Еврооста Север - Юг търси 500 млрд. евро
От 2004 година насам към Европейския съюз са се включили 13 страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), измежду които и България. Отдавна обаче е ясно, че с това процесът на тяхната евроинтеграция надалеч не е завършил. Приемането на разпоредбите, нормите и регулациите на Европейски Съюз би трябвало да се добави с построяването на инфраструктура, посредством която някогашните соцстрани да се трансфорат в неделима част от общото европейско икономическо пространство.
Тази нелека задача в допълнение се утежнява от обстоятелството, че въпросните страни не са добре свързани даже между тях. Инфраструктурните връзки по европейското направление Север - Юг обичайно постоянно са били неглижирани в интерес на Изток - Запад. Това се отнася както за превоза и телекомуникациите, по този начин и за енергетиката. Един от дребното образци в противоположната посока е построяването на Балтийско-Адриатическия кулоар. Той свързва Балтийско море с Адриатическо море и минава през индустриализирани региони в Южна Полша, през Виена, Братислава, Източния алпийски район и Северна Италия. Очевидно е обаче, че непосредствена полза от него за България няма.
По-ползотворна може да се окаже самодейността „ Три морета ”. Това е политическа платформа, началото на която дадоха президентите на Хърватия Колинда Грабар-Китарович и на Полша Анджей Дуда през 2015 година В самодейността се включиха 12 страни, попадащи в района сред Балтийско, Адриатическо и Черно море - България, Австрия, Хърватия, Чешката република, Естония, Литва, Латвия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения.
Участниците в самодейността формулираха дилемите й по следния метод. На първо място, да подтиква икономическото развиване на района посредством насърчаване на шосейни, железопътни, енергийни и цифрови инфраструктурни планове по оста Север - Юг. Второ, да сближи неравномерно развитите източни и западни страни - членки на Европейски Съюз, и по този начин да ускори единството на съюза. Трето, да укрепи трансатлантическото партньорство или, с други думи, съдействието със Съединени американски щати.
Странното на пръв поглед присъствие на " трансатлантическото партньорство " в една районна самодейност изобщо не е инцидентно.
Вашингтон демонстрира мощен интерес към платформата,
доказателство за което е присъединяване на американския президент Доналд Тръмп във втората среща на върха на „ Три морета ”, извършена във Варшава през 2017 година Инициативата ще „ преобрази целия район и ще направи по този начин, че вашата инфраструктура, както и задължението ви към свободата и върховенството на закона да ви обвържат с Европа и Запада ”, обърна се Тръмп към ръководителите на страните участници. На срещата тогава присъстваше и българският държавен глава Румен Радев.
Геополитическите измерения на самодейността, както я виждат в Съединени американски щати, бяха разказани задоволително ясно от авторитетния Атлантически съвет, основан във Вашингтон. Според специалистите на съвета „ Три морета ” се явява продължение на концепцията за кулоар Север - Юг. Неговата цел е да ускори икономическата интеграция на пространството сред Полското балтийско крайбрежие и Хърватското адриатическо крайбрежие (включително Балканите, Молдова, Украйна и Турция). Както и да сътвори мрежа от енергийни връзки сред страните в това пространство, захранвани в забележителна степен с внасян от Съединени американски щати полутечен природен газ. „ Подкрепяйки коридора, Вашингтон непосредствено оказва помощ на Централна Европа да устои на съветската опасност и експанзия ”, написа в отчета „ Да приключим Европа - от коридора Север - Юг към енергиен, транспортен и телекомуникационен съюз ”, направен от Атлантическия съвет още през 2014 година Показателно е, че измежду създателите му е Ян Бжежински - синът на видния геополитик от ерата на Студената война Збигнев Бжежински.
В същия подтекст се вписва и „ Три морета ”. „ Атлантиците ” акцентират, че и до момента множеството тръбопроводи и автомагистрали са ориентирани от изток на запад, а
някогашните социалистически страни остават подвластни от съветските енергийни доставки
и приоритизират инфраструктурните връзки със своите западни съседи. Инициативата цели да поправи този дисбаланс, като насърчи пътните и енергийните планове по оста Север - Юг и ускори енергийната самостоятелност на страните от ЦИЕ.
Критиците на „ Три морета ” избират да натъртват на това геополитическо измерение, в което виждат следващ опит за консолидация на източноевропейското пространство против Русия. По тази причина постоянно се вършат асоциации сред самодейността и така наречен Междуморие (Intermarium). Става въпрос за концепция на полския водач Йозеф Пилсудски от епохата сред двете международни войни, която цели образуването на съюз с антисъветска устременост сред страните, ситуирани от Балтийско до Черно море.
Във Варшава - един от главните мотори на „ Три морета ”, обаче не са съгласни с сходни тълкования. „ Не можем да съпоставяме самодейността със остарели геополитически концепции ”, безапелационен беше полският външен министър Яцек Чапутович пред български медии, в това число в. „ Сега ”. Той посочи, че участници са само страни - членки на Европейски Съюз, а включването на Украйна и страните от Западните Балкани е било умишлено отбягвано, с цел да не се основава чувството, че „ Три морета ” се конкурира с общата външна политика на Европейски Съюз. Чапутович уточни, че това, което сплотява участниците, е желанието да развиват транспортните и енергийните връзки между тях. Но призна, че
роля играе и общото „ чувство за опасност от нападателните политики на Русия ”
В чисто на практика план на срещата на върха през 2018 година в Дубровник членовете на „ Три морета ” излязоха със лист от 48 предпочитани плана. Сред транспортните планове, които съставляват интерес за България, изпъква „ Виа Карпатия ”. Това е транспортен кулоар от Северна до Южна Европа, който би трябвало да сплоти транспортните системи на страните, които пресича - Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и Гърция. Наскоро се включиха Хърватия и Беларус. Има опция за европейско финансиране.
Същественото за нашата страна е, че „ Виа Карпатия ” ще минава през Дунав мост 2. Затова български специалисти считат, че ще можем да се възползваме от еврофондове за довършването на трасето Видин - София - Кулата, както и за построяването на секторите сред Кулата и пристанище Солун. По искане на България към маршрута на коридора е било включено и отклоняване към Свиленград. „ Ако успеем да включим този план като един от най-приоритетните, тъй като той дава огромна съгласуваност, ще решим казуса с неизградените 160 км магистрала от Видин до София ”, съобщи и президентът Радев на последната среща на върха на „ Три морета ”, провела се в Любляна при започване на юни.
По предпочитание на България измежду предпочитаните транспортни планове на самодейността е заложено построяването на дълго чакания тунел под прохода Петрохан. Календарът на „ Три морета ” сочи, че оценката за въздействието върху околната среда би трябвало да бъде подготвена най-късно до 2022 година Едва тогава ще може да се приказва за финансирането на плана.
Страната ни е внесла като предложение и обновяването на жп линията Русе - Варна. Засега обособени сектори от линията се модернизират с български средства. В листата с цели на „ Три морета ” е посочено, че рехабилитацията на цялата връзка ще коства 383 млн. евро. Осигурено различно финансиране към този момент липсва.
Разширяването на потенциала на газовото вместилище в Чирен е друго предложение на България. Инвестицията се пресмята на 226.4 млн. евро. Други участници в „ Три морета ” обаче не са показали интерес и не е ясно дали страната ни ще може да отбрани своята концепция сама.
Енергиен план, към който България демонстрира интерес, е словашкият „ Източен пръстен ”
(Eastring). Предвижда се тръбопроводът да е двустранен, с цел да придвижва полутечен природен газ от Западна Европа към Балканите и да обезпечи достъп до европейските пазари на доставчици от Каспийския район. В края на 2016 година " Булгартрансгаз " и словашката компания Eustream се договориха газовият хъб „ Балкан ”, стартиран от премиера Бойко Борисов, и „ Източен пръстен ” да се строят координирано. Проектът е още в начална фаза, само че се сочи като вероятен значим детайл от кулоар Север - Юг и Южния газов кулоар.
Като цяло упоритостите на участниците в „ Три морета ” надалеч изпреварват опциите им. Засега самодейността разполага с дребен капиталов фонд от 500 млн. евро благодарение на Полша и Румъния, който се чака да нарасне до 3 - 5 милиарда евро през 2020 година Говори се, че фондът ще се ангажира с планове за 100 милиарда евро, само че даже това няма да бъде задоволително, защото потребностите на района от вложения в инфраструктура се правят оценка на повече от 570 милиарда евро.
Същинският кратковременен проблем е, че към този момент „ Три морета ” остава на първо място политическа платформа на високо ниво. „ Това е самодейност на президенти. Те беседват за доста значими неща, само че на най-високо равнище ”, показа полският министър на икономическото развиване Йежи Квечински пред български публицисти. По думите му занапред всичко би трябвало да се сведе на по-ниско оперативно ниво, на което да се прави действителна работа.
Тази нелека задача в допълнение се утежнява от обстоятелството, че въпросните страни не са добре свързани даже между тях. Инфраструктурните връзки по европейското направление Север - Юг обичайно постоянно са били неглижирани в интерес на Изток - Запад. Това се отнася както за превоза и телекомуникациите, по този начин и за енергетиката. Един от дребното образци в противоположната посока е построяването на Балтийско-Адриатическия кулоар. Той свързва Балтийско море с Адриатическо море и минава през индустриализирани региони в Южна Полша, през Виена, Братислава, Източния алпийски район и Северна Италия. Очевидно е обаче, че непосредствена полза от него за България няма.
По-ползотворна може да се окаже самодейността „ Три морета ”. Това е политическа платформа, началото на която дадоха президентите на Хърватия Колинда Грабар-Китарович и на Полша Анджей Дуда през 2015 година В самодейността се включиха 12 страни, попадащи в района сред Балтийско, Адриатическо и Черно море - България, Австрия, Хърватия, Чешката република, Естония, Литва, Латвия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения.
Участниците в самодейността формулираха дилемите й по следния метод. На първо място, да подтиква икономическото развиване на района посредством насърчаване на шосейни, железопътни, енергийни и цифрови инфраструктурни планове по оста Север - Юг. Второ, да сближи неравномерно развитите източни и западни страни - членки на Европейски Съюз, и по този начин да ускори единството на съюза. Трето, да укрепи трансатлантическото партньорство или, с други думи, съдействието със Съединени американски щати.
Странното на пръв поглед присъствие на " трансатлантическото партньорство " в една районна самодейност изобщо не е инцидентно.
Вашингтон демонстрира мощен интерес към платформата,
доказателство за което е присъединяване на американския президент Доналд Тръмп във втората среща на върха на „ Три морета ”, извършена във Варшава през 2017 година Инициативата ще „ преобрази целия район и ще направи по този начин, че вашата инфраструктура, както и задължението ви към свободата и върховенството на закона да ви обвържат с Европа и Запада ”, обърна се Тръмп към ръководителите на страните участници. На срещата тогава присъстваше и българският държавен глава Румен Радев.
Геополитическите измерения на самодейността, както я виждат в Съединени американски щати, бяха разказани задоволително ясно от авторитетния Атлантически съвет, основан във Вашингтон. Според специалистите на съвета „ Три морета ” се явява продължение на концепцията за кулоар Север - Юг. Неговата цел е да ускори икономическата интеграция на пространството сред Полското балтийско крайбрежие и Хърватското адриатическо крайбрежие (включително Балканите, Молдова, Украйна и Турция). Както и да сътвори мрежа от енергийни връзки сред страните в това пространство, захранвани в забележителна степен с внасян от Съединени американски щати полутечен природен газ. „ Подкрепяйки коридора, Вашингтон непосредствено оказва помощ на Централна Европа да устои на съветската опасност и експанзия ”, написа в отчета „ Да приключим Европа - от коридора Север - Юг към енергиен, транспортен и телекомуникационен съюз ”, направен от Атлантическия съвет още през 2014 година Показателно е, че измежду създателите му е Ян Бжежински - синът на видния геополитик от ерата на Студената война Збигнев Бжежински.
В същия подтекст се вписва и „ Три морета ”. „ Атлантиците ” акцентират, че и до момента множеството тръбопроводи и автомагистрали са ориентирани от изток на запад, а
някогашните социалистически страни остават подвластни от съветските енергийни доставки
и приоритизират инфраструктурните връзки със своите западни съседи. Инициативата цели да поправи този дисбаланс, като насърчи пътните и енергийните планове по оста Север - Юг и ускори енергийната самостоятелност на страните от ЦИЕ.
Критиците на „ Три морета ” избират да натъртват на това геополитическо измерение, в което виждат следващ опит за консолидация на източноевропейското пространство против Русия. По тази причина постоянно се вършат асоциации сред самодейността и така наречен Междуморие (Intermarium). Става въпрос за концепция на полския водач Йозеф Пилсудски от епохата сред двете международни войни, която цели образуването на съюз с антисъветска устременост сред страните, ситуирани от Балтийско до Черно море.
Във Варшава - един от главните мотори на „ Три морета ”, обаче не са съгласни с сходни тълкования. „ Не можем да съпоставяме самодейността със остарели геополитически концепции ”, безапелационен беше полският външен министър Яцек Чапутович пред български медии, в това число в. „ Сега ”. Той посочи, че участници са само страни - членки на Европейски Съюз, а включването на Украйна и страните от Западните Балкани е било умишлено отбягвано, с цел да не се основава чувството, че „ Три морета ” се конкурира с общата външна политика на Европейски Съюз. Чапутович уточни, че това, което сплотява участниците, е желанието да развиват транспортните и енергийните връзки между тях. Но призна, че
роля играе и общото „ чувство за опасност от нападателните политики на Русия ”
В чисто на практика план на срещата на върха през 2018 година в Дубровник членовете на „ Три морета ” излязоха със лист от 48 предпочитани плана. Сред транспортните планове, които съставляват интерес за България, изпъква „ Виа Карпатия ”. Това е транспортен кулоар от Северна до Южна Европа, който би трябвало да сплоти транспортните системи на страните, които пресича - Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и Гърция. Наскоро се включиха Хърватия и Беларус. Има опция за европейско финансиране.
Същественото за нашата страна е, че „ Виа Карпатия ” ще минава през Дунав мост 2. Затова български специалисти считат, че ще можем да се възползваме от еврофондове за довършването на трасето Видин - София - Кулата, както и за построяването на секторите сред Кулата и пристанище Солун. По искане на България към маршрута на коридора е било включено и отклоняване към Свиленград. „ Ако успеем да включим този план като един от най-приоритетните, тъй като той дава огромна съгласуваност, ще решим казуса с неизградените 160 км магистрала от Видин до София ”, съобщи и президентът Радев на последната среща на върха на „ Три морета ”, провела се в Любляна при започване на юни.
По предпочитание на България измежду предпочитаните транспортни планове на самодейността е заложено построяването на дълго чакания тунел под прохода Петрохан. Календарът на „ Три морета ” сочи, че оценката за въздействието върху околната среда би трябвало да бъде подготвена най-късно до 2022 година Едва тогава ще може да се приказва за финансирането на плана.
Страната ни е внесла като предложение и обновяването на жп линията Русе - Варна. Засега обособени сектори от линията се модернизират с български средства. В листата с цели на „ Три морета ” е посочено, че рехабилитацията на цялата връзка ще коства 383 млн. евро. Осигурено различно финансиране към този момент липсва.
Разширяването на потенциала на газовото вместилище в Чирен е друго предложение на България. Инвестицията се пресмята на 226.4 млн. евро. Други участници в „ Три морета ” обаче не са показали интерес и не е ясно дали страната ни ще може да отбрани своята концепция сама.
Енергиен план, към който България демонстрира интерес, е словашкият „ Източен пръстен ”
(Eastring). Предвижда се тръбопроводът да е двустранен, с цел да придвижва полутечен природен газ от Западна Европа към Балканите и да обезпечи достъп до европейските пазари на доставчици от Каспийския район. В края на 2016 година " Булгартрансгаз " и словашката компания Eustream се договориха газовият хъб „ Балкан ”, стартиран от премиера Бойко Борисов, и „ Източен пръстен ” да се строят координирано. Проектът е още в начална фаза, само че се сочи като вероятен значим детайл от кулоар Север - Юг и Южния газов кулоар.
Като цяло упоритостите на участниците в „ Три морета ” надалеч изпреварват опциите им. Засега самодейността разполага с дребен капиталов фонд от 500 млн. евро благодарение на Полша и Румъния, който се чака да нарасне до 3 - 5 милиарда евро през 2020 година Говори се, че фондът ще се ангажира с планове за 100 милиарда евро, само че даже това няма да бъде задоволително, защото потребностите на района от вложения в инфраструктура се правят оценка на повече от 570 милиарда евро.
Същинският кратковременен проблем е, че към този момент „ Три морета ” остава на първо място политическа платформа на високо ниво. „ Това е самодейност на президенти. Те беседват за доста значими неща, само че на най-високо равнище ”, показа полският министър на икономическото развиване Йежи Квечински пред български публицисти. По думите му занапред всичко би трябвало да се сведе на по-ниско оперативно ниво, на което да се прави действителна работа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ