Защо Путин обича водката и как я превърна в доходоносно оръжие?
От десетките заводи за водка, ситуирани в 11-те часови зони на Русия, перлата в короната на съветската алкохолна промишленост е дестилерията " Кристал " в центъра на Москва - родното място на световноизвестната марка " Столична ". Основана през 1901 година като " Московски държавен винен склад № 1 ", емблематичната фабрика за червени тухли единствено на две благи източно от Кремъл подхранва монопола на цар Николай II върху водката, осигурявайки най-големия източник на доходи за Руската империя. Блясъкът на дома на Романови - луксозни дворци, цялостни с кехлибар, злато и скъпоценни камъни - значително е построен върху подутия черен дроб и пиянската беднотия на съветските селяни.
Въпреки строгата възбрана по време на Първата международна война и Болшевишката гражданска война от 1917 година, " Кристал " продължава да създава индустриален алкохол за военните и алкохол от висок клас, с цел да поддържа добре смазваните задгранични посолства в Москва. По време на Втората международна война немските нашественици неведнъж бомбардират завода, само че фабрика бълва както водка, по този начин и коктейли " Молотов ", даже и когато нацистите атакуват Москва.
Десетилетия по-късно " Кристал " още веднъж е на фронтовата линия - само че този път в борба за надзор върху самата доходоносна промишленост.
Битка, стартирана не от непознати агресори, а от съветския президент Владимир Путин
На 31 декември 1999 година, до момента в който останалият свят беше фокусиран върху това дали компютрите ще " влязат " в новото хилядолетие, болният съветски президент Борис Елцин със сълзи приключи годишното си новогодишно послание, като разгласи, че се отдръпва от президентския пост, назначавайки Путин на неговото място. През идващите месеци Путин се кандидатира самичък за изборите, печелейки с лекост.
Един ден преди формалното си встъпване в служба, на 6 май 2000 година, Путин подписва инструкция, която стартира повторното консолидиране на най-големите промишлености в Русия, генериращи доходи. Но първата цел на Путин не беше петролът или природният газ, нито даже диамантите, златото или никелът. Целта му беше водката.
На тази дата Путин основава нова компания, наречена " Росспиртпром " - редуциране от Russian Spirit Industry - с цел да поеме контрола върху средствата за произвеждане на водка. Това беше ход, който освен оказа помощ на Путин да натрупа голямо благосъстояние през идващите две десетилетия, само че и сериозна първа стъпка в укрепването на хватката му върху съветската стопанска система и съветския народ, който щеше да му помогне да изпълни джобовете си, до момента в който водката му помогаше да се съсипе здравето им.
Путин стартира първо от " Кристал "
Дестилерията беше 51% благосъстоятелност на московското градско държавно управление, ръководено от дългогодишния кмет Юрий Лужков - мощен политически противник на Путин. " Кристал " бълваше пари, като публично внася 89 милиона $ налози върху 142 милиона $ облага. За Путин това беше неустоима цел.
Поглъщането стартира скоро по-късно с въпроси за това по какъв начин някои от акциите на " Кристал " се оказват офшорни. Владимир Свирски, подкрепян от градоначалника настоящ шеф на фабриката, признава, че към 19% от акциите се държат от компания в Кипър, само че упорства, че притежателят е " другарски надъхан ", а акциите " работят за колектива ". И въпреки всичко съгласно счетоводството на Свирски милиони рубли липсват от счетоводните книги на " Кристал ". Все по-агресивните следователи на Кремъл започнаха голям брой инспекции, изисквайки от ден на ден достъп. Разтревожено от враждебните претенции на федералното държавно управление, подкрепяното от управлението на " Кристал " нае войска от тежко въоръжени охранители.
Спорът доближи връхната си точка на 4 август 2000 година, когато цялостни камиони с AK-47 бойци от съветската Федерална работа за данъчна полиция нахлуха, с цел да " възстановят контрола на страната " и да назначат нов шеф, утвърден от Кремъл - Александър Романов. Докато Романов и неговите бойци окупираха административните офиси, въоръжените хора в синьо на Свирски към момента държаха останалата част от обширния комплекс. И двете страни отхвърлиха да изоставен, защото правосъдният спор се решаваше в съда. Конфликтът с оръжия в " Кристал " продължи седмици. Дори и тогава заводът продължи да създава милиони галони водка, пишат от POLITICO.
" Не знам на чии заповеди се подчиняваме – на някой шеф или на различен ", споделя един служащ от поточната линия в изявление под зоркия взор както на зелените, по този начин и на сините войски. " Нямаме време, би трябвало да вършим доста водка - нашата работа е да работим, да работим и това е всичко. "
След месец въоръженото опълчване завърши, когато московски съд съмнително удостовери придобиването на " Росспиртпром ". С помощта на локален полицейски батальон Романов и неговите войски изтръгнаха контрола върху доходоносните потоци водка от градската администрация на Лужков и го дадоха на следения от Путин " Росспиртпром ". През идващите седмици оборудванията за произвеждане на водка в цяла Русия бяха завладяни, лишавайки бъдещите противници на Путин - постоянно авторитетни губернатори и кметове като Лужков - от контрола върху техните районни бюджети, повече от половината данъчни доходи, които бяха генерирани от продажба на водка.
По това време новинарските издания отразяваха конфликта с " Кристал " със развлечение, наслаждавайки се на конфликта на два от най-грубите съветски стандарти: водката и капитализмът на клановете. Но видяно обратно, тази борба за надзор над приходите от алкохол бележи началото на доста по-големи ходове от страна на съветския президент. През сегашните си 23 години на власт Путин утвърди както политическия авторитаризъм, по този начин и кронизма в постсъветска Русия. Както демонстрираха хвърленият в пандиза опозиционер Алексей Навални и съветски проверяващи публицисти, източването на държавни запаси за персонално обогатяване не се лимитира до прословутата класа на олигарсите. Това се управлява от самия Владимир Путин.
По време на първите два мандата на Путин като президент, от 2000 година до 2008 година, отличителните белези на това, което стана известно като " путиномика ", бяха политическата непоклатимост, постоянният стопански напредък и връщането както на политическата, по този начин и на икономическата власт " под центъра ". Той сътвори по този начин наречените " национални шампионски компании ", употребявайки мускулите на страната, с цел да поеме и консолидира цели пазари под корпорации, в които държавното управление притежаваше контролния пакет акции. Индустриални колоси като " Газпром " и " Роснефт " служиха като оръжие за природен газ и нефт на Кремъл, поставяйки приоритет на ползите на съветската страна.
" Водката може да не е газ или нефт, само че и тя е стратегически значим артикул ", изяснява публикация в съветското списание " Експерт ". Толкова значим, че с цел да се управлява производството му, беше належащо да се сътвори алкохолен еквивалент на " Газпром ".
Връзката сред автокрацията и водката в Русия, несъмнено, датира доста по-далеч от Путин. Всяко изобретение на феодализма - от законно робство до потисническо данъчно облагане и насилствена военна работа - обвързваше съветското общество с страната, подчинявайки обществото за облагата на автократа. Веднъж изкристализирала в обичаи, такава динамичност на владичество и послушание продължава във времето като просвета.
А няма по-добър синоним на съветската просвета от водката.
Историческите аргументи за това нормално се отхвърлят като тривиални или учтиво се заобикалят. Марк Лорънс Шрад от POLITICO изследва тази тематика в две книги и открива, че не можете да разберете Русия, без да разберете връзката сред алкохола и политическата власт. Подробностите не постоянно са лесни за установяване; когато става въпрос за непрозрачния и подкупен актуален свят на съветския бизнес, въпросите кой в действителност има каква офшорна фиктивна компания постоянно са обект на спекулации и клюки. Но неотдавнашните разкрития на смели съветски проверяващи публицисти предоставиха значими елементи от пъзела, позволявайки ни най-сетне да забележим по-пълна картина на автокрацията на водката в Русия.
Тази нова информация, съчетана с историческите модели, разкриват по какъв начин Кремъл е употребявал алкохола като оръжие – поддържайки политическо владичество над личното си подвластно съветско гражданско общество, както през историята, по този начин и в сегашното. По-специално, това е роман за това по какъв начин съветският президент Владимир Путин е натрупал сенчеста империя от водка, с цел да се обогати за сметка на пиянската бедност на своите жители.
" Водката... ще ни върне назад към капитализма "
Добре известният афинитет на съветския народ към водката е по-скоро завещание от автократичното държавно държание на неговите владетели, в сравнение с някаква вродена културна или генетична линия.
Много световни общества имат обичаи в приготвянето на нискоалкохолни ферментирали питиета – бира, вино и корав сайдер – които постоянно са по-безопасни за пиянство от водата, наситена с бактерии. Русия не била изключение: селяните там пиели доста от същите питиета като техните европейски сътрудници: бира, ейл, медовина от ферментирал мед и мая от ферментирал самун.
Но появяването на промишлената филтрация - и водките с висока успеваемост, ракиите, уискитата и джиновете, подбудени от Индустриалната гражданска война - промени играта.
Трафикът на алкохол от дълго време е добре прочут инструмент за европейско владичество и завладяване. С ракия и оръжия британците колонизират Индия и Южна Африка. С джин и оръжия белгийците унищожиха Конго. В Северна Америка уискито, " злата вода на белия човек ", и оръжията са употребявали заселниците, с цел да прочистят етнически източната половина на Северна Америка от индианците.
Руските императори превземат и колонизират прилежащи неруски популации и ги подчиняват в границите на автократична система дружно с техните етнически съветски сътрудници. А за задачата те употребяват същите принадлежности.
През 1552 година, до момента в който обсажда Казанското ханство, Иван Грозни вижда по какъв начин татарите монополизират техния кръчмарски бизнес. Грабнал както града, по този начин и концепцията, Иван провъзгласил коронния монопол върху търговията с алкохол, насочвайки всички облаги в царската хазна. Запоявайки връзката сред алкохола и феодализма, същият законов кодекс от 1649 година, който законно обвързва съветския крепостен със земята, също не разрешава частната търговия с водка под наказването с изтезания.
Дори съветски историци признават, че водката е най-примитивната дестилирана напитка в света и най-евтината за всеобщо произвеждане. С течение на времето водката измества обичайните ферментирали питиета – не тъй като имала по-добър усет, а тъй като носела по-голяма облага. Рубли от продажбата на водка напълнили московската хазна.
Към средата на 19-ти век имперският монопол над водката е бил най-големият участник в съветския бюджет, с една трета от всички доходи - задоволителни както за финансиране на метод на живот, изпълнен с лукс, имперски искра, по този начин и за разполагане на най-голямата непрекъсната войска в света. Търговията с водка се трансформира в привилегия, публично непокътната за благородниците и семейство Романови.
До 20-ти век не било нужно някой гневен болшевик да забележи очевидното: трафикът на алкохол е методът, по който богатите стават по-богати, до момента в който бедните стават по-бедни. Всъщност доста европейски социалисти и революционери се въздържали от пиянство тъкмо по такива идеологически аргументи - в това число Владимир Ленин и Лев Троцки. Така че, когато болшевиките на Ленин завзели властта в Петроград през 1917 година, те разширили възбраната на водката от Първата международна война, наследена от техните царски прародители, след края на войната. През 1922 година Ленин се опълчва на стартирането на " водка и други упойващи субстанции на пазара, тъй като, колкото и да са печеливши, те ще ни върнат назад към капитализма, а не напред към комунизма ".
След месеци Ленин е мъртъв и неговият правоприемник Йосиф Сталин последователно възобновява обичайния съветски монопол над водката, само че в услуга на блестящата нова руска страна. Сталин бил даже по-безмилостен от царете в изкореняването на всички елементарни придвижвания за сдържаност, които се осмеляваха да предизвикват публичното здраве и благополучие, намалявайки потока от рубли за страната. И в действителност, икономическата мощност на руския исполин беше построена върху пиянството на неговите жители.
Когато през 80-те години на предишния век Михаил Горбачов се опита да реформира умиращата руска стопанска система, той стартира с опит да откаже руснаците от тяхната водка. Произтичащата от него акция против алкохола приключи с злополука, частично тъй като той не съумя да отучи руското държавно управление от личната му взаимозависимост към приходите от алкохол. Чрез закриване на бюджетната дупка посредством отпечатване на от ден на ден рубли, получената хиперинфлационна серпантина оказа помощ да обрече и самия Съветски съюз.
До 90-те години комунистическата административно-командна стопанска система беше мъртва, а с нея си отиде и държавният монопол върху водката. Новият " Див изток " на съветския капитализъм се разшири значително на нерегулирания пазар на алкохол. На фона на траялата десетилетие икономическа меланхолия потреблението на алкохол в Русия внезапно набъбна, дружно със смъртността. Руснаците пият приблизително 18 литра чист алкохол годишно - с 10 литра повече от това, което Световната здравна организация счита за рисково. Средностатистическият съветски пияница изпиваше 180 бутилки водка годишно или половин бутилка всеки ден. В резултат на това междинната дълготрайност на живота на мъжете в Русия е спаднала до единствено 58 години. Пияният народен тенор беше воден от постоянно пияния президент Борис Елцин, който като че ли се препъваше от един разгулен обществен позор на различен.
Това беше подтекстът за възхода на нова съветска водка олигархия. Вместо да бъде отклоняване, исторически продажбата на водка на потъпкания съветски народ е изпитан във времето източник на фантастично благосъстояние през съветската история - без значение дали това благосъстояние е държавен доход, частна облага или и двете по едно и също време.
Всъщност това е и мястото, където корупцията е процъфтявала през съветската история - в сивата зона сред обществената власт и частната облага.
Рожбата на Владимир Путин
В началото Путин изглеждаше малко евентуален претендент да построи още веднъж империята от водка.Биографията му, и общественият му облик са значително надалеч от алкохола. Докато пораства, този невисок ленинградски гамен стартира да се занимава с джудо, което внушава дисциплинираност и го държи надалеч от улицата. Като млад офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ситуиран в Източна Германия, той понякога пиеше по бира, само че нищо повече.
" Той в действителност е апатичен към алкохола ", изясни един път тогавашната му брачна половинка Людмила Путина, представена от POLITICO.
Мрачните 90-те завариха Путин назад в Санкт Петербург, като кадърен - и най-важното, предан - асистент на демократичния кмет Анатолий Собчак. Путин оглавяваше комисията по външни връзки на града, наблюдаваше доходоносни покупко-продажби с задгранични вложения и съгласно сведенията печелеше обилно от тях. Неговата известност на кадърен човек завоюва на Путин покачване в Москва, като първо беше заместник-началник на президентския щаб на Елцин, по-късно шеф на службата за сигурност на ФСБ, преди да бъде назначен за министър-председател през август 1999 година Веднъж в Кремъл на Елцин, вместо да се поддаде на нормалното пиене на публични банкети, съгласно вътрешна информация, Путин изсипвал напитките си, дискретно, в декоративни саксии.След като стана президент, без значение дали тренира джудо, играе хокей или язди без тениска на кон, Путин деликатно създаде облик на неустрашимост, физическа валидност и устойчиво лидерство; целеустремено рисувайки облик в внезапен контрастност с болното, пияно и несигурно президентство на Елцин. Публично Путин поддържаше дейния и здравословен метод на живот – за огромна наслада на няколко зараждащи се публични здравни и антиалкохолни организации, които се позоваваха на мачизма на Путин в своите акции. Осъждането на " алкохолизацията " на съветското общество беше непрекъсната тематика на неговите годишни речи за положението на съюза.
Така че Путин да се обогати персонално посредством разпространение на същия недостатък, който той персонално избягваше и заклеймяваше, би било най-наглото двуличие. И въпреки всичко това наподобява е бил неговият проект през цялото време, със основаването на неговата компания " Росспиртпром ", която е народен първенец преди встъпването му в служба, и изземването на фабриката " Кристал " през лятото на 2000 година
Някогашният старши политически консултант на Путин, Андрей Иларионов, по-късно си спомня, че е бил омаян от решението на Путин да заграби " Кристал ", а посредством него и " главния и най-съществен поток от федерални финанси ". Иларионов небрежно се обажда на високопоставените си сътрудници от държавното управление - съветският финансов министър Алексей Кудрин и министърът на икономическата търговия и развиване Герман Греф - единствено с цел да разбере, че и за тях това е вест.
" Скоро разбрах, че за Путин има две ясно обособени групи хора ", изяснява Иларионов, " дано ги назовем " икономическата група " против " бизнес хората ". С едната група – Кудрин, Греф и аз – Путин дискутираше проблеми на общата стопанска система, до момента в който благодарение на другата група той овладя контрола върху собствеността и финансовите потоци. "
Кои бяха тези " предприемачи ", на които Путин внезапно повери най-надеждния и рентабилен поток от доходи на Русия?
Като множеството олигарси, Аркадий Ротенберг е усамотен, само че когато получава опция за изявление, бизнес вестникът " Комерсант " самоуверено попита дали близостта му с Путин е източникът на благосъстоянието му. " Познаването на държавни чиновници на високо равнище в никакъв случай не е било спънка за бизнеса в нашата страна, само че надали е гаранция за триумф ", отговори Ротенберг. Вместо това, той приписва упоритата работа и философията на джудото за шанса си - първо като ръководи " Росспиртпром ", а по-късно влага тези пари в банкиране и създаване на тръбопроводи за " Газпром " и обезпечава над 7 милиарда $ в строителни контракти за Олимпийските игри в Сочи. Днес Forbes прави оценка положението на Ротенберг на 3,5 милиарда $.
Приписването на благосъстоянието на Ротенберг на джудото, а не на Путин, наподобява още по-съмнително след бомбения отчет от 2023 година на самостоятелния съветски журналистически колектив, прочут като " Проект ". Експозето влезе в заглавията, разкривайки луксозните парцели, метода на живот и обширното обграждане на неофициалната " кралица " на Русия – пенсионираната гимнастичка Алина Кабаева, за която от дълго време се говореше, че е майка на минимум три деца от към този момент разведения Путин.
По-важна обаче е информацията по какъв начин тези екстравагантни жилища са били платени от сенчеста фиктивна компания в Кипър, известна като Ermira Consultants. Какво - или кой - е Ermira е източник на обилни спекулации. Дълго време се говореше, че е офшорният фонд на Ротенберг, само че " Проект " цитира вътрешен източник, който оповестява, че " същинският притежател на Ermira е президентът Путин ".
Чрез Ermira, заяви Проект, Путин и Ротенберг персонално са спечелили стотици милиони долари от контрола си върху съветската водка промишленост.
" Нямаш визия какъв брой пари са това "
Връзката на Путин с водката не е единствено финансова. През 2003 година нова марка слиза от конвейера на дестилерията " Крисал ": " Путинка ". Точно както водката е съветското умалително " водичка ", " Путинка " е съветският " дребен Путин " в бутилка. Вдъхновено от водката с понижени цени, която заля Съветския съюз при започване на 80-те години, нежно наричана " Андроповка " на името на гериатричния общоприет секретар Юрий Андропов, името " Путинка " беше задоволително друго от семейството на Путин, с цел да се избегне законово нарушение.
Независимо от това, когато бизнесмените се обръщат към Ротенберг (и надлежно Путин) за тяхната благословия, Ротенберг счита, че това е толкоз добра концепция, че съгласно известията той е изкупил препоръчаната марка и комерсиална марка. " Путинка " занапред нататък ще бъде най-важният етикет, който да украсява бутилките водка, дрънкащи от поточната линия на " Кристал ".
От самото начало ", както отбелязва " Проект ", Путин и Ротенберг " направляваха всички облаги от " Путинка ", от правата върху комерсиалната марка до производството и търговията с " президентската водка ", даже когато слуховете за същинските притежатели на " Путинка " се въртяха из Москва.
" Нямате визия какъв брой пари са това ", изясни един вътрешен човек пред " Проект ": " Дистрибуторите, които желаеха да продават " Путинка ", донесоха чанти на Ротенберг, цялостни с пари – като заплащане за позволение да продават водка, кръстена на президента. Част от тези пари постоянно са били предопределени за Путин. "
В първите години на " Росспиртпром " бизнесът процъфтява. Тъй като водката е значително недиференцирана стока - единствено чист зърнен алкохол и вода - има дребна преданост към марката в Русия.
Възползвайки се от ранната известност на Путин, " Путинка " даже става съветската супер марка на 2004 година С " Кристал ", произвеждащ повече от осем милиона бутилки месечно, " Путинка " бързо се трансформира във втората най-популярна марка водка в Русия, печелейки към 500 милиона $ годишно. Недостатъкът на такива внезапно възходящи продажби беше, че съветската консумация на алкохол - и обвързваните с алкохола смъртност, престъпност и беднотия, които го съпътстваха - останаха обезпокоително високи, макар че стопанската система продължи постоянното си усъвършенстване.
Следващият опит на Путин да ускори още повече хватката на " Росспиртпром " на съветския пазар на водка обаче ще има противоположен резултат, нанасяйки пагубен удар на личния му народен първенец.
Поддавайки се на натиска да направи нещо против астрономическия алкохолизъм в Русия, през 2005 година Путин подписа нов закон, предопределен да понижи " публикуваната корупция, противозаконната активност и извънредно високите равнища на алкохолни отравяния " от противозаконна водка. Законът наложи нови държавни марки за данък, скъпо съоръжение за наблюдаване на производството и лишаване на лицензите на производителите, които са закъснели с данъчните си заплащания към хазната. На хартия законът изглеждаше печеливш за всички: да се види, че вършат нещо против отравянията от противозаконен алкохол, като в същото време изтласкват по-малките производители и противозаконните дестилатори от пазара.
Вместо това, използването на новите разпореждания, започвайки от 1 януари 2006 година, се трансформира в цялостно крушение. Новите акцизни марки не бяха отпечатани в точния момент, оставяйки производителите, в това число " Росспиртпром ", с милиони бутилки водка, които не можеха да продадат законно. Вместо да създават повече водка, която не могат да продадат и нямат място за предпазване, производството спря. Монтажните линии не работеха с месеци. Докато рафтовете на магазините за алкохол бяха празни, върлите съветски пиячи се насочиха към пиянство на отровни домашни питиета, индустриални разтворители и даже антифриз. Лятото на 2006 година видя национална зараза от съдбовни алкохолни отравяния, като четири района постановиха публично изключително състояние за неприятната водка.
Още по-лошо - сходно на други национални компании " първенци ", натоварени да слагат политиката пред облагите, следствие на съветските финансови управляващи разкри, че " Росспиртпром ", постоянно продава на дистрибутори на заем, с цел да получи допустимо най-вече бутилки на рафтовете. Но когато същите тези задлъжнели дистрибутори ненадейно трябваше да платят стоките си авансово, доста от тях не можаха, оставяйки мощно пренатоварения " Росспиртпром " с празни ръце. Без задоволително пари в брой, с цел да заплати налозите си на страната, Федералната данъчна работа спря лиценза на " Росспиртпром ", в сходство със закона, тласкайки националния първенец на Путин до ръба на цялостния банкрут.
Колкото първичният триумф на " Росспиртпром ", е прегледен урок по властническия капитализъм, толкоз е и неочакваният му неуспех. Вместо да признае загубата, понесена от неприятното правене на политика, цялата система заплаща цената поради това, че " мъдростта " и желанията на автократа не би трябвало да бъдат подценявани. Виждаме същия модел в този момент с пагубната война на Путин в Украйна, където, откакто стана ясно, че първичните цели за завладяване на Киев и събаряне на украинското държавно управление не могат да бъдат реализирани, вместо да понижи загубите си и да се прибере вкъщи, цялата система е ориентирана към отбрани неприятната концепция на автократа без значение от цената.
Тъй като обичаните планове на Путин не могат да бъдат оставени да се провалят, " Росспиртпром ", трябваше да бъде избавен. Спешен заем от 5 милиарда рубли (165 милиона долара) беше проведен от държавната VneshTorgBank или VTB, чийто ръб на шефовете се състои от представители на " Росспиртпром ", и се управлява от финансовия министър на Путин Кудрин.
" VTB е доста положително отражение на метода, по който се развива бизнесът в Русия през днешния ден ", споделя вътрешен човек от банката пред Moscow Times: " От една страна става дума за държавна благосъстоятелност, а от друга посока за лица, които са доста по-загрижени за личното си благосъстояние, в сравнение с за изгодата на страната или на притежателите на институцията. "
Спасяването на VTB разреши на " Росспиртпром " да заплати данъчните си сметки и да възобнови производството, само че намаляващите маржове на облага от преференциална водка означаваха, че не е в положение да изплати своите задължения, лихви, сметки или заплати. Дори след ликвидация на активи, в това число комерсиалната марка " Путинка " и други известни марки, опустошената национална компания-шампион на Путин към този момент не можеше да печели пари от продажба на водка на руснаци.
През 2009 година VTB наложи запор върху огромната компания, като продаде останалите активи – в това число " Кристал ", на различен обвързван с Кремъл олигарх, Василий Анисимов, за 5 милиарда рубли: сумата на първичния избавителен пакет на VTB. Сякаш с цел да запечата връзката им, Анисимов се причисли към по този начин наречената " джудо тайфа " на Путин, откакто беше назначен за президент на Руската федерация по джудо, макар че в никакъв случай не е взел участие или не е проявявал интерес към джудото.
Увеличавайки каузи си в " Кристал " от 51% на 86% със заем, финансиран от SMP Bank на Ротенберг, Анисимов стана най-големият състезател на съветския пазар на водка дружно с Ротенберг, макар че в никакъв случай не е изглеждал изключително благополучен от това. Когато беше разпитан за активите си във водка в изявление за Комерсант през 2011 година, той изясни: " Взехме ги единствено с цел да вършим пари ", отхвърляйки водката като " проблематичен артикул ". Анисимов реалокира огромна част от дестилиращата активност в покрайнините на Москва и разгласи проекти да унищожи емблематичната фабрика " Кристал ", която се намира на 8,6 хектара определени недвижими парцели в центъра на града, с цел да построи кооперации.
Дори когато " Путинка " се трансформира в неизменима част от пазара на водка от невисок клас, нейната действителна благосъстоятелност неведнъж се трансформира, без въобще да напуща орбитата на Путин. През 2014 година правата върху " Путинка " бяха трансферирани от контрола на Ротенберг на Real-Invest, което е директно дъщерно сдружение на Ermira Consultants на Путин в Кипър. На идната година разпространяването на " Путинка " беше трансферирано от Източноевропейската дистрибуторска компания, благосъстоятелност на Анисимов, към по този начин наречената " Статус груп ", която също е благосъстоятелност на Анисимов. До 2020 година " Путинка " беше върната назад под контрола на Ротенберг посредством дъщерното му сдружение Baikal-Invest.
Точният мащаб на персоналното благосъстояние на Владимир Путин от дълго време е тематика на интензивни спекулации. След като се бори с въпроса от десетилетия, Forbes твърди, че " разгадаването на чистата стойност на Путин е може би най-неуловимата мистерия в търсенето на благосъстояние ". Понякога обаче самостоятелни следствия като Панамските документи или антикорупционните следствия на Навални хвърлят светлина върху един или различен аспект, като единствено загатват за същинския мащаб.
Тазгодишното следствие на " Проект " прибавя значимо ново парче към този пъзел. Дори и да не е най-големият източник на благосъстоянието на Путин, половин милиард $ персонални облаги, които " Проект " приписва на водената му империя, не е дребна сума даже за съветския водач.
В последна сметка, висшата подигравка на царуването на Путин в Русия – без значение от това по какъв начин в последна сметка ще приключи – е, че Путин се трансформира в синоним на нещото, което най-вече ненавижда. От началото на своето президентство Путин се представяше като кадърен, постоянен и постоянен водач, в емфатичен контрастност с пияното безпомощно държание на неговия предходник. Елцин може да е бил пийнал, а Путин трезвен; правилно. Но пиянството на Елцин беше неговият личен кръст, той в никакъв случай не постановяваше зависимостта си на своите сънародници.
За разлика от това, пристрастяването на Путин не е към алкохола, а към личната му лакомия, облага и надменност. Средствата за реализиране на тази цел означаваше да се държи съветското общество приковано към бутилката водка.
Правейки това, Путин увековечи и затвърди историческия белег на генерации съветска имперска автокрация, че не автократът служи на ползите на народа, а народът на Русия служи на ползите на автократа.
Материалът е оповестен в POLITICO от Марк Лорънс Шрад - професор по политически науки в университета Виланова и създател на " Разбиването на машината за алкохол: световна история на възбраната "
Снимка: Twitter
Въпреки строгата възбрана по време на Първата международна война и Болшевишката гражданска война от 1917 година, " Кристал " продължава да създава индустриален алкохол за военните и алкохол от висок клас, с цел да поддържа добре смазваните задгранични посолства в Москва. По време на Втората международна война немските нашественици неведнъж бомбардират завода, само че фабрика бълва както водка, по този начин и коктейли " Молотов ", даже и когато нацистите атакуват Москва.
Десетилетия по-късно " Кристал " още веднъж е на фронтовата линия - само че този път в борба за надзор върху самата доходоносна промишленост.
Битка, стартирана не от непознати агресори, а от съветския президент Владимир Путин
На 31 декември 1999 година, до момента в който останалият свят беше фокусиран върху това дали компютрите ще " влязат " в новото хилядолетие, болният съветски президент Борис Елцин със сълзи приключи годишното си новогодишно послание, като разгласи, че се отдръпва от президентския пост, назначавайки Путин на неговото място. През идващите месеци Путин се кандидатира самичък за изборите, печелейки с лекост.
Един ден преди формалното си встъпване в служба, на 6 май 2000 година, Путин подписва инструкция, която стартира повторното консолидиране на най-големите промишлености в Русия, генериращи доходи. Но първата цел на Путин не беше петролът или природният газ, нито даже диамантите, златото или никелът. Целта му беше водката.
На тази дата Путин основава нова компания, наречена " Росспиртпром " - редуциране от Russian Spirit Industry - с цел да поеме контрола върху средствата за произвеждане на водка. Това беше ход, който освен оказа помощ на Путин да натрупа голямо благосъстояние през идващите две десетилетия, само че и сериозна първа стъпка в укрепването на хватката му върху съветската стопанска система и съветския народ, който щеше да му помогне да изпълни джобовете си, до момента в който водката му помогаше да се съсипе здравето им.
Путин стартира първо от " Кристал "
Дестилерията беше 51% благосъстоятелност на московското градско държавно управление, ръководено от дългогодишния кмет Юрий Лужков - мощен политически противник на Путин. " Кристал " бълваше пари, като публично внася 89 милиона $ налози върху 142 милиона $ облага. За Путин това беше неустоима цел.
Поглъщането стартира скоро по-късно с въпроси за това по какъв начин някои от акциите на " Кристал " се оказват офшорни. Владимир Свирски, подкрепян от градоначалника настоящ шеф на фабриката, признава, че към 19% от акциите се държат от компания в Кипър, само че упорства, че притежателят е " другарски надъхан ", а акциите " работят за колектива ". И въпреки всичко съгласно счетоводството на Свирски милиони рубли липсват от счетоводните книги на " Кристал ". Все по-агресивните следователи на Кремъл започнаха голям брой инспекции, изисквайки от ден на ден достъп. Разтревожено от враждебните претенции на федералното държавно управление, подкрепяното от управлението на " Кристал " нае войска от тежко въоръжени охранители.
Спорът доближи връхната си точка на 4 август 2000 година, когато цялостни камиони с AK-47 бойци от съветската Федерална работа за данъчна полиция нахлуха, с цел да " възстановят контрола на страната " и да назначат нов шеф, утвърден от Кремъл - Александър Романов. Докато Романов и неговите бойци окупираха административните офиси, въоръжените хора в синьо на Свирски към момента държаха останалата част от обширния комплекс. И двете страни отхвърлиха да изоставен, защото правосъдният спор се решаваше в съда. Конфликтът с оръжия в " Кристал " продължи седмици. Дори и тогава заводът продължи да създава милиони галони водка, пишат от POLITICO.
" Не знам на чии заповеди се подчиняваме – на някой шеф или на различен ", споделя един служащ от поточната линия в изявление под зоркия взор както на зелените, по този начин и на сините войски. " Нямаме време, би трябвало да вършим доста водка - нашата работа е да работим, да работим и това е всичко. "
След месец въоръженото опълчване завърши, когато московски съд съмнително удостовери придобиването на " Росспиртпром ". С помощта на локален полицейски батальон Романов и неговите войски изтръгнаха контрола върху доходоносните потоци водка от градската администрация на Лужков и го дадоха на следения от Путин " Росспиртпром ". През идващите седмици оборудванията за произвеждане на водка в цяла Русия бяха завладяни, лишавайки бъдещите противници на Путин - постоянно авторитетни губернатори и кметове като Лужков - от контрола върху техните районни бюджети, повече от половината данъчни доходи, които бяха генерирани от продажба на водка.
По това време новинарските издания отразяваха конфликта с " Кристал " със развлечение, наслаждавайки се на конфликта на два от най-грубите съветски стандарти: водката и капитализмът на клановете. Но видяно обратно, тази борба за надзор над приходите от алкохол бележи началото на доста по-големи ходове от страна на съветския президент. През сегашните си 23 години на власт Путин утвърди както политическия авторитаризъм, по този начин и кронизма в постсъветска Русия. Както демонстрираха хвърленият в пандиза опозиционер Алексей Навални и съветски проверяващи публицисти, източването на държавни запаси за персонално обогатяване не се лимитира до прословутата класа на олигарсите. Това се управлява от самия Владимир Путин.
По време на първите два мандата на Путин като президент, от 2000 година до 2008 година, отличителните белези на това, което стана известно като " путиномика ", бяха политическата непоклатимост, постоянният стопански напредък и връщането както на политическата, по този начин и на икономическата власт " под центъра ". Той сътвори по този начин наречените " национални шампионски компании ", употребявайки мускулите на страната, с цел да поеме и консолидира цели пазари под корпорации, в които държавното управление притежаваше контролния пакет акции. Индустриални колоси като " Газпром " и " Роснефт " служиха като оръжие за природен газ и нефт на Кремъл, поставяйки приоритет на ползите на съветската страна.
" Водката може да не е газ или нефт, само че и тя е стратегически значим артикул ", изяснява публикация в съветското списание " Експерт ". Толкова значим, че с цел да се управлява производството му, беше належащо да се сътвори алкохолен еквивалент на " Газпром ".
Връзката сред автокрацията и водката в Русия, несъмнено, датира доста по-далеч от Путин. Всяко изобретение на феодализма - от законно робство до потисническо данъчно облагане и насилствена военна работа - обвързваше съветското общество с страната, подчинявайки обществото за облагата на автократа. Веднъж изкристализирала в обичаи, такава динамичност на владичество и послушание продължава във времето като просвета.
А няма по-добър синоним на съветската просвета от водката.
Историческите аргументи за това нормално се отхвърлят като тривиални или учтиво се заобикалят. Марк Лорънс Шрад от POLITICO изследва тази тематика в две книги и открива, че не можете да разберете Русия, без да разберете връзката сред алкохола и политическата власт. Подробностите не постоянно са лесни за установяване; когато става въпрос за непрозрачния и подкупен актуален свят на съветския бизнес, въпросите кой в действителност има каква офшорна фиктивна компания постоянно са обект на спекулации и клюки. Но неотдавнашните разкрития на смели съветски проверяващи публицисти предоставиха значими елементи от пъзела, позволявайки ни най-сетне да забележим по-пълна картина на автокрацията на водката в Русия.
Тази нова информация, съчетана с историческите модели, разкриват по какъв начин Кремъл е употребявал алкохола като оръжие – поддържайки политическо владичество над личното си подвластно съветско гражданско общество, както през историята, по този начин и в сегашното. По-специално, това е роман за това по какъв начин съветският президент Владимир Путин е натрупал сенчеста империя от водка, с цел да се обогати за сметка на пиянската бедност на своите жители.
" Водката... ще ни върне назад към капитализма "
Добре известният афинитет на съветския народ към водката е по-скоро завещание от автократичното държавно държание на неговите владетели, в сравнение с някаква вродена културна или генетична линия.
Много световни общества имат обичаи в приготвянето на нискоалкохолни ферментирали питиета – бира, вино и корав сайдер – които постоянно са по-безопасни за пиянство от водата, наситена с бактерии. Русия не била изключение: селяните там пиели доста от същите питиета като техните европейски сътрудници: бира, ейл, медовина от ферментирал мед и мая от ферментирал самун.
Но появяването на промишлената филтрация - и водките с висока успеваемост, ракиите, уискитата и джиновете, подбудени от Индустриалната гражданска война - промени играта.
Трафикът на алкохол от дълго време е добре прочут инструмент за европейско владичество и завладяване. С ракия и оръжия британците колонизират Индия и Южна Африка. С джин и оръжия белгийците унищожиха Конго. В Северна Америка уискито, " злата вода на белия човек ", и оръжията са употребявали заселниците, с цел да прочистят етнически източната половина на Северна Америка от индианците.
Руските императори превземат и колонизират прилежащи неруски популации и ги подчиняват в границите на автократична система дружно с техните етнически съветски сътрудници. А за задачата те употребяват същите принадлежности.
През 1552 година, до момента в който обсажда Казанското ханство, Иван Грозни вижда по какъв начин татарите монополизират техния кръчмарски бизнес. Грабнал както града, по този начин и концепцията, Иван провъзгласил коронния монопол върху търговията с алкохол, насочвайки всички облаги в царската хазна. Запоявайки връзката сред алкохола и феодализма, същият законов кодекс от 1649 година, който законно обвързва съветския крепостен със земята, също не разрешава частната търговия с водка под наказването с изтезания.
Дори съветски историци признават, че водката е най-примитивната дестилирана напитка в света и най-евтината за всеобщо произвеждане. С течение на времето водката измества обичайните ферментирали питиета – не тъй като имала по-добър усет, а тъй като носела по-голяма облага. Рубли от продажбата на водка напълнили московската хазна.
Към средата на 19-ти век имперският монопол над водката е бил най-големият участник в съветския бюджет, с една трета от всички доходи - задоволителни както за финансиране на метод на живот, изпълнен с лукс, имперски искра, по този начин и за разполагане на най-голямата непрекъсната войска в света. Търговията с водка се трансформира в привилегия, публично непокътната за благородниците и семейство Романови.
До 20-ти век не било нужно някой гневен болшевик да забележи очевидното: трафикът на алкохол е методът, по който богатите стават по-богати, до момента в който бедните стават по-бедни. Всъщност доста европейски социалисти и революционери се въздържали от пиянство тъкмо по такива идеологически аргументи - в това число Владимир Ленин и Лев Троцки. Така че, когато болшевиките на Ленин завзели властта в Петроград през 1917 година, те разширили възбраната на водката от Първата международна война, наследена от техните царски прародители, след края на войната. През 1922 година Ленин се опълчва на стартирането на " водка и други упойващи субстанции на пазара, тъй като, колкото и да са печеливши, те ще ни върнат назад към капитализма, а не напред към комунизма ".
След месеци Ленин е мъртъв и неговият правоприемник Йосиф Сталин последователно възобновява обичайния съветски монопол над водката, само че в услуга на блестящата нова руска страна. Сталин бил даже по-безмилостен от царете в изкореняването на всички елементарни придвижвания за сдържаност, които се осмеляваха да предизвикват публичното здраве и благополучие, намалявайки потока от рубли за страната. И в действителност, икономическата мощност на руския исполин беше построена върху пиянството на неговите жители.
Когато през 80-те години на предишния век Михаил Горбачов се опита да реформира умиращата руска стопанска система, той стартира с опит да откаже руснаците от тяхната водка. Произтичащата от него акция против алкохола приключи с злополука, частично тъй като той не съумя да отучи руското държавно управление от личната му взаимозависимост към приходите от алкохол. Чрез закриване на бюджетната дупка посредством отпечатване на от ден на ден рубли, получената хиперинфлационна серпантина оказа помощ да обрече и самия Съветски съюз.
До 90-те години комунистическата административно-командна стопанска система беше мъртва, а с нея си отиде и държавният монопол върху водката. Новият " Див изток " на съветския капитализъм се разшири значително на нерегулирания пазар на алкохол. На фона на траялата десетилетие икономическа меланхолия потреблението на алкохол в Русия внезапно набъбна, дружно със смъртността. Руснаците пият приблизително 18 литра чист алкохол годишно - с 10 литра повече от това, което Световната здравна организация счита за рисково. Средностатистическият съветски пияница изпиваше 180 бутилки водка годишно или половин бутилка всеки ден. В резултат на това междинната дълготрайност на живота на мъжете в Русия е спаднала до единствено 58 години. Пияният народен тенор беше воден от постоянно пияния президент Борис Елцин, който като че ли се препъваше от един разгулен обществен позор на различен.
Това беше подтекстът за възхода на нова съветска водка олигархия. Вместо да бъде отклоняване, исторически продажбата на водка на потъпкания съветски народ е изпитан във времето източник на фантастично благосъстояние през съветската история - без значение дали това благосъстояние е държавен доход, частна облага или и двете по едно и също време.
Всъщност това е и мястото, където корупцията е процъфтявала през съветската история - в сивата зона сред обществената власт и частната облага.
Рожбата на Владимир Путин
В началото Путин изглеждаше малко евентуален претендент да построи още веднъж империята от водка.Биографията му, и общественият му облик са значително надалеч от алкохола. Докато пораства, този невисок ленинградски гамен стартира да се занимава с джудо, което внушава дисциплинираност и го държи надалеч от улицата. Като млад офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ситуиран в Източна Германия, той понякога пиеше по бира, само че нищо повече.
" Той в действителност е апатичен към алкохола ", изясни един път тогавашната му брачна половинка Людмила Путина, представена от POLITICO.
Мрачните 90-те завариха Путин назад в Санкт Петербург, като кадърен - и най-важното, предан - асистент на демократичния кмет Анатолий Собчак. Путин оглавяваше комисията по външни връзки на града, наблюдаваше доходоносни покупко-продажби с задгранични вложения и съгласно сведенията печелеше обилно от тях. Неговата известност на кадърен човек завоюва на Путин покачване в Москва, като първо беше заместник-началник на президентския щаб на Елцин, по-късно шеф на службата за сигурност на ФСБ, преди да бъде назначен за министър-председател през август 1999 година Веднъж в Кремъл на Елцин, вместо да се поддаде на нормалното пиене на публични банкети, съгласно вътрешна информация, Путин изсипвал напитките си, дискретно, в декоративни саксии.След като стана президент, без значение дали тренира джудо, играе хокей или язди без тениска на кон, Путин деликатно създаде облик на неустрашимост, физическа валидност и устойчиво лидерство; целеустремено рисувайки облик в внезапен контрастност с болното, пияно и несигурно президентство на Елцин. Публично Путин поддържаше дейния и здравословен метод на живот – за огромна наслада на няколко зараждащи се публични здравни и антиалкохолни организации, които се позоваваха на мачизма на Путин в своите акции. Осъждането на " алкохолизацията " на съветското общество беше непрекъсната тематика на неговите годишни речи за положението на съюза.
Така че Путин да се обогати персонално посредством разпространение на същия недостатък, който той персонално избягваше и заклеймяваше, би било най-наглото двуличие. И въпреки всичко това наподобява е бил неговият проект през цялото време, със основаването на неговата компания " Росспиртпром ", която е народен първенец преди встъпването му в служба, и изземването на фабриката " Кристал " през лятото на 2000 година
Някогашният старши политически консултант на Путин, Андрей Иларионов, по-късно си спомня, че е бил омаян от решението на Путин да заграби " Кристал ", а посредством него и " главния и най-съществен поток от федерални финанси ". Иларионов небрежно се обажда на високопоставените си сътрудници от държавното управление - съветският финансов министър Алексей Кудрин и министърът на икономическата търговия и развиване Герман Греф - единствено с цел да разбере, че и за тях това е вест.
" Скоро разбрах, че за Путин има две ясно обособени групи хора ", изяснява Иларионов, " дано ги назовем " икономическата група " против " бизнес хората ". С едната група – Кудрин, Греф и аз – Путин дискутираше проблеми на общата стопанска система, до момента в който благодарение на другата група той овладя контрола върху собствеността и финансовите потоци. "
Кои бяха тези " предприемачи ", на които Путин внезапно повери най-надеждния и рентабилен поток от доходи на Русия?
Като множеството олигарси, Аркадий Ротенберг е усамотен, само че когато получава опция за изявление, бизнес вестникът " Комерсант " самоуверено попита дали близостта му с Путин е източникът на благосъстоянието му. " Познаването на държавни чиновници на високо равнище в никакъв случай не е било спънка за бизнеса в нашата страна, само че надали е гаранция за триумф ", отговори Ротенберг. Вместо това, той приписва упоритата работа и философията на джудото за шанса си - първо като ръководи " Росспиртпром ", а по-късно влага тези пари в банкиране и създаване на тръбопроводи за " Газпром " и обезпечава над 7 милиарда $ в строителни контракти за Олимпийските игри в Сочи. Днес Forbes прави оценка положението на Ротенберг на 3,5 милиарда $.
Приписването на благосъстоянието на Ротенберг на джудото, а не на Путин, наподобява още по-съмнително след бомбения отчет от 2023 година на самостоятелния съветски журналистически колектив, прочут като " Проект ". Експозето влезе в заглавията, разкривайки луксозните парцели, метода на живот и обширното обграждане на неофициалната " кралица " на Русия – пенсионираната гимнастичка Алина Кабаева, за която от дълго време се говореше, че е майка на минимум три деца от към този момент разведения Путин.
По-важна обаче е информацията по какъв начин тези екстравагантни жилища са били платени от сенчеста фиктивна компания в Кипър, известна като Ermira Consultants. Какво - или кой - е Ermira е източник на обилни спекулации. Дълго време се говореше, че е офшорният фонд на Ротенберг, само че " Проект " цитира вътрешен източник, който оповестява, че " същинският притежател на Ermira е президентът Путин ".
Чрез Ermira, заяви Проект, Путин и Ротенберг персонално са спечелили стотици милиони долари от контрола си върху съветската водка промишленост.
" Нямаш визия какъв брой пари са това "
Връзката на Путин с водката не е единствено финансова. През 2003 година нова марка слиза от конвейера на дестилерията " Крисал ": " Путинка ". Точно както водката е съветското умалително " водичка ", " Путинка " е съветският " дребен Путин " в бутилка. Вдъхновено от водката с понижени цени, която заля Съветския съюз при започване на 80-те години, нежно наричана " Андроповка " на името на гериатричния общоприет секретар Юрий Андропов, името " Путинка " беше задоволително друго от семейството на Путин, с цел да се избегне законово нарушение.
Независимо от това, когато бизнесмените се обръщат към Ротенберг (и надлежно Путин) за тяхната благословия, Ротенберг счита, че това е толкоз добра концепция, че съгласно известията той е изкупил препоръчаната марка и комерсиална марка. " Путинка " занапред нататък ще бъде най-важният етикет, който да украсява бутилките водка, дрънкащи от поточната линия на " Кристал ".
От самото начало ", както отбелязва " Проект ", Путин и Ротенберг " направляваха всички облаги от " Путинка ", от правата върху комерсиалната марка до производството и търговията с " президентската водка ", даже когато слуховете за същинските притежатели на " Путинка " се въртяха из Москва.
" Нямате визия какъв брой пари са това ", изясни един вътрешен човек пред " Проект ": " Дистрибуторите, които желаеха да продават " Путинка ", донесоха чанти на Ротенберг, цялостни с пари – като заплащане за позволение да продават водка, кръстена на президента. Част от тези пари постоянно са били предопределени за Путин. "
В първите години на " Росспиртпром " бизнесът процъфтява. Тъй като водката е значително недиференцирана стока - единствено чист зърнен алкохол и вода - има дребна преданост към марката в Русия.
Възползвайки се от ранната известност на Путин, " Путинка " даже става съветската супер марка на 2004 година С " Кристал ", произвеждащ повече от осем милиона бутилки месечно, " Путинка " бързо се трансформира във втората най-популярна марка водка в Русия, печелейки към 500 милиона $ годишно. Недостатъкът на такива внезапно възходящи продажби беше, че съветската консумация на алкохол - и обвързваните с алкохола смъртност, престъпност и беднотия, които го съпътстваха - останаха обезпокоително високи, макар че стопанската система продължи постоянното си усъвършенстване.
Следващият опит на Путин да ускори още повече хватката на " Росспиртпром " на съветския пазар на водка обаче ще има противоположен резултат, нанасяйки пагубен удар на личния му народен първенец.
Поддавайки се на натиска да направи нещо против астрономическия алкохолизъм в Русия, през 2005 година Путин подписа нов закон, предопределен да понижи " публикуваната корупция, противозаконната активност и извънредно високите равнища на алкохолни отравяния " от противозаконна водка. Законът наложи нови държавни марки за данък, скъпо съоръжение за наблюдаване на производството и лишаване на лицензите на производителите, които са закъснели с данъчните си заплащания към хазната. На хартия законът изглеждаше печеливш за всички: да се види, че вършат нещо против отравянията от противозаконен алкохол, като в същото време изтласкват по-малките производители и противозаконните дестилатори от пазара.
Вместо това, използването на новите разпореждания, започвайки от 1 януари 2006 година, се трансформира в цялостно крушение. Новите акцизни марки не бяха отпечатани в точния момент, оставяйки производителите, в това число " Росспиртпром ", с милиони бутилки водка, които не можеха да продадат законно. Вместо да създават повече водка, която не могат да продадат и нямат място за предпазване, производството спря. Монтажните линии не работеха с месеци. Докато рафтовете на магазините за алкохол бяха празни, върлите съветски пиячи се насочиха към пиянство на отровни домашни питиета, индустриални разтворители и даже антифриз. Лятото на 2006 година видя национална зараза от съдбовни алкохолни отравяния, като четири района постановиха публично изключително състояние за неприятната водка.
Още по-лошо - сходно на други национални компании " първенци ", натоварени да слагат политиката пред облагите, следствие на съветските финансови управляващи разкри, че " Росспиртпром ", постоянно продава на дистрибутори на заем, с цел да получи допустимо най-вече бутилки на рафтовете. Но когато същите тези задлъжнели дистрибутори ненадейно трябваше да платят стоките си авансово, доста от тях не можаха, оставяйки мощно пренатоварения " Росспиртпром " с празни ръце. Без задоволително пари в брой, с цел да заплати налозите си на страната, Федералната данъчна работа спря лиценза на " Росспиртпром ", в сходство със закона, тласкайки националния първенец на Путин до ръба на цялостния банкрут.
Колкото първичният триумф на " Росспиртпром ", е прегледен урок по властническия капитализъм, толкоз е и неочакваният му неуспех. Вместо да признае загубата, понесена от неприятното правене на политика, цялата система заплаща цената поради това, че " мъдростта " и желанията на автократа не би трябвало да бъдат подценявани. Виждаме същия модел в този момент с пагубната война на Путин в Украйна, където, откакто стана ясно, че първичните цели за завладяване на Киев и събаряне на украинското държавно управление не могат да бъдат реализирани, вместо да понижи загубите си и да се прибере вкъщи, цялата система е ориентирана към отбрани неприятната концепция на автократа без значение от цената.
Тъй като обичаните планове на Путин не могат да бъдат оставени да се провалят, " Росспиртпром ", трябваше да бъде избавен. Спешен заем от 5 милиарда рубли (165 милиона долара) беше проведен от държавната VneshTorgBank или VTB, чийто ръб на шефовете се състои от представители на " Росспиртпром ", и се управлява от финансовия министър на Путин Кудрин.
" VTB е доста положително отражение на метода, по който се развива бизнесът в Русия през днешния ден ", споделя вътрешен човек от банката пред Moscow Times: " От една страна става дума за държавна благосъстоятелност, а от друга посока за лица, които са доста по-загрижени за личното си благосъстояние, в сравнение с за изгодата на страната или на притежателите на институцията. "
Спасяването на VTB разреши на " Росспиртпром " да заплати данъчните си сметки и да възобнови производството, само че намаляващите маржове на облага от преференциална водка означаваха, че не е в положение да изплати своите задължения, лихви, сметки или заплати. Дори след ликвидация на активи, в това число комерсиалната марка " Путинка " и други известни марки, опустошената национална компания-шампион на Путин към този момент не можеше да печели пари от продажба на водка на руснаци.
През 2009 година VTB наложи запор върху огромната компания, като продаде останалите активи – в това число " Кристал ", на различен обвързван с Кремъл олигарх, Василий Анисимов, за 5 милиарда рубли: сумата на първичния избавителен пакет на VTB. Сякаш с цел да запечата връзката им, Анисимов се причисли към по този начин наречената " джудо тайфа " на Путин, откакто беше назначен за президент на Руската федерация по джудо, макар че в никакъв случай не е взел участие или не е проявявал интерес към джудото.
Увеличавайки каузи си в " Кристал " от 51% на 86% със заем, финансиран от SMP Bank на Ротенберг, Анисимов стана най-големият състезател на съветския пазар на водка дружно с Ротенберг, макар че в никакъв случай не е изглеждал изключително благополучен от това. Когато беше разпитан за активите си във водка в изявление за Комерсант през 2011 година, той изясни: " Взехме ги единствено с цел да вършим пари ", отхвърляйки водката като " проблематичен артикул ". Анисимов реалокира огромна част от дестилиращата активност в покрайнините на Москва и разгласи проекти да унищожи емблематичната фабрика " Кристал ", която се намира на 8,6 хектара определени недвижими парцели в центъра на града, с цел да построи кооперации.
Дори когато " Путинка " се трансформира в неизменима част от пазара на водка от невисок клас, нейната действителна благосъстоятелност неведнъж се трансформира, без въобще да напуща орбитата на Путин. През 2014 година правата върху " Путинка " бяха трансферирани от контрола на Ротенберг на Real-Invest, което е директно дъщерно сдружение на Ermira Consultants на Путин в Кипър. На идната година разпространяването на " Путинка " беше трансферирано от Източноевропейската дистрибуторска компания, благосъстоятелност на Анисимов, към по този начин наречената " Статус груп ", която също е благосъстоятелност на Анисимов. До 2020 година " Путинка " беше върната назад под контрола на Ротенберг посредством дъщерното му сдружение Baikal-Invest.
Точният мащаб на персоналното благосъстояние на Владимир Путин от дълго време е тематика на интензивни спекулации. След като се бори с въпроса от десетилетия, Forbes твърди, че " разгадаването на чистата стойност на Путин е може би най-неуловимата мистерия в търсенето на благосъстояние ". Понякога обаче самостоятелни следствия като Панамските документи или антикорупционните следствия на Навални хвърлят светлина върху един или различен аспект, като единствено загатват за същинския мащаб.
Тазгодишното следствие на " Проект " прибавя значимо ново парче към този пъзел. Дори и да не е най-големият източник на благосъстоянието на Путин, половин милиард $ персонални облаги, които " Проект " приписва на водената му империя, не е дребна сума даже за съветския водач.
В последна сметка, висшата подигравка на царуването на Путин в Русия – без значение от това по какъв начин в последна сметка ще приключи – е, че Путин се трансформира в синоним на нещото, което най-вече ненавижда. От началото на своето президентство Путин се представяше като кадърен, постоянен и постоянен водач, в емфатичен контрастност с пияното безпомощно държание на неговия предходник. Елцин може да е бил пийнал, а Путин трезвен; правилно. Но пиянството на Елцин беше неговият личен кръст, той в никакъв случай не постановяваше зависимостта си на своите сънародници.
За разлика от това, пристрастяването на Путин не е към алкохола, а към личната му лакомия, облага и надменност. Средствата за реализиране на тази цел означаваше да се държи съветското общество приковано към бутилката водка.
Правейки това, Путин увековечи и затвърди историческия белег на генерации съветска имперска автокрация, че не автократът служи на ползите на народа, а народът на Русия служи на ползите на автократа.
Материалът е оповестен в POLITICO от Марк Лорънс Шрад - професор по политически науки в университета Виланова и създател на " Разбиването на машината за алкохол: световна история на възбраната "
Снимка: Twitter
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ