Пламъкът на надеждата
От дълбока античност Олимпийските игри са успявали да сплотяват другите нации, без значение от пол, вяра, цвят на кожата и обществена каста.
Местността Олимпия се трансформирала в най-важния набожен център на Древна Елада, където култът към Зевс бил ознаменуван с фамозните Древни олимпийски игри.
Те били един изключително важен набожен обред, в който надпреварата и изявата на човешкото съвършенство имали най-голямо духовно и социално-културно значение.
Първите надпревари били свързани с тичане, скачане на дължини, мятане на диск, мятане на копие, битка, а по-късно и конни надбягвания и панкратион. Победителите били награждавани с венец от маслинови клончета, откъснати от Свещеното маслиново дърво пред храма на Зевс, което било голяма чест.
Игрите от древността имали обаятелната си стойност до завладяването на Древна Гърция от Рим в края на III век преди Христа, незабавно след разпадането на страната на Александър Велики.
Римляните префасонирали игрите от заветен фетиш към занимателно представление от римски вид, като трансформирали съвсем всичко и довели да цялостния противовес на събитието в двете столетия. С включването на детайли от Римските занимания, циркови игри, гладиаторство и други празници, отбелязвани в Олимпия, се стига да заличаването на античния облик на античните Олимпийски игри.
Причината за възбраната им през 394 година след новата епоха от император Теодосий I е на първо място необятното и пагубно въздействие на гладиаторството върху заличаването на хуманността, което е влизало в цялостен спор с християнската идея за индивида. Така олимпизмът бил заровен в пръста за повече от 1500 години.
Идеята за възобновление на най-големия състезателен конгрес е обвързвана с големия конфликт сред аматьоризма и комерсиализма в спорта.
Точно 1500 лета след възбраната на Теодосий I, конгресът в Париж взема решение, че първите модерни Олимпийски игри ще се проведат не къде да е, а в Атина 2 години по-късно през 1896.
Оттогава насетне цикълът се повтаря на 4 лета. Едва 3 пъти Летните олимпийски игри не се организират: 1916 година в Берлин, 1940 в Хелзинки (първоначално Токио) и 1944-а в Лондон. Причината е двете международни войни, които обгръщат планетата (1914 – 1918) и (1939 – 1945). След възобновяване на нежния световен мир, Лондон (1948 година) дава началото на непрекъснатия до това десетилетие двуседмичен маратон на всяка високосна година.
Олимпийските игри са преодолявали най-различни рецесии преди или по време на своето осъществяване, като стопански рецесии (1929 и 2008) и голяма престъпност в страната-домакин (2016), само че те не могат да се сравнят с няколко обособени случая, в които политиката и човешкият живот са били изложени на фронтовата линия непосредствено.
През 1936 година в Берлин се организират 10-ите Летни олимпийски игри. Те се състоят в напрегната политическа конюнктура. Нацистката партия, която е пристигнала на власт през 1933 година, две откакто Берлин е определен за хазаин на Игрите и води политика на расизъм, предизвика световен спор за протест на събитието. Министърът на пропагандата – Йозеф Гьобелс убеждава канцлера Адолф Хитлер, че това ще е идеалната сцена за демонстриране на нацизма.
Рискът от колективен отвод за присъединяване е действителен, тъй като в Съединени американски щати, Англия, Франция, Швеция, Чехословакия и Холандия изплуват от ден на ден отзиви да не се отива в Германия. Вместо това, някои оферират различни олимпийски игри – така наречен „ Олимпиада на хората “. Форумът е плануван за същото лято, само че в Барселона. Възможността се проваля поради експлоадирането на Испанската революция през юли, до момента в който хиляди спортисти към този момент идват в Испания.
Заради страха от протест, Международният олимпийски комитет притиска немското държавно управление. В отговор, то твърди, че еврейските спортисти, които са се класирали, ще бъдат в тима на Германия и няма да се пропагандира националсоциализмът. Въпреки това единствено един състезател от еврейски генезис е включен в контингента на домакините – Хелен Майер, която печели сребърен орден във фехтовката. За да се подсигурява нейното присъединяване, година по-рано американският представител на МОК – Чарлс Шерил пътува за Германия, с цел да се убеди, че олимпийската шампионка от Амстердам (1928) ще бъде в тима.
Хитлер не съблюдава обещанието към Международния олимпийски комитет и пробва да наложи идеологията за арийското предимство над останалите нации, само че несполучливо. Нещо повече – теорията му отива в своята самобитна газова камера, откакто афроамериканецът Джеси Оуенс завоюва 4 златни медала – на 100, 200 метра, в щафетата 4х100 и в скока на дължина. Счупва и изравнява 9 олимпийски върха и слага 3 международни, един от тях на щафетата, който трае 20 години.
Признанието идва даже от локалните – хората в Берлин го възхваляват като герои. Оуенс умира през 1980 година от рак на белия дроб, а след кончината му в немската столица кръщават улица и учебно заведение на негово име. В Америка са пуснати 2 пощенски марки с неговия лик, а в родния му щат Алабама се отваря парк в негова памет.
Това са първите Олимпийски игри, които се предават по малкия екран и тъкмо 25 канала имат достойнството да покажат на целия свят, че арийците не са неуязвими и непобедими.
Ранното утро на 5 септември 1972 година. Мястото е Мюнхен, а събитието е Летните олимпийски игри. Палестинската терористична група „ Черният септември “ атакува олимпийското населено място и в частност жилищата на израелския лагер. Двама спортисти са убити, а други 9 са взети за заложници. За да бъдат пуснати спортистите, похитителите упорстват Израел да освободи 230 арабски пандизчии, както и двама немски терористи. След провалените договаряния, групата отвлича израелците на летището. Там немската полиция открива огън от покривите където в последвалата престрелка всички заложници са убити, както и петима от „ Черният септември “, плюс един западногермански служител на реда.
Състезанията са прекратени за 24 часа, с цел да бъде почетена паметта на жертвите.
След възпоменанието на олимпийския стадион, президентът на Международния олимпийски комитет – Ейвъри Бръндидж упорства Игрите да продължат, с цел да се покаже, че терористите не са спечелили.
Впоследствие израелското държавно управление, отпред с Голда Миър наемат група сътрудници на „ Мусад “, с цел да намерят и отстраняват оживелите от групировката „ Черният септември “.
На 21 март 1980 година американският президент - Джими Картър афишира, че Съединените американски щати ще бойкотират Олимпийските игри в Москва през лятото. Причината е, че Съветският съюз отхвърля да извърши молбата на Картър от 20 февруари да изтегли войските си от Афганистан.
Предисторията е следната – армията на Съюз на съветските социалистически републики нахлува в азиатската страна, с цел да ускори комунистическия режим против ислямските размирен елементи. След нашествието Джими Картър порицава Съветския съюз и в частност неговия водач – Леонид Брежнев. Държавният глава смята тези дейности за умишлен опит от мощно атеистично държавно управление да пороби самостоятелен ислямски народ, който по неговите думи е основополагащ камък за руски надзор над афганистанските ресурси от нефт.
Брежнев приема думите на Картър като гневни и нечестиви. Окупацията заплашва да съживи Студената война, която през втората половина на 70-те е във краткотрайна заспалост. Президентът споделя, че мнението му за руснаците се e трансформирало фрапантно по отношение на, когато е встъпил в служба.
Към протеста на Съединени американски щати се причисляват Канада, Западна Германия и Япония. Картър пробва да убеди в същото Англия, Франция, Гърция и Австралия, само че несполучливо.
Когато интернационална коалиция предлага бойкотиращите страни да изпратят спортистите си под безпристрастен байрак, президентът заплашва, че ще отнеме паспорта на всеки спортист от страната, който дръзне да го стори.
Реакциите в Америка са смесени. Много хора съжаляват спортистите, които са се трудили интензивно, с цел да реализиран задачата си, състезавайки се на Олимпийските игри. Те може да нямат късмет да се класират за идващите през 1984 година на родна земя в Лос Анджелис. В същото време протестът символизира отдадеността на доста американци в битката против потисническия и антидемократичен руски режим.
В отговор на това, Съюз на съветските социалистически републики афишира на 8 май 1984 година, че няма да пусне своите спортисти в Града на ангелите под предлога, че ги пази от възможни митинги и физически офанзиви на американска земя.
„ От първите дни на подготовка за актуалните Игри е ясно, че американската администрация търси метод да ги употребява за политическа цел. В страната се разпалват шовинистични настроения и антисъветска нервност “, гласи известие от Москва.
В идващите дни още 13 комунистически народи пускат сходно изказване и отхвърлят да вземат участие. Без наличието на Съюз на съветските социалистически републики и Източна Германия, американците печелят рекордните 83 златни медала.
Президентът на Съединени американски щати – Роналд Рейгън дава отговор на нападките, заявявайки, че Съветският протест е „ крещящо политическо решение, зад което няма действителна аргументация “.
Истината е, че Съветският съюз отвръща на удара, който западният свят, отпред с Америка им нанася в Москва преди 4 години. Както в ЛА, по този начин и в днешната съветска столица най-потърпевши са спортистите и последователите.
На 27 юли 1996 година (100 след първите съвременни) по време на Олимпийските игри в Атланта, в олимпийския парк „ Сентениъл “ избухва тръбна бомба, цялостна с пирони. Тя се намира в раница, под скамейка, до кулата за тон и светлина на музикалната сцена. Експлозията убива един човек и ранява над 100 други, в това число органи на реда. Положението е могло да бъде доста по-кърваво, в случай че не е бил охранителят на промяна – Ричард Джуъл, който вижда подозрителната раница и мигновено алармира на сътрудниците си, които ревизират обекта, удостоверяват съществуването на експлозиви и стартират да дистанцират стотиците жители настрани от пейката, под която се намира взривното устройство.
Бомбаджията е хванат едвам през 2003 година, когато Ерик Робърт Рудолф прави признание, разказано в 11 страници, което бива оповестено 2 години по-късно. Между 1998 и 2003-а Рудолф прави още 3 атентата. Той показва като претекстове за дейностите си омразата към хомосексуалистите, абортите и федералното държавно управление.
Март, 2020 година.
В тези дни на тътнеж човечеството по всякакъв начин се е изолирало от заобикалящия го свят. Или най-малко се пробва. Не, тъй като желае, а тъй като би трябвало.
В края на декември предходната година от Китай плъзна надлъж и нашир смъртоносния ковид. Въпреки че той покосява съдбовно „ единствено “ възрастни хора и тези със сърдечни и белодробни проблеми, самата скорост и обсег на разпространяване са изправили на нокти най-адаптивната и рационална раса на планетата. Страхът е сковал съзнанието на индивида и го подтиква към неразумни дейности или недомислени действия.
Първоизточникът на болестта – Китай към този момент преодоля пика на пандемията. Сега тя доминира над Стария континент. Той не бе квалифициран по никакъв метод, тъй като европейците са с туристически и либерален нрав. Избегнали са войната в Корея, войната във Виетнам, войната в Югославия, на запад от Източен Берлин не са усетили захвата на Желязната завеса и в този момент си заплащат за лекомислието и възприятието за недостижимост (справка – атентатите на ИДИЛ в Париж, Манчестър и други градове в Западна Европа).
Но Европа става мощна, когато бъде засегната и всякога се завръща. Тя е люлката на цивилизацията и ще се възвърне.
Президентът на Международния олимпийски комитет – Томас Бах, сътрудниците му и организационният комитет са изправени до стената от две страни. Едната съставлява спортистите, чието здраве няма да е обезпечено, в случай че рецесията продължи да се разраства и вместо жителите да излизат от домовете си, се затварят границите на родините им. Другата страна са уредници, рекламодатели, вложители, медии, спонсори и почитатели. Всички те желаят това лято олимпийският огън да дойде в Токио и да стопли скованите им от боязън и паника сърца. Като на хилядите по стадиона, по този начин и на милиардите пред телевизионните екрани. Защото това е най-големият състезателен конгрес на Земята, с история разпростряла се през няколко епохи, и в спокойно време в никакъв случай не е бил отменян.
Томас Бах сигурно няма предпочитание по време на своя мандат да влезе в аналите като първият президент на МОК, който отсрочва Олимпийски игри. Но може да се принуди да наруши клишето, което гласи, че постоянно имаме избор, тъй като този път опасността е невидима.
До 4 седмици ще се вземе дефинитивно решение, което никога няма да е елементарно и каквото и да е то, ще има недоволни и губещи.
Сега, повече от всеки път имаме потребност да сме единни, тъй като най-тъмно е преди зазоряване, а вярата е като слънцето – в случай че вярваш, единствено когато я виждаш, няма да оцелееш през нощта.
Местността Олимпия се трансформирала в най-важния набожен център на Древна Елада, където култът към Зевс бил ознаменуван с фамозните Древни олимпийски игри.
Те били един изключително важен набожен обред, в който надпреварата и изявата на човешкото съвършенство имали най-голямо духовно и социално-културно значение.
Първите надпревари били свързани с тичане, скачане на дължини, мятане на диск, мятане на копие, битка, а по-късно и конни надбягвания и панкратион. Победителите били награждавани с венец от маслинови клончета, откъснати от Свещеното маслиново дърво пред храма на Зевс, което било голяма чест.
Игрите от древността имали обаятелната си стойност до завладяването на Древна Гърция от Рим в края на III век преди Христа, незабавно след разпадането на страната на Александър Велики.
Римляните префасонирали игрите от заветен фетиш към занимателно представление от римски вид, като трансформирали съвсем всичко и довели да цялостния противовес на събитието в двете столетия. С включването на детайли от Римските занимания, циркови игри, гладиаторство и други празници, отбелязвани в Олимпия, се стига да заличаването на античния облик на античните Олимпийски игри.
Причината за възбраната им през 394 година след новата епоха от император Теодосий I е на първо място необятното и пагубно въздействие на гладиаторството върху заличаването на хуманността, което е влизало в цялостен спор с християнската идея за индивида. Така олимпизмът бил заровен в пръста за повече от 1500 години.
Идеята за възобновление на най-големия състезателен конгрес е обвързвана с големия конфликт сред аматьоризма и комерсиализма в спорта.
Точно 1500 лета след възбраната на Теодосий I, конгресът в Париж взема решение, че първите модерни Олимпийски игри ще се проведат не къде да е, а в Атина 2 години по-късно през 1896.
Оттогава насетне цикълът се повтаря на 4 лета. Едва 3 пъти Летните олимпийски игри не се организират: 1916 година в Берлин, 1940 в Хелзинки (първоначално Токио) и 1944-а в Лондон. Причината е двете международни войни, които обгръщат планетата (1914 – 1918) и (1939 – 1945). След възобновяване на нежния световен мир, Лондон (1948 година) дава началото на непрекъснатия до това десетилетие двуседмичен маратон на всяка високосна година.
Олимпийските игри са преодолявали най-различни рецесии преди или по време на своето осъществяване, като стопански рецесии (1929 и 2008) и голяма престъпност в страната-домакин (2016), само че те не могат да се сравнят с няколко обособени случая, в които политиката и човешкият живот са били изложени на фронтовата линия непосредствено.
През 1936 година в Берлин се организират 10-ите Летни олимпийски игри. Те се състоят в напрегната политическа конюнктура. Нацистката партия, която е пристигнала на власт през 1933 година, две откакто Берлин е определен за хазаин на Игрите и води политика на расизъм, предизвика световен спор за протест на събитието. Министърът на пропагандата – Йозеф Гьобелс убеждава канцлера Адолф Хитлер, че това ще е идеалната сцена за демонстриране на нацизма.
Рискът от колективен отвод за присъединяване е действителен, тъй като в Съединени американски щати, Англия, Франция, Швеция, Чехословакия и Холандия изплуват от ден на ден отзиви да не се отива в Германия. Вместо това, някои оферират различни олимпийски игри – така наречен „ Олимпиада на хората “. Форумът е плануван за същото лято, само че в Барселона. Възможността се проваля поради експлоадирането на Испанската революция през юли, до момента в който хиляди спортисти към този момент идват в Испания.
Заради страха от протест, Международният олимпийски комитет притиска немското държавно управление. В отговор, то твърди, че еврейските спортисти, които са се класирали, ще бъдат в тима на Германия и няма да се пропагандира националсоциализмът. Въпреки това единствено един състезател от еврейски генезис е включен в контингента на домакините – Хелен Майер, която печели сребърен орден във фехтовката. За да се подсигурява нейното присъединяване, година по-рано американският представител на МОК – Чарлс Шерил пътува за Германия, с цел да се убеди, че олимпийската шампионка от Амстердам (1928) ще бъде в тима.
Хитлер не съблюдава обещанието към Международния олимпийски комитет и пробва да наложи идеологията за арийското предимство над останалите нации, само че несполучливо. Нещо повече – теорията му отива в своята самобитна газова камера, откакто афроамериканецът Джеси Оуенс завоюва 4 златни медала – на 100, 200 метра, в щафетата 4х100 и в скока на дължина. Счупва и изравнява 9 олимпийски върха и слага 3 международни, един от тях на щафетата, който трае 20 години.
Признанието идва даже от локалните – хората в Берлин го възхваляват като герои. Оуенс умира през 1980 година от рак на белия дроб, а след кончината му в немската столица кръщават улица и учебно заведение на негово име. В Америка са пуснати 2 пощенски марки с неговия лик, а в родния му щат Алабама се отваря парк в негова памет.
Това са първите Олимпийски игри, които се предават по малкия екран и тъкмо 25 канала имат достойнството да покажат на целия свят, че арийците не са неуязвими и непобедими.
Ранното утро на 5 септември 1972 година. Мястото е Мюнхен, а събитието е Летните олимпийски игри. Палестинската терористична група „ Черният септември “ атакува олимпийското населено място и в частност жилищата на израелския лагер. Двама спортисти са убити, а други 9 са взети за заложници. За да бъдат пуснати спортистите, похитителите упорстват Израел да освободи 230 арабски пандизчии, както и двама немски терористи. След провалените договаряния, групата отвлича израелците на летището. Там немската полиция открива огън от покривите където в последвалата престрелка всички заложници са убити, както и петима от „ Черният септември “, плюс един западногермански служител на реда.
Състезанията са прекратени за 24 часа, с цел да бъде почетена паметта на жертвите.
След възпоменанието на олимпийския стадион, президентът на Международния олимпийски комитет – Ейвъри Бръндидж упорства Игрите да продължат, с цел да се покаже, че терористите не са спечелили.
Впоследствие израелското държавно управление, отпред с Голда Миър наемат група сътрудници на „ Мусад “, с цел да намерят и отстраняват оживелите от групировката „ Черният септември “.
На 21 март 1980 година американският президент - Джими Картър афишира, че Съединените американски щати ще бойкотират Олимпийските игри в Москва през лятото. Причината е, че Съветският съюз отхвърля да извърши молбата на Картър от 20 февруари да изтегли войските си от Афганистан.
Предисторията е следната – армията на Съюз на съветските социалистически републики нахлува в азиатската страна, с цел да ускори комунистическия режим против ислямските размирен елементи. След нашествието Джими Картър порицава Съветския съюз и в частност неговия водач – Леонид Брежнев. Държавният глава смята тези дейности за умишлен опит от мощно атеистично държавно управление да пороби самостоятелен ислямски народ, който по неговите думи е основополагащ камък за руски надзор над афганистанските ресурси от нефт.
Брежнев приема думите на Картър като гневни и нечестиви. Окупацията заплашва да съживи Студената война, която през втората половина на 70-те е във краткотрайна заспалост. Президентът споделя, че мнението му за руснаците се e трансформирало фрапантно по отношение на, когато е встъпил в служба.
Към протеста на Съединени американски щати се причисляват Канада, Западна Германия и Япония. Картър пробва да убеди в същото Англия, Франция, Гърция и Австралия, само че несполучливо.
Когато интернационална коалиция предлага бойкотиращите страни да изпратят спортистите си под безпристрастен байрак, президентът заплашва, че ще отнеме паспорта на всеки спортист от страната, който дръзне да го стори.
Реакциите в Америка са смесени. Много хора съжаляват спортистите, които са се трудили интензивно, с цел да реализиран задачата си, състезавайки се на Олимпийските игри. Те може да нямат късмет да се класират за идващите през 1984 година на родна земя в Лос Анджелис. В същото време протестът символизира отдадеността на доста американци в битката против потисническия и антидемократичен руски режим.
В отговор на това, Съюз на съветските социалистически републики афишира на 8 май 1984 година, че няма да пусне своите спортисти в Града на ангелите под предлога, че ги пази от възможни митинги и физически офанзиви на американска земя.
„ От първите дни на подготовка за актуалните Игри е ясно, че американската администрация търси метод да ги употребява за политическа цел. В страната се разпалват шовинистични настроения и антисъветска нервност “, гласи известие от Москва.
В идващите дни още 13 комунистически народи пускат сходно изказване и отхвърлят да вземат участие. Без наличието на Съюз на съветските социалистически републики и Източна Германия, американците печелят рекордните 83 златни медала.
Президентът на Съединени американски щати – Роналд Рейгън дава отговор на нападките, заявявайки, че Съветският протест е „ крещящо политическо решение, зад което няма действителна аргументация “.
Истината е, че Съветският съюз отвръща на удара, който западният свят, отпред с Америка им нанася в Москва преди 4 години. Както в ЛА, по този начин и в днешната съветска столица най-потърпевши са спортистите и последователите.
На 27 юли 1996 година (100 след първите съвременни) по време на Олимпийските игри в Атланта, в олимпийския парк „ Сентениъл “ избухва тръбна бомба, цялостна с пирони. Тя се намира в раница, под скамейка, до кулата за тон и светлина на музикалната сцена. Експлозията убива един човек и ранява над 100 други, в това число органи на реда. Положението е могло да бъде доста по-кърваво, в случай че не е бил охранителят на промяна – Ричард Джуъл, който вижда подозрителната раница и мигновено алармира на сътрудниците си, които ревизират обекта, удостоверяват съществуването на експлозиви и стартират да дистанцират стотиците жители настрани от пейката, под която се намира взривното устройство.
Бомбаджията е хванат едвам през 2003 година, когато Ерик Робърт Рудолф прави признание, разказано в 11 страници, което бива оповестено 2 години по-късно. Между 1998 и 2003-а Рудолф прави още 3 атентата. Той показва като претекстове за дейностите си омразата към хомосексуалистите, абортите и федералното държавно управление.
Март, 2020 година.
В тези дни на тътнеж човечеството по всякакъв начин се е изолирало от заобикалящия го свят. Или най-малко се пробва. Не, тъй като желае, а тъй като би трябвало.
В края на декември предходната година от Китай плъзна надлъж и нашир смъртоносния ковид. Въпреки че той покосява съдбовно „ единствено “ възрастни хора и тези със сърдечни и белодробни проблеми, самата скорост и обсег на разпространяване са изправили на нокти най-адаптивната и рационална раса на планетата. Страхът е сковал съзнанието на индивида и го подтиква към неразумни дейности или недомислени действия.
Първоизточникът на болестта – Китай към този момент преодоля пика на пандемията. Сега тя доминира над Стария континент. Той не бе квалифициран по никакъв метод, тъй като европейците са с туристически и либерален нрав. Избегнали са войната в Корея, войната във Виетнам, войната в Югославия, на запад от Източен Берлин не са усетили захвата на Желязната завеса и в този момент си заплащат за лекомислието и възприятието за недостижимост (справка – атентатите на ИДИЛ в Париж, Манчестър и други градове в Западна Европа).
Но Европа става мощна, когато бъде засегната и всякога се завръща. Тя е люлката на цивилизацията и ще се възвърне.
Президентът на Международния олимпийски комитет – Томас Бах, сътрудниците му и организационният комитет са изправени до стената от две страни. Едната съставлява спортистите, чието здраве няма да е обезпечено, в случай че рецесията продължи да се разраства и вместо жителите да излизат от домовете си, се затварят границите на родините им. Другата страна са уредници, рекламодатели, вложители, медии, спонсори и почитатели. Всички те желаят това лято олимпийският огън да дойде в Токио и да стопли скованите им от боязън и паника сърца. Като на хилядите по стадиона, по този начин и на милиардите пред телевизионните екрани. Защото това е най-големият състезателен конгрес на Земята, с история разпростряла се през няколко епохи, и в спокойно време в никакъв случай не е бил отменян.
Томас Бах сигурно няма предпочитание по време на своя мандат да влезе в аналите като първият президент на МОК, който отсрочва Олимпийски игри. Но може да се принуди да наруши клишето, което гласи, че постоянно имаме избор, тъй като този път опасността е невидима.
До 4 седмици ще се вземе дефинитивно решение, което никога няма да е елементарно и каквото и да е то, ще има недоволни и губещи.
Сега, повече от всеки път имаме потребност да сме единни, тъй като най-тъмно е преди зазоряване, а вярата е като слънцето – в случай че вярваш, единствено когато я виждаш, няма да оцелееш през нощта.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ