„Текила експрес“: По релсите към сърцето на Мексико
От бар-вагона се разнася музика на мариачи, микрофонът свети, а чашите към този момент се пълнят. Така стартира моето пътешестване с „ Текила експрес “ – туристическият трен, който свързва мексиканския град Гуадалахара с митичния Текила, епицентърът на едноименната напитка, споделя журналистът Джейми Фулъртън от BBC.
След няколко години пауза и тежък удар по туризма от пандемията, влакът още веднъж е на релсите от септември 2024 година, със пресен образ и освежен интериор. Но това не е следващото алкохолно влаково премеждие. Този път „ Текила експрес “ предлага повече от шотове – предлага просвета, история и същинско потапяне в духа на Мексико.
От дестилерия до легенда
Първото пътешестване на „ Текила експрес “ е през 1997 година – тъкмо когато „ текила туризмът “ прохожда. За няколко часа туристите минават през пустинни пейзажи, обсипани с агаве – синьото растение, от което се прави текила. Следват и съперници – като по-луксозния трен на Jose Cuervo – само че истинският маршрут остава обичан и алегоричен.
След дълго спиране, влакът е реставриран със 170 милиона песо (около 7 млн. паунда), а вагоните към този момент наподобяват повече на бутиков хотел: дървени панели, мраморен бар, уютни лампи и видеа на дестилерии. Като трезвеник се любувам на безалкохолно пиво от същото агаве, до момента в който към мен мексикански туристи дегустират деликатно.
До мен седи Антонио Кабрера – на 55 години, за първи път пътува с трен в Мексико. Страната съвсем няма пътническа железопътна мрежа, тъй че направления като „ Текила експрес “, „ Чепе Експрес “ и „ Трен Майя “ са по-скоро изключение, в сравнение с предписание.
Докато влакът се носи през равнините на Халиско, виждаме планински хоризонти и безкрайни редици от агаве. Според мексиканския закон от 1974 година единствено агаве, отгледано в избрани райони, може да бъде употребявано за легална текила. През 2006 година ЮНЕСКО афишира региона на Текила и агавените му полета за международно културно завещание.
В сърцето на Текила
Пристигаме на слънчевата гара на Текила, а туристите се разпределят – едни към гигантските дестилерии като Sauza, други избират независима обиколка. Срещам се с локалния гид Луис Гутиерес, който ми демонстрира стенна живопис, изобразяващ митичното изобретение на текилата – когато гръмотевица удря агаве, сокът му ферментира, и се ражда легендата.
Посещавам и най-старата кантината в града – La Capilla, родното място на коктейла батанга. Поръчвам си безалкохолна версия, до момента в който локален фермер ми споделя за проблемите със срутва в цената на агавето.
На идващия ден се насочвам към дребната дестилерия Atanasio, където младата Шецид Карранса ме повежда с пикап към агавеното поле. Това не е просто шоу – тук екскурзиантът хваща инструментите и схваща какъв брой труд стои зад всяка бутилка.
С баретон – нещо като острие с ръкохватка – изваждам младо агаве (hijuelo), а след това го засявам с мотика (talache). Всеки подобен жест коства единствено по 1 песо на служащ, споделя Шецид, само че зад всяка капка текила стоят години труд.
„ Текила експрес “ не е просто пътешестване с алкохол. Това е урок по еднаквост, земя, история и човешки труд. Влакът минава през културен пейзаж, който приказва доста по-силно от всяка напитка. В последна сметка това не е трен към давност, а път към сърцето на Мексико.
пътешестване с трен жп връзки Мексико пътешествия
След няколко години пауза и тежък удар по туризма от пандемията, влакът още веднъж е на релсите от септември 2024 година, със пресен образ и освежен интериор. Но това не е следващото алкохолно влаково премеждие. Този път „ Текила експрес “ предлага повече от шотове – предлага просвета, история и същинско потапяне в духа на Мексико.
От дестилерия до легенда
Първото пътешестване на „ Текила експрес “ е през 1997 година – тъкмо когато „ текила туризмът “ прохожда. За няколко часа туристите минават през пустинни пейзажи, обсипани с агаве – синьото растение, от което се прави текила. Следват и съперници – като по-луксозния трен на Jose Cuervo – само че истинският маршрут остава обичан и алегоричен.
След дълго спиране, влакът е реставриран със 170 милиона песо (около 7 млн. паунда), а вагоните към този момент наподобяват повече на бутиков хотел: дървени панели, мраморен бар, уютни лампи и видеа на дестилерии. Като трезвеник се любувам на безалкохолно пиво от същото агаве, до момента в който към мен мексикански туристи дегустират деликатно.
До мен седи Антонио Кабрера – на 55 години, за първи път пътува с трен в Мексико. Страната съвсем няма пътническа железопътна мрежа, тъй че направления като „ Текила експрес “, „ Чепе Експрес “ и „ Трен Майя “ са по-скоро изключение, в сравнение с предписание.
Докато влакът се носи през равнините на Халиско, виждаме планински хоризонти и безкрайни редици от агаве. Според мексиканския закон от 1974 година единствено агаве, отгледано в избрани райони, може да бъде употребявано за легална текила. През 2006 година ЮНЕСКО афишира региона на Текила и агавените му полета за международно културно завещание.
В сърцето на Текила
Пристигаме на слънчевата гара на Текила, а туристите се разпределят – едни към гигантските дестилерии като Sauza, други избират независима обиколка. Срещам се с локалния гид Луис Гутиерес, който ми демонстрира стенна живопис, изобразяващ митичното изобретение на текилата – когато гръмотевица удря агаве, сокът му ферментира, и се ражда легендата.
Посещавам и най-старата кантината в града – La Capilla, родното място на коктейла батанга. Поръчвам си безалкохолна версия, до момента в който локален фермер ми споделя за проблемите със срутва в цената на агавето.
На идващия ден се насочвам към дребната дестилерия Atanasio, където младата Шецид Карранса ме повежда с пикап към агавеното поле. Това не е просто шоу – тук екскурзиантът хваща инструментите и схваща какъв брой труд стои зад всяка бутилка.
С баретон – нещо като острие с ръкохватка – изваждам младо агаве (hijuelo), а след това го засявам с мотика (talache). Всеки подобен жест коства единствено по 1 песо на служащ, споделя Шецид, само че зад всяка капка текила стоят години труд.
„ Текила експрес “ не е просто пътешестване с алкохол. Това е урок по еднаквост, земя, история и човешки труд. Влакът минава през културен пейзаж, който приказва доста по-силно от всяка напитка. В последна сметка това не е трен към давност, а път към сърцето на Мексико.
пътешестване с трен жп връзки Мексико пътешествия
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ