От 1945 г. до началото на 90-те години на ХХ

...
От 1945 г. до началото на 90-те години на ХХ
Коментари Харесай

Джордж Фридман: Русия загуби войната в Украйна

От 1945 година до началото на 90-те години на ХХ век международният ред се основаваше на враждебността сред Съединени американски щати и Съветския съюз, написа анализаторът Джордж Фридман в " Геополитикъл фючърс ", предава БГНЕС.

Това беше ред, изпълнен с спорове, рискове и идеологически различия, каквито са всички сходни, само че съществуваше най-малко система на организация, основана към двете сили. След разпадането на Съветския съюз Русия, въпреки и непокътната, беше в положение на хаос, значително тъй като беше изгубила сателитните страни, които я изолираха от враговете ѝ в Европа - НАТО и Съединените щати. Войната в Украйна беше стартирана значително, с цел да се възстановят тези буферни страни. Но тя беше подхваната и с цел да възкреси съветската страна и да се оправдава като световна мощ.

Войната беше изгубена. Москва завзе единствено към 20% от украинската територия, като по този метод не съумя да възвърне решителен буфер. Войната отслаби съветската стопанска система. И заплаши режима, като провокира безредици и опити за прелом, които Москва сполучливо потуши. Русия направи това, което умее най-добре: Тя се провали, само че оцеля. Сега тя би трябвало да създаде тактика за бъдещето, която да е освен това от оцеляване.



Разговорите на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп с съветския му сътрудник Володимир Путин и по-късно с украинския държавен глава Володимир Зеленски са част от напълно естествен развой на договаряния: Едната страна заплашва да напусне масата, другата демонстрира самообладание и в последна сметка и двете страни реализират дребни съглашения. За да разберем геополитическото значение на всичко това, би трябвало да разгледаме позициите и тактиките на Русия и Съединените щати в тези договаряния, показва Фридман.

Русия е в развой на предефиниране на връзките си с останалия свят, като в същото време резервира страната си, построява здрава стопанска система и упражнява външно въздействие. От стратегическа позиция казусът на Русия е, че тя е голяма страна, уязвима за евентуални съперници. Нацията не би могла да възвърне позициите си без единение, а единството изисква мощен боен и стопански център. В историята държавното управление е било устойчиво, само че е разполагало с лимитирани благоприятни условия, което го е принуждавало да ползва тактики, за чието осъществяване не е разполагало с запаси.



Неуспехът на Русия да завладее Украйна сътвори икономическа и даже военна опасност от страна на Европа. На изток Русия е изправена пред Китай, който е исторически неин зложелател, с който тя е водила гранични войни даже когато и двете са били комунистически страни. Китай не гласоподава в поддръжка на Русия при нахлуването ѝ в Украйна на първата среща на Организация на обединените нации по въпроса. Китай се интересуваше доста повече от връзките със Съединените щати и Европа, в сравнение с от всичко, което Русия можеше да предложи. От стратегическа позиция Русия трябваше да завоюва войната изрично, с цел да показва своята мощност. Тя не съумя и в този момент няма стратегически съдружник, който да има интерес да я поддържа. С други думи, Русия няма стратегическа противотежест.



Дългосрочният съперник на Русия са Съединените щати, които осуетиха съветската тактика в Украйна. Съединени американски щати нямат екзистенциална опасност пред себе си. Европа е разграничена. Китай има обилни стопански и вътрешни проблеми, а военните му сили сега не са в положение да провокират Съединени американски щати. Следователно Русия би трябвало да одобри актуалната си отслабена позиция.

Съединени американски щати имат история на подписване на немислими съюзи с някогашни врагове. Голямата тактика на Съединени американски щати се основава на опортюнизъм и еластичност, а пристрастеностите са непокътнати за вътрешните битки. Тръмп показва систематична непредсказуемост, което значи, че си е обезпечил оптималната еластичност при договарянията с Русия. Това, че Съединени американски щати по принцип не са застрашени на международната сцена, им дава благоприятни условия за избор в договарянията. Като съобщи - по време на предизборната си акция - че войната в Украйна е европейска, а не американска, Тръмп сподели на Русия, че тя може да се контракти със Съединени американски щати. За Вашингтон страхът беше, че Русия под руско ръководство ще господства в Европа и по този метод коренно ще промени салдото на силите в световната система. Ако преди 2022 година към момента имаше такова безпокойство, то неуспехът на Русия го опроверга.



Без задоволителна войска, която да е в положение да нанесе цялостно военно проваляне на Украйна, на Русия ѝ остава да се концентрира върху икономическото развиване. Това е доста дълъг и евентуално рисков път, защото оставя Русия военно уязвима. Другият вид е да се реализира съглашение със Съединените щати. Вашингтон няма морални скрупули да подценява идеологията и държанието, с цел да образува стойностни връзки. Ако бъде реализирано съгласие, Съединени американски щати ще бъдат освободени от отговорността си за европейската сигурност, което ще отстрани така и така напразната вяра на Китай да сътвори съюз със мощен съдружник. Националният интерес ръководи всичко, а националният интерес се дефинира от силата, акцентира Фридман.

Прекратяването на една война е по-лесно, в случай че едната страна е спечелила, а другата е изгубила. Много по-сложно е, в случай че задачата е да се сътвори дълготраен мир, а не кратковременно спиране, при липса на съдбоносен резултат. Това е въпросът в този момент. Русия, сходно на Германия след Втората международна война, би трябвало да изиска стопански напредък, в който Съединени американски щати евентуално ще вземат участие.



Разбира се, Русия си е Русия, тъй че би трябвало да се демонстрира нерешителност, до момента в който се възвръща.

Преговорите ще бъдат мъчителни и изпълнени с обиди, сривове и закани. И над всичко това виси опасността от нуклеарни оръжия, които съгласно Фридман нямат отношение - взаимното обезпечено заличаване значи, че който и да нападне, ще бъде мъртъв в границите на час. Но с времето договарянията ще дадат плод, за който дипломатите ще си припишат заслуги, макар че точно силата е решила резултата, заключава Фридман.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в 
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР