Как се ходи в Кан и какво представлява фестът отвътре
От 2005 година отивам на фестивала в Кан и хората постоянно ме разпитват: а по какъв начин е от вътрешната страна. Ето по какъв начин:
От 1 февруари се откриват акредитациите за публицистите, които минават пресяване и надалеч не всички се позволяват. Започва и търсенето на квартири, като от дълго време към този момент няма нощувки под 200 евро на стая.
Понякога по-умният вид е да се изчакат резервации в последната минута, само че това е хазарт – допреди коронакризата през 2017-2019 година в действителност не оставаха никакви празни стаи в хотелите и жилищата в неголемия град, който се утроява по жители по време на кинофеста.
Пак още от зимата се купуват и самолетни билети, тъй като те доста нарастват, колкото по-близка става датата на феста. Причината е елементарна – той и Формулата в Монте Карло, която е в деня след закриването на феста образуват голям трафик към неголямата аерогара на Лазурния бряг. Поради зачестилите стачки на огромните обичайни самолетни компании, най-предпочитани са директните полети до летището на Ница, което е на 20-ина км от Кан – в нашия случай имаме единствено един вид с Wizz air.
Тази година 4 дни преди старта, т.е. от 8 часа сутринта бг време на 10 май стартира треската за запазване тук-там. И продължава всичките 12 дни на най-големия кинофорум на планетата.
Ако човек не успее в границите на тъкмо 1 минута да „ букне ” значимите за него 3-4 прожекции дневно, което е съвсем невероятно и му се получава един до два пъти за 12 дни, шансът му внезапно понижава и се обрича на непрекъснато „ тиктакане ” за опразнени места в деня преди скрининга.
Уж поради короновируса, за летния фест през юли 2021 година заради карантината през пролетта в цяла Европа, вкараха електронна система за резервации. Уж краткотрайно. И като всичко краткотрайно остана за непрекъснато.
Целта беше обяснена просто: да няма опашки. Е, опашките станаха по-големи, а макар актуализирания екип, и до момента французите не съумяват да убедят никого, че системата на невижданата в историята на света ненужна тяхна либералност е по-добра от остарялата, която се крепеше на подчиненост на цветовете на баджовете.
Иначе казано – невръстенично кликане и търчане, нервно редене на опашки против спокойствието на предходните 74 години.
35 000 публицисти от 160 страни са подразделени на стеснен връх от напълно малцина БЕЛИ – представителите на най-големите международни медии, РОЗОВИ – неколкостотин на планетата, най-високата налична за българи категория – 4-ма сме, от която имаме плюс единствено една от надградената прослойка РОЗОВИ С ТОЧКА – проф. Вера Найденова, следват многохилядните групи СИНИ, ЖЪЛТИ, ОРАНЖЕВИ.
15 000 упълномощени кинаджии – продуценти,организатори на фестивали, режисьори, сценаристи – те въртят тези 1,5 милиарда вложения в подготвени,но не показвани, в незавършени филми, в бъдещи планове, в хрумвания и литературни основи за последващи продукции, които се вършат на Пазара в мазето на Двореца на конгресите и фестивалите за 12-те дни на форума на киното. На него има над 1000 щанда, на които тече алъш-веришът.
Всеки ден в петте огромни кинотеатъра на Двореца, в десетте му дребни зали и в десетките салони на филмовия пазар има стотина прожекции.
Три от тях са огромните министър председатели на фамозния червен килим пред Гранд спектакъл Люмиер, където следобяд от 4, вечер от 7 без 15 и нощем след 10 се извървяват звездите – участници в продукциите от конкурсната стратегия, в огромните заглавия, представяни отвън класирането и поканените от оргкомитета посетители.
За задачата огромните марки дрехи и бижута им заемат еднократно свои модели, които да популяризират на аления килим пред дебнещите обективи на камерите и фотоапаратите на акридитираните медии от целия свят.
Докато известните персони кокетират и се мотаят като мухи без глави, поклащайки се по пътеката и след това по десетките стъпала до входа, в действителност тече трескава война сред двете огромни групи за първокласни артикули ЛВМХ и Керинг, дружно с по-малките играчи като Шанел, Армани, Долче и Габана и всички останали кой какъв брой повече звезди ще облече, какви ще бъдат те по сан, като сходна борба тече и в сектора на украшенията.
Ако Холивуд има 1 нощ на Оскарите, Кан има 36 „ килима ”. Макар фамозната алена пътека тази година, както писахме, поради рецесията да биде орязана на половина, тя към момента съставлява най-голямата фешън витрина в света и „ продава ” облекла за стотици милилиони и бижута за милиарди евро най-буквално.
Къде обличат звездите?
Има специфични салони в трите най-престижни хотели Мажестик, Карлтън и Мартинез, където се избират и се комплектоват тоалетите. Затова преди прожекциите в техните фоайета се събират тълпи папараци и елементарни ловци на подписи, които дебнат за фрагменти, селфита и всевъзможни други форми на комуникаци звездите, които се появяват царствено по стъблищата им и вървят бавничко из коридорите под тежестта на десетки метри плат – тази година на мода бяха безкрайни шлейфове, колкото писти за спринт, само че и на десетки карати диаманти и драгоценен метал.
Оттам ги вземат лимузините. След десетилетия на лансиране на Рено, от две години БМВ и то единствено с електрическите си топмодели вози формалните посетители на фестивала. Тази година лимузините бяха 200. Те основават мегазадръствания по 3 пъти на към този момент на не по този начин огромната Кроазет в правата от към една миля, която дели най-отдалечения хотел Мартинез и Двореца на фестивалите и конгресите.
Апропо, по Кроазет няма велоалея ни от едната, ни от другата страна ( къде ли се губи СПАСИ КАН)!
Но има необятни платна за колите и още по-широки тротоари – с червен асфалт откъм хотелите и с естествен, само че и със светлосини столове откъм морската гледка над прелестния песъчлив плаж с първокласните шатри на първокласните клубове. Както и доста палми, жасмини и друга прелестна субтропична растителност сред тях.
Понякога, тъй като има филми, селектирани в последния миг, дори режисьорите им, да не приказваме за актьорите, ги виждат за първи път в цялостния им искра или неуспех напряко на министър председателите.
Реформите на системата от 2021 година малко помогнаха на звездите, тъй като допреди три години публицистите рано-рано заран първи виждаха филмите. Които са премиерни едвам същата вечер в 19 часа. Това беше паметната утринна прожекция от 8.30 сутринта, следвана от конференция за дадената продукция в 11 часа на третия етаж на Двореца, където се организират брифингите по 45 минути.
Така провалените екипи получаваха неласкаво посрещане и гледаха като бити кучета, без да знаят какво тъкмо са видели пишещите братя, с цел да ги освиркват, да се заяждат или да се подиграват саркастично.
Тази система съществуваше по този модел поради силата на вестниците. Журналистите трябваше да могат да предадат рецензиите си за броевете, печатани вечерта. И не можеха да чакат вечерната прожекция.
За да няма „ протести и въстания ”, на конференциите специфичен човек преценя на кого да даде, а на кого да не даде думата да пита на конференция с категорично изтъкване. Като всеки има право единствено на един въпрос и то наложително обвързван с кино лентата, задаван на британски или на френски език.
Та се получава малко като при соца – човек сякаш се интересува от нещо, пък бие в напълно друга посока.
Всяка фестивална прослойка си има своя трапезария. За участниците в селектираните филми тя е на върха – с хубава тераса над морето и изтънчен кетъринг.
Човек можеше да почине от смях допреди две години, виждайки облечената за аления килим Шарън Стоун в асансьора, запътена към хай столовата. И смесваща се или разминаваща се с простосмъртните в ежедневни дрехи, отправили се от своя страна към своята трапезария в мазето на равнище -2 на фестивалния замък.
Много хора мечтаят за канските празненства. Истината е, че в постковидната рецесия те са най-ударени.
Хубавото шампанско се заменя с по-евтино! Даже – о,ерес, с просеко, което си е невъобразимо за Франция – необикновено, само че факт. А най-често тази година пенливото въобще се заменя с розе. Вярно, то е знак на канския район Прованс – този прекрасен край с хубави хора, който татковина на този вид вино. Само дето в супермаркета то е от 4 до 6 евро бутилката. Кетърингът също „ изтънява ” до най-малко, в случай че изобщо се сервира храна.
Рязко се понижава и броят на присъстващите, като даже някои от суперпродукциите тази година направиха затворени вечери единствено за екипите си, както постъпи за своите хора Копола.
Други – като О, Канада с Ричард Гиър и Ума Търман, бяха поканили единствено близки другари като гостувалия единствено за една вечер в Кан Никълъс Кейдж.
Все по-малко искра има – изключително без дългогодишната си стопанка Шарън Стоун и най-много без мотора си Харви Уайнстайн, най-голямото светско събитие на фестивала – балът на Амфар, който към този момент няколко години не е в Кан, а в отдалечения Хотел Райската канара.
Преди 16 година на въпросния Бал срещнахме Паулу Коелю с Дита декор Тисе и на откровения въпрос: " Вие пък какво вършиме тук " (в смисъл, че мястото не е като за публицист, като за интелектуалец, а за хора, които са под някаква форма на работа), той напълно вярно разбра подтекста и съобщи, че написа книга, която се надява да се трансформира в първия му разказ, привлякъл съществено внимание за екранизиране, от което се вършат и огромни пари. Наистина написа Победителят е самичък, с цел да опише за Кан от вътрешната страна. Приятно и много достоверно за фестивала и задния двор на шоубизнеса разказ, както се оказа...
Добре, че е госпожа Шойфеле – собственичката на Шопар, която не стига, че цялостен фестивал по през целия ден приема посетители в прелестните покривни жилища и тераси на Мартинез, ами прави две съществени вечерни гали по време на феста.
Кой, с изключение на звездите, върви по тези празненства?
Продуценти, публицисти, милионери от всички бои.
И най-много девойки от целия свят от вида, който някои у нас назовават със звуковото определение „ бръмчалки ”, в това число дребна рота български. Като в тази група се включват от международни топмодели от разнообразни генерации, отпред с Наоми Кемпбъл, Белла Хадид и така нататък, до златотърсачки и мечтателки за артистична кариера или просто да бъдат видяни.
А, да не забравим: и невъзможното за тъкмо определение животно „ инфлуенсърки ”. Което замества една друга къса и ясна дума, която не е комфортно да се загатва.
Срещат се и редки птици - ефирни създания от неустановен пол, облечени като галактически посетители шегаджии. Наред с тях идват някогашни известни спортисти: най-вече тенисисти и футболисти, както и всевъзможни други жадни за внимание особи.
Безспорна рекордьока на своя първи Кан от 27 година беше Деми Мур, която остана цяла седмица и безусловно не пропусна нито един мотив да се покаже:
- срещи в американския павилион,
- премиерата на първия си филм, селектиран за феста
- неговата конференция
- празненствата на Шопар
- женските сбирки на Салма Хайек, чийто мъж е съспонсор на феста
И, несъмнено: Бала на Амфар, освен това справедливо на нещо като „ хедтейбъл ”, накичена като коледна елха с диаманти
Деми постоянно идва с повърхностно забавяне към 19 минути.
Винаги е гушнала кучето си Пилаф.
Винаги и тя, а и кучето, са с безупречно сресани „ гриви ”.
Винаги сменя по приблизително 5 тоалета дневно.
Едва ли знае, че да се вреди човек даже един път за някое от едвам няколкото химически чистения в дребния град Кан е равнозначно на знамение. Има кой да я анулира в това, за разлика от 99% от останалите party-goers.
Винаги е придружавана от 5-членна свита на всяко от тези събития, която се разполага близо, само че в никакъв случай директно до нея.
И в която блестят отговорникът за кучето й – непретенциозен юноша с тип на безпаричен родственик и неговият гейприятел, който за всяка поява има друг цвят коса.
Борис Ангелов
Спецпратеник на 19’, Кан
създател: СЛАВА
...
От 1 февруари се откриват акредитациите за публицистите, които минават пресяване и надалеч не всички се позволяват. Започва и търсенето на квартири, като от дълго време към този момент няма нощувки под 200 евро на стая.
Понякога по-умният вид е да се изчакат резервации в последната минута, само че това е хазарт – допреди коронакризата през 2017-2019 година в действителност не оставаха никакви празни стаи в хотелите и жилищата в неголемия град, който се утроява по жители по време на кинофеста.
Пак още от зимата се купуват и самолетни билети, тъй като те доста нарастват, колкото по-близка става датата на феста. Причината е елементарна – той и Формулата в Монте Карло, която е в деня след закриването на феста образуват голям трафик към неголямата аерогара на Лазурния бряг. Поради зачестилите стачки на огромните обичайни самолетни компании, най-предпочитани са директните полети до летището на Ница, което е на 20-ина км от Кан – в нашия случай имаме единствено един вид с Wizz air.
Тази година 4 дни преди старта, т.е. от 8 часа сутринта бг време на 10 май стартира треската за запазване тук-там. И продължава всичките 12 дни на най-големия кинофорум на планетата.
Ако човек не успее в границите на тъкмо 1 минута да „ букне ” значимите за него 3-4 прожекции дневно, което е съвсем невероятно и му се получава един до два пъти за 12 дни, шансът му внезапно понижава и се обрича на непрекъснато „ тиктакане ” за опразнени места в деня преди скрининга.
Уж поради короновируса, за летния фест през юли 2021 година заради карантината през пролетта в цяла Европа, вкараха електронна система за резервации. Уж краткотрайно. И като всичко краткотрайно остана за непрекъснато.
Целта беше обяснена просто: да няма опашки. Е, опашките станаха по-големи, а макар актуализирания екип, и до момента французите не съумяват да убедят никого, че системата на невижданата в историята на света ненужна тяхна либералност е по-добра от остарялата, която се крепеше на подчиненост на цветовете на баджовете.
Иначе казано – невръстенично кликане и търчане, нервно редене на опашки против спокойствието на предходните 74 години.
35 000 публицисти от 160 страни са подразделени на стеснен връх от напълно малцина БЕЛИ – представителите на най-големите международни медии, РОЗОВИ – неколкостотин на планетата, най-високата налична за българи категория – 4-ма сме, от която имаме плюс единствено една от надградената прослойка РОЗОВИ С ТОЧКА – проф. Вера Найденова, следват многохилядните групи СИНИ, ЖЪЛТИ, ОРАНЖЕВИ.
15 000 упълномощени кинаджии – продуценти,организатори на фестивали, режисьори, сценаристи – те въртят тези 1,5 милиарда вложения в подготвени,но не показвани, в незавършени филми, в бъдещи планове, в хрумвания и литературни основи за последващи продукции, които се вършат на Пазара в мазето на Двореца на конгресите и фестивалите за 12-те дни на форума на киното. На него има над 1000 щанда, на които тече алъш-веришът.
Всеки ден в петте огромни кинотеатъра на Двореца, в десетте му дребни зали и в десетките салони на филмовия пазар има стотина прожекции.
Три от тях са огромните министър председатели на фамозния червен килим пред Гранд спектакъл Люмиер, където следобяд от 4, вечер от 7 без 15 и нощем след 10 се извървяват звездите – участници в продукциите от конкурсната стратегия, в огромните заглавия, представяни отвън класирането и поканените от оргкомитета посетители.
За задачата огромните марки дрехи и бижута им заемат еднократно свои модели, които да популяризират на аления килим пред дебнещите обективи на камерите и фотоапаратите на акридитираните медии от целия свят.
Докато известните персони кокетират и се мотаят като мухи без глави, поклащайки се по пътеката и след това по десетките стъпала до входа, в действителност тече трескава война сред двете огромни групи за първокласни артикули ЛВМХ и Керинг, дружно с по-малките играчи като Шанел, Армани, Долче и Габана и всички останали кой какъв брой повече звезди ще облече, какви ще бъдат те по сан, като сходна борба тече и в сектора на украшенията.
Ако Холивуд има 1 нощ на Оскарите, Кан има 36 „ килима ”. Макар фамозната алена пътека тази година, както писахме, поради рецесията да биде орязана на половина, тя към момента съставлява най-голямата фешън витрина в света и „ продава ” облекла за стотици милилиони и бижута за милиарди евро най-буквално.
Къде обличат звездите?
Има специфични салони в трите най-престижни хотели Мажестик, Карлтън и Мартинез, където се избират и се комплектоват тоалетите. Затова преди прожекциите в техните фоайета се събират тълпи папараци и елементарни ловци на подписи, които дебнат за фрагменти, селфита и всевъзможни други форми на комуникаци звездите, които се появяват царствено по стъблищата им и вървят бавничко из коридорите под тежестта на десетки метри плат – тази година на мода бяха безкрайни шлейфове, колкото писти за спринт, само че и на десетки карати диаманти и драгоценен метал.
Оттам ги вземат лимузините. След десетилетия на лансиране на Рено, от две години БМВ и то единствено с електрическите си топмодели вози формалните посетители на фестивала. Тази година лимузините бяха 200. Те основават мегазадръствания по 3 пъти на към този момент на не по този начин огромната Кроазет в правата от към една миля, която дели най-отдалечения хотел Мартинез и Двореца на фестивалите и конгресите.
Апропо, по Кроазет няма велоалея ни от едната, ни от другата страна ( къде ли се губи СПАСИ КАН)!
Но има необятни платна за колите и още по-широки тротоари – с червен асфалт откъм хотелите и с естествен, само че и със светлосини столове откъм морската гледка над прелестния песъчлив плаж с първокласните шатри на първокласните клубове. Както и доста палми, жасмини и друга прелестна субтропична растителност сред тях.
Понякога, тъй като има филми, селектирани в последния миг, дори режисьорите им, да не приказваме за актьорите, ги виждат за първи път в цялостния им искра или неуспех напряко на министър председателите.
Реформите на системата от 2021 година малко помогнаха на звездите, тъй като допреди три години публицистите рано-рано заран първи виждаха филмите. Които са премиерни едвам същата вечер в 19 часа. Това беше паметната утринна прожекция от 8.30 сутринта, следвана от конференция за дадената продукция в 11 часа на третия етаж на Двореца, където се организират брифингите по 45 минути.
Така провалените екипи получаваха неласкаво посрещане и гледаха като бити кучета, без да знаят какво тъкмо са видели пишещите братя, с цел да ги освиркват, да се заяждат или да се подиграват саркастично.
Тази система съществуваше по този модел поради силата на вестниците. Журналистите трябваше да могат да предадат рецензиите си за броевете, печатани вечерта. И не можеха да чакат вечерната прожекция.
За да няма „ протести и въстания ”, на конференциите специфичен човек преценя на кого да даде, а на кого да не даде думата да пита на конференция с категорично изтъкване. Като всеки има право единствено на един въпрос и то наложително обвързван с кино лентата, задаван на британски или на френски език.
Та се получава малко като при соца – човек сякаш се интересува от нещо, пък бие в напълно друга посока.
Всяка фестивална прослойка си има своя трапезария. За участниците в селектираните филми тя е на върха – с хубава тераса над морето и изтънчен кетъринг.
Човек можеше да почине от смях допреди две години, виждайки облечената за аления килим Шарън Стоун в асансьора, запътена към хай столовата. И смесваща се или разминаваща се с простосмъртните в ежедневни дрехи, отправили се от своя страна към своята трапезария в мазето на равнище -2 на фестивалния замък.
Много хора мечтаят за канските празненства. Истината е, че в постковидната рецесия те са най-ударени.
Хубавото шампанско се заменя с по-евтино! Даже – о,ерес, с просеко, което си е невъобразимо за Франция – необикновено, само че факт. А най-често тази година пенливото въобще се заменя с розе. Вярно, то е знак на канския район Прованс – този прекрасен край с хубави хора, който татковина на този вид вино. Само дето в супермаркета то е от 4 до 6 евро бутилката. Кетърингът също „ изтънява ” до най-малко, в случай че изобщо се сервира храна.
Рязко се понижава и броят на присъстващите, като даже някои от суперпродукциите тази година направиха затворени вечери единствено за екипите си, както постъпи за своите хора Копола.
Други – като О, Канада с Ричард Гиър и Ума Търман, бяха поканили единствено близки другари като гостувалия единствено за една вечер в Кан Никълъс Кейдж.
Все по-малко искра има – изключително без дългогодишната си стопанка Шарън Стоун и най-много без мотора си Харви Уайнстайн, най-голямото светско събитие на фестивала – балът на Амфар, който към този момент няколко години не е в Кан, а в отдалечения Хотел Райската канара.
Преди 16 година на въпросния Бал срещнахме Паулу Коелю с Дита декор Тисе и на откровения въпрос: " Вие пък какво вършиме тук " (в смисъл, че мястото не е като за публицист, като за интелектуалец, а за хора, които са под някаква форма на работа), той напълно вярно разбра подтекста и съобщи, че написа книга, която се надява да се трансформира в първия му разказ, привлякъл съществено внимание за екранизиране, от което се вършат и огромни пари. Наистина написа Победителят е самичък, с цел да опише за Кан от вътрешната страна. Приятно и много достоверно за фестивала и задния двор на шоубизнеса разказ, както се оказа...
Добре, че е госпожа Шойфеле – собственичката на Шопар, която не стига, че цялостен фестивал по през целия ден приема посетители в прелестните покривни жилища и тераси на Мартинез, ами прави две съществени вечерни гали по време на феста.
Кой, с изключение на звездите, върви по тези празненства?
Продуценти, публицисти, милионери от всички бои.
И най-много девойки от целия свят от вида, който някои у нас назовават със звуковото определение „ бръмчалки ”, в това число дребна рота български. Като в тази група се включват от международни топмодели от разнообразни генерации, отпред с Наоми Кемпбъл, Белла Хадид и така нататък, до златотърсачки и мечтателки за артистична кариера или просто да бъдат видяни.
А, да не забравим: и невъзможното за тъкмо определение животно „ инфлуенсърки ”. Което замества една друга къса и ясна дума, която не е комфортно да се загатва.
Срещат се и редки птици - ефирни създания от неустановен пол, облечени като галактически посетители шегаджии. Наред с тях идват някогашни известни спортисти: най-вече тенисисти и футболисти, както и всевъзможни други жадни за внимание особи.
Безспорна рекордьока на своя първи Кан от 27 година беше Деми Мур, която остана цяла седмица и безусловно не пропусна нито един мотив да се покаже:
- срещи в американския павилион,
- премиерата на първия си филм, селектиран за феста
- неговата конференция
- празненствата на Шопар
- женските сбирки на Салма Хайек, чийто мъж е съспонсор на феста
И, несъмнено: Бала на Амфар, освен това справедливо на нещо като „ хедтейбъл ”, накичена като коледна елха с диаманти
Деми постоянно идва с повърхностно забавяне към 19 минути.
Винаги е гушнала кучето си Пилаф.
Винаги и тя, а и кучето, са с безупречно сресани „ гриви ”.
Винаги сменя по приблизително 5 тоалета дневно.
Едва ли знае, че да се вреди човек даже един път за някое от едвам няколкото химически чистения в дребния град Кан е равнозначно на знамение. Има кой да я анулира в това, за разлика от 99% от останалите party-goers.
Винаги е придружавана от 5-членна свита на всяко от тези събития, която се разполага близо, само че в никакъв случай директно до нея.
И в която блестят отговорникът за кучето й – непретенциозен юноша с тип на безпаричен родственик и неговият гейприятел, който за всяка поява има друг цвят коса.
Борис Ангелов
Спецпратеник на 19’, Кан
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ