Историята на Полина Таймо
От България до Замбия
Докато в България е лятно време, в южноафриканската страна Замбия е зима. Там една българка открива корените си и оказва помощ на младежи от улицата да си намерят пътя към бъдещето.
Полина Таймо е родена в София, само че детството ѝ не е било елементарно. Изоставена от биологичните си родители, тя прекарва години в град Стравица, а на 15-годишна възраст попада в приемно семейство в Габрово.
" Като цяло детството ми минава обикновено, имам положителни мемоари, само че и такива за малко расизъм поради цвета, " споделя тя.
Живот в Замбия
Сега Полина е в Замбия към този момент пети месец и работи с деца от улицата. Страната е измежду страните с най-младо население в света, само че доста от децата израстват на улицата, сблъсквайки се с опиати и проституция.
" Тук множеството фамилии имат повече по 4 деца. Нямат тази просвета, тази осведоменост, за какво не е хубаво да се вършат толкоз доста деца по време на беднотия, " споделя Полина. " Когато живеш в една къща, по-скоро е една стая, и в стаята са майката с 5 деца, е обикновено едно или две от тях да изберат да отидат на улицата, тъй като на улицата печелят доста бързо пари. "
Тя работи по стратегия, която дава късмет на деца от сиропиталища да получат специалност – да шият, да се занимават със селско стопанство или обработка на метали.
Традиции и обичай
Полина споделя по какъв начин се приспособява към локалните обичаи. Шима е главната храна в Замбия – нещо като хляба в България.
" Ако в България не можем да ядем без самун, те не могат да ядат без шима. Яде на обяд и на вечеря, " изяснява тя.
Времето в Замбия тече по-различно от това в България. Часовниците са необичайност, а закъснението е част от културата. Селският магазин се намира на към 4-5 километра разстояние от нея.
Колелото като бягство
Колелото е нейното бягство от контузиите. С него изминава десетки километра дневно през свободното си време, разглеждайки покрайнината.
През юни – най-студения месец в Замбия, хората се обличат дебело с якета, шапки и ръкавици, до момента в който Полина избира тениска.
Благодарност и нови вероятности
В Замбия постоянно има режим на тока, водата от време на време е привилегия, интернетът работи прекъсвано. Но точно там Полина се учи да бъде признателна.
" Хората в България постоянно се оплакват. А в тази африканска страна съм научила повече какво е да бъдеш признателен за нещата, които имаш, " размишлява тя.
Като чернокожа се усеща на място в Замбия, само че възнамерява да се върне в България след няколко седмици. Липсват ѝ баницата и пилето с ориз – обичайни български ястия, на които няма самообладание да се наяде още веднъж.
Докато в България е лятно време, в южноафриканската страна Замбия е зима. Там една българка открива корените си и оказва помощ на младежи от улицата да си намерят пътя към бъдещето.
Полина Таймо е родена в София, само че детството ѝ не е било елементарно. Изоставена от биологичните си родители, тя прекарва години в град Стравица, а на 15-годишна възраст попада в приемно семейство в Габрово.
" Като цяло детството ми минава обикновено, имам положителни мемоари, само че и такива за малко расизъм поради цвета, " споделя тя.
Живот в Замбия
Сега Полина е в Замбия към този момент пети месец и работи с деца от улицата. Страната е измежду страните с най-младо население в света, само че доста от децата израстват на улицата, сблъсквайки се с опиати и проституция.
" Тук множеството фамилии имат повече по 4 деца. Нямат тази просвета, тази осведоменост, за какво не е хубаво да се вършат толкоз доста деца по време на беднотия, " споделя Полина. " Когато живеш в една къща, по-скоро е една стая, и в стаята са майката с 5 деца, е обикновено едно или две от тях да изберат да отидат на улицата, тъй като на улицата печелят доста бързо пари. "
Тя работи по стратегия, която дава късмет на деца от сиропиталища да получат специалност – да шият, да се занимават със селско стопанство или обработка на метали.
Традиции и обичай
Полина споделя по какъв начин се приспособява към локалните обичаи. Шима е главната храна в Замбия – нещо като хляба в България.
" Ако в България не можем да ядем без самун, те не могат да ядат без шима. Яде на обяд и на вечеря, " изяснява тя.
Времето в Замбия тече по-различно от това в България. Часовниците са необичайност, а закъснението е част от културата. Селският магазин се намира на към 4-5 километра разстояние от нея.
Колелото като бягство
Колелото е нейното бягство от контузиите. С него изминава десетки километра дневно през свободното си време, разглеждайки покрайнината.
През юни – най-студения месец в Замбия, хората се обличат дебело с якета, шапки и ръкавици, до момента в който Полина избира тениска.
Благодарност и нови вероятности
В Замбия постоянно има режим на тока, водата от време на време е привилегия, интернетът работи прекъсвано. Но точно там Полина се учи да бъде признателна.
" Хората в България постоянно се оплакват. А в тази африканска страна съм научила повече какво е да бъдеш признателен за нещата, които имаш, " размишлява тя.
Като чернокожа се усеща на място в Замбия, само че възнамерява да се върне в България след няколко седмици. Липсват ѝ баницата и пилето с ориз – обичайни български ястия, на които няма самообладание да се наяде още веднъж.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ