От бързането за промени в Закона за защита от домашно

От бързането за промени в Закона за отбрана от домашно принуждение депутатите са изпаднали в нелепа обстановка. За да не кажем, че президентът Румен Радев е отбелязал гол с ветото и връщането на Закона за правосъдната власт, без никакъв коментар народните представители внесоха предложение за промени в законопроекта. Но проблемите отново са от бързане.

Това съобщи преподавателят по конституционно право доцент Наталия Киселова, разяснявайки двете най-актуални тематики, свързани с настоящи опити за законодателни промени.

Тя подчертава, че поставеният период е най-големият проблем на направеното предложение в Закона за отбрана от домашно принуждение.

„ Хубаво е да се каже, че има разлика сред домашно принуждение – дадохте образци за случаи сред съжителстващи като съпрузи, само че не е изключено принуждение от страна на родители по отношение на деца и на деца по отношение на възрастни родители.

Тоест – тук не би трябвало да търсим принуждение единствено въз основа на половия контакт, нагледно казано.

Предложението, направено от народните представители, беше да се разшири кръгът при различен тип съгласуваност – хора, които не са съжителстващи дружно, с цел да може законът за отбрана от домашно принуждение и респективно законът да обхване и това.

За страдание, депутатите изпаднаха в неуместна обстановка. Когато бързаш и не си огледал всички вероятни страни на предлагането си, може да изпаднеш не просто в смешна, а в нелепа обстановка “, съобщи доцент Киселова в „ Тази заран “ по бТВ.

„ Дефиницията, която дадоха, има няколко минуса. Тъй като нормално законодателният развой върви през две четения – а в другите страни са дори три, с цел да може да се обмисли още. Слагането на период е казусът. Дали връзките са трайни, дали има демонстрация на фамилиарност – това със очевидци и с други доказателства несъмнено ще може да се потвърди. Проблемът е в срокът. Защото хем е трайна, хем е над избран брой дни. В основата на огромна част от тези действия стои експанзия, предизвикана от ревнивост или проблеми с пари. Трябва да си дадем сметка, че ревността не е във връзка с всяка жена или на всеки мъж. Един човек във връзка с различен мисли по друг от останалите хора метод. И по тази причина в действителност в другите си обществени връзки хората са нагледно казано с всекидневно поведение, а хората са с положително мнение за тях и така нататък Това в действителност е генезисът, от който би трябвало да се потегля, когато законодателят реши да уголемява кръга на дефиницията, респективно – на приложното поле на закона “, продължи преподавателят по конституционно право.

Тя разяснява и дефиницията „ сред две физически лица от мъжки и женски пол “.

„ Това създаваше прочут проблем. В съзнанието на болшинството от народните представители беше, че би трябвало да се ограничи единствено до лица от друг пол, които са във връзка. Аз не изключвам обаче да има старания – от страна и на юристи, да пробват да основат спорна процедура, която да провокира и опция за искане на отбрана на лица от един и същи пол “, сподели доцент Киселова.

„ Предполагам, че президентът няма да се бави със закона. Няма да е лицеприятно да се бави тъкмо по този въпрос, като има толкоз хора на улицата. И към този момент да забележим в действителност каква формулировка са дали – публицистите посочвате по какъв начин наподобява тя, само че ние от Народното събрание не сме видели текст “, продължи експертът.

„ Хубаво е законодателят да види два казуса. Единият е да не се стига до тези действия, при които към този момент се ползва Наказателният кодекс. Да се опита да предотврати най-тежките пострадвания. Сигурно ще кажете за разногласието сред лека и междинна телесна щета. Това към този момент зависи от обстоятелството какъв брой бързо може да бяга жертвата, в случай че успее да излезе, или какъв брой нападателен може да бъде насилникът. Проблемът е зависимостта. Тя може да бъде финансова, може даже и да е обвързвана с въпроса за жилището. Как може да се прекъсне тази взаимозависимост? Това би трябвало да помислят законодателите, а не да усилват размера на наказването, когато към този момент белята е станала “, сподели още Наталия Киселова.

Тя разяснява и измененията в Закона за правосъдната власт и механизмите за следствие на основния прокурор.

„ Ето ви още един образец, в който бързането докара до минус на наредбите. Президентът наложи несъгласие. Ветото можеше да се употребява да се осъществя. Ден, откакто ветото е преодоляно, се внася. За да не кажем, че президентът е отбелязал точка или гол, няма нито една имитация или изявление в границите на Комисията по правните въпроси, в националното заседание от болшинството, приело Наредбата, не се изричат. И по-късно внасят предложение за допълнение. Това няма да се случи в границите на идващите дни, ще минат седмици. Да приемем, че ще прибавят. Тогава – прокурорската гилдия, защото са доста изобретателни в този Висш правосъден съвет, в случай че решат да бързат или да бавят, ще кажат – но ние не сме изправени пред „ заместител основен прокурор “, ние сме изправени пред „ изпълняващ функционалностите “, а тук той не е посочен. Дано не се окажа права. В този смисъл – нямаше стиковка сред разпоредбите, по които се прави следствието, с основанията, които са причина за правосъдната власт. И това е, тъй като се бърза “, разяснява доцент Киселова.