник суичър с качулка върху черен бански костюм с потник, тя се скрива в храстите покрай стартовия бокс. След като стартовият револвер стреля, тя изчаква, до момента в който към половината участници стартират и по-късно скоча в конкуренцията.
Мъжете скоро схващат, че измежду тях има и жена. Окуражена от тяхното приятелско отношение и поддръжка, тя смъква суичъра си. За нейна наслада и облекчение тълпата стартира да вика от наслада, че вижда жена, която бяга, а пресата стартира да оповестява за напредъка ѝ към Бостън.
Даяна Чапман Уолш, по-късно президент на колежа Уелсли, си спомня този незабравим ден години по-късно:
Edna предлага Косата - презареждане за нова младост с Revalid Аnti-Аging флуид „ Това беше последната ми година в Уелсли. Както правех всяка пролет, откогато дойдох в кампуса, излязох да развеселим бегачите. Но имаше нещо друго в този ден на маратона – като искра по жицата, мълвата се популяризира до всички нас, обграждащи маршрута, че една жена бяга по трасето. За известно време „ живият тунел “ замлъкна. Вглеждахме се в лице след лице със спотаен мирис в очакване, до момента в който тъкмо преди нея през разчувстваната навалица мина вълна, която се стрелна през редовете и ние аплодирахме, както в никакъв случай до момента. “
„ Този ден нададохме плач, усещайки, че тази жена е направила освен това от това просто да пречупи бариерата сред половете в известно съревнование... “
По времето, когато Гиб стига до финалната линия в Бостън, губернаторът на Масачузетс Джон Волпе към този момент е там, с цел да стисне ръката ѝ. Тя финишира за 3 часа, 21 минути и 40 секунди, пред две трети от бегачите. В публикация на Record American, озаглавена „ Роберта получава публична поддръжка: Жените могат да бягат на маратон “, Джак Кендъл написа:
„ Състезателката Роберта може да революционизира именития маратон в Бостън – и по този въпрос всяко друго тичане на дълги дистанции, проведено в страната. Дори когато раните от изтощителното съревнование от 26 благи (42 км) започнаха да понижават, фурорът от нахлуването на жена в това, което беше напълно мъжка сфера, продължава да нараства.
Но представител на Аматьорския атлетически съюз на Нова Англия към този момент реши, че въпреки всичко това може да е и женски свят. Той възнамерява персонално да се свърже с националния щаб на организацията и да потърси преценка за прекратяване на разпоредбите на надпреварата, тъй че жена, която желае да се състезава в маратона, да може да го направи. Според него единственият метод да се заобиколи правилото е посредством смяна на разпоредбите. “
Броят на Sports Illustrated от 2 май 1966 година съдържа публикация, озаглавена „ Момиче в мъжка игра “:
Сезонът на Рака е прочувствено време за равносметка и бягство от драмата: какво да чака всяка зодия На фокус „ Миналата седмица спретната и красива 23-годишна русокоска на име Роберта Гиб Бингей освен започва, само че и измина трасето от 26 благи, 385 ярда задоволително бързо, с цел да приключи пред не по-малко от 290 от 415 участника. “
През 1967 година Гиб, по това време постоянен студент в Калифорнийския университет в Сан Диего, тича още веднъж. Тя финишира за 3 часа, 27 минути и 17 секунди, съвсем час пред Катрин Суитцер, друга състезателка. През 1968 година Гиб се състезава още веднъж, завършвайки за 3 часа и 13 минути, първа измежду възходящия брой дами. През 1969, 1970 и 1971 година Сара Мей Бърман е победителка при дамите, а през 1972 година Нина Кушик е победителка в първото публично утвърдено събитие за дами.
През 1996 година, на 100-то осъществяване на Бостънския маратон и 30-годишнината от първото тичане на Гиб на него, Бостънската атлетическа асоциация публично призна нейните три победи през 1966, 1967 и 1968 година и я награди с орден. Нейното име е изписано паралелно с имената на другите спечелили на Мемориала на Бостънския маратон на площад Копли.
През 2016 година Гиб беше огромният маршал на Бостънския маратон. Победителката от тази година Атседе Байса даде своя трофей на Гиб, която ѝ даде обещание, че ще отиде в родната Етиопия на Байса през 2017 година и ще ѝ го върне. Както се оказа, Байса пристигна в Бостън и Гиб ѝ върна трофея.
Днес Боби Гиб преследва кариера в изкуството и написа по необятен кръг от тематики, в това число стопанска система, нематериалност, естеството на естествените системи и феномена на субективното прекарване. Наскоро тя се причисли към невромускулната лаборатория на Сесил Б. Дей като помощник, работещ за разкриване на аргументите и лекуването на невродегенеративни болести, по-специално амиотрофична латерална склероза. Тя разделя времето си сред Сан Диего и Бостън.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ