От 9 до 5, всеки делничен ден, Красимир Ортакчиев е

От 9 до 5, всеки работен ден, Красимир Ортакчиев е осигурител. Поет е от самото начало. Тази особена комбинация от професионални занимания и пристрастеност е напълно по размер на този уравновесен мъж от зодия „ Везни ”, който обича да покорява планински върхове и мечтае да извърви пътя „ Камино ”. Онова, духовното събуждане като че ли от дълго време го е споходило, а поезията му подари на българските читатели първата у нас стихосбирка, отпечатана на офсет и Брайл по едно и също време. „ Докосване ” събира 28 любовни стиха на страници извезани от знаците на незрящите, за които Краси е помислил през цялото време. Първото, което човек прави, поемайки книгата в ръка, е да погали огромните й листи – без да гледа, просто чувствайки. Това допиране до поезията имат опция да сторят и незрящите паралелно с нас, виждащите, и да бъдем дружно в едно неизмеримо прекарване – словото на любовта.

За думите, които допират душата ни - диалог с Красимир Ортакчиев, който вероятно може да направи застраховка на любовта. Специално за Web Stage.

„ Днес съм единствено тишина,
сгушена в небето синьо.
Днес просто ще мълча,
думите не запомнил сиви! ”

Застраховател, само че стихотворец. При това стихотворец, който страда от поетична амнезия – не помниш личните си стихове, а като ги четеш, мислиш, че са на различен създател. Какво е за теб писането и по какъв начин стартира всичко?

Всичко стартира преди 6-7 години – тогава всичките ми стихове обитаваха една черна тетрадка, цялостна с мрачни, депресивни стихове за любовта. От тези, дето ги пишат разочарованите от нея хора. Оттогава до момента доста неща се трансформираха, писането ми се промени – в новите ми стихове има потиснатост, само че няма горест. За мен писането е като разтягане на сателитна паница. То се случва непринудено - като една фуния, в която се изливат думите. Аз нямам доста време за писане, само че съумея ли да открадна такова за мен самия, да остана самичък със себе си, просто няма метод да не се вдъхновя. Във ентусиазъм могат да се трансфорат една дума, фраза, ария, картина.

„ Днес съм единствено мълчина,
изгубена за хора, неоткрили
глухарчето, обляно в тишина,
полетяло във небето синьо! ”

Твоята стихосбирка „ Докосване ” е първа по рода си в България – отпечатана на офсет и Брайл по едно и също време. Поезия за зрящи и незрящи. Как те допира теб тая книга?

Мен ме допира резултатът от книгата. Егоистично е, само че докосването е, когато съвсем всички хора, на които дам стихосбирката, първо я допират и погалват. Така галят и допират душата ми. Защото душата може да се чете и със затворени очи, от време на време единствено с едно допиране.

Според мен книгата не е еднообразно адресирана към зрящите и незрящите. Моята първична концепция беше ние, като виждащи, да усетим техния свят. Това е урок за зрящите – във всеки един смисъл на думата. Все повече хора, които имат книгата, към този момент са разкрили буквите, формирани от характерните знаци на Брайловата писменост. Най-много ме вълнува това, че стиховете допират душата им.

„ Днес думите ще съблека
до бяло, дори и до шепот,
ще бъдем просто тишина –
отекващо в душата ехтене! ”

Композираш по един непредвиден метод два разнообразни свята от хора, които живеят на едно място.

Да, обединение на два свята, които в никакъв случай не са се докосвали. Ние приказваме за интеграция в доста сфери, само че неприятното е, че повече приказваме. Това е една маска, която слагаме, само че какво се получава от всичко това? Как интегрираме, по какъв начин оказваме помощ на хората със специфични потребности?

Според теб тази интеграция е допустима благодарение на изкуството?

Да, тъкмо по този начин. Интеграцията не е да разделим и вземем нещо, а да слеем особеното.

Означава ли това, че поезията е лечебно средство, някакъв лек?

Да, тъй като кара силата ти да бушува, тъй като действително всичко е сила. Да се заредиш, да почувстваш, да погледнеш на света и хората с други очи. Думите са заредени с положителна сила. Може би тези меланхолични стихове са като нежна симфония, която те кара да се самолекуваш. Не самите стихове, а чувствата, които рисуват, до момента в който ги четеш. Не единствено моите стихове – такива са всички стихове, написани от душа.

„ Днес просто съм безспир,
който ражда тишината.
Днес просто ще съм парадайс,
полетял далече… В душата! ”

Сам финансираш издаването на стихосбирката си и я подаряваш, тя не може да бъде купена. Защо е това решение?

Защото по какъв начин другояче хората могат да се допрян до нея? Ако книгата има цена, тя към този момент няма да е същата. Никога не ми е минавало през мозъка, че мога да продавам стиховете си, да продавам подаръците си. Моите стихове са дарове. Това е подарък, Господ ми го е дал, от негово име е написано. Не усещам стиховете като мое владеене, те излизат от мен за другите, не са мои. Все едно да намериш бунар в пустинята и да кажеш - аз започвам да продавам тая вода. Книгата се появи благодарение на Иван Доброволов, който я напечата на Брайл и за което съм му безпределно признателен.

Докъде най-далече би желал да стигнат твоите стихове?

Само до душите на хората. Много бих желал да стигнат и до децата в учебно заведение, с цел да не не помнят, че светът може и да се усеща, освен да се гледа.

Интервю на Мария Тонева

Вижте повече на: Думотворѣния

Снимки: Мариана Гугалова - GUGE