Как се обуздават цени по воеводски
От дете са ме учили, че неприличен труд няма, по тази причина ще ви призная нещо, което през днешния ден се счита за непрестижно, даже за изобличаващо. Като напълно млад публицист в едно малко градче на Югоизточна България ми са постановяваше да пиша отчетите на локалните велможи. На тях публицистиката не им беше толкоз потребна, а конференциите се редуваха - градска, регионална, национални. На партията, на комсомола, на профсъюзите, Отечествен фронт и така нататък На тях се четяха отчети, имаше изявления, формулираха се резолюции.
Отделен е въпросът каква беше изгодата от всичко това. Но тези хора, локалните тогавашни големци, трябваше да четат отчети, да вършат изявления и други такива, това им беше работата. Да, само че не можеха да пишат, до момента в който с говоренето се справяха отгоре-отгоре.
Между другото и в този момент е по този начин. Направете една контролна, като преразказ с разсъждения в Народното събрание или в който и да е общински съвет, и ще се сдобиете с текстове, доста по-смешни и по-тъжни от прословутите кандидатстудентски бисери. Нали затова на депутатите се отпускат нелоши пари да заплащат на съветници. С други думи, аз съм бил нещо като пиар в изискванията на тези времена.
Но да се върнем въображаемо в тях! Пишех аз каквото ми поръчваха. Старателно се подготвях и при писането се стараех да го докарам в низпослания партиен образец, а те, възложителите ми, все не харесваха написаното. Притеснявах се и с цел да се отърва от това терзание, споделях, че не мога, не е работа за мен, да си намерят някой различен. Друг няма, ти си, споделяха велможите и упорстваха да го напиша по-хубаво. Без да споделят какво е това по-хубавото.
Докато последователно разбрах, че те не харесват направеното и желаят по-хубаво, без да знаят какво тъкмо желаят, единствено с цел да си дават тип, че написването е предоставено на мен, тъй като те са доста заети. Иначе, в случай че имат време, те ще го напишат напълно. А аз виждах, че те не могат и три думи свястно да подредят на белия лист. И тогава ме осени концепция.
Когато напишех първия вид, си вадех копие от него под индиго, тогава нямаше компютри. Когато ми отхвърлеха текста за първи път, разменях местата на началото и края, като правех финала начало и началото - край. Когато ми върнеха текста за повторно, го разделях на две и втората половина качвах горе, а първата ставаше втора. И други такива въртележки правех.
Когато времето до конференцията накъсееше и шефовете ми ставаха нетърпеливи, им давах първия вид. Дали тъй като текстът им звучеше по някакъв метод познато, или тъй като към този момент смятаха, че са си изиграли номера на надарени, само че заети, или пък по други някакви аргументи, те нормално споделяха, че ето това е положителният отчет. И моята журналистическа повинност приключваше. Е, не беше напълно повинност, тъй като поради тази моя полза откриха работа на жена ми и ни дадоха общинско жилище, отърваха ни от свободния наем.
Сетих се за това си непрестижно през днешния ден минало, когато прочетох, че господин Красимир Каракачанов и партията му оферират някаква обществена кошница като метод за справяне с повишаването на живота и роенето на беднотията. Цените на най-насъщните артикули да се следят от страната и по този начин да се постави таван на повишаването им, ще оферират бутафорните войводи.
Парламентарна чета, водена от също по този начин бутафорната наследничка на Румена челник - Корнелия челник, предлага да се понижи Данък добавена стойност на хляба, сиренето и сапуна за пране. За да се избави от гладна гибел и въшлясване беднотията. Тук-там, само че не толкоз в писани текстове, колкото в безкрайните политически словоблудствания в телевизионния- и радиоефир, се чуват и оферти да се отстрани плоският налог. За да се вземало от богатите и да се подхранвали бедните.
А министърът на земеделието господин Порожанов пък сподели, че договаря с огромните търговски вериги и се надява да ги убеди да продават хляба без облага. Никой не ти споделя каква търговия ще е това.
Не че е за всяка уста лъжица тази много комплицирана материя, обвързвана с стопанска система, цени, бюджети, налози, фискове и други такива. Честно казано, не ни е ясно и на нас какви би трябвало да са верните управленчески решения, само че... Всичките тези горецитирани дами и господа политици и в този момент да ги попиташ, ще кажат, че са съперници на командно-административната система от времето на мрачния социализъм. И в този момент какво излиза - пробват се да се борят с беднотията с нейните способи.
Всички те по един или различен метод са се оповестили за последователи на пазарното стопанство, т.е. на свободния пазар.
Какъв ще е този свободен пазар без независимост на търсенето и предлагането? Каква ще е тази търговия без облага? Най-вероятно нещо като извратените бира без алкохол, цигари без никотин, салам без месо и да не споделяме продажница без какво. Абе, въобще цирк без смешник. Или доста клоуни, останали без цирк и краткотрайно приютени във властта.
Оказва се, че моят номер с пробутването на първия вид на нищо неказващия отчет или нищо неказващото изявление не е фиктивен от мен. Имало го е, има си го и през днешния ден и се популяризира във всички области на живота ни. На некадърниците, докапали се до по-високи позиции, рано или късно им лъсва некомпетентността. И постоянно, като че ли с цел да подчертаят некомпетентността си, се връщат в предишното. За да имаш някаква визия по какъв начин да търсиш решението на казуса в бъдещето, би трябвало доста солидно да си се подготвял и да се подготвяш.
При съвсем всички компликации на така наречен пазарна стопанска система подкрепящите я на думи търсят решения в арсенала на отречената командно-административна система -потискане на цени, контролиране на пазари и други такива. И това е, тъй като, когато са се оповестили за последователи на свободния пазар, те не са знаели какво е това свободен пазар. Не са си дали и труда да го научат.
Не че ние го знаем, само че в книгите написа, че развиването на стопанската система е лекарството, което най-добре и най-трайно се оправя с заболяванията на бедността. Тези, които желаят да потискат цените и да контролират ненужно пазара, вършат това, тъй като не знаят по какъв начин да развиват стопанската система, а това е тяхната работа. Трябва да обезпечават върховенството на закона, да обуздават корупцията и да основават удобни условия за развиване на бизнеса, доколкото сме разбрали от прочетеното тук и там. А те му набиват канчето. Както безсилният в педагогическите си умения преподавател се пробва да респектира учениците си с плесници. Колкото и това да е в прорез със актуалните педагогичен условия!
Колкото и да се лютим, нищо друго не ни остава, с изключение на да си оставим управниците на мира. И да се надяваме на положителната им воля да решат да се приготвят за работата, която сме им дали. Иначе безкрайното мъдруване за качествата им и раздуването на минусите им до нищо няма да ни докара. Такива сме си ги избрали. Или тъй като е нямало други, или тъй като не умеем да избираме. Или пък тъй като от нашите гласове малко зависи или нищо не зависи. Може пък и нашата народна власт да е от тези извратените, без избор, както има бира без алкохол.
Ето на и в нашия античен и безконечен град като прясна къртичина се издигна казусът за бутането на Бетонния мост. Задала се е опция с европейски средства да се направи на неговото място под земята пробив. Но се е задала и заплаха мостът да е съборен, а пробивът да не е изработен и 100-те хиляди поданици на регион „ Южен “ да бъдат принудени да заобикалят години наред. Защото би трябвало да се обезпечат средства за пренасяне на подземната инфраструктура. Проблем!
Простете скептицизма ми, само че аз мисля, че решаването на този проблем не е по силите нито на Общинския съвет, нито на общинската администрация. Не че в тях няма персони, способени и можещи да намерят решението, само че в Общинския съвет примерно можещите и знаещите имат нелеката задача да убедят невежите. Знаете, че в случай че не всички, то множеството невежи безусловно държат да наподобяват, че имат свое мнение. Тъй като не схващат същината на казуса, единственият метод да се снабдят със свое мнение е да изкажат противоположното на това на способените. Тъжно ми е даже да си го помисля, само че ще изгубим европейското финансиране.
Иначе огромната през днешния ден пиарска колегия тия дни ни занимаваше с казуса ще успее ли Бойко Борисов да се фотографира в анфас с Доналд Тръмп, или няма да успее. Е, съумя, даже и госпожата на Доньо е в фрагмента. Ще бъде ли запорирано имуществото на някогашния министър Трайчо Трайков, или той ще успее с обжалването си. Ще отпадне ли таванът на пенсиите, или ние с дребните пенсии със завистта си ще попречим на заслужилите огромните си пенсии да си ги получават задачите.
Нищо от гореказаното не е несъмнено, че ще се случи. Но е несъмнено, че парното и топлата вода ще нарастнат. Както е несъмнено, че хлябът към този момент е поскъпнал. И че животът ще нарастне още повече. А ние си приказваме за милионите на Трайчо Трайков и окайваните в последно време олигарси. Ами като сме решили, че сме жители, а нямаме качествата на жители, умеещи да отстояват правата си?!
Има дребна вяра ловците край Дунав да пукнат първата пушка на протеста против властовите безсилия. Ще им не разрешават да бият дивите свине поради африканската чума. Каква неправда! Кой несръчен консултант го написа това решение на ръководещите?!
Отделен е въпросът каква беше изгодата от всичко това. Но тези хора, локалните тогавашни големци, трябваше да четат отчети, да вършат изявления и други такива, това им беше работата. Да, само че не можеха да пишат, до момента в който с говоренето се справяха отгоре-отгоре.
Между другото и в този момент е по този начин. Направете една контролна, като преразказ с разсъждения в Народното събрание или в който и да е общински съвет, и ще се сдобиете с текстове, доста по-смешни и по-тъжни от прословутите кандидатстудентски бисери. Нали затова на депутатите се отпускат нелоши пари да заплащат на съветници. С други думи, аз съм бил нещо като пиар в изискванията на тези времена.
Но да се върнем въображаемо в тях! Пишех аз каквото ми поръчваха. Старателно се подготвях и при писането се стараех да го докарам в низпослания партиен образец, а те, възложителите ми, все не харесваха написаното. Притеснявах се и с цел да се отърва от това терзание, споделях, че не мога, не е работа за мен, да си намерят някой различен. Друг няма, ти си, споделяха велможите и упорстваха да го напиша по-хубаво. Без да споделят какво е това по-хубавото.
Докато последователно разбрах, че те не харесват направеното и желаят по-хубаво, без да знаят какво тъкмо желаят, единствено с цел да си дават тип, че написването е предоставено на мен, тъй като те са доста заети. Иначе, в случай че имат време, те ще го напишат напълно. А аз виждах, че те не могат и три думи свястно да подредят на белия лист. И тогава ме осени концепция.
Когато напишех първия вид, си вадех копие от него под индиго, тогава нямаше компютри. Когато ми отхвърлеха текста за първи път, разменях местата на началото и края, като правех финала начало и началото - край. Когато ми върнеха текста за повторно, го разделях на две и втората половина качвах горе, а първата ставаше втора. И други такива въртележки правех.
Когато времето до конференцията накъсееше и шефовете ми ставаха нетърпеливи, им давах първия вид. Дали тъй като текстът им звучеше по някакъв метод познато, или тъй като към този момент смятаха, че са си изиграли номера на надарени, само че заети, или пък по други някакви аргументи, те нормално споделяха, че ето това е положителният отчет. И моята журналистическа повинност приключваше. Е, не беше напълно повинност, тъй като поради тази моя полза откриха работа на жена ми и ни дадоха общинско жилище, отърваха ни от свободния наем.
Сетих се за това си непрестижно през днешния ден минало, когато прочетох, че господин Красимир Каракачанов и партията му оферират някаква обществена кошница като метод за справяне с повишаването на живота и роенето на беднотията. Цените на най-насъщните артикули да се следят от страната и по този начин да се постави таван на повишаването им, ще оферират бутафорните войводи.
Парламентарна чета, водена от също по този начин бутафорната наследничка на Румена челник - Корнелия челник, предлага да се понижи Данък добавена стойност на хляба, сиренето и сапуна за пране. За да се избави от гладна гибел и въшлясване беднотията. Тук-там, само че не толкоз в писани текстове, колкото в безкрайните политически словоблудствания в телевизионния- и радиоефир, се чуват и оферти да се отстрани плоският налог. За да се вземало от богатите и да се подхранвали бедните.
А министърът на земеделието господин Порожанов пък сподели, че договаря с огромните търговски вериги и се надява да ги убеди да продават хляба без облага. Никой не ти споделя каква търговия ще е това.
Не че е за всяка уста лъжица тази много комплицирана материя, обвързвана с стопанска система, цени, бюджети, налози, фискове и други такива. Честно казано, не ни е ясно и на нас какви би трябвало да са верните управленчески решения, само че... Всичките тези горецитирани дами и господа политици и в този момент да ги попиташ, ще кажат, че са съперници на командно-административната система от времето на мрачния социализъм. И в този момент какво излиза - пробват се да се борят с беднотията с нейните способи.
Всички те по един или различен метод са се оповестили за последователи на пазарното стопанство, т.е. на свободния пазар.
Какъв ще е този свободен пазар без независимост на търсенето и предлагането? Каква ще е тази търговия без облага? Най-вероятно нещо като извратените бира без алкохол, цигари без никотин, салам без месо и да не споделяме продажница без какво. Абе, въобще цирк без смешник. Или доста клоуни, останали без цирк и краткотрайно приютени във властта.
Оказва се, че моят номер с пробутването на първия вид на нищо неказващия отчет или нищо неказващото изявление не е фиктивен от мен. Имало го е, има си го и през днешния ден и се популяризира във всички области на живота ни. На некадърниците, докапали се до по-високи позиции, рано или късно им лъсва некомпетентността. И постоянно, като че ли с цел да подчертаят некомпетентността си, се връщат в предишното. За да имаш някаква визия по какъв начин да търсиш решението на казуса в бъдещето, би трябвало доста солидно да си се подготвял и да се подготвяш.
При съвсем всички компликации на така наречен пазарна стопанска система подкрепящите я на думи търсят решения в арсенала на отречената командно-административна система -потискане на цени, контролиране на пазари и други такива. И това е, тъй като, когато са се оповестили за последователи на свободния пазар, те не са знаели какво е това свободен пазар. Не са си дали и труда да го научат.
Не че ние го знаем, само че в книгите написа, че развиването на стопанската система е лекарството, което най-добре и най-трайно се оправя с заболяванията на бедността. Тези, които желаят да потискат цените и да контролират ненужно пазара, вършат това, тъй като не знаят по какъв начин да развиват стопанската система, а това е тяхната работа. Трябва да обезпечават върховенството на закона, да обуздават корупцията и да основават удобни условия за развиване на бизнеса, доколкото сме разбрали от прочетеното тук и там. А те му набиват канчето. Както безсилният в педагогическите си умения преподавател се пробва да респектира учениците си с плесници. Колкото и това да е в прорез със актуалните педагогичен условия!
Колкото и да се лютим, нищо друго не ни остава, с изключение на да си оставим управниците на мира. И да се надяваме на положителната им воля да решат да се приготвят за работата, която сме им дали. Иначе безкрайното мъдруване за качествата им и раздуването на минусите им до нищо няма да ни докара. Такива сме си ги избрали. Или тъй като е нямало други, или тъй като не умеем да избираме. Или пък тъй като от нашите гласове малко зависи или нищо не зависи. Може пък и нашата народна власт да е от тези извратените, без избор, както има бира без алкохол.
Ето на и в нашия античен и безконечен град като прясна къртичина се издигна казусът за бутането на Бетонния мост. Задала се е опция с европейски средства да се направи на неговото място под земята пробив. Но се е задала и заплаха мостът да е съборен, а пробивът да не е изработен и 100-те хиляди поданици на регион „ Южен “ да бъдат принудени да заобикалят години наред. Защото би трябвало да се обезпечат средства за пренасяне на подземната инфраструктура. Проблем!
Простете скептицизма ми, само че аз мисля, че решаването на този проблем не е по силите нито на Общинския съвет, нито на общинската администрация. Не че в тях няма персони, способени и можещи да намерят решението, само че в Общинския съвет примерно можещите и знаещите имат нелеката задача да убедят невежите. Знаете, че в случай че не всички, то множеството невежи безусловно държат да наподобяват, че имат свое мнение. Тъй като не схващат същината на казуса, единственият метод да се снабдят със свое мнение е да изкажат противоположното на това на способените. Тъжно ми е даже да си го помисля, само че ще изгубим европейското финансиране.
Иначе огромната през днешния ден пиарска колегия тия дни ни занимаваше с казуса ще успее ли Бойко Борисов да се фотографира в анфас с Доналд Тръмп, или няма да успее. Е, съумя, даже и госпожата на Доньо е в фрагмента. Ще бъде ли запорирано имуществото на някогашния министър Трайчо Трайков, или той ще успее с обжалването си. Ще отпадне ли таванът на пенсиите, или ние с дребните пенсии със завистта си ще попречим на заслужилите огромните си пенсии да си ги получават задачите.
Нищо от гореказаното не е несъмнено, че ще се случи. Но е несъмнено, че парното и топлата вода ще нарастнат. Както е несъмнено, че хлябът към този момент е поскъпнал. И че животът ще нарастне още повече. А ние си приказваме за милионите на Трайчо Трайков и окайваните в последно време олигарси. Ами като сме решили, че сме жители, а нямаме качествата на жители, умеещи да отстояват правата си?!
Има дребна вяра ловците край Дунав да пукнат първата пушка на протеста против властовите безсилия. Ще им не разрешават да бият дивите свине поради африканската чума. Каква неправда! Кой несръчен консултант го написа това решение на ръководещите?!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ