Сандански – един град на врачове и гладиатори
От 73 година прочие н. е. до 71 година прочие н. е. се организира по този начин наричаната Трета робска война или Гладиаторската война – най-голямото въстание против Римската република. То съумява да застраши сърцето на римските владения в Италия, само че в последна сметка е смазано от военните старания на римския пълководец Марк Лициний Крас и става последното от серия несполучливи въстания.
Въстанието започва с бягството на дребна група от към 70 плебеи гладиатори. По-късно към тях се причисляват още и още мъже, дами и деца, до момента в който групата не става 120 000. Историците Апиан и Флор казват за бунта, че наподобява на революция, в която робите желаят да завладеят самия град Рим. Римският сенат е угрижен.
Бунтовниците са разграничени на групи, водени от разнообразни гладиатори, а тази последна борба, въпреки и несполучлива, повлиява съществено на ориста на Рим. Крас и Помпей се утвърждават като способни политици с пиара от потушаването на цялото въстание и печелят изборите за консули през 70 година прочие н. е. По-късно от тази позиция те с подкопаване на римските политически институции ще помогнат за превръщането на Римската република в империя.
Смъртта на Спартак, Херман Фогел, 1882 година
Гладиаторът по генезис е от племето меди. Жена му е от същото племе и според Плутарх, е пророчица. За самия Спартак пък историкът написа, че „ има освен огромна храброст и физическа мощ, само че по просветеност и просвета стои по-високо от своята орис и състояние “. Докато е военнопленник, Спартак тренира в гладиаторската школа на Лентул Батиат, от която по-късно бяга дружно с жена си.
За него се счита също по този начин, че е роден и живее в региона на Сандански, а паметникът му е един от знаците на града.
В подножието на Пирин, в Санданско-Петричката долина, на съвсем еднообразно разстояние от София и Солун се намира един от най-красивите и здравословни градове в България – Сандански.
Егейско море е на 126 километра от града, а на 12 е местността Рупите и храма „ Света Петка “, издигнат с помощта на Баба Ванга. Най-малкият български град – Мелник – също е покрай Сандански, както и живописното село Лешница и Роженският манастир.
Въздухът в града е извънредно чист, а влажността му е 66% – най-ниска в цялата страна, което може би се дължи на обстоятелството, че градът е и най-топлият в страната със междинна годишна температура от съвсем +14 градуса като слънчевото греене надминава 2450 часа. Това основава удобни условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури и градът е знаменит като естествена амбулатория и балнеокурорт, където сполучливо могат да се третират астматични, алергични и други болести.
Сандански разполага и с лечебните топли минерални води.
Епископска раннохристиянска базилика
Заради хубавите си климатични условия, регионът е заселен още от древността като най-ранните данни са от 2 хилядолетие прочие н. е. Минералните извори са удобно място за населено място през бронзовата ера в края на 13 и началото на 12 век прочие Хр. А съгласно Тукидит и Полибий, по-късно, 5 в. прочие н. е., има и заселници от тракийски племена.
Сандански е богат на разкопки от тези интервали. Открити са остатъци от черква от средата на 4 век покрай днешната поща, от огромна сграда до нея най-вероятно епископска резиденция, от черква от края на 4 или началото на 5 век до сегашната черква „ Свети Георги “, от черква от началото на V век на улица „ Гоце Делчев “, от базилика, считана за епископска катедрала, а през 50-те години на 20 век при създаване на канализация е разрушена още една антична църква…
Кадър от парка „ Свети Врач “
От някъде през VI век градът се казва Свети Врач поради двама братя лечители Козма и Дамян – име, което ще остане много дълго. През османско време Свети Врач резервира блясъка и смисъла си като е значим търговски град. През 1845 година съветският славист Виктор Григорович написа в своя „ Очерк путешествия по Европейской Турции “:
През 1891 година пък Георги Стрезов, учен, историк и правист, написа за Свети Врач и Ливадица:
Още един кадър от парка „ Свети Врач “
В модерната си история след края на 19 век Свети Врач е на процедура административен и политически център на района като там се намират множеството занаятчийски работилници и търговски магазини, които обслужват и популацията от цялата околия.
Отечественофронтовската власт обаче не прости и на Врач и след 9 септември 1944 година са избити най-малко 61 души от града и покрайнината. През януари идната година до гарата на града е основан първият комунистически концентрационен лагер в страната. Той е закрит 2 месеца по-късно.
Центърът на Сандански
Градът получава името, с което го познаваме през днешния ден на 26 септември 1949 година Този път той е кръстен на българския бунтовник и челник Яне Сандански – деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.
