От първо лице: Българин разказа как той и семейството му са избягали от терористите на „Хамас”
„ От 25 години сме в Израел, мислехме, че сме видели всичко, само че такова нещо не сме си го и представяли ”. Това описа пред Ивайло Панчев, който дружно със фамилията му са съумели да избягат от терористите от „ Хамас ”. В момента са в Тел Авив при приятелско семейство.
" Всичко почнало със сирени и ракетна офанзива.Влязохме в бомбеното скривалище в нашата къща. Бяхме 6 индивида. Дъщеря ми е офицер в армията и за наш шанс беше с нас. Започнахме да чуваме пукотевица. След към половин час може би, разбрахме, че тактиката им е била да отвлекат вниманието с доста изстреляни ракети, да се унищожи граничния кльон и по-късно да се влезе с пикапи и мотори. Ние сме на 4 км. Това значи, че с мотор или кола могат за 3-4 минути да стигнат до нас ”, описа Ивайло Панчев.
„ Ние живее; в кибуц, първа къща сме. Ако не беше намесата на нашата група за бързо реагиране, щяхме да сме първи ”, описа още той.
От техния кибуц има един погубен и двама ранени, и още един - евентуално похитен. Намерили колата му на едно кръстовище, изоставена, цялата изпръскана с кръв. Няма данни дали е жив, споделя Панчев.
Той изясни, че групата за бързо реагиране е формирана от запасняци в армията, членове на кибуца, хора на към 50-60 години. Тяхната задача е да задържат първата линия, до момента в който армията дойде. Отрядът е непринуден, формиран от към 15-16 души. На помощ в този ден са се притекли и техни близки, бойци, прибрали се за събота и неделя вкъщи.
„ Доколкото разбрахме са удържали на престрелка против над 60 индивида. Близо 4-5 часа са удържали линията ”, описа Ивайло Панчев.
Той и фамилията му са били в затворени в укритието към 7-8 часа, до момента в който не им кажат, че армията е влезнала.
„ Проверяваха всяка къща една по една, да не са се укрили терористи. Вечерта в събота имаше прозорец за изтегляне, само че не го хванахме, тъй като приготвяхме вечеря за бойците, които са пристигнали. Имаше заплаха за нова офанзива и ни не разрешиха да излизаме. В неделя сутринта се организирахме, имаше конвой от бойци, които изтеглиха съвсем целия кибуц. Логистиката беше комплицирана, стигнахме до вратата на кибуца, само че ни върнаха към бомбено скривалище, тъй като мислеха, че има опасност от офанзива с дронове ”, описа Панчев.
Той показа още, че околните на фамилията му са в България, само че те са решили да останат в Израел, без значение от ужаса, на който са подложени.
" Сърцето ми е тук, в Израел ", сподели през сълзи Ивайло Панчев.
" Всичко почнало със сирени и ракетна офанзива.Влязохме в бомбеното скривалище в нашата къща. Бяхме 6 индивида. Дъщеря ми е офицер в армията и за наш шанс беше с нас. Започнахме да чуваме пукотевица. След към половин час може би, разбрахме, че тактиката им е била да отвлекат вниманието с доста изстреляни ракети, да се унищожи граничния кльон и по-късно да се влезе с пикапи и мотори. Ние сме на 4 км. Това значи, че с мотор или кола могат за 3-4 минути да стигнат до нас ”, описа Ивайло Панчев.
„ Ние живее; в кибуц, първа къща сме. Ако не беше намесата на нашата група за бързо реагиране, щяхме да сме първи ”, описа още той.
От техния кибуц има един погубен и двама ранени, и още един - евентуално похитен. Намерили колата му на едно кръстовище, изоставена, цялата изпръскана с кръв. Няма данни дали е жив, споделя Панчев.
Той изясни, че групата за бързо реагиране е формирана от запасняци в армията, членове на кибуца, хора на към 50-60 години. Тяхната задача е да задържат първата линия, до момента в който армията дойде. Отрядът е непринуден, формиран от към 15-16 души. На помощ в този ден са се притекли и техни близки, бойци, прибрали се за събота и неделя вкъщи.
„ Доколкото разбрахме са удържали на престрелка против над 60 индивида. Близо 4-5 часа са удържали линията ”, описа Ивайло Панчев.
Той и фамилията му са били в затворени в укритието към 7-8 часа, до момента в който не им кажат, че армията е влезнала.
„ Проверяваха всяка къща една по една, да не са се укрили терористи. Вечерта в събота имаше прозорец за изтегляне, само че не го хванахме, тъй като приготвяхме вечеря за бойците, които са пристигнали. Имаше заплаха за нова офанзива и ни не разрешиха да излизаме. В неделя сутринта се организирахме, имаше конвой от бойци, които изтеглиха съвсем целия кибуц. Логистиката беше комплицирана, стигнахме до вратата на кибуца, само че ни върнаха към бомбено скривалище, тъй като мислеха, че има опасност от офанзива с дронове ”, описа Панчев.
Той показа още, че околните на фамилията му са в България, само че те са решили да останат в Израел, без значение от ужаса, на който са подложени.
" Сърцето ми е тук, в Израел ", сподели през сълзи Ивайло Панчев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ