След цели 18 години Мария Николова се завърна от Норвегия, за да промени живота си
От 18 години пребивавам в Норвегия.
През този интервал съм се прибирала за по две седмици в България и несъмнено със сълзи я напущах на път за Норвегия. Сега децата ми поотраснаха и аз взех решение да се върна в България и да трансформира още веднъж живота си. Реших се на тази стъпка доста мъчно нали децата са ми в Норвегия а аз в случай че се върна би трябвало още веднъж да се деля с най-скъпото. Но носталгията насъбрана от толкоз доста години и любовта към старата ми майка и любовта към родината наделяха. Беше ми доста мъчно моите другари в Норвегия неискаха да се разделят с мен нито пък децата. И по този начин аз все пак поех още веднъж огромния риск да трансформира отначало живота ми.
През цялото време когато бях в Норвегия се интересувах и четях всякаква информация за родината ми. Живеех с проблемите на родната ми страна и страдах от обстоятелството че толкоз доста години изминаха а в България това необикновено място богато на всичко земя,вода,злато,прекрасно географско място,богата история,красива природа,прекрасен климат към момента тъне в беднотия и нестабилна политика и най-големия абсурд хората са безпределно нещастни и обезверени в едно от най-хубавото кътче на планетата. Ама то какво ли няма. Плодове в обилие може да си ги купиш за стотинки. и освен това. Минерални извори на всички места. Пък море и планини дал бог. Пък едни зелени китни селца дето на никое място ги няма. Пък като се видя със остарели другари всичките ме питат:Ти за какво се върна?Тук е пъкъл. И аз на очите ли да имам вяра или на тях.
Реших да си потърся работа. Кандидатствувах на две места за учителка. Писах в биографията че имам опит от Норвегия и взех решение че ще съм потребна за България. И на двете места ми отхвърлиха работата. А аз рискувах доста с цел да се върна и работя за моята прелестна татковина. После пък взех решение да кандидатствувам за план само че като разгледах деликатно условията и реших че не е за моята елементарна подготвеност а би трябвало да финасирам ред специалисти. Седнах и се зачудих. На къде? Аз съм художник по специалност само че към този момент няма и имтерес към изкуството. Когато кандидатствувам за работа в Норвегия е мъчно тъй като ме виждат че съм въпреки това. Когато кандидатствувам в България отново е мъчно тъй като съм въпреки това.
В Норвегия ми признаха образованието от България а в България не дава отговор на условията да почна работа. Толкова ли са огромни условията в България? А пък чета на всички места по какъв начин няма хора да работят в България.
Политици насочат вопли: Емигранти върнете се в България! Аз не желая да се окайвам. А просто да си обясня за какво сме бедна страна на едно богато географско място? Аз ще ви отговоря: Просто ние в никакъв случай не сме били небогати. Поради тази причина ние нямаме усет за организация. И заради тази причина ние не може да оценим хората които ще ни донесат хляба на масата. Не може да разпределим донесеното тъй че да има за всеки и даже да остане за кучето и котката. Така положителните ловци като никой няма потребност от тях отиват на друго място там където има гладни хора за техния лов. Ами за какво политиците единствено се карат? Ами доста просто никой не схваща по какъв начин да разпределят баницата. И по тази причина все някой би трябвало да им споделя по какъв начин да го вършат. А след това пък и на това не са съгласни. Щом не сме се оправили до в този момент значи не сме небогати.
Рецептата е ясна: Хора надявайте се да стигнем до последна беднотия без никой да ни оказва помощ и тогава ще оценим положителния ловджия.
Мария Николова
Инфо: Бгнау
