Специализиран съд не означава специален
От 2011 година насам в българското правораздаване действат необикновен тип съдилища и звена на прокуратурата, наречени „ специализирани”. Целта бе те да преглеждат характерни каузи, както и да послужат за положително заричане за справяне с проведената престъпност и корупцията - хем обществото да види, че нещо се прави, хем пред Европейската комисия да се завоюва време и регистрира активност.
Така се нароиха и редица други специфични антикорупционни структури – БОРКОР, Комисията за попречване и определяне спор на ползи при към този момент съществуващата Комисия за лишаване на нелегално добито имущество. Общото усещане е за обилие от органи и многобройност на законодателството при невисок потенциал в правоприлагането и отчайваща ефикасност.
След основаването на „ специалните” съдилища в този момент пристигна ред и за специфичното им отнасяне – Народното събрание гласоподава промени в Закона за правосъдната власт, които плануват бонуси до шест заплати за „ специализираните” съдии и прокурори. А ръководителят на Специализирания углавен съд (СНС) е изискал на съвещание на Висшия правосъден съвет (ВСС) от 2-ри ноември т.г. увеличение на щата с 15 съдии, тъй като на съда ще са подсъдни делата против лица от високите етажи на властта, гледани до този миг от Софийски градски съд (СГС).
Справка на Софийски градски съд демонстрира, че за интервала 2015-2017 година са формирани 26 каузи. При действителен щат от 18 съдии в СНС все още като прибавим и поисканите 15-те места ще получим общо 33 съдии – повече в сравнение с е съставът на Окръжен съд – Стара Загора и съвсем колкото щата на Окръжен съд – Бургас, които гледат необятен набор каузи.
Получава се по този начин, че за по-малко от 30 каузи за 2 години са нужни 15 съдии. Неизвестният въпрос е на какво съображение ръководителят на съда е решил нуждата от нарастване. Вторият въпрос е за какво работилият до октомври месец тази година състав на Висш съдебен съвет не е планувал нужните средства в бюджета на правосъдната власт. А това ще лиши съдилищата със забележителна дългогодишна натовареност от откриването на нови съдийски работни места.
През годините натовареността е била сериозен проблем в районните съдилища в икономическите центрове в страната и главен проблем в Софийския областен съд (СРС).
При заплата от 2748 лева за арбитър в Специализирания углавен съд и при планувано в допълнение заплащане до 6 заплати на година това прави общо разноски за над 740 000 лева на годишна база. С тези пари при заплата от 2214 лева за арбитър в СРС има опция да бъдат разкрити още 27 щата в Районен съд – София.
При съразмерно систематизиране на средствата сред натоварените съдилища в страната като Районен съд – Несебър, Софийски градски съд и други биха се решили проблеми както на съдиите, по този начин и по-бързият и първокласен достъп до правораздаване за жителите.
От настоящия единствено от месец състав на Висш съдебен съвет зависи дали ще реши многогодишни проблеми или невъзникнали още и непредполагаеми такива.
Така се нароиха и редица други специфични антикорупционни структури – БОРКОР, Комисията за попречване и определяне спор на ползи при към този момент съществуващата Комисия за лишаване на нелегално добито имущество. Общото усещане е за обилие от органи и многобройност на законодателството при невисок потенциал в правоприлагането и отчайваща ефикасност.
След основаването на „ специалните” съдилища в този момент пристигна ред и за специфичното им отнасяне – Народното събрание гласоподава промени в Закона за правосъдната власт, които плануват бонуси до шест заплати за „ специализираните” съдии и прокурори. А ръководителят на Специализирания углавен съд (СНС) е изискал на съвещание на Висшия правосъден съвет (ВСС) от 2-ри ноември т.г. увеличение на щата с 15 съдии, тъй като на съда ще са подсъдни делата против лица от високите етажи на властта, гледани до този миг от Софийски градски съд (СГС).
Справка на Софийски градски съд демонстрира, че за интервала 2015-2017 година са формирани 26 каузи. При действителен щат от 18 съдии в СНС все още като прибавим и поисканите 15-те места ще получим общо 33 съдии – повече в сравнение с е съставът на Окръжен съд – Стара Загора и съвсем колкото щата на Окръжен съд – Бургас, които гледат необятен набор каузи.
Получава се по този начин, че за по-малко от 30 каузи за 2 години са нужни 15 съдии. Неизвестният въпрос е на какво съображение ръководителят на съда е решил нуждата от нарастване. Вторият въпрос е за какво работилият до октомври месец тази година състав на Висш съдебен съвет не е планувал нужните средства в бюджета на правосъдната власт. А това ще лиши съдилищата със забележителна дългогодишна натовареност от откриването на нови съдийски работни места.
През годините натовареността е била сериозен проблем в районните съдилища в икономическите центрове в страната и главен проблем в Софийския областен съд (СРС).
При заплата от 2748 лева за арбитър в Специализирания углавен съд и при планувано в допълнение заплащане до 6 заплати на година това прави общо разноски за над 740 000 лева на годишна база. С тези пари при заплата от 2214 лева за арбитър в СРС има опция да бъдат разкрити още 27 щата в Районен съд – София.
При съразмерно систематизиране на средствата сред натоварените съдилища в страната като Районен съд – Несебър, Софийски градски съд и други биха се решили проблеми както на съдиите, по този начин и по-бързият и първокласен достъп до правораздаване за жителите.
От настоящия единствено от месец състав на Висш съдебен съвет зависи дали ще реши многогодишни проблеми или невъзникнали още и непредполагаеми такива.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ