От близо десетилетие Вихрен Георгиев документира ежедневието и историите на

От близо десетилетие Вихрен Георгиев документира всекидневието и историите на минувачите в столицата с плана People of Sofia, локалния spin-off на истинския Humans of New York. Над 162 хиляди наблюдават работата на Георгиев единствено във Фейсбук и над 94 хиляди в Instagram, а с годините фотографията му трансферира цифровата среда и няколко пъти се свърза с разнообразни обществени начинания. Така той потвърждава, че даже един град да не е мегаполис, той всеки ден може да предложи нови истории и лица.

В момента Вихрен е част от две изложения в София, на минути една от друга - " Хора като нас " в изложба Credo Bonum, отдадена на психологичното здраве, и " Хората на Будапеща и София ", обща серия с унгарския фотограф Кристиян Бодиш, подредена в градинката на " Кристал ".
Като какъв човек се определяте?
Съмняващ се в себе си.
Нещото, в което вярвате безусловно?
В положителното. Не в безспорното положително, а в устрема и потребността да бъдем по-добри.
Реклама Любимият ви миг от деня?
Той се трансформира. Преди години, когато ставах доста рано за работа, обичах празните утринни улици. Сега - по здрач, когато хората свършват работа, пазарят, бързат за срещи или се прибират с децата, обичам да следя това раздвижване.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да остана неусетен. В People of Sofia има нещо като графа - " Когато ни виждат ". Радвам се, когато хората откликват с усмивка на вниманието ми към тях, само че въпреки всичко избирам да съм " незабележим "...
Кое е най-голямото ви достижение?
Да не бъда краен, тъй като преди бях извънредно краен. Нещата за мен бяха или черни, или бели. В оценката за хората, за протичащото се, за живота. Най-вече за хората. Научих се, че би трябвало да ги разбирам и да поставям старания за това. Ако приказваме в публичен проект, безспорно People of Sofia - освен като една хроника на времето ни, а и като опция да давам естрада на доста дела и хора, които оказват помощ обществото ни да се трансформира в общественост и да вървим напред дружно.
Как си почивате?
Трудно ми е да отговоря като фотограф. Очите и погледът няма по какъв начин да си почиват, те са непрекъснато нащрек. Мога да кажа, че не мога да си почивам тук-там без хора. Хората, колкото ме напрягат, толкоз и си почивам измежду тях.
Реклама Какво ви зарежда?
Интелигентността и добротата, когато ги срещна.
Какво ви разсмива?
Най-близките ми хора. Със ужасно възприятие за комизъм, съвсем като моето!
Какво ви натъжава?
Бедността. Като бях по-млад, се просълзявах поради даден човек в трамвая или на улицата. Тъгата е надълбоко вкоренена в мен, още от ранно детство, само че си я обичам. Тъгата е и емпатия. Натъжава ме и отношението и връзките сред хората. Преди време срещнах инцидентно другарка, която не бях виждал от дълго време. Ухилен съм, споделям: " Хей, здравей ", в еуфория от срещата ни, а тя с най-сериозния звук ме попита дали съм напушен. Стана ми тъжно от реакцията ѝ. Все по-трудно одобряваме непринудените връзки.
Какво ви вбесява?
Претенцията и арогантността на некадърността. Жестокостта, лъжата, несправедливостта, грубиянщината, простащината, неприятното образование.