От 2006 г. в най-тържествения и красив салон, с който

От 2006 година в най-тържествения и хубав салон, с който разполага корабът- музей „ Радецки “, е поместена главната музейна експозиция. Умишлено в беседите ми акцентирам на обстоятелството какъв брой забавен обект е кораб-музей „ Радецки ” и какъв брой е важен за историята ни. Той и до момента е обвързван с най-интересните обстоятелства от историята ни.

Това сподели пред БГНЕС шефът на кораба-музей „ Радецки ” Людмила Дамянова.

През 1876 година преди 142 години в България е проведено най-голямото и досега въстание в историята ни, наречено Априлското въстание. Твърди се, че е най-голямото, защото обгръща територията на цялата страна. Тогава България е разграничена на 4 революционни окръга. Днес историците настояват, че евентуално е съществувал и 5-и революционен окръг - така наречен Софийски. Това към момента е непотвърдена теза.

През април 1876 година в Румъния младият воевода, стихотворец и бунтовник образува четата си от 205 души, които идват от всички краища на България. Днес някои от историците настояват, че е допустимо Ботевата чета се е състояла от 207-208 души. Анализите и изследванията на Ботевата чета не стопират и не престават до ден сегашен. На едно от съвещанията самият Ботев споделя: „ Аз ще стана воевода на вашата чета ”. Той взема решение да докара четата от 205 души в България с австрийския пътнически транспортен съд „ Радецки “. Тогава „ Радецки “ е бил елементарен пътнически параход. Качвал е пасажери от румънските и от българските пристанища на река Дунав. Превозвал е 300 души пасажери на борда си. Според сегашните условия за сигурност корабът „ Радецки “ има право да транспортира до 100 души най-много.

До ден сегашен се твърди, че Ботев се качва от румънското пристанище Гюргево на 16 против 17 май 1876 година Другата част от Ботевата чета се качва от пристанище Зимнич. Третата част - се качва от пристанище Турну Мъгуреле. От там се твърди, че се качва по-голямата част от състава на четата, а останалата част се качва от другите румънски пристанище - Курабия и Бекет. Според някои проучвания ръководството на „ Радецки “ е поето в тясната Дунавска линия, която пресича дава острова. Тези два острова и до ден сегашен могат да бъдат видени от горната палуба на плавателния съд. По-големият се назовава Копаница, който и тогава, и в този момент принадлежи на Румъния. По-малкият се назовава Козлодуй - и тогава, и в този момент принадлежи на България. Целта е била видимостта да бъде оптимално дребна и това, което се е случвало на парахода „ Радецки “ да не се вижда, както и да не бъде видяно слизането на Ботевата чета от турските управляващи, които по това време са охранявали българската територия. По това време е имало добре построени пътища и пристанища в околните градове до град Козлодуй, като Лом и Оряхово. Самият Козлодуй обаче не е имал добре проходими пътища, нито построено пристанище, нито мостови уреди. Именно поради това Ботев и четата му слизат от Радецки безусловно по дървени талпи. И до ден сегашен това, което е записано и доказано е, че когато Ботев слиза от парахода „ Радецки “, самият австрийски капитан маха на воеводата от горната палуба и му пожелава триумф. Точните думи са – „ Успех в святото дело, по което сте поели ”. Първото нещо, което вършат Ботев и четата му, е да целунат българската земя, и да положат клетва под знамето „ Свобода или гибел ” за това, че ще се борят даже с цената на живота си за Освобождението на страната ни. За страдание турските управляващи доста бързо научават, че на българска територия е слязла въоръжена група от хора. Бързо са образувани турски въоръжени отряди, чиято цел е била да осуетят желанията на Ботевата чета. Четейки историята си, българите от време на време добиваме неправилно усещане и считаме, че задачата на Ботев и четата му е била да поемат към Врачанския балкан. Не, задачата на Ботевата чета е била влизане в регионалния град Враца, който се намира покрай град Козлодуй и по този метод да подкрепят експлоадирането на въстанието в единствения окръг, който не избухва по време на Априлското въстание - третият Врачански революционен окръг. Тъй като са преследвани от турските управляващи, за жалост, Ботев и четата му, се постанова да поемат към Врачанския балкан. Официално е доказано, че по пътя си те водят няколко доста тежки сражения, за първото, от които има сведения, че е траяло към 24 часа. В това стълкновение умира знаменосецът на Ботевата чета, който се е споделя Никола Симов и е бил родом от Търговище. По пътя си огромна част от Ботевите четници са убити. При едно от следващите си заседания, което Ботев води с част от най-близките си съратници във Врачанския балкан, при връх Камарата - вторият по височина връх във Врачанския балкан, изненадващо Ботев е погубен от противников турски патрон. Това се случва на 1 юни 1876 година Смъртта на воеводата поставя разумния край и свършек на Ботевата чета. Оцелелите Ботеви четници са хванати от турските управляващи и са затворени най-вече в пандизите в Малоазийска Турция. Както се показва Виктор Юго, България реализира малко по-късно своето Освобождение - на 3 март 1878 година, посредством и на подвига на Ботевата чета.

Миналата година за 72-ри следващ път от град Козлодуй се организира най-големият поход по стъпките на Ботевата чета. В него присъединяване взеха към 1000 ученика от всички краища на България. Тази година още веднъж на 27 май в град Козлодуй ще дойдат възпитаници от всички краища на страната, чиято цел е да тръгнат на 28 май сутринта от Козлодуй, с цел да бъдат на 2 юни на връх Вола, във Врачанския балкан, където учениците и всички българи да почитат паметта към хилядите починали за свободата на България, в това число и Христо Ботев. /БГНЕС